№ 15070
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110103326 по описа за 2025 година
Предявените са искове от А. Н. Н. против ........ ЕАД с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ - за признаване на незаконно на уволнението, извършено със Заповед №4/03.01.2025
г. на работодателя, и неговата отмяна, и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на
ищеца на заеманата до уволнението длъжност „санитар“ в „......“ при ответника, по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата 7130,40 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
06.01.2025 г. до 06.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане след допуснато увеличение на размера на иска с
протоколно определение на съда от 15.05.2025 г.
С протоколно определение от 15.05.2025 г. производството по предявения иск с правно
основание по чл. 224 КТ за заплащане на сумата 5565,00 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2022 г., на 40 дни за 2023 г. и на
40 дни за 2024 г. е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттеглянето му от страна на
ищеца.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на основание сключен трудов договор
№216/01.07.2022 г. на длъжността „хигиенист, здравно заведение“ с работно време от 8 часа
, сумарно по график с петдневна работна седмица с месечно брутно трудово възнаграждение
910,00 лева. Посочва, че с допълнително споразумение №2781/18.07.2024 г.
възнаграждението му е увеличено на сумата 1050,00 лева ведно с допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 63,00 лева. Сочи, че на
16.12.2024 г. работодателят му е връчил покана на основание чл. 193, ал. 1 КТ за даване на
писмени обяснения в седемдневен срок от връчването й, но ищецът не е депозирал такива.
На 06.01.2025 г. по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност е
извикан в болничното заведение, за да му бъде връчена заповед №4/03.01.2025 г. , с която на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита, че заповедта е немотивирана, тъй
като в нея не е посочено нито едно нарушение на трудовата дисциплина. Това от своя страна
възпрепятствало адекватната му защита тъй като за него останали неизвестни действията, с
които е нарушил трудовата дисциплина. Липсата на мотиви възпрепятствала и извършването
на проверка от страна на съда дали е допуснато дисциплинарно нарушение. При тези
1
доводи, счита че наложеното дисциплинарно наказание за незаконосъобразно, поради което
уволнението следва да бъде отменено. Моли да бъде възстановен и на заеманата до
уволнението длъжност,както и да му бъде изплатено обезщетение за оставане без работа за
периода 06.01.2025 г. до 06.06.2025 г. Поддържа, че при прекратяване на трудовото му
правоотношение са останали неизползвани дни платен годишен отпуск за 2022 г., 2023 г. и за
2024 г., поради което претендира ответникът да бъде осъден да му заплати и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Претендира присъждането на разноски за
производството по представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове като недоказани и неоснователни. Посочва, че заповед №РД-36-
1/03.01.2025 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание, отговаря на
изискванията на закона, като същата е мотивира, в нея са посочени нарушителят,
нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст, мотиви и подпис на
работодателя. Заповед №РД-36-1/03.01.2025 г. е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с
подписа на двама свидетели като въз основа на нея е издадена Заповед №4/03.01.2025 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 1 ,т. 6 КТ.
Преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказания работодателят е
поканил на основание чл. 193, ал. 1 КТ работника да даде обяснения, но такива не са
представени в дадения срок. Заповедта е издадена в сроковете за това, както и са спазени
критериите при определяне на наказанието. Поддържа, че в заповедта са посочени
конкретните действия, представляващи дисциплинарни нарушения, а именно неявяване на
работа на 06.10.2024 г. и на 26.10.2024 г., както и неуведомяване на прекия си ръководител за
издаден болничен лист за периода 29.10.2024 г. и 30.10.2024 г. в срока за това, който е бил
представен едва на 06.11.2024 г. Действията на ищеца представлявали нарушения по чл. 187,
ал. 1, т. 1 и т. 10 КТ. Посочва, че след като му е връчена заповедта за уволнение е уведомил
работодателя, че се намира в отпуск поради временна неработоспособност, представяйки на
07.01.2025 г. в отдел „Човешки ресурси“ болничен лист за времето от 01.01.2025 г. до
06.06.2025 г. Оспорва ищецът да е останал без работа за целия период, за който се
претендира обезщетение. Ответникът поддържа, че ищецът е заемал длъжности е различни
отделения, като полагащият се платен годишен отпуск за двете длъжността е различен.
Счита, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. не следва да се
дължи , тъй като правото му за ползване се е погасило. По отношение за неизползвания
платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г. посочва, че на ищеца е изплатено обезщетение в
размер на 3444,06 лева.. Оспорва дължимостта на обезщетения за забава. Моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни като му се присъдят разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са били обвързани от сключения по между им за неопределено
време трудов договор №216/01.07.2022 г. и допълнителните споразумения към него, според
които ищецът е заемал длъжността „Санитар“ в „......“ при ответника с основно месечно
трудово възнаграждение 1050,00 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 6% (63,00 лева). Съгласно подписаното допълнително
споразумение от 18.07.2024 г. към трудовия договор работното време на ищеца е 7 часа
сумарно по график, в.т.ч. и нощен труд.
По делото е приета Заповед № РД-36-1/03.01.2025 г. на изпълнителния директор на ......
ЕАД, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.
188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 10 КТ и въз основа на която
работодателят е издал Заповед №4/03.01.2025 г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 04.01.2025 г., връчена на
ищеца срещу подпис на 06.01.2025 г. Видно от Заповед № РД-36-1/03.01.2025 г. същата е
връчена на ищеца при отказ на 03.01.2025 г., удостоверен с подписа на двама служители.
Съгласно Заповед № РД-36-1/03.01.2025 г. на А. Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание
2
за това, че на 06.10.2024 г. – нощна смяна и на 26.10.2024 г. – нощна смяна не се е явил на
работа, както и че за дните 29.10.2024 г и за 30.10.2024 г. е имал издаден болничен лист, за
който не е информирал ръководителя или старшите сестри на отделението в срока за това,
като го е представил едва на 06.11.2024 г. Нарушенията, за които на служителя е наложено
дисциплинарно наказания са били установени от работодателя посредством доклад №РД-41-
1971/07.11.2024 г. на ръководителя на ...... в ...... ЕАД.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят с покана с изх. №РД-41-
1971/12.12.2024 г. , получена от А. Н. Н. на 16.12.2024 г., е поискал писмените му обяснения
в срок от седим дни от получаването й, като в искането са посочени твърдените нарушения
и са поставени конкретни въпроси към служителя. Не е спорно, че в срока, а и след това
ищецът не е депозирал или дал обяснения.
Приобщени са копия на фишове за работна заплата на ищеца за м. юли 2024 г. и за м.
януари 2025 г., предварителен и окончателен график за м. октомври 2024 г. в ...... - санитари,
доклад от ръководителя на ...... до изпълнителния директор от 08.01.2025 г.
Съгласно болничен лист Е20243832040 от 02.01.2025г. А. Н. Н. е ползвал отпуск
поради временна неработоспособност за периода 01.01.2025 г. – 06.01.2025 г. вкл. Като
доказателство по делото е приет и амбулаторен лист от 02.01.2025 г. от първично посещение
А. Н. Н. при СИМП, видно от който е поставена диагноза хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност, за което му е издаден болничен лист Е20243832040 от 02.01.2025г.
за 6 дни от 01.01.2025 г. до 06.01.2025 г.
Според извадка от протоколна книга (болнични), неоспорена от ищеца, болничен лист
Е20243832040 от 02.01.2025г. е предаден в ...... на ответника на 06.01.2025 г.
Направена е констатация с представената в съдебно заседание трудова книжка в
оригинал на А. Н. Н., според която след вписването за прекратяване на трудовия договор с
ответника няма последващи отбелязвания. Като доказателство по делото е прието и копие на
страници 1-9 от трудовата книжка.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – счетоводната експертиза,
според което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 06.01.2025 г. до 06.06.2025 г.
възлиза на 7130,40 лева. Обезщетението по чл. 224 КТ за 57 дни , начислено във ведомостите
на ответника в размер на 3370,52 лева е изплатено на ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на В А А – старши специалист
в отдел „Човешки ресурси“ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, която свидетелства, че на
03.01.2025 г. ищецът е поканен в отдел „Човешки ресурси“, за да му бъдат връчени
документи. Преди края на работния ден към 16.00 часа А. Н. се е явил в отдела и е запознат
с изготвената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, но е отказал да я получи,
което е удостоверено с подписа на свидетеля А и нейна колежка, присъствала в стаята.
Ищецът е разбрал за какво му се налага дисциплинарно наказание, тъй като заповедта му е
била прочетена. Служителят бил уведомен, че следва да представи трудовата си книжка за
оформяне, както и че следва да се яви, за да подпише заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение. Посочва, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е изготвена след като служителят си е тръгнал. Заявява, че към 03.01.2025 г.
нито прекия ръководител на ищеца, нито отдел „Човешки ресурси“ са били уведомени за
издаден болничен лист на А. Н.. На 06.01.2025 г. ищецът се явил при ответника, когато му е
връчена срещу подпис заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като е
представил трудовата си книжа за оформяне. Разказва, че когато е дошъл на 06.01.2025 г. А.
Н. не е казал, че е в болничен.
Според показанията на свидетеля М П Т – старша сестра в ...... при ответника по
график ищецът е следвало да бъде на работа на 06.10.2024 г. и на 26.10.2024 г., но не се е
явил без предварително да е уведомил. Свидетелства, че след изготвяне на предварителни
график е възможно някой да отсъства по различни причини, но следва да уведоми
своевременно, за бъде намерен заместник. След приключване на месеца се изготвял
окончателният график, в който се отразявали отработените часове. Въпреки неявяването си
3
на работа на 06.10. и 26.10. ищецът не е представил оправдателен документи и тези дни са
останали като „неявки“. Посочва, че за част от дните в които е отсъствал е представял
болничен, но със закъснения и само ако го попитат има ли болничен. Свидетелства, че
болничният лист за м. януари 2025 г. е донесен едва на 06.01.2025 г. Неявяването на смяна
без уведомяване създавало затруднения в работата на отделението. Бригадата оставала в
намален състав и се натоварвала, а при уведомяване от страна на отсъстващ санитар се
викал такъв от друго отделение, за да подсигури нормалната работа.
Според дадените от Р С Д - санитар при ответника в отделени“-----“ показания в
началото на годината не се е виждала с ищеца, тъй като той бил в болничен. Не бил идвал в
болницата до 06.01.2025 г., когато му връчили заповедта за уволнение. Не знаела за случаи, в
които ищецът да не е ходил на работа, но разбрала, че заради това са го уволнили.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Предмет на проверка от съда е законосъобразността на извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца А. Н. Н. от страна на ответника, реализирано след
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение,
е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на
уволнение. Фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
включва следните елементи: 1/ виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на
работника или служителя; 2/ съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и
наложеното наказание; 3/ спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на
уволнението, свързани с изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице,
спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, мотивиране на уволнителната заповед,
връчването й и получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите
при които такова се изисква. Спазването на посочената процедура е в доказателствена
тежест на работодателя, който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да
установи законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта основание, както и
че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната процедура по
извършване на уволнението е достатъчно основание за признаването му за незаконно, при
което спорът не се разглежда по същество.
Когато работодателят издава заповед за налагане на дисциплинарно наказание тази
заповед трябва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 195, ал. 1 КТ. По силата на тази
разпоредба дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, което
изискване е с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 КТ правило за еднократност на
наказанието; а също така с оглед необходимостта от преценка за спазване на сроковете по
чл. 194 КТ и на възможността работникът или служителят да се защити в производството по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Анализът на правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ и на тази по чл. 330,
ал. 2 т. 6 КТ сочи, че липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди – една
за налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за прекратяване на трудовото
правоотношение, но издаването им както е направил работодателят в настоящия случай е
допустимо и не представлява нарушение на трудовото законодателство.
Издадената от работодателя Заповед №4/03.01.2025 г., с която трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е предшествана
от издадена на основание чл. 195, ал. 1 КТ заповед №РД-36-1/03.01.2025 г. на работодателя, с
която на А. Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. По делото се
установява, че заповед №РД-36-1/03.01.2025 г. на работодателя е връчена при отказ на ищеца
на 03.01.2025 г., удостоверен с подписите на двама свидетели. Според показанията на
свидетеля В А заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание на ищеца, му е била
прочетена на 03.01.2025 г., но той е отказал да я получи, противно на наведените от ищеца
възражения, че не знае за съществуването на тази заповед, както и за причината, поради
която е уволнен. На същата среща служителят от отдел „Човешки ресурси“ го е предупредил
да донесе трудовата си книжка за оформяне, което ищецът е сторил на 06.01.2025 г. Ето
4
защо съдът приема, че заповед №РД-36-1/03.01.2025 г. на работодателя е достигнала до
знанието на ищеца чрез нейното прочитане, респ. той е бил запознат с извършените
нарушения на трудовата дисциплина и наложеното му дисциплинарно наказание.
Видно от съдържанието на заповед №РД-36-1/03.01.2025 г., тя съдържа всички
предвидени реквизити - посочени са нарушителят, описани са нарушенията на трудовата
дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа на 06.10.2024 г. и на 26.10.2024 г. и
неуведомяване своевременно ръководителя на ...... или старшите медицински сестри в
отделението за издадени болнични листове за дните 29.10.2024 г. и 30.10.2024 г., и
представляващи системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ -
неявяване на работа и по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закон и други нормативни актове, а на задължението по чл. 9, ал.
2 от Наредба за медицинската експертиза за представяне на болничен лист или уведомяване
на работодателя до два дни от издаването му. Посочено е конкретно по дати кога са
извършени нарушенията, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага
наказанието. Ето защо съдът приема, че изложените в Заповед №РД-36-1/03.01.2025 г
мотиви за налагане на процесното наказание са достатъчни за удовлетворяване на
изискванията, въведени от законодателя, тъй като в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, а въпросът за изясняване на обема и причините
за неизпълнението на съответните трудови задължения в конкретната ситуация, е въпрос по
същество. (Решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 5464 / 2016 г. на ВКС, 4-то гр.
отделение ). Не е спорно, че със Заповед №4/03.01.2025 г. , връчена лично на А. Н. Н. на
06.01.2025 г. срещу подпис, работодателят е прекратил трудовото му правоотношение,
считано от 04.01.2025 г.
Преди изготвяне на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят с
покана №РД-41-1971/12.12.2024 г., получена от ищеца на 16.12.2024 г. е поискал на
основание чл. 193 КТ писмени обяснения от служителя в седемдневен срок от получаването
й, но такива не са били представени от страна на служителя. Не е спорно и че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на служителя при спазване
изискванията на чл. 333 КТ, тъй като трайно в практиката на ВКС се приема, че
работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението, ако
работникът, въпреки че е бил в разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, се е явил
на работното си място, където му е връчена заповедта за уволнение и не е представил
издадения болничен лист или не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно
разрешен отпуск по болест. В този случай самото поведение на работника сочи на изричен
отказ от права, на умишлено затаяване на информация или на умишлено въвеждане в
заблуждение на работодателя. Видно от представеното по делото копие от извадка на
протоколна тетрадка за болнични ищецът е представил на работодателя издадения му
болничен лист Е202438320040 от 02.01.2025 г. едва на 06.01.2025 г. , което е след срока по
чл. 9, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза. Задължение на служителя е да представи
болничния лист или да уведоми работодателя до два дни от издаването му, което настоящият
ищец не е сторил, представяйки го след връчване на заповедта за уволнение, поради което е
налице умишлено неправомерно поведение от страна на служителя и закрилата по чл. 333,
ал. 1 ,т. 4 КТ, която е обективна по своя характер, отпада. Липсата на уведомяване в срока по
чл. 9, ал. 2 НМЕ на работодателя за издадения болничен се установява и от приобщения по
делото доклад от ръководителя на ...... от 06.01.2025 г. до изпълнителния директор на
болницата.
Спазен е и срокът относно налагане на дисциплинарното наказание, тъй като е
наложено в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушенията и в едногодишния
срок от извършването на всяко едно от тях. Установено е по делото, че за извършените
нарушения работодателят е разбрал посредством доклад №РД-41-1971/07.11.2024 г. от
ръководителя на ...... на ...... ЕАД като това е моментът, от който тече двумесечният срок за
налагане на дисциплинарно наказание, тъй като тогава субектът на дисциплинарна власт е
5
узнал за нарушенията на трудовата дисциплина. Същевременно към датата на налагане на
дисциплинарното наказание не е бил изтекъл и едногодишния срок от извършването на
всяко едно от констатираните нарушения включено в периода 06.10.2024 г. – 30.10.2024 г.
Съгласно заповед №РД-36-1/03.01.2025 г. работодателят приема, че извършените от А.
Н. Н. нарушения отговарят на нормите на чл.190, ал. 1, т.3 и чл.187, ал.1, т.1 и т.10 КТ и
затова е наложил наказанието по чл.188 т.3 КТ. Посочените в уволнителната заповед деяния
според работодателя представляват системно нарушение на трудовата дисциплина. Същите
са квалифицирани от него неявяване на работа и неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закон и други нормативни актове като с поведенито си не е
изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 2 НМЕ. С оглед на това следва да се извърши
преценка дали е налице системност, неявяване на работа и неспазване на правила и
задължения, предвидени в приложим нормативен акт, както и дали е налице критерия
тежест на нарушенията.
Според сключения между страните трудов договор и допълнителни споразумения към
него ищецът е следвало да полага труд по 7 часа сумарно по график. Установи се по делото,
че работните графици се изготвят от старшите сестри на отделението до 25-то число на
текущия месец за следващия месец. Видно от приобщените работни графици за м. октомври
2024 г. А. Н. Н. е следвало да бъде на работа на 01, 02, 05, 06, 09, 10, 13, 14, 17, 18, 21, 22, 25,
26 и 29, но според окончателния график за изработените в месеца часове на 06, 07, 08, 26, 28,
29 и 30 не се е явил на работа. Видно от графика на 29.10.и 30.10. служителят е бил
болничен. Не се установява по делото, а и не се твърди от ищеца уважителна или друга
причина за неявяването си на работа за дните 06.10. и 26.10. Задължения на служителя
според връчената му срещу подпис длъжностна характеристика е да се явява навреме на
работа и да бъде на работното си място до края на работното време като в случай на
нерегламентирано отсъствие да уведомява в писмен вид прекия си ръководител за
обстоятелствата, наложили това. Отсъствието от работа на сочените дати се потвърждава от
показанията на М П Т, която свидетелства, че тези дни са останали като неявки на А. Н. за
този месец, поради което правилно работодателят ги е квалифицирал като дисциплинарни
нарушения.
Дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана и за неизпълняване на други
трудови задължения, предвидени в закон или друг нормативен акт и по конкретно –
неизпълнение на задължението на служителя да представи болничен лист или да уведоми
работодателя до два дни от издаването му. От събраните свидетелски показания чрез разпита
на свидетеля Тенева се установи, че служителят в случай на отсъствие от работа е
представял болничен лист едва ако бъде попитан и то след изтичане на срока за това по чл.
9, ал. 2 НМЕ. За неявяването си на работа на 29.10. 2024 г. и 30.10. 2024 г. служителят е
представил болничния си лист едва на 06.11.2024 г., което не се оспорва от него и което
представлява неизпълнение на вмененото му с НМЕ задължение, а съгласно длъжностната
му характеристика е длъжен да знае и да спазва нормативни актове, инструкции и
правилници, засягащи дейността му, поради което и с тези си действия ищецът е осъществил
нарушение на трудовата си задължения.
Видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушенията на
трудовата дисциплина са три на брой, което сочи на системност в поведението на
служителя, а не за инцидентна проява, което съгласно чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ ги прави тежки
нарушения на трудовата дисциплина. Именно установената системност, е обусловила
налагането на най –тежкото дисциплинарно наказание. Изискването за "системност на
нарушението" е налице, когато работникът е извършил три или повече отделни нарушения
на трудовата дисциплина, което в случая е налице. За този обективен критерий е без
значение видът и тежестта на извършените нарушения. При определяне броя им се вземат
предвид тези, за които не е било наложено дисциплинарно наказание, както в настоящия
случай се установи, че ищецът не е бил дисциплинарно наказван до момента. Следва да се
отбележи, че за наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както
съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и
6
съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието –
служителят да не е бил санкциониран за тях. Ако законодателят е имал предвид да ограничи
приложното поле на основанието само и единствено за еднородни нарушения, то текстът на
закона би посочил това. След като видът и тежестта на съответните нарушения не е
конкретизиран, значи чрез посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение,
изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина, затрудняващо
нормалното функциониране на звеното, в което работи и засягащо по различен начин
добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение /така в
Решение №55 от 01.03.2011 г. на по гр.д. №1972/2009 г. на ВКС четвърто ГО/.
Съобразявайки изискването на нормата на чл.189 ал.1 КТ наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и
поведението на работника, съдът счита, че в настоящия случай доколкото дисциплинарните
нарушения на ищеца показват постоянство в укоримо поведение свързано с незачитането на
вътрешните правила на болницата и в разрез с трудовите задължения за длъжността, следва
да се приеме, че дисциплинарното наказание е съобразено с тежестта на нарушенията, както
и с липсата на критичност у ищеца, която безспорно се установява и от последващото му
поведение. КТ. Относно тежестта на нарушенията, трябва да се подчертае, че те са системни
и от различен вид, като законът не изисква всяко едно от тях поотделно да е тежко,
достатъчен е фактът, че са извършени системно. Ето защо при тази безспорно установена
фактическа обстановка съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ и
наложеното най-тежко наказание съответства на тежестта на нарушенията.
Мотивиран от всичко гореизложено съдът приема, че работодателят е упражнил
законосъобразно правото си на уволнение и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и обусловените
искове за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за присъждане на
обезщетение поради незаконно уволнение.
При този изход на спора право на разноски има ответника, който претендира такива за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство в размер на 100.00 лева. Независимо, че с
нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела
за трудови спорове, от заплащането на дължимите държавни такси и разноски за съдебното
производство, независимо от изхода на делото, същите не са освободени от репариране
разноските на ответника, при отхвърляне на исковете, поради което на ответника следва да
се присъди сумата 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на исковете и
депозита за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Н. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. ...... против .......“
ЕАД ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. ....... кумулативно обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на незаконно на уволнението, извършено със
Заповед №4/03.01.2025 г. на работодателя, и неговата отмяна, и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
- за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „санитар“ в „......“ при
ответника, по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ– за заплащане на сумата 7130,40 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 06.01.2025 г. до 06.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Н. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. ...... да заплати на .......“ ЕАД ЕИК ...
със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00
7
лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8