Решение по дело №2830/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 964
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Пламен Колев
Дело: 20211100902830
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 964
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20211100902830 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Главна дирекция „Н.п.“ (ГДНП) твърди, че като възложител сключил договор за
обществена поръчка рег.№ 3286д-13/23.10.2020 г., със „С.Е. ” ЕООД, EИK **** -
изпълнител, с предмет „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия,
координатор на балансираща група за средно напрежение и администриране на разходите за
пренос и достъп за структури на МВР, обслужвани от ГДНП на територията на Западна
България“, по обособена позиция № 1 „Избор на доставчик на нетна активна електрическа
енергия, координатор на балансираща група за средно напрежение и администриране на
разходите за пренос и достъп за Главна дирекция „Н.п.“ на територията на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД“.
Ищецът поддържа, че първата доставката на електрическа енергия за обект в гр.Берковица,
ул.„****“ **, е извършена през периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г., а за обект в гр.
София, бул. „****” № 1 е извършена със закъснение от 5 месеца, през периода от 01.04.2021
г. до 30.04.2021 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че по електронна поща на ГДНП е получено писмо
вх. № 328600-19841/23.04.2021 г. от „С.Е.” ЕООД относно настъпили промени на пазара на
електрическа енергия и предложение за изменение на условията по договора. Съгласно
писмото били налице обстоятелства, които страните не са могли да предвидят при
сключване на договора, а именно политики на Европейския съюз, липса на дългосрочно
предлагане на енергия от българските държавни производители и екстремни
метеорологични условия, които фактори според изпълнителя създават предпоставка за
1
увеличение на доставната цена на електрическа енергия.
Сочи, че с писмо вх. № 328600-28152/15.06.2021 г. ответникът го уведомил, че ако не
изменят условията, ще прекрати договорните си взаимоотношение с ГДНП от 01.07.2021 г.
Ищецът твърди, че в отговор с писмо peг. № 328600-28918/18.06.2021 г. уведомил „С.Е.”
ЕООД за констатирано неизпълнение на договора, тъй като първата доставка на ел. енергия
за обект с адрес гр. София, бул. „****“ № 1 е извършена с пет месеца закъснение. В писмото
бил мотивиран и отказът на ГДНП за предоговаряне на цените, определени в чл. 12 от
договора.
Ищецът сочи, че с писмо изх. № **********/02.07.2021 г. „ЧЕЗ Разпределение” АД го
уведомил за подадено от ответника заявление за смяна на доставчик/координатор с
доставчик от последна инстанция, съгласно чл. 62, ал. 6 и чл.104г, ал. 3 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, като обектите с идентификационен номер
32Z182100025459J, 32Z182100025491N и 32Z103002545701X, намиращи се на посочените
по-горе адреси, били заявени за прехвърляне към доставчик от последна инстанция считано
от 01.07.2021 г.
Поддържа, че на 18.08. и 19.08.2021 г. в ГДНП са постъпили фактури от „ЧЕЗ Електро
България” АД за заплащане на изразходената електрическа енергия за обектите в гр.
Берковица, ул. ****, ** и гр. София, бул. ****“ № 1, като от 01.07.2021 г. ГДНП
заплащала доставката по цени, значително по-високи от определените в договора със „С.е.”
ЕООД.
Намира за неоснователни доводите, с които ответникът се позовава на стопанска
непоносимост по смисъла на чл. 307 от ТЗ, като счита същата за неприложима по
отношение на договорите за обществени поръчки, при които се допуска изменение по
изключение, при наличие на обстоятелства по специалната норма на чл. 116, ал. 1 от ЗОП, а
те не били налице в настоящия случай.
Счита, че изпълнителят е извършил прехвърляне на обектите, обслужвани от ГДНП, към
доставчик от последна инстанция, без действащият договор да е валидно прекратен. Сочи,
че на основание чл. 28, ал. 2 от договора, с писмо peг. № 328600- 50170/21.10.2021 г. до
ГДНП е отправила до ответника 15-дневно предизвестие за прекратяване на договора.
Ищецът заявява, че съгласно чл.20 от договора изпълнителят дължи неустойка в размер на
20% от общата стойност по чл. 13, ал. 1, която възлиза на 115 302 лв., а на основание чл. 21
от договора съставил протокол за размер на неустойката, който изпратил до „С.Е.” ЕООД с
писмо peг. № 328600-55900/23.11.2021 г., получено от дружеството на 24.11.2021 г. Сочи, че
в предвидения по чл. 21 от договора срок от 10 работни дни, считано от датата на
получаване на протокола, изпълнителят не е превел по посочената от ГДНП банкова сметка
дължимата неустойка.
Намира, че ответникът му дължи и неустойка по чл. 18 от договора в размер на законната
лихва върху общата стойност на договора, възлизаща на 27 866,88 лв., за периода от
01.07.2021 г. до 21.12.2021 г.
2
При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 115 302 лв.,
представляваща неустойка по договор за обществена поръчка рег. № 3286д- 13/23.10.2020 г.,
сумата от 27 866,88 лв., представляваща лихва за забава от 01.07.2021 г. до 21.12.2021 г. и
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
присъждане и на разноски.
Ответникът „С.Е.“ ЕООД, с ЕИК ****, е подал отговор, с който оспорва предявените искове
по основание и размер.
Не оспорва твърдението на ищеца, че между страните е сключен процесният договор за
обществена поръчка.
Възразява срещу твърдението, че договорът е бил развален с изпратено до него писмо с рег.
№ 328600-50170/21.10.2021 г. от ищеца, от който момент да е започнал да тече 15-дневният
срок за предизвестие. Сочи, че дори не е получавал такова писмо, а договорът счита, че бил
развален с писмо с peг. № 328600-44573 от 20.09.2021 г., което получил на 01.10.2021 г.
Излага твърдения, че претендираната неустойка за забава е нищожна поради накърняване на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като е налице
неяснота/неопределеност на базата за начисляването ѝ. Поддържа, че с разпоредбата на
чл.18 от договора е предвиден механизмът, по който се определя размерът на неустойката,
като се препраща към чл.13 от договора, без да става ясно коя точно от посочените в тази
разпоредба суми ще служи като основа/база за определяне на размера на неустойката за
забава. Счита, че това е нарушение на принципа за справедливост.
Намира, че дори да се възприеме за ясна основата за определяне на неустойката, тя
противоречи на добрите нрави, доколкото надхвърля съществено очакваните от
неизпълнението на задължението вреди.
Допълва, че се касае за непарично задължение, изпълнението на което е гарантирано чрез
уговорени в договора и платени в полза на ищеца парични гаранции, в размер на 18 753,15
лв. и 22 500 лв. Заявява, че съгласно чл. 24, ал. 9 от договора, възложителят усвоява
гаранцията при неизпълнение на поръчката. Счита, че платените под формата на гаранции
суми, усвоени от възложителя, обезщетяват настъпилите от неизпълнението вреди.
В условията на евентуалност, ако бъде преценено, че неустойката не е нищожна, при
определяне на срока, за който може да се претендира, моли да бъде взет предвид, че
договорът е развален считано от 15.10.2021 г.
Намира, че тъй като договорът е с продължително изпълнение, изправната страна може да
претендира неустойка за разваляне, ако такава е била изрично уговорена, както и неустойка
за забава, но само за тази част от сделката, чието действие се запазва. Счита, че тъй като
договорът се разваля с действие занапред, неустойка за забава може да се претендира
единствено за период преди разваляне на договора, поради което за периода след 15.10.2021
г., претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложените аргументи, намира, че и втората претендирана от ищеца неустойка по
чл. 20 от договора също е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
3
Ако предявените искове бъдат приети за основателни, ответникът прави възражение за
прихващане с платените от него и усвоени от ищеца суми за гаранции в общ размер на
24 021,25 лева.
Моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени поради нищожност на уговорените неустойки.
В случай че не е налице нищожност на претендираната неустойка за забава в размер на 27
866.88 лв, моли частично да бъде отхвърлен предявеният иск – за периода от 15.10.2021 г. до
21.12.2021 г.
Ако изцяло или частично бъдат уважени исковете, моли да бъде уважено направеното
възражение за прихващане.
Претендира разноски.
Ищецът не е подал допълнителна искова молба в указания му срок.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно наличието на сключен между страните договор за обществена
поръчка рег.№ 3286д-13/23.10.2020 г. с предмет „Избор на доставчик на нетна активна
електрическа енергия, координатор на балансираща група за средно напрежение и
администриране на разходите за пренос и достъп до структури на МВР, обслужвани от
ГДНП на територията на Западна България“ по обособена позиция № 1.
Не се спори, че договорът е развален от ищеца поради неизпълнение от страна на
ответника, като съществува спор относно датата на прекратяване на правната връзка.
Ответникът не оспорва, че първата доставката на електрическа енергия за обект в
гр.Берковица, ул.„****“ **, е извършена през периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г., а за
обект в гр. София, бул. „****” № 1 е извършена със закъснение от 5 месеца, за периода от
01.04.2021 г. до 30.04.2021 г.
Не се спори и относно подадено от ответника заявление за смяна на доставчик/координатор
с доставчик от последна инстанция, съгласно чл. 62, ал. 6 и чл.104г, ал. 3 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, като обектите с идентификационен номер
32Z182100025459J, 32Z182100025491N и 32Z103002545701X, предмет на договора, са били
заявени за прехвърляне към доставчик от последна инстанция считано от 01.07.2021 г.
Съгласно чл.18 от договора при неизпълнение на задължения от страна на изпълнителя по
договора, той дължи неустойка в размер на законната лихва върху общата стойност на
договора по чл.13, ал.1 за всеки ден до отстраняване на неизпълнението.
В съответствие с чл.20 от договора при неговото разваляне по вина на изпълнителя, той
дължи неустойка в размер на 20 % от общата стойност на договора по чл.13, ал.1.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
4
При безспорност на правоотношението и соченото от ищеца неизпълнение на задълженията
от страна на ответника, спорът се концентрира върху момента на прекратяване на договора
и действителността на клаузите за неустойка.
В настоящия случай е налице хипотезата на двустранен договор, който е за продължително
или периодично изпълнение, развален за в бъдеще. В този случай уговорената между
страните неустойка за забава се дължи - в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение,
обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва.
Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради
настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), за другата част от сделката,
ако такава неустойка реално е била уговорена(ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 7 ОТ
13.11.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 7/2013 Г., ОСГTК НА ВКС).
И двете неустоечни клаузи препращат към чл.13 от договора относно размера на
обезщетението, като го съизмерват с общата стойност на договора. Тази норма предвижда
различни видове стойности, относими към договора: Обща стойност – 480 425 лв. без ДДС
или 576 510 лв. с ДДС и свързаните с нея - Прогнозна стойност с без ДДС, включваща
всички мрежови услуги съгласно чл.20 и чл.31 от ПТЕЕ, цена „задължение към
обществото”и дължимия акциз, която общата стойност не може да бъде да надхвърля и
реална стойност, който може да бъде по-малка от прогнозната и се определя според
реалното потребление за срока на договора; Окончателна стойност, формирана на базата на
напрените през време на действие на договора доставки на нетна активна ел.енергия.
Предвид комплексността на договора, както и неговия характер – доставка на активна ел.
енергия до местата на доставка, като потреблението на тази стока не е може да бъде
предварително точно количествено определено и зависи от моментната нужда на
потребителя, нормата залага стойностното изражение на рамковите параметри на
изпълнението. Доколкото прогнозната стойност е вариативна, то макар общата стойност да
е с посочено конкретно стойностно изражение, то тя може да нарасне до прогнозната
стойност.
Тълкувайки волята на страните в съответствие с чл.20 ЗЗД, съдът намира, че препращането
на чл.18 и чл.20 от договора относно общата стойност на договора, релевантна за
определяне на неустойката, е сумата 480 425 лв. без ДДС/576 510 лв. с ДДС. След като
договорът е комплексен, а формата на неизпълнение пораждаща вземането за неустойка не
е диференцирана, логично е страните да са имали предвид именно конкретно фиксираната
сума в чл.13 от договора. Това мотивира съда да приеме за неоснователно възражението за
нищожност на неустойката поради нейната неопределеност.
Правото на неустойка по чл.18 от договора възниква при неизпълнение на задължението за
доставка на ел. енергия. Целта е да бъде мотивиран кредиторът да достави ел.енергия при
договорените количества и параметри.
Съдът намира обаче, че възражението на ответника за нищожност е основателно. Ел.
енергията е специфичен вид стока, която няма материален субстрат, макар да може да се
5
натрупва при определени условия. Ако не бъде доставена в договореното време за
съответния времеви диапазон е налице пълно неизпълнение, а неустойката има
компенсаторен характер.
Същевременно така уговорена тя надхвърля типичните за този институт обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, водещо до нищожност поради накърняване на
добрите нрави. Това е така, тъй като уговорката не държи сметка за конкретния обем на
неизпълнената част. Задължението за доставка е за количество енергия до множество
обекти, т.е. неизпълнението на един обект не касае изпълнението на останалите.
Следователно частичното неизпълнение се санкционира с неустойка, която се начислява
върху цялата стойност на договора, независимо от неизпълнения обем. Това води до
неоснователно обогатяване.
Това мотивира съда да приеме исковата претенция за неоснователна.
Същевременно съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на
неустоечната клауза уговорена в чл.20, изчислена в размер на 20% от общата стойност по
чл. 13, ал. 1, която възлиза на 115 302 лв.
Сделката е търговска по см. на чл.286, ал.1 ТЗ. При сключване на договора ответникът е
бил длъжен да действа с грижата на добрия търговец, включващо познаване на пазара и
вредите при неизпълнение, с които се е съгласил. По делото не са ангажирани
доказателства, че така уговорената неустойка е надхвърлила обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Тя е за вреди от разваляне на договора и е с компенсаторен характер,
чиито размер отчита вредите за периода до провеждане на нова обществена поръчка. Цели
да мотивира насрещната страна да изпълни задълженията си за доставка на ел. енергия на
държавен орган, свързан с охрана на обществения ред.
Във връзка с начина на изчисляване на неустойката конкретния момент на прекратяване на
договора(развалянето му поради неизпълнение от кредитора) е без значение.
Горното мотивира съда да приеме, че искът е основателен до пълния предявен размер, във
връзка с което следва да се разгледа възражението за прихващане с предварително платената
от него гаранция в размер на 24 021,25 лв., внесена като парична сума по банкова сметка на
ищеца в съответствие с чл.24, ал.3 от договора
По делото не се спори относно плащането от ответника на тази сума като гаранция по чл.24,
ал.1 от договора, установяваващо се и от представените по делото платежни документи. Тъй
като липсват данни сумата да е усвоена, ответникът има вземане в такъв размер при
разваляне на договора. Следователно са налице условията на чл.104 ЗЗД, като след
погасяване на задълженията до размера на по-малкото, вземането на ищеца за неустойка е в
размер на 91 280,75 лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА „С.Е. ” ЕООД, EИK ****, гр. София, ул.”**** да заплати на Главна дирекция
„Н.п.“, гр.София, ул.”**** сумата 91 280,75 лв. на осн.чл.92, ал.1 ЗЗД на осн. чл.20 от
Договор за обществена поръчка рег.№ 3286д-13/23.10.2020 г., ведно със законна лихва от
22.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка над
уважения размер до пълния предявен размер 115 302 лв., както и иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за
заплащане на неустойка по чл. 18 от от Договор за обществена поръчка рег.№ 3286д-
13/23.10.2020 г в размер на 27 866,88 лв за периода от 01.07.2021 г. до 21.12.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7