Р Е Ш Е Н
И Е № 804
17.11.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на шести ноември
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№861 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с
чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.
Образувано е по жалба от М.А.А., гражданин на Ч.,
с посочен по делото съдебен адрес чрез адв.В. ***, срещу Решение №УПХ-100/04.09.2020г.
на Интервюиращ орган в Държавната агенция за бежанците при МС (Е. Г.). Твърди се,
че оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалното
право по чл.8, и чл.9 от ЗУБ и процесуалните правила по чл.75, ал.3 от ЗУБ.
Жалбоподателят недвусмислено заявил пред интервюиращия орган причината да
напусне страната си по произход – различна сексуална ориентация, която била
причина за системен тормоз от страна на семейството му и отхвърляне на
обществото. Посоченото съставлявало от една страна системно домашно насилие, а
така било основано на пола и попадало под хипотезата на чл.8, ал.5, т.6 от ЗУБ.
Действията на преследване спрямо жалбоподателя се извършвали от „недържавен
агент на преследване“ поради принадлежността му към определена социална група с
обединяващ признак различна сексуална ориентация. В случая това били членовете
на семейството, които били в състояние да осъществяват насилието продължително
и безнаказано, именно защото държавата не желае да им противодейства. В
настоящия случай следвало да се прецени и анализира доколко в държавата по
произход властите са в състояние и имат желание да защитят лицата с различна
сексуална ориентация от подобни посегателства. Но административният орган
цитирал в тази посока само кратък абзац от справка, изготвена от самата ДАБ, с
което посочил, че Ч. била светска държава и че ситуацията с Ковид 19 била
влошила хуманитарната ситуация в някои части на страната. Нямало и дума за ситуацията
с правата на лицата с различна сексуална ориентация. Недвусмислено била
игнорирана заявената сексуална ориентация и жалбоподателят бил наричан
„различен“. Подходът на административният орган противоречал и на методологията
на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към ЕК, тъй като
се изисквал цялостен подход при преценка на основанията за предоставяне на
статут, което било свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от
един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Посочва
се, че при търсене в Интернет се откриват ясни и безпротиворечиви данни от
2017г., че еднополовите връзки и социални контакти са криминализирани в Ч..
Самата принадлежност на жалбоподателя към група с различна сексуална ориентация
била основание за наказателно преследване и той не можел да потърси по никакъв
начин защита от властите заради упражняваното домашно насилие спрямо него. А и
напротив – той би бил изложен на преследване. Иска да бъде отменено обжалваното
решение и преписката да бъде върната на административния орган с произтичащите
от това законни последици.
Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ РПЦ Харманли,
иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение за настаняване №449/24.08.2020г. на Началник
отдел Прием и настаняване чужденецът М.А.А. е настанен в РПЦ Харманли.
С молба №712/24.08.2020г. по описа на ДАБ при МС РПЦ
Харманли, жалбоподателят, гражданин на Ч., е поискал закрила в Република
България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се
е представило като А. А. М., роден на ***г. Приложена е и подписана от
жалбоподателя декларация за съгласие и информационен лист за обработване на
лични данни от 24.08.2020г., както и покана от 25.08.2020г. за провеждане на
интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е
дактилоскопна карта, копие от задграничен паспорт и разрешение за пребиваване в
Република Турция на студент, ведно със съответни преводи на български. Издадена
е регистрационна карта на чужденец от 25.08.2020г. На жалбоподателя е връчена
информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила
и настанени в центрове на ДАБ.
На 26.08.2020г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че
няма роднини в държава-член на ЕС и притежавал национални документи за
самоличност. С националния паспорт от Ч. напуснал легално страната по произход
и останал около 6 месеца в Турция, гр.Истанбул. В България влезнал нелегално с
автобус и с фалшиви документи, но бил задържан на границата и подал молба за
закрила. Принадлежал към етническа група гуран, по религия бил мюсюлманин. Не
бил имал проблеми заради изповядваната религия, не членувал в партия или
религиозна общност. Баща му, двамата му братя и сестра му били в Ч.. Там
получил и средното си образование, но не бил работил. Напуснал Ч. заради лични
и икономически причини. Братята му го биели, защото бил различен, заключвали го
в една стая, а заради това не могъл да се реализира. Това пък водело до лоши
условия на живот. Искал да отиде във Франция, да си намери работа там и да се
реализира. Към него лично не била отправена заплаха, нито към семейството му,
не бил задържан, нямало процес срещу него или срещу близките му. Не искал да се
върне в страната си, защото там нямало бъдеще за него, а България била
демократична и свободна страна.
С Решение №УПП-100/04.09.2020г. на Интервюиращ орган в
РПЦ Харманли на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е
отхвърлена молбата от М.А.А. за предоставяне на международна закрила, като
същото е съобщено на жалбоподателя на 11.09.2020г. и той бил запознат със
съдържанието му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 16.09.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а
жалбата е подадена в определения от закона
7-дневен срок, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно
легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и
е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по
чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Е. Г., на длъжност младши
експерт в РПЦ Харманли, определен със Заповед №РД05-225/23.03.2016г. на
Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Процесният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на
конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.
Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено
такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее,
като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в
присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1,
т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена
от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 24.08.2020г.,
а оспореният акт е издаден на 04.09.2020г. при спазване на срока по чл.70, ал.1
от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ при ДАБ с чужденеца е
проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
В случая административният орган
е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище.
Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното
решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена
процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Поради това съдът счита, че не са налице основанията
по чл.146, т.1-3 от АПК.
Оспореното решение
съдът намира и за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява,
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като
причина за напускане на Ч. лични и икономически проблеми – бил различен и не
можел да се реализира. Според съда така изнесените по време на интервюто от
чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не
установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на
неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от
бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито
един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или
реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се
релевират в закона. Статутът на лицето следва да се определя не просто от
субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна
ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Едва в
жалбата пред съда се уточнява заявената при интервюто различност като различна
сексуална ориентация, но не се сочи тя да е била основание за наказателно
преследване в държавата по произход. В случая следва да се има предвид, че
самата принадлежност към определена социална група не е достатъчно съществено
основание при преценката за статут на бежанец, както и ако в дадена страна е
характерно преследване, то същото е следвало да бъде насочено спрямо търсещото
закрила лице конкретно. Нито пред административния орган, нито в съдебното
производство, има твърдения или доказателства, че спрямо М.А.А. и имало
преследване или пък съществува риск от преследване. Освен това следва да се има
предвид, че единственото изложено при интервюто обстоятелство – М. бил
заключван в стая от братята си, защото бил различен, ако се приеме за
достоверно, сочи на проблеми, но те не могат да бъдат определени като
нарушаване на основни човешки права. Още повече и че посочените лица като
осъществили ги не са между субектите по чл.8, ал.3 от ЗУБ. Така съдът намира,
че установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено и
доброволното напускането на държавата по произход. При обсъдената от
интервюиращият орган представена бежанска история, то може да се направи
защитен извод за липса на осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от
ЗУБ. Следва да се има предвид и установеното незаконно влизане на територията
на Република България без чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е
сторено едва след задържането от полицията. В настоящото производство не се
установява причините за напускане да попадат в обсега на изброените в
определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че
чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за
проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са
решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява извода, който прави ответникът, че
оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от
съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че
изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините,
посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след
извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че
причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла
на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за
конкретни репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството
му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8,
ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли
молбата като неоснователна е изцяло правилно.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В
разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът нито е
арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми с
властите, полиция и армия или други организации.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената
разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor
Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна
преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО
на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече
Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в
смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива
заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид
закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в
представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8
от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа,
икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за
спазването на правата на човека. Така представените справки относно Ч. са
изготвени от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват
официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите,
удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията в Ч. да сочи на
наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата
територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се
на тази територия. Не се доказва наличие на такъв
вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Ч.,
който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда
на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива
2004/83 ЕО (отм.). При решаване на искането административният орган правилно е
отчел, че няма информация за безогледно
насилие, както и не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита,
че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по
произход – Ч., той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При
липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите
изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на
молбата за предоставяне на статут на гражданина на Ч. по реда на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основания, посочени в
чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв
статут.
Административният орган изпълнява
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните
опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко
посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по
произход - Ч., като данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган. Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен
характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които
могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ,
са правилни и законосъобразни.
Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не
страда от порок, налагащ отмяната му по
смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената
против решението жалба се явява неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А.А., гражданин на Ч., с посочен по делото съдебен адрес
чрез адв.В. ***, срещу
Решение №УПХ-100/04.09.2020г. на Интервюиращ орган в Държавната агенция за
бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: