№ 164
гр. Ямбол , 24.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20212300500175 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на "А1
България"ЕАД гр.София, подадена от пълномощника адв.Д.Ц., против Решение
№260010/31.03.2021г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №619/2019г.по описа
на този съд, с което е прекратено производството по делото по предявения от ищеца „А1
България" ЕАД против Н. С.К.. от гр.*** иск по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по Договор за електронни
съобщителни услуги и закупени продукти № М 4336150 от 15.12.2014г. сумата от
1977.20лева, представляваща главница - неплатена цена на ползвани далекосъобщителни
услуги, сумата от 1065.95 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата
от 323.82 лева - законна лихва за забава върху главницата от 1977.20 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 1977.20 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.11.2018г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д № 8197/2018 г. по описа на Районен съд- Бургас, като е обезсилена изцяло тази
заповед за изпълнение.
Оплакването на жалбоподателя е за неправилност на обжалваното решение на ЕРС. Оспорен е
изводът на първата инстанция, се сключеният между страните договор от 15.12.2014г. няма рамков характер, като
изложените съображения са, че услугите по този договор са предоставяни чрез подписването на допълнителни
приложения или сключването на нови договори, които са ставали неразделна част от рамковия договор и не
представляват отделни основания за предоставяните на ответника услуги, като и дължимите суми за услугите и
продуктите са били фактурирани към този рамков договор, чийто номер - М4336150 е посочен в горния ляв ъгъл
на всяка една издадена фактура. Твърди се, че в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение операторът
изрично е посочил, че претендира заплащането на суми за предоставени услуги/продукти, за които са издадени
фактури за определен период, за които фактури е посочил, че са издадени въз основа на един договор - рамковия
договор, като общата сума за главница и неустойки по рамковия договор, както и периода, посочен в заявлението
1
за издаване на заповед за изпълнение, съответстват на посочените в исковото производство. Според
жалбоподателя предметът на заповедното производство е идентичен с този в исковото производство, като в
исковото производство само е прецизирал всяко едно от вземанията си, посочени в заповедта за изпълнение и
неправилно е схващането на районния съд, че допълнителните договори към рамковия договор представляват
отделни основания на иска. Поради тези съображения моли за отмяна на решението на ЕРС и за
постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да признае за установено в
отношенията на страните дължимостта на присъдените суми със заповедта за изпълнение.
Ответникът по жалбата Н. С.К.. от гр.***, действащ чрез особения представител
адв.М.К., не е депозирал писмен отговор на жалбата и не е изразил становище за нейната
допустимост и основателност.
За да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, ЯОС прие за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. №8197/20018г. по описа на Бургаски районен съд е
установено, че този съд е бил сезиран със заявление от "А1 България "ЕАД гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника Н. С.К. от гр.***,
с индивидуален абонатен номер *********, за сумите: 1 977,20лв. –главница,
представляваща неплатена цена за ползвани далекосъобщителни услуги; 1 065,05лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договор и сумата 323,82лв.- законна лихва за
забава върху главницата от 1 977,20лв. за периода 01.12.2016г.-07.11.2018г. В т.9 и т.12 от
заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор №М 4336150 от 15.12.2014г.
за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, като за неплатените суми за
ползвани услуги в периода 11.11.2016г.- 10.05.2017г. са издадени фактури в общ размер на
сумата 1 977,20лв., а поради неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за
плащане, договорът се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, за което същият
дължи неустойка в размер на 1 065,05лв., изчислена при спазване на спогодба, подписана от
КЗП и "Мобилтел"ЕАД.
Заповедният съд - БРС е издал Заповед №4547 от 03.12.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в посочените по-горе размери. В заповедта изрично е
отразено, че обстоятелствата, от които произтича вземането е Договор №М 4336150 от
15.12.2014г. и парични вземания за ползвани услуги в периода 11.11.2016г. - 10.05.2017г., за
които са издадени фактури в общ размер на 1 977,20лв.
Заповедта за изпълнение срещу Н.К. е била връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК, при което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е било указано да предяви
иска по чл.422 ГПК за установяване на вземанията му по заповедта, който иск е предявен в
срок.
Според въведените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба на
ищеца "А1 България"ЕАД, с която е предявен иска по чл.422 ГПК, вземанията на ищеца, за
които е издадена заповедта за изпълнение, произтичат от Договор №М 4336150 от
2
15.12.2014г., като номерът на договора съгласно Общите условия на оператора представлява
индивидуален клиентски номер към услугите, които ползва абонатът и по който номер се
издават месечните фактури. Ищецът е изложил, че договорът от 15.12.2014г. има и друг
номер - №*********, който е индивидуалният абонаментен номер на ответника, под който
номер се завеждат всички договори и приложения, сключени с абоната, като същият
договор от 15.12.2014г. има рамков характер за предоставяните електронни съобщителни
услуги и продукти. Твърденията на ищеца са, че във връзка с рамковия договор от
15.12.2014г страните са подписали допълнителни договори от 24.07.2015г., от 25.11.2015г.,
от 13.07.2016г. и от 19.09.2016г. с приложения към същите за избрани тарифни планове за
посочени телефонни номера и за продажба на изплащане на устройства, като за
задълженията по рамковия договор ищецът издал 13бр.фактури, по които ответникът не
извършил плащания и които формират задълженията му за главница и за договорна
неустойка.
По делото ищецът е представил сочения от него в заповедното и в исковото
производство договор от 15.12.2014г., който не е с №М 4336150, а с №*********, с който
страните са постигнали съгласие операторът да предоставя на ответника като абонат
електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при
условията на договора и Общите условия на оператора с потребителите. В чл.3.2 от този
договор е прието, че същият урежда условията за всички услуги, ползвани от абоната, като
всяка избрана услуга или пакет от услуги , в това число срок за ползване, ценови и други
условия за ползване, се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора.
Приложения към договора от 15.12.2014г. не са представени.
Ищецът е представил и договори от 24.07.2015г., от 25.11.2015г., от 13.07.2016г. и
от 19.09.2016г., които също са с №********* и със същия предмет и условия като договора
от 15.12.2014г.- за предоставяне на ответника като абонат на електронни съобщителни
услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и
Общите условия на оператора с потребителите. Във всеки договор е прието, че същият
урежда условията за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана услуга или
пакет от услуги , в това число срок за ползване , ценови и други условия за ползване, се
описват в приложения, представляващи неразделна част от договора. Към всеки от
посочените договори от 24.07.2015г., от 25.11.2015г., от 13.07.2016г. и от 19.09.2016г.
ищецът е представил и приложения - Приложение №1 и Приложение №3, с които са
договорени условия за конкретен тарифен план за посочен телефонен номер, за други услуги
(напр.цифрова телевизия/фиксиран интернет) и за продажба на изплащане на телефонни
апарати. Ищецът е представил и фактурите, посочени в исковата молба, с които е
фактурирал вземанията си срещу ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение.
При тази фактическа обстановка и съобразявайки твърденията на ищеца по
исковата молба за обстоятелствата, от които произтичат вземанията му и изложените
обстоятелства в заповедното производство, ЕРС е постановил обжалваното решение, с което
3
е прекратил производството, тъй като е прел, че искът е недопустим. За да постанови този
резултат съдът е изложил съображения, според които не е налице правен интерес у ищеца за
предявяване на установителния иск, тъй като предметът му не съвпада с този в заповедното
производство. Посочил е, че в заповедното производство като основание за вземанията на
ищеца е посочен Договор №М 4336150 от 15.12.2014г., за който не е имало твърдения да е
рамков договор, въз основа на който да са сключвани други договори, че такива твърдения
са въведени за първи път в исковото производство, но е представен договор от 15.12.2014г.,
който е с друг номер- *********, под който номер са сключени и други договори в периода
2015г.-2016г., като договорът от 15.12.2014г. не е рамков договор. В обобщение ЕРС е
приел, че за вземанията си ищецът е въвел друго основание, при което следва да ги заяви с
осъдителен иск.
С обжалваното решение ЕРС не е разгледал по същество спора между страните
и същото има характер на определение, което прегражда по-нататъшното развитие на
делото. Поради това подадената против решението жалба е частна жалба по смисъла на
чл.274, ал.1 ГПК и следва да се разгледа по реда на чл.274-чл.278 ГПК.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
указания от районния съд срок (чл.62, ал.3 ГПК), а разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за този извод са следните:
Предметът на делото по иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1
ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което
вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск
за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от
надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК или както е в случая - от
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С
решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или
несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при
съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, които са от значение за
възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от
законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането, е недопустимо
кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не
би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителните разяснения, дадени в т.11б от ТР
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
При правилно приложение на горните изисквания за правния интерес от
предявяване на иска по чл.422 ГПК и за неговата допустимост, районният съд е приел, че
искът за установяване вземанията на жалбоподателя по реда на чл.422 ГПК е недопустим.
Искът е основан на твърденията, че вземанията по издадената заповед за изпълнение
4
произтичат от неизпълнение на договор от 15.12.2014г., индивидуализиран с №*********,
който е с рамков характер и въз основа на който са сключени договори от 24.07.2015г., от
25.11.2015г., от 13.07.2016г. и от 19.09.2016г. Тези твърдения не съответстват на заявените,
съобразно изискванията на чл.410, ал.2 ГПК в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК обстоятелства, от които произтичат вземанията на "А1
България"ЕАД, а именно от Договор с друг номер - №М 4336150 от 15.12.2014г., за който не
е поддържано да е рамков договор, въз основа на който да са сключвани последващи
договори с приложения към същите. Следователно, установителната претенция е заявена на
различни фактически, респективно правни основания от посочените в заповедното
производство, а съгласно задължителните разяснения по т. 11б. от ТР №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г., в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да
се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение;
в това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК
- за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен
иск при условията на евентуалност. Или посочването от ищеца на друго основание, от което
произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за
изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл.404, т.1, предл.4 от ГПК,
обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК. За
ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда,
предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с
оглед естеството на тази защита.
В случая, макар да е налице съвпадение в размера на вземанията – главница,
неустойка и лихви по заявлението по чл.410 ГПК и по исковата молба, при предявяване на
иска за установяване съществуването на вземанията е въведен различен правопораждащ
факт в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора по реда на чл.410 ГПК.
Както вече се посочи, заповедта за изпълнение е издадена за парични вземания,
произтичащи от Договор №М 4336150 от 15.12.2014г. В заявлението, с което е сезиран
заповедният съд не е отразено, че се касае за рамков договор, въз основа на който са
сключени други договори, които не са посочени, нито е изяснено, че номерът на договора е
индивидуалният клиентски номер на абоната, който реферира към ползваните от него
услуги, а фактически този договор е с друг номер, който е индивидуалният абонатен номер.
Не са посочени и фактурите, с които са фактурирани вземания на ищеца. Едва в исковата
молба са заявени тези твърдения, които правилно районният съд е приел, че не са в
пояснение на обстоятелствата по исковата молба, а касаят въвеждане на ново основание, а
отделно от това и вземанията на ищеца не произтичат от едно договорно отношение -
договорът от 15.12.2014г., тъй като същият е с рамков характер само за услугите по
приложенията към него, каквито по делото липсват, а произтичат от сключените между
5
страните други договори от 24.07.2015г., от 25.11.2015г., от 13.07.2016г. и от 19.09.2016г.
Тези договори са със същото съдържание на договора от 15.12.2014г. и са рамкови по
отношение на приложенията към всеки договор, с които приложения са договорени
услугите, вкл. пакета от услуги и продажбата на изплащане на телефонни апарати, като
именно същите договори са правопораждащите за отношенията на страните. С оглед тези
данни, окръжният съд също приема, че е подменен предмета на делото и че ищецът е
претендирал установяване съществуването на вземания – за главница, неустойка и лихви на
различно основание в сравнение с отразеното в заявлението за издаване на заповедта, както
и в самата заповед за изпълнение. Следва да се има предвид, че основание на иска по чл.422
ГПК са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него
субективно материално право, които факти са заявени в заповедното производство.
Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието, посочено в
заповедното производство с друго основание или когато прибавя ново основание, но и в
двата случая ищецът изтъква ново основание на иска за вземанията си, като се позовава на
друг юридически факт в сравнение с този, посочен в заповедното производство. За
вземанията си, за които в случая ищецът е навел други основания, различни от основанието
в заповедното производство, ищецът "А1 България"ЕАД не е предявил осъдителен иск в
условията на евентуалност. Предявеният установителен иск по чл.422 ГПК е процесуално
недопустим, при липса на правен интерес у ищеца и правилно производството по този иск е
прекратено от първоинстанционния съд.
Предвид недопустимостта на производството по делото, също правилно
заповедта за изпълнение е обезсилена изцяло, съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС.
Единствено неправилно, прекратявайки производството по делото поради
недопустимост на иска, районният съд - ЕРС се е произнесъл с решение, а не с определение,
но вида на съдебния акт не е основание за неговата отмяна, тъй като правните изводи и
постановения резултат са правилни, в съгласие с процесуалния закон и със задължителната
практика на ВКС.
Водим от изложеното, Я О С
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260010/31.03.2021г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д. №619/2019г.по описа на този съд, имащо характер на определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл.
разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7