Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
115 |
Година |
2021 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Момчилградския районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
На |
22.12. |
Година |
2021 |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
В |
открито |
заседание и
следния състав: |
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Председател |
Йордан Геров |
||||||||||||||||||
Секретар Хюсние Алиш |
|||||||||||||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдията Йордан Геров |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Гражданско |
дело номер |
105 |
по описа за |
2021 |
година. |
||||||||||||||
За да се произнесе взе предвид
следното: |
|||||||||||||||||||
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№260524/05.03.2021 г. от Е.Х.М. с ЕГН:**********, с
постоянен адрес ***, като родител и законен представител на малолетната Д.М. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес *** за издаване на заповед за защита с искане за налагане на
мерки за защита против М.Р.М., с ЕГН:**********,***, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Е.Х.М. с ЕГН:**********, с
постоянен адрес ***, като родител и законен представител на малолетната Д.М. с
ЕГН:********** да заплати по сметка на РС Момчилград сумата 25,00 лв.,
представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е.Х.М.
с ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, като родител и
законен представител на малолетната Д.М. с ЕГН:********** да заплати на М.Р.М., с ЕГН:**********,*** сумата в размер на 1000.00 лв., направени разноски по
делото/възнаграждение на един адвокат.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на
обжалване в седмодневен срок от днес пред ОС – Кърджали.
Районен
съдия :
/Й.Геров/
Мотиви по гражданско дело № 105/2021 год.
Производството е по
реда на чл.8 във вр.с чл.15, ал.2 във връзка с чл.5 от Закона за защита от
домашно насилие.
Постъпила е молба от Е.Х.М. с ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, като родител и
законен представител на малолетната Д.М. с ЕГН:**********, с постоянен адрес *** с искане за налагане на предвидените в
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие спрямо
малолетната й дъщеря Д.М..
В молбата молителката твърди,
че съпруга й Е. М. е собственик на двуетажна масивна пристройка, състояща се от
първи етаж - две стаи и коридор, втори етаж - две стаи и коридор, със застроена
площ 47 кв.м., както и първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с два
самостоятелни входа на първи и втори етаж, приспособени като самостоятелни
жилища, със застроена площ на цялата сграда 74 кв.м., ведно ½ ид. част от поземлен имот с пл.сн. № 277,
кв.24, целият с площ от 654 кв.м. Твърди, че заедно със семейството си живеят в гореописаната двуетажна
масивна пристройка, а ответникът живеел на втория етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда. На основание чл.32, ал.2 от ЗС ползването на
гореописания поземлен имот е било разпределено между съпруга й и ответника,
който също притежавал ½ ид. част от недвижимия поземлен имот, с влязло
в законна сила Решение № 127 от 04.07.2019 г. на Районен съд - Момчилград,
постановено по гр. д. № 67/2019 г. по описа на същия съд. Ответникът, очевидно
недоволен от така постановеното съдебно решение за разпределяне ползването на
дворното място, се опитвал да го разпредели по друг начин, и съвсем умишлено
създавал конфликтни ситуации, като постоянно правил опити за физическо и
психическо насилие, спрямо съпруга й, на които неволен свидетел ставала и
дъщеря й Д.М.. Миналата година съпругът й бил нападнат и наранен с нож от
страна на М.Р.М., за което обстоятелство същият бил признат за виновен, в
причиняване на лека телесна повреда, с Присъда № 192/21.12.2020, постановена по
НЧХД № 276/2020 г. от РС - Момчилград. Гореописаното телесно увреждане, въпреки
че станало пред очите на дъщеря й не предявила молба за защита от домашно
насилие. Имала надежда, че ответникът ще се поправи и отношенията им ще се
нормализират, но същите вместо да се подобрят, в резултат на агресията на
ответника, се влошавали още повече. На 06.02.2021 г. около 18.10 часа заедно
със съпруга си и дъщеря й били на терасата, когато видяли, че в двора се
намират непознати лица. Съпругът й отишъл при тях и започнал разговор със
Златина Милева. Когато съпругът й поискал да се върне обратно З.М.препречила
пътя му, като застанала пред него. В този момент без каквато и да е причина
почнала да вика „Маджо ела бързо, искат да ме бият". М.М. внезапно се
засилил срещу съпруга й с ругатни, като спрял на няколко крачки пред него и го
заплашил, че отново щял да му нанесе бой. Е. му обяснил, че никой няма
намерение да бие съпругата му и че тя прави опити за създаване на конфликт. М.М.
се вслуша в неговите думи и се върнал обратно при майсторите. Оттам започнал
отново да го обижда и да го предизвиква с думите „Боклук, ти ли си най -
големият бабаит" и „Ела да се бием". Съпругът й спокойно тръгнал към
него и му отговорил, че не желае да се бият. Точно до порталната врата, първият
ответник започнал отново да обижда съпруга й. Нарекъл го боклук пред всички
присъстващи и със замах засили металната врата срещу него, като по този начин
целял да го удари. Е. хванал вратата с двете си ръце. В този момент М.М.
предприел нападение срещу него, като започнал да му нанася удари с юмруци по
лицето. От горната устна и носа му текнала кръв. Е. се опитал да се предпази,
тъй като М.М. продължавал да му нанася удари с юмруци, като го избутал назад.
Нападателят М. не успял да запази равновесие и паднал на земята. Като видели
случващото родителите на Е. се притичали на помощ, като се опитали да го
изведат оттам. През това време З.М.се нахвърлила върху съпруга й и му нанесъл удари
по задната част на главата и шията. Също така М.М., след като се изправил,
започнал да нанася удари с юмруци по главата и лицето, и с ритници по краката
на С.Р.М., който е бил дядо на дъщеря й. Като видяла, че съпругът й и С. М. са
обляни в кръв, нападателите се уплашили и прекратили побоя над тях. На
07.02.2021 г. Е. е посетил съдебен лекар д-р Маринов, който след извършен
преглед му е издал Съдебномедицинско удостоверение № 28/2021 г. Видно от
същото, в резултат на гореописаното нападение, М.М. му е причинил следните
телесни увреждания: оток и охлузване на кожата на горната устна; кръвонасядане
и разкъсно- контузна рана на лигавицата на горната устна. Също така на
07.02.2021 г. С.Р.М. е посетил съдебен лекар д-р Маринов, който след извършен
преглед му е издал Съдебномедицинско удостоверение № 31/2021 г. Видно от
същото, в резултат на гореописаното нападение, М.М. и съпругата му З.М.му са
причинили следните телесни увреждания: разкъсно- контузна рана, кръвонасядания и
охлузвания на кожата на главата, лицето, гърба и крайниците. Твърди, че описаният
акт на домашно насилие станало пред очите на малолетната й дъщеря, която
изпаднала в шок и се разтреперила от страх. Направила опит да я прибера вътре,
но тя се съпротивлявала, плакала и викала, че ще се случи нещо на баща й. Цяла
нощ не е заспала, тъй като била стресирана от случилото се. Твърди, че към
настоящия момент полагат големи усилия тя да забрави случилото се, но само
споменаването на името на М.М., възбуждало страх у нея, предвид извършения от
него акт на домашно насилие. Физическото нападение на ответника към бащата и
дядото на дъщеря й, както и агресивното и обидно отношение, изразяващо се в
отправяне на обидни квалификации, в присъствието на малолетната й дъщеря
представлява акт на домашно насилие, под формата на психическо и емоционално
насилие, по смисъл на чл.2, ал.2 от ЗЗДН.
М.Р.М. е бил брат на дядото на
дъщеря й Д.М., т.е. лице с което дъщеря й е в родство по съребрена линия от четвърта
степен. Счита, че ответника на 06.02.2021 г., около 18.15 часа, осъществил акт
на домашно насилие спрямо малолетната й дъщеря, под формата на психическо и
емоционално насилие. Моли съда на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН да издаде
заповед за защита, с която наложи предвидените в чл.5, ал.1, т.1 и т.З от ЗЗДН
мерки за защита от домашно насилие, като се задължи М.Р.М. с ЕГН **********,***
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетната й дъщеря Д.М.
и му се забрани да приближава жилището им, представляващо ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ПРИСТРОЙКА и ½ ид. част от поземлен имот с пл.сн. № 277, кв.
24, съгласно разпределеното ползване с Решение № 127 от 04.07.2019 г. на Районен
съд - Момчилград, постановено по гр.д. № 67/2019 г. по описа на същия съд, с
административен адрес на жилището гр.Момчилград, ул. „******" №43, и
местата за социални контакти и отдих при условия и срок, определени от съда.
В съдебно заседание
молителката се явява лично и с процесуален представител. Поддържа молбата си и
моли същата да бъде уважена. Претендират за разноски по делото.
В съдебно заседание ответника се явява лично и с
пълномощник адв.Б.. Молят съда да остави без уважени подадената молба, поради
недоказаност и неоснователност. Излагат аргументи в тази насока. Претендират
разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на приложените към молбата и събрани писмени
и гласни доказателства по делото и като съобрази разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката е декларирала, че на 06.02.2021
год. около 18.15 часа в присъствието на малолетната й дъщеря Д.М., ответникът М.М.
внезапно се засилил срещу баща й Е. С. М. с ругатни, като спрял на няколко
крачки пред него и продължил да го заплашва, че отново щял да му нанесе бой;
обидил баща й Е. С. М., като го нарекъл боклук и направил опит да го удари с
порталната врата, която със замах засилил към него; нападнал баща й Е. С. М.,
като му нанесъл удари с юмруци по лицето. От горната устна и носа му текнало
кръв; нападнал дядо й С.Р.М., като му нанесъл удари с юмруци по главата и
лицето и с литници по кратата. Това станало пред очите на малолетната им
дъщеря, която изпаднала в шок и се разтреперила от страх. Декларирано е че молителката
направила опит да я прибере вътре, но тя се съпротивлявала, плакала и викала,
че ще се случи нещо на баща й. цяла нощ не е заспала, тъй като била стресирана
от случилото се.
Молителката е
представила и съдебно-медицински удостоверения, както следва: за Е. М. СМУ №
28/2021г. на д-р Н.Маринов, в което е посочено, че при прегледа на лицето на
07.02.2021г. са били установени следните телесни увреждания- „оток и охлузване
на кожата на горната устна, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на лигавицата
на горната устна“; за С. М. СМУ № 31/2021г. на д-р Н.Маринов, в което е
посочено, че при прегледа на лицето на 07.02.2021г. са били установени следните
телесни увреждания- „разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на
кожата на главата, лицето, гърба, и крайниците“.
По делото се установи, че отношенията между
двете семейства - а именно между семейството на съпруга на молителката и
семейството на ответника са влошени поради наличен имуществен спор. По делото
се установи, че двете семейства имат къща на общ адрес и двор- притежават по
½ ид.част от къща и двора /това важи за съпруга на молителката и за
ответникът М.Р.М./***. По повод на общият имот и ползването на същият между тях
и техните семейства периодически са възниквали спорове и скандали, с участието
на всички лица, страни в настоящото производство. В тази насока е било заведено
и гр.д. № 67/2019г. на РС- Момчилград, по което е постановено Решение № 127/
04.07.2019г., с което на осн.чл.32 ал.2 от ЗС е било разпределено ползването на
поземленият имот /описан подробно в съдебното решение и в писмените материали,
приложени по преписката и по делото/. Въпреки наличието на съдебно решение
споровете за ползването на поземленият имот- двора, не са секнали, като
скандалите между тях са се развили, като през 2020г. между съпруга на
молителката /Е. М./ и ответника /М.Р./ е възникнало сбиване, което е довело до
причиняване лека телесна повреда на Е. М. е завеждането на НЧХД от последният
срещу извършителя, и съответно последният е бил признат за виновен и му било
наложено наказание при условията на чл.78 „а“ от НК. Както вече се посочи,
наличието на съдебно разпределение на ползването на дворното място не е попречило
на страните /на двете семейства/ периодически да влизат в пререкания и спорове,
които често довеждали до скандали между тях.
Последният такъв скандал е от процесната дата
06.02.2021г. около 18,00 часа ответникът М.Р.М.
и неговата съпруга З.М.са поканили на двора на къщата на горният етаж
няколко човека, майстори, които да им дадат съвет за направа на ограда, която
да отдели тяхната част от имота /съгласно разпределението за ползване на двора
със споменато по-горе съдебно решение/ от частта на Е.. По това време на двора
се намирал и свекъра на молителката С. М., както и съпруга й Е., които заявили
на ответника, че не могат да направят исканата ограда, защото съдебното решение
не допускало това. В резултат на тези думи между страните е възникнал спор, в
който са били разменени съответни реплики със заплашителен характер, и спорът
се развил в скандал, по време на който между страните са били разменени взаимни
удари. Така между тях е имала размяна на удари, дърпане и бутане, в резултат на
които са падали на земята, нанасяли си взаимни удари, и други и са получили
горните телесни увреждания- всеки един от тях. Преди да възникне сбиването
между всички тях М.Р. М. е изпратил
майсторите извън двора и на връщане видял, а и чул виковете на съпругата си за
помощ, че последната е затисната върху тяхната кола и затова й се притекъл на
помощ, но преди това и успял да се обади на тел.112. На място е пристигнал
автопатрул на РУ- Момчилград, а малко по-късно и линейка на ЦСМП, който е
закарал М.М. ***, а останалите лица сами са отишли в болницата за да получат
необходимото съдействие. Полицейските служители са съставили АУАН на Е. и С. за допуснато нарушение на общественият
ред, както и съответни предупредителни протоколи.
Самите полицейски служители са видели, че
всички участващи в скандали лица имат определени оплаквания от другите, както и
някои от тях имат и видими външни наранявания.
Полицейският екип е снел обяснения от всички
участници в скандала, в т.ч. и от майсторите, които са били на двора, като
последните обяснили, че не са видели сбиването и заплахи и закани към тях не
били отправени.
В хода на съдебното производство като
свидетели са разпитани полицейските служители, дошли на място по повод на
скандала- И.Т. и С.Т., както и близки роднини на страните - в т.ч. съпругата на
ответника Златина Милева.
Приложени писмени материали от 2019г., от
които е видно, че споровете и скандалите между страните са от няколко години, и
са продиктувани от имотният им спор, като полицейските служители на няколко
пъти са вземали отношение в тази насока, в т.ч. са съставяли съответни
предупредителни протоколи.
Както и по-горе се посочи, на следващият ден,
всички участващи в скандала и сбиването лица- а това са и петимата, са били
прегледани от съдебният лекар д-р Н.Маринов, който е издал обсъдените по- горе
съдебно-медицински удостоверения, в които са описани получените от тях
травматични увреждания. Част от участващите в сбиването лица, които са близки
роднини, са представили и допълнителни медицински документи.
По делото е представен протокол от проведено
психологично консултиране от 10.09.2021 год. на детето Д.М. от детски психолг
В.П.. Същата в с.з. заявява, че детето по време на прегледа е било неспокойно,
търсило е с поглед майка си и има насрочена консултация в следващата година.
С оглед тези доказателства съдът намира, че
молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като е неоснователна. В
настоящият случай уважаването на тази молба е предпоставена от това детето да е
станало свидетел на нападение от лице към баща й, нещо което в конкретния
случай не е така. Това на което е станало свидетел детето е взаимно сбиване
между баща й и негови роднини, в което той както е понасял удари, така и
нанасял такива срещу роднините си. По никакъв начин не може да се направи
извод, че ответника М.М. е имал единствено и само намерение да се саморазправя
с бащата на детето Д.М. с цел да окаже психилогическо въздействие такова
каквото е посочено в Закона за домашно насилие. Не може да се направи връзка и
за получените психилогически смущения при Д.М. и случката на която тя е
присъствала. Казано по друг начин това дете на 06.02.2021 год. случайно е
станало свидетел на разправия между различни хора, един от които е баща й,
която за кратко време прераства в сбиване, също в което участва баща й.
Съобразно това и това
и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, поради постановеният отказ да се издаде
заповед за защита, на молителката се възлага заплащането на дължимата държавна
такса в размер на 25 лева.
Следва също така същата
бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на
1 000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Районен съдия:
/Йордан
Геров/