РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500472 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е висящо повторно пред БАС, след като с решение №
50168/09.12.2022г. по т.д.№ 1983/21г. по описа на ВКС, ІІ т.о. е отменено
постановеното решение № 8/11.05.2021г., изменено в частта по разноските с
определение № 210/19.07.2021г. и двете по в.гр.д.№ 137/2021г. по описа на
БАС в частта, с която е отхвърлена въззивната жалба на Р. К. Г., с ЕГН:
**********, чрез адв.Н. Д., съд. адрес: гр.***, *** полуетаж, офис № ** и е
потвърдено решение № 361 от 14.12.2020г. по т.д. № 646/2019г. по описа на
ОС-Бургас в отхвърлителната му част по предявения от въззивника иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди размера над 12 000лв. до пълния
размер от 50 000лв. Делото е върнато за ново разглеждане в съответната
част, с указания за обсъждане на въведените във въззивната жалба на Р. К. Г.
оплаквания относно критериите за определяне на справедливо обезщетение,
относно наличието или липса на съпричиняване от страна на въззивника на
вредоносния резултат и излагане на мотиви по отношение на крайните изводи
на въззивния съд за размера на дължимото на Г. обезщетение.
При настоящото разглеждане пред БАС е висяща въззивна жалба вх.
№ 262190/08.02.21г. на БОС от Р. К. Г., с ЕГН: **********, чрез адв.Н. Д.,
съд. адрес: гр.***, *** полуетаж, офис № **, против решение № 361 от
14.12.2020г. по т.д. № 646/2019г. по описа на ОС-Бургас, в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и
чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера
1
над 12 000лв. до пълния размер от 50 000лв. Заявява, че решението не е
правилно. Позовава се на неправилна преценка на събрания доказателствен
материал. Оспорва наличието на съпричиняване на вредоносния резултат,
както и установената от съда фактическа обстановка. Моли за ангажиране на
допълнителни доказателства. Пред настоящата инстанция е приложена
епикриза от 21.05.2021г., представляваща новосъздадено доказателство,
релевантно за спора, приета в проведеното открито съдебно заседание.
Въззиваемата страна - ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от С.П и К.К., чрез
адв.М.Г., оспорва въззивната жалба в надлежно депозирания по реда на
чл.263 и сл ГПК отговор. Няма доказателствени искания. Моли за
потвърждаване на решението на БОС в тази част. Претендира разноски. При
настоящото разглеждане на делото се представлява от адв.Г.Д..
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
БОС е разгледал иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45
и чл.52 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от Р. К. Г., с
ЕГН: **********, чрез адв.Н. Д., съд. адрес: гр.***, *** полуетаж, офис № **,
против ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София, с предявени искове за заплащане на
обезщетение в размер на 70 000лв. за претърпени неимуществени вреди и
сума в размер на 985лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горните главници,
считано от изтичане на 15-дневния срок от поканата до застрахователя до
окончателното изплащане, както и разноски по делото. Твърди, че на
30.07.2019г. пострадал при ПТП. Водачът на застрахования при въззиваемия
със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите лек автомобил
"Х.С.", с peг. № ***, причинил ПТП, като при излизане от паркинга на Гранд
хотел „О., к.к. „С.б.“, пресякъл дясното платно в посока гр.Н. – гр.С. В. и
отнел предимството на въззивника, управляващ мотоциклет „Х.“, модел „**“
с рег.№ **. При сблъсъка Г. паднал и получил фрактура на десен глезен,
последвана от операция. Твърди се в исковата молба, че към депозирането й
все още изпитва болка, кракът му е оточен, има постоянно главоболие и
страда от безсъние. Невъзможността да се придвижва препятства работата му,
а лятото е активният сезон и така остава без доходи. При описаното и с оглед
предоставената възможност за предявяване на пряк иск против
застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите за
МПС-то, причинило ПТП-то, моли за ангажиране на отговорността на
въззиваемото дружество. Счита за справедливо обезщетение за претърпените
вреди посочените по-горе суми. Заявява, че е уведомил въззиваемия за
настъпилите вреди, но получил отказ за обезщетение. Моли за присъждане
на разноски. Ангажира доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззиваемият оспорва иска. Признава наличието на
2
застрахователно правоотношение за л.а. "Х.С.", с рег. № ***, участвал в ПТП-
то. Оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за
претърпените телесни повреди, болки и страдания на въззивника, както и
вината на застрахования при него водач за причиняване на ПТП. Моли за
отхвърляне изцяло на исковете, а при положение, че бъдат уважени –
релевира съпричиняване от страна на въззивника на вредоносния резултат.
Също така, в случай, че исковете бъдат уважени, твърди
преекспониран обем на описаните вреди, а именно: счита, че липсват
доказателства в подкрепа на твърдението за претърпени неимуществени
вреди. Освен това заявява, че периодът на възстановяване бил по-кратък от
описания в исковата молба. Оспорва присъждането на обезщетение в
претендирания размер и го счита за несправедлив. Излага аргументи. Моли за
присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № ***, между въззиваемия и
собственика на л.а. ""Х.С.", с рег. № *** е сключен валиден и действащ към
датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за
посочения л.а.
Също така е безспорно, че на 30.07.2019г., около 18ч., при нормална
видимост в светлата част на денонощието, на равен пътен участък, при сухо
време, по главната алея в к.к.„С. б.“, в посока гр.Н. – гр.С. В., въззивникът
управлявал мотоциклет „Х.“, модел „**“ със скорост около 36-37км./ч., видно
от ангажираната и приета по надлежния ред САТЕ.
Непосредствено преди светофара при Гранд хотел „О.“ и уширението
на пътното платно за водачите, извършващи маневра „завой наляво“, все още
движейки се в единичната дясна лента, водачът на мотоциклет „Х.“, модел
„**“ следвал друг автомобил – джип. При приближаване на изхода от
паркинга на хотела, джипът спрял на самото платно, без да отбива и без да се
прибере и дал предимство на излизащия от паркинга и от път без предимство
водач на л.а. ""Х.С.", който бил дал ляв мигач и възнамерявал да пресече
дясното платно и да предприеме маневра „завой наляво“ в посока към гр.Н.
Видно от експертното заключение на в.л. инж.А. Д., в този момент
водачът на мотоциклет „Х.“, модел „***“ имал опасна зона за спиране от
11.62 метра и е можел, при скоростта, с която се движел, да предприеме
аварийно спиране и да избегне удара.
Вместо това, за да избегне челен удар със спрелия джип, той, без да
намали скоростта, го заобиколил отляво и навлязъл в насрещната лента за
движение. В същото време, водачът на л.а. ""Х.С." вече бил пресякъл дясната
лента и също бил отчасти навлязъл в насрещната лява, извършвайки
маневрата „завой наляво“. Така настъпил удар между двете ППС и бил
контузен въззивникът.
Според вещото лице, в момента, в който можел да възприеме
излизащия от паркинга автомобил „Х.С.“, водачът на мотоциклета се намирал
на достатъчно разстояние - два пъти по-голямо от опасната зона за спиране и
можел да спре аварийно, макар и видимостта му, както и тази на водача на
л.а. „Х.С.“, да била ограничена, поради височината на спрелия на платното
джип.
3
Не се спори, че водачът на мотоциклета изхвърчал от превозното
средство, паднал и получил фрактура на външен малеолус на десния крак –
десен глезен.
Той бил транспортиран до МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, където била
извършена открита репозиция на фрактурата. Поставена била метална
остеосинтеза – епикриза на стр.19.
Видно от въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София, при
първата въззивна проверка на постановеното от БОС решение, дружеството е
оспорило само размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемият е обжалвал присъденото обезщетение за неимуществени вреди
за размера над 5 000лв., а за размера до тази сума никоя от страните не е
обжалвала и решението е влязло в сила. Описаното води до извод, че със сила
на присъдено нещо е установено ангажиране на отговорността на
Застрахователя по иска по чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетяване на причинените на
въззивника имуществени и неимуществени вреди, в резултат от ПТП,
настъпило на 30.07.2019г., около 18.00ч. на главната алея в к.к. „С. б.“, в
посока гр.Н. – гр.С. В., пред Гранд хотел „О.“, при пътуване с мотоциклет
„Х.“, модел „***“, като ПТП-то е причинено от застрахован водач при
въззиваемия по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Преди да се произнесе относно справедливия размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав съобрази следното:
С решение № 50168/09.12.2022г. по т.д.№ 1983/21г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
постановеното решение № 8/11.05.2021г., изменено в частта по разноските с
определение № 210/19.07.2021г. и двете по в.гр.д.№ 137/2021г. по описа на
БАС е отменено в частта, с която е отхвърлена въззивната жалба на Р. К. Г., с
ЕГН: **********, чрез адв.Н. Д., съд. адрес: гр.***, *** полуетаж, офис № **
и е потвърдено решение № 361 от 14.12.2020г. по т.д. № 646/2019г. по описа
на ОС-Бургас в отхвърлителната му част по предявения от въззивника иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за размера над 12000лв. до пълния размер
от 50 000лв., както и в частта на съответните разноски. В останалата част – по
отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди, решението на
Апелативен съд Бургас не е обжалвано и е влязло в сила.
В мотивите към т.18 на ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на
ОСГК на ВКС се приема, че със сила на присъдено нещо се ползва само
решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото. При описаното, в
настоящото разглеждане на висящия спор относно размера на съпричиняване
от страна на въззивника, следва да бъде приет същият размер, който е приел
окръжният съд – 40%.
За да определи справедливото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съдът взе предвид събраните гласни доказателства,
извършената СМЕ и приетите писмени доказателства, включително и пред
настоящата инстанция.
Безспорно е установено, че след инцидента въззивникът претърпял
оперативна интервенция за репозиция на фрактура на външен малеолус на
десния крак, с поставена метална остеосинтеза. При изписването от
4
болницата, след операцията, видно от показанията на св.Г., партньорка на
въззивника към датата на разпита й в открито съдебно заседание, Г. бил
отслабнал, придвижвал се с патерици, имал голям оток в областта на глезена,
но не бил гипсиран, нито шиниран. Изпитвал силни болки в крака, пиел
обезболяващи и се принудил в продължение на два месеца да остане в къщи.
Това, наред с невъзможността да упражнява търговската си дейност лично,
силно го изнервило, защото освен физическите страдания, бил почти лишен
от доходи за съответното лято. Свидетелката твърди, че впоследствие му
направили и втора операция, макар и по т.д.№ 646/2019г. БОС да липсват
писмени доказателства за извършена повторна операция към съдебното
заседание. През време на престоя си у дома, въззивникът се нуждаел от чужда
помощ за ежедневните нужди, за обличане, за къпане, стряскал се на сън и
изживявал стреса от катастрофата. Твърди се, че впоследствие провел
множество физиотерапии.
Към съдебното заседание той все още имал усещане за болка при
промяна на метеорологичните условия, трудно му било да натоварва крака си,
изпитвал страх при шофиране и постоянно бил под напрежение, да не би
нещо да изскочи пред него и да предизвика инцидент.
От извършената СМЕ се установява, че обичайният срок за
възстановяване от подобна травма е 2-4 месеца, като липсват данни за
настъпили усложнения. От експертизата става ясно, че страната явно не е
посетила вещото лице, за да се извърши преглед и се установи настоящото й
състояние.
При така изложеното съдът приема следното: Касае се за млад мъж на
навършени 30 години към датата на инцидента, със спортна физика, която
предполага по-кратък възстановителен процес и по-леки остатъчни ефекти от
телесните повреди, с ясно съзнание и спомени за случилото се и последиците
от него. От събраните гласни доказателства се установява, че непосредствено
при инцидента, а впоследствие и след извършената оперативна намеса, Г.
изпитвал силни физически болки и се налагало да приема обезболяващи.
Приблизително два месеца бил принуден да стои у дома и през това време се
нуждаел от грижи от трето лице, за да го подпомага в ежедневните битови
дейности. Съдът кредитира показанията на св.Г., че след операцията кракът
на въззивника бил отекъл в областта на глезена, защото това е съвсем
нормална реакция на крайника, след фрактура и открито наместване, с
допълнително поставена остеосинтеза. Настоящият състав приема за
установено и че приблизително 2 месеца след операцията въззивникът не е
можел да се движи така свободно, както преди ПТП-то. Съдът отчита
преживения стрес и дава вяра на твърдението на същата свидетелка, че
приблизително два-три месеца след инцидента Г. изпитвал силно напрежение
и преживявал случилото се. Следва да се вземе предвид и това, че
произшествието се отразило и в по-дългосрочен план – той променил начина
си на шофиране, изпитвал страх да управлява мотоциклет и затова съдът
заключава, че към провеждане на съдебното заседание на 19.10.2020г.
въззивникът все още не е бил с възстановена психика и е започнал да
проявява много по-голяма предпазливост при участие в движение по
пътищата.
От приложената пред настоящата инстанция епикриза от УМБАЛСМ
5
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр.София се установява, че през м.май, 2021г. Г.
претърпял втора операция, за отстраняване на металната остеосинтеза. Това
обстоятелство съдът взема предвид, като прецени, че с исковата молба е
предявен иск за цялото вземане, което се претендира от застрахователя и то
включва и настъпилите в хода на производството вреди, съгласно Решение №
196 от 12.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1724/2009г. ІV г.о. ГК. Макар и да
липсват доказателства за претърпени повторно болки и страдания, съдът
приема, че въззивникът е претърпял такива, включително изпитал повторно
неудобствата от известно обездвижване, от прием на обезболяващи, от
ограниченията в естествените си действия и дейности, защото те са житейски
логични, като все пак се прецени, че при тази втора операция не е имало
наслагването на болката и от фрактурата, в сравнение с първата операция.
При всичко описано по-горе, настоящият състав приема, че
физическите и психически преживявания на Г. следва да бъдат компенсирани,
чрез заплащане на обезщетение, макар и парите да не могат да репарират
изцяло горните вреди, поради тяхното естество. Според съда справедливият
размер на обезщетението възлиза на общо 40 000лв., а след приспадане на
приетия и установен процент съпричиняване от 40%, общо дължимата сума е
в размер на 24 000лв.
Относно разноските на въззивната страна: Пред окръжния съд са били
заведени два иска – първият с цена от 70 000лв., а вторият с цена от 985лв.
Въззивникът е представляван по реда на чл.38, ал.2 ЗА, като процесуалният
му представител е регистриран по ЗДДС.
За иска с цена от 985лв. максималният размер на адвокатското
възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, към релевантния момент, е 360лв. с ДДС.
При разглеждане на делото от Бургаски окръжен съд, искът е уважен до
размера от 591лв. и съобразно уважената част от иска на въззивника се следва
сума в размер на 216лв. (360 х 591 / 985).
По иска с цена от 70 000лв. дължимото максимално възнаграждение е в
размер на 3 156лв. с ДДС. При съобразяване на изхода от този спор, в полза
на въззивника се следва сума в размер на 1082лв. – 3 156 х 24 000 / 70 000.
Общо за първата инстанция на въззивника се следва сума в размер на 1298лв.
При разглеждане на в.гр.д.№ 137/2021г. по описа на БАС, въззивникът
обжалва решението в частта относно отхвърлената част на иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди – за размера над 12 000лв. до
размера от 50 000лв. и за сумата от 394лв. – неприсъдената част от
претендираното обезщетение за имуществени вреди.Жалбата е изцяло
отхвърлена и в частта относно обезщетението за имуществени вреди
решението е влязло в сила. В частта относно обезщетението за
неимуществени вреди обжалваемият интерес е 38 000лв. за въззивната страна.
Жалбата е уважена за 12 000лв. Определен по реда на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, максималният
хонорар възлиза на 2004лв. с ДДС. Съобразно уважената част от жалбата, на
въззивната страна се дължи сума в размер на 12 000 х 2004 / 38 000 или общо
632.84лв. – кръгло 633лв.
Според обжалваемия интерес пред касационната инстанция на
6
процесуалния представител на Р.Г. се следва същата сума - кръгло 633лв.
При настоящото разглеждане на делото, съобразно изхода от спора и
при съобразяване с приетото с ДВ бр.88/04.11.2022г. изменение на Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при обжалваем
интерес от 38 000лв., уважена жалба за 12 000лв. и адвокатски хонорар в
максимален размер от 4 428лв. с ДДС в полза на въззивната страна се следва
сума в размер на 1398.31лв. – кръгло 1398лв.
Общо за всички инстанции на процесуалния представител на Р.Г. се
следва възнаграждение от 3 962лв.
С обжалваното решение на БОС на процесуалния представител на
въззивника е присъдена сума в размер на 1428лв., а с решение №
8/11.05.2021г., изменено в частта по разноските с определение №
210/19.07.2021г. и двете по в.гр.д.№ 137/2021г. по описа на БАС е присъдена
сума в размер на 816лв. или общо – 2244лв. В тази част решението на АС –
Бургас не е отменено и е влязло в сила. Ето защо с настоящото решение на
адв.Н. Д. ще бъде присъдена допълнителна сума за всички инстанции в
размер на 1718лв. с ДДС.
По отношение на въззиваемата страна: Тя е била представлявана в
процеса от адвокати, а не от юрисконсулти, за което няма пречка в закона.
Затова дължимите разноски ще бъдат определяни по същия начин и на
същата основа, по която е определяно възнаграждението на процесуалния
представител на въззивника – по реда на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така за първата инстанция е видно, че страната е определила сумарно
възнаграждение за двата иска в размер на 2 700лв. без ДДС и 3 240лв. с ДДС.
Съответно на отхвърлените части от двата иска – общо 46 394лв. (70 985 –
24 591) и при разноски от общо 3 490лв. на застрахователя се дължи за
първата инстанция сума в размер на 2 280.97лв. или кръгло 2 281лв.
За втората инстанция решението е обжалвано от дружеството за сумата
над 5 000лв. Общият интерес за страната е 45 394лв., понеже се брани и
против жалбата на противната страна. Жалбата е отхвърлена за 26 394лв. (
45 394 - 19 000). При приложен списък на разноски от 2 280лв. с ДДС на
страната се следва сума в размер на 1 325.68лв., кръгло 1326лв. с ДДС.
Пред касационната инстанция страната не е представила доказателства
за извършени разноски.
При настоящото разглеждане на делото страната се брани само по
отношение жалба против решението на БОС вече само в частта, досежно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, т.е. интересът е 38 000лв.
Извършените разноски са в размер на 5 160лв., но с оглед въведеното
възражение от противната страна за прекомерност, настоящият съд намира,
че размерът на адвокатското възнаграждение, от което ще се определя
размерът на разноските, следва да бъде коригиран до 4 428лв. с ДДС. Така,
при отхвърлена част от жалбата в размер на 26 000лв., дължимите разноски
ще възлязат на 3 029.68лв. – кръгло 3 030лв. Общо за всички инстанции
въззивникът Р.Г. дължи на противната страна сумата от 6637лв. С
първоинстанционното решение в полза на застрахователя е присъдена сума в
7
размер на 2 870.96лв. С второинстанционното е присъдена сума в размер на
2 736лв. – общо 5 606.96лв. Затова с настоящото ще бъде осъден да заплати
остатъка до сумата от 6 637лв. или 1030.04лв. – кръгло 1030лв.
ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати д.т., както следва: на БОС при
дължими 1010лв. и осъдително решение за 503.64лв. – 506.36лв.
допълнително и 109.47лв. за извършени и заплатени от съда експертизи.
За втората инстанция се дължи 240лв., от които 140лв. са внесени и
остават вносими 100лв.
За касационното обжалване дължимата д.такса е 760лв. или общо за
всички инстанции се дължи допълнително сума в размер на 1475.83лв. за
д.такси и разноски.
Водим от изложеното, Бургаският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 361 от 14.12.2020г. по т.д. № 646/2019г. по описа
на ОС-Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. К. Г., с ЕГН:
**********, чрез адв.Н. Д., съд. адрес: гр.***, *** полуетаж, офис № **,
против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от С.П и К.К. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 30.07.2019г., на главната
алея гр.Н. -С.В., пред паркинга на Гранд хотел „О.“, к.к. „С.б.“, за размера над
присъдената сума от 12 000лв. до сумата от 24 000лв., ведно със съответната
лихва за забава и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от С.П и К.К. да заплати на Р.
К. Г., с ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.С.В., ул. „***, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП от 30.07.2019г., на главната алея
гр.Н. -С.В., пред паркинга на Гранд хотел „О.“, к.к. „С.б.“ в размер на
12 000лв. допълнително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от С.П и К.К. да заплати
допълнително на адв. Н. Н. Д. с адрес на кантората: гр.***, *** полуетаж,
офис № ** сумата от 1718лв. с ДДС възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗА пред всички инстанции.
ОСЪЖДА Р. К. Г., с ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.С.В., ул. „***
да заплати допълнително на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от С.П и К.К.
сумата от 1030лв. разноски за всички инстанции.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от С.П и К.К. да заплати
допълнително на Апелативен съд – Бургас сумата от 1475.83лв. за д.такси
и разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение 361 от 14.12.2020г. по т.д. № 646/2019г.
8
по описа на ОС-Бургас в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9