№ 136
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500382 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№273809/28.04.2021г. от АНГ. В. АНД.
против Определение №260899 от 13.04.2021г., постановено по гр.дело
№896/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е
оставена без разглеждане подадената от него жалба против прекратяване на
изп.дело №598/2020г., ЧСИ Др.М., и е прекратено производството по делото.
Изложени са доводи за неправилност на определението в обжалваната му
част, според които в чл.426,ал.1 от ГПК законодателят е предвидил, че
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна, без изрично изискване това да бъде взискателя, а в
случая в издадения изпълнителен лист е отбелязано, че длъжникът Н.К.
следва да заплаща дължимите суми за издръжка на детето си Г. А.а чрез
бащата, като разпоредбата на чл.28,ал.2 от ГПК, според която непълнолетните
извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на
своите родители, е обща и са приложими специалните норми на чл.130,ал.4 и
1
чл.147 от СК, според които отказът от права, включително от издръжка, от
страна на непълнолетното дете е нищожен, поради което всички действия на
детето, водещи до отказ от издръжка са незаконосъобразни и следва да се
игнорират, а в случая детето, за чийто интерес съдът следва да следи
служебно във всяко положение на делото, е манипулирано от другия родител
– длъжник, който иска да се освободи от задължението си за издръжка. По
тези съображения жалбоподателят претендира за отмяна на определението в
обжалваната му част и за връщане на делото на окръжния съд за разглеждане
от друг съдебен състав.
Ответникът по частната жалба Н. КР. КР. е депозирала писмен отговор
на същата със становище за нейната недопустимост като подадена от лице,
което няма процесуална легитимация по чл.435 от ГПК, тъй като не е
взискател. Изложила е доводи и за неоснователност на жалбата, според които
с Решение №1271/26.10.2017г. на ПОС родителските права за отглеждането
на детето Г. А.а са били предоставени на нея, при което именно бащата е
задължен с влязло в сила решение да заплаща месечна издръжка за него, а
представеният от същия изпълнителен лист касае задължение по невлязло в
сила съдебно решение по гр.дело №19331/2018г., като той неправилно
възприема нормата на чл.426,ал.1 от ГПК, считайки да попада в нейния
обхват като заинтересована страна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК. Противно на
възраженията на ответника по нея, тя изхожда от процесуално легитимирано
лице – подалото жалба пред окръжния съд, по която е постановено и
обжалваното определение. Касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от
ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото
характер. При тези обстоятелства частната жалба се явява допустима, а,
разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните
съображения:
Видно от приложените материали по изп.дело №598/2020г. по описа на
ЧСИ Д. М. с рег.№.. е, че то е образувано по молба вх.№13551/03.12.2020г. на
АНГ. В. АНД. и представен с нея изпълнителен лист от 26.11.2020г., издаден
2
въз основа на Решение №261245/11.11.2020г. по гр.дело №19331/2018г. по
описа на Районен съд-Пловдив, с което: е прекратена присъдената издръжка с
Решение №536/22.02.2017г. по гр.дело №9442/2014г. на ПРС, с което А.А. е
осъден да заплаща на своето дете Г. А.а чрез майка й Н.К. месечна издръжка
в размер на 180лв.; Н.К. е осъдена да заплаща на своето дете Г. А.а чрез
бащата А.А. месечна издръжка в размер на 160лв., считано от 04.12.2018г.,
ведно със законната лихва за просрочие; Н.К. е осъдена да заплати на своето
дете Г. А.а чрез бащата А.А. издръжка за изминал период от време в размер
на 130лв. месечно за периода от 04.05.2018г. до 04.12.2018г., ведно със
законната лихва за просрочие.
Детето Г. А.а, в чиято полза е присъдена издръжката по представения
изпълнителен лист, е родено на 05.10.2006г., при което към датата на
издаване на изпълнителния лист и на подаване на молбата за образуване на
изпълнителното производство е навършило 14 години. С молба вх.
№14146/18.12.2020г. непълнолетната Г. А.а, действаща лично и със
съгласието на своята майка Н.К., е заявила, че изпълнителния лист е получен
и молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена без нейното
знание и съгласие, и, тъй като е подадена въззивна жалба срещу решението,
въз основа на което е издаден изпълнителния лист, моли за спиране на
изпълнителното дело на основание чл.432,ал.1,т.2 от ГПК. С молбата са
представени преписи от влязлото в сила решение по бр.дело №9442/2014г. на
ПРС, въззивна жалба от Н.К. против решението по гр.дело №19331/2018г. на
ПРС и частна жалба от Н.К. срещу разпореждането за издаване на
изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело. На
17.12.2020г. ЧСИ М. е постановила спиране на изпълнителното дело. На
06.01.2021г. А.А. като баща и представител на Г. А.а е депозирал становище,
според което Н.К. е длъжник по съдебното решение по гр.дело №19331/2018г.
на ПРС и по изпълнителния лист, поради което и въпреки, че родителските
права спрямо детето са дадени на нея, тя не може да представлява дъщеря си
по чл.28,ал.2 от ГПК, поради което подадената от тях молба следва да се
игнорира, още повече, че според чл.130,ал.4 и чл.147 от СК отказът от права,
включително и от издръжка, е нищожен и всички действия на
непълнолетното дете, водещи до отказ от издръжка, са незаконосъобразни и
следва да се игнорират. Поискал е изпълнителните действия да продължат. С
3
разпореждане от 26.01.2021г. ЧСИ е оставила без движение молбата от
06.01.2021г. до приподписването й от взискателя Г. А.а. С молба вх.
№1321/02.02.2021г. А.А. е поискал на непълнолетния взискател Г. А.а да се
назначи особен представител при условията на правна помощ, поради
противоречие между интересите на родителя и детето. На 03.02.2021г. е
постъпила молба вх.№1479 от непълнолетната Г. А.а със съгласието на
нейната майка Н.К., с която тя възразява против всички предприети от баща й
А.А. действия и изразява несъгласието си с тях. С постановление от
04.02.2021г. ЧСИ е оставила без уважение молбата за назначаване на особен
представител, приемайки, че настоящият казус не е за отказ от издръжка и не
е налице противоречие между интереса на родителя и детето. С молба вх.
№1944/10.02.2021г. А.А. е поискал молбата за образуване на изпълнителното
дело като нередовна, поради неподписването й от непълнолетната Г. А.а, да
му бъде върната заедно с приложения оригинален изпълнителен лист. С
постановление от 11.02.2021г. ЧСИ е оставила без уважение молбата,
приемайки, в хода на изпълнителното производство нередовността на
молбата за образуване да е отстранена с молба вх.№1414/18.12.2020г.,
подадена лично от Г. А.а и със съгласието на майка й Н.К., на която с
влязлото в сила решение по в.гр.дело №1638/2017г. са предоставени
родителските права. С молба вх.№1990/11.02.2021г. непълнолетната Г. А.а
със съгласието на майка си Н.К. е поискала да й бъде върнат оригиналният
изпълнителен лист, който на същата дата й е върнат. С постановление от
11.02.2021г. ЧСИ е прекратила изпълнителното дело, поради липса на
изпълнителен титул.
Срещу постановлението за прекратяване и връщането на изпълнителния
лист е подадена жалба вх.№2418/22.02.2021г. от А.А. като баща и законен
представител на Г. А.а, подписана единствено от него.
С обжалваното досежно прекратяването Определение №260899 от
13.04.2021г. окръжният съд е приел, че още към момента на издаване на
изпълнителния лист за присъдената издръжка детето Г. А.а е навършило 14г.
4
и е станало непълнолетно, при което бащата, подал молбата за образуване на
изпълнителното производство, вече не е имал права самостоятелно да
извършва каквито и да е процесуални действия от името на детето, а същите
следва да се извършват лично от непълнолетния със съгласие на родителя,
поради което бащата А.А. няма качеството на взискател по изпълнителното
дело, нито може сам да извършва някакви процесуални действия,
включително да подава жалби, и доколкото изпълнителното производство е
ненадлежно образувано, без волеизявление на непълнолетния кредитор и при
заявено от него изрично нежелание за образуване на изпълнително
производство, то на това основание изпълнителния процес е следвало да бъде
прекратен, което прекратяване с обжалваното постановление, макар и
извършено поради връщане на изпълнителния лист, да е правилно като
резултат, а подадената жалба срещу него като такава от ненадлежна страна
следва да бъде оставена без разглеждане.
Настоящата инстанция намира, че легитимиран да образува
изпълнителното производство е единствено взискателят, от чието име то се
води и който принципно е лицето, което изпълнителният лист сочи като
кредитор, и по изключение в изрично предвидените от чл.429,ал.1 от ГПК
случаи от лица, които не фигурират в изпълнителния лист, но също имат
качеството на кредитори, придобито в резултат на частно или универсално
правоприемство от взискателя след издаване на изпълнителния лист, или
поръчителят и солидарният длъжник, платили дълга. В тази връзка, макар и
нормата на чл.426,ал.1 от ГПК, на която се позовава жалбоподателят, да
борави с понятието „заинтересована страна“, следващите я норми на
чл.426,ал.2, ал.3 и ал.4 от ГПК изрично сочат като процесуално легитимирано
да образува и води изпълнителното производство лице именно взискателят.
Като надлежна страна той е и единствено легитимиран да обжалва
прекратяването на принудителното изпълнение, съгласно чл.435,ал.1,т.3 от
ГПК. В конкретния случай кредитор по представения изпълнителен лист е
детето Г. А.а, в чиято полза е присъдена издръжката. Това й
материалноправно качество я легитимира процесуално като взискател в
изпълнителното производство. Като непълнолетна, считано от 05.10.2020г. и
съгласно чл.28,ал.2 от ГПК, тя разполага с ограничена процесуална
5
дееспособност и извършва процесуалните действия лично и със съгласието на
родителя си като условие за валидността им. Родителят в този случай
охранява интересите на детето, но не е носител на процесуални права в
качеството му на страна-взискател, нито може да извършва самостоятелно
процесуални действия от негово име или от свое в защита на чужди
материални права. Неоснователно жалбоподателят поддържа разпоредбата на
чл.28,ал.2 от ГПК да е обща по отношение нормите на чл.130,ал.4 и чл.147 от
СК, които като специални да намират приложение в случая. Последните
касаят разпореждане с материални права, а първата се отнася до
извършването на валидни процесуални действия, сред които са тези по
образуване и водене на изпълнителното производство и обжалване на
действията на съдебния изпълнител. В тази връзка жалбоподателят А.А. като
баща на непълнолетната Г. А.а не е надлежна страна в изпълнителния процес
и не е бил процесуално легитимиран както да подаде молбата за образуване
на изпълнителното производство за присъдената в нейна полза издръжка при
изричното й противопоставяне, при което е налице ненадлежно сезиране на
съдебния изпълнител, така и да обжалва прекратяването на изпълнителното
производство, както правилно е приел и окръжният съд, поради което
постановеното от него и обжалвано в частта му, с която е оставена без
разглеждане жалбата на А.А. против прекратяването на изп.дело №598/2020г.
на ЧСИ М., определение относно нея следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260899 от 13.04.2021г., постановено по
гр.дело №896/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е
оставена без разглеждане подадената от АНГ. В. АНД., ЕГН:**********,
жалба против прекратяване на изп.дело №598/2020г., ЧСИ Др.М., и е
прекратено производството по нея.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7