Р Е Ш
Е Н И Е
№ 680
гр. Пловдив, 04.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на двaдесет
и втори март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 623/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 18-1030-004706 от 12.06.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на Г.Д.А., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1,
т.5 пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.37,
ал.3 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от правоуправление за срок от три месеца за нарушение на чл.123, ал.1,
т.3 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, оспорват
се констатациите в АУАН, навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.Д.А., редовно
призован не се явява, представлява се от адв.Б., който излага аргументи за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна –ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция” - редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 16.04.2018 г. жалбоподателят Г.А. управлявал лек
автомобил „Рено 19“ с рег. № **. Около 10:45 часа същият излизал от крайпътна
територия в квартал „Остромила” №12, като следвало да пропусне движещите се по
пътя с предимство. При потеглянето си обаче отнел предимството на лек автомобил
„Рено” с рег. №** управляван от И.Н., като в резултат на това се стигнало до
удар между двата автомобила. При ударът паднала предната регистрационна табела
на управлявания от жалбоподателят Г.А. управлявал лек автомобил, а
управляваният от И.Н. автомобил бил застърган в дясната си част. Г.А. напуснал
мястото на инцидента. Другият водач подал сигнал за случилото се в 01 РУ на МВР
Пловдив, като приложил и намерената от него регистрационна табела на другия
участник в инцидента. По случая била образувана проверка, в хода на която
двамата участници били привикани от св.Г.Д. – ** в с-р „Пътна полиция” при ОД
на МВР Пловдив, който извършил оглед на автомобилите и съставил протокол за
ПТП. За случилото се съставил спрямо Г.А.
АУАН за административни нарушения по чл.37, ал.3
от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, който бил подписан без възражение от
нарушителя. В АУАН като свидетели били вписани лицата И.И.Н.и Р.И.Н..
Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка
за нарушител/водач, оправомощителна заповед, обяснения на И.Н. и Г.А., констативен
протокол за ПТП от 28.05.2018 г., както и от свидетелските показания на
актосъставителя Г.Д., които съдът кредитира като обективни и непротиворечив.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При така изяснената фактическа обстановка и с
оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е безспорно
доказано да са осъществени от страна на жалбоподателят А. административните
нарушения по чл.37, ал.3 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, тъй като е
безспорно доказано, че жалбоподателят е отнел предимството на управлявания от И.Н.
лек автомобил, в резултат на което се е стигнало до удар между управляваните от
двамата автомобили, при който удар са настъпили материални щети за двата
автомобила /застъргване на дясната страна на лекия автомобил на И.Н. и падане
на предната регистрационна табела на автомобила на жалбоподателят А./.
Изложената различна версия за случилото се в жалбата не е доказана по никакъв
начин, а същевременно не намира и опора в доказателствата по делото. Това е
така, доколкото жалбоподателят твърди, че другият участник Н.е напуснал пръв
мястото на инцидента, което обаче не се доказва по никакъв начин. От друга
страна самият Н.още на същия ден е подал сигнал за инцидента в 01 РУ на МВР и е
приложил регистрационната табела на автомобила на жалбоподателят, което от своя
страна води на извод, че Н.е останал на мястото на инцидента, за да прибере
падналата регистрационна табела. Следва да се има предвид, че ако действително
жалбоподателят е установил, че табелата му е паднала, а другият водач, който
според А. е бил агресивен, си е тръгнал, то би било логично именно А. да
потърси регистрационния си номер, което очевидно не се е случило, след като
последният е бил предаден от Н.. Ето защо и съдът намира за проява на защитна
позиция обясненията на А. по преписката и същите за недоказани и оборени от
други доказателства по делото.
По отношение на другото нарушение – това по
чл.123, ал.1, т.2, б. „А” от ЗДвП също може да се счита, че е осъществено. Това
е така, тъй като настъпването на удар и причиняването на материални щети по
двата автомобила по същество представлява ПТП и водачът на причинилият инцидента водач е следвало да остане на
мястото и да изчака да бъдат уведомени за случилото се органите на полицията. По
горепосочените основания съдът счита, че изложената в жалбата различна
фактическа обстановка не е доказана. Ето защо съдът счита, че е осъществено и
това нарушение.
По отношение на направените възражения нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗАНН съдът счита, че няма такова доколкото липсва
По отношение на наложените санкции следва да се
посочи следното : Наложената санкция за нарушението на чл.37, ал.3 от ЗДвП е
определена в твърд размер и наказващия орган е нямал възможност за
индивидуализацията на същата. Същевременно се установява, че именно тази
санкционна разпоредба е следвало да се приложи при установеното нарушение. С
оглед на това съдът счита тази санкция за законосъобразна.
По отношение на другата санкция съдът констатира, че не са изложени мотиви за
налагането на максималната санкция, но съдът счита същата за справедлива и
отговаряща на тежестта на обществената опасност на конкретното нарушение. Това
е така, доколкото е очевидно, че е извършено и друго нарушение, водачът
причинил ПТП-то е напуснал мястото на инцидента без да установи какви щети е
причинил, а са налагани и предходни наказания за нарушения по ЗДвП. Ето защо
съдът счита, че и тази санкция следва да се приеме за законосъобразна.
В конкретния случай съдът счита, че не следва да
се приеме случаят за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН по отношение и на
двете нарушения. Всяко едно от тях преценявано поотделно не се явява такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид. Установено
е, че спрямо жалбоподателят А. са били налагани и предходни наказания за
нарушения по ЗДвП, поради което съдът счита, че няма как да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
С оглед изложеното съдът счита, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-004706 от
12.06.2018 г. на Началник Група към ОД
на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Г.Д.А., ЕГН **********
на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200 лева за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от
три месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.