Определение по дело №2963/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалбата на Ф.Щ.А. ***, против разпореждане № 5064 от 05.10.2023 г. по а.н.д.№ 2128/ 2023 г. на Районен съд – Пловдив, с което е била оставена без разглеждане частна жалба на А. против определение № 5135 от 04.08.2023 г. по анд № 2128/ 2023 г. по описа на Районен съд -Пловдив. Указано е на страните, че определението подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Пловдив.

Ответникът - ОД на МВР Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили" не взема становище по частната жалба.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Пловдив, намира така подадената частна жалба за процесуално допустимо предвид следното:

Съобщение за разпореждането от 05.10.2023 г. е получено от снахата на Ф.А. – М.А. на 11.10.2023г. Процесната жалба е постъпила на 16.10.2023 г. в регистратурата на Районен съд – Пловдив, поради което се явява допустима за разглеждане като подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установява се от приложените по делото доказателства, че с протоколно определение № 5135 от 04.08.2023 г. по анд № 2128/ 2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив е прекратено производството по анд.№ 2128/ 2023 г. по описа на същия съд и жалбата на Ф.Щ.А. против наказателно постановление № 22-5697/ 20.10.2022 г. на началник група в ОД на МВР, сектор Специализирани полицейски сили – Пловдив, а жалбата е била върната на подателя.

За да постанови връщане на жалбата и прекратяване на съдебното производство, съдът е приел, че наказателното постановление е било редовно връчено на адреса на жалбоподателя на 07.11.2022г., по реда на чл.180, ал.2 от НПК, намиращ субсидарно приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН, при което положение срокът за обжалването му, е изтекъл на 21.11.2022г., а жалбата против наказателното постановление е подадена на 06.12.2022г. и извън 14 -дневния срок, предвиден в разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е просрочена.С оглед гарантиране правата на наказания субект, е указал на жалбоподателя, че пътят му на защита срещу отнемане на контролните точки, каквито са били основните оплаквания в жалбата, а именно обжалване на принудителната административна мярка, с която е отнето СУМПС, поради изчерпване на всички контролни точки, поради което е приел, че жалбоподателят се е възползвал от това си право и в този смисъл е охранил правата си, тъй като самото отнемане на контролните точки, не представлява част от НП и не подлежи на контрол от районния съд по реда на обжалване на НП.

С това наказателно постановление на Щ. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100лв., за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10лв., за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз -2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 8 точки.

Съдът е прекратил делото, след като е изслушал свидетеля в проведеното открито съдебно заседание. Жалбоподателят е присъствал лично на това съдебно заседание от 04.08.2023 г. Съдът е обявил, че определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от днес /т.е. деня на заседанието/ пред Административен съд – Пловдив, видно от съставения протокол № 5135 от същата дата. Против това определение е подадена частна жалба от А. на 17.08.2023 г.

С процесното разпореждане съдът оставил без разглеждане подадената частна жалба от 17.08.2023 г. против протоколното определение от 04.08.2023 г., като е приел същата за просрочена. Съдът е приел, че съгласно чл.230 от АПК частната жалба се подава в седемдневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато е постановено в съдебно заседание – от деня на заседанието за страната, която е присъствала. Посочено е в разпореждането, че обжалваното определение е постановено в съдебно заседание на 04.08.2023 г., в което е присъствал и жалбоподателят А., поради което за него предвиденият в разпоредбата на чл.230 от АПК 7-дневен срок изтича на 11.08.2023, а жалбата е подадена на 17.08.2023 г., т.е. след изтичане на срока за обжалване, поради което на основание чл.236 вр. с чл.215 вр. с чл.213а, ал.2 от АПК е оставил жалбата без разглеждане.

Съдебният акт е правилен. Изводите на въззивния съд за недопустимост на съдебния контрол върху оспореното определение № 5135 от 04.08.2023 г. по анд № 2128/ 2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив е законосъобразен и обоснован.

От страна на частния жалбоподател с частната жалба от 16.10.2023 г. се сочи „възобновяване“ на срока, но не се посочва нито изрично кой срок иска да му бъде възстановен. Дадена му е възможност да направи уточнение, като същият е изложил възражения по същество във връзка с оспорване на разпореждането за връщане на жалбата, тъй като не е могъл да разбере казаното от председателя на състава и поради това искал да се снабди с протокола от съдебното заседание на постановеното определение, но не знаел, че текат седем дни. Когато разбрал, още същия ден внесъл жалба чрез районния съд. Моли да му се даде възможност и да му се гарантират правата по конституция за съдебна защита.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

Правилото на чл.230 от АПК изисква постановените в съдебно заседание актове, с които се прекратява делото, да подлежат на обжалване в седемдневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, като за присъствалите в съдебното заседание страни срокът тече от деня на заседанието и не е налице изключение от това правило.

Не могат да се приемат възраженията на частния жалбоподател, че не бил разбрал какво е казал съда на проведеното открито съдебно заседание. Освен това същият е могъл да се снабди с копие от протокола на проведеното заседание и своевременно да се обърне за съдействие от адвокат, тъй като протоколите от съдебните заседания се изготвят в тридневен срок от съдебното заседание и в същия срок се предават в деловодството на съда. Поради това не е имало пречка жалбоподателят А. да се снабди с екземпляр от протокола своевременно, за да обжалва постановеното определение. Достатъчно е било жалбоподателят А. само да се обърне своевременно към адвокат за съдействие, който да осъществи достъп до делото и да се запознае с казуса.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че проверил на втория ден от заседанието дали е изготвен протокол и подал молба. Видно от документите по делото, молбата на жалбоподателя за препис от определението е подадена едва на 10.08.2023 г./т.е. на шестия ден от срока/. Преписът е получен на 14.08.2023 г., след като срокът е изтекъл на 11.08.2023 г.

Поради това съдът намира, че частният жалбоподател сам не е проявил процесуална активност, за да може своевременно да оспори постановеното в открито съдебно заседание определение и това негово поведение не се дължи на обективни препятствия, които той да не е могъл да отстрани.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното разпореждане на Пловдивския районен съд, е правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила, а частната жалба срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Ето защо, Административен съд - Пловдив, XXIV касационен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ в сила разпореждане № 6048 от 17.10.2023г. постановено по АНД № 2128/ 2023г. по описа на Районен съд -гр.Пловдив, IV н.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:
Членове: