РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Дулово, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря ИВ.а В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20253410200001 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник група в
ОДМВР Силистра, РУ Дулово, с което на И. С. Я., ЕГН **********, ***, на осн. чл.53 от
Закона за административните нарушения и наказания и на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от
ЗДвП от Закона за движението по пътищата е наложена Глоба в размер на 3 000 /три хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и
неправилно.
Жалбоподателят р. пр., не се явява, вместо него - адв. В. Д. от АК-Добрич, надлежно
упълномощена и приета от съда.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, явява се юрисконсулт В. Х..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. С. Я., ЕГН **********, ****, притежаващ СУМПС № ***, на
**** г. в *** часа, в ****, на кръговото кръстовище образувано от ул. „****“, ул. „****“ и
ул. „****“ управлявал лек автомобил БМВ, с рег. № ******, собственост на Н. А. К. от ****.
При извършване на пълен ляв завой жалбоподателят умишлено предизвикал занос на
управлявания автомобил. Чрез рязко боравене с кормилото и натиск върху педала на газта
той нарушил устойчивостта на превозното средство, в резултат на което автомобилът се
поднесъл напречно на пътното платно (последователно наляво и надясно). Така водачът
използвал пътя по начин, несвързан с обичайното превозване на хора или товари, т. е. за
непредназначена цел – демонстративно „плъзгане“ на автомобила (т. нар. дрифт). В този
момент в района не е имало непосредствена необходимост от подобна маневра; тя не е
продиктувана от пътната обстановка, а единствено от волята на водача да управлява
автомобила по рисков и зрелищен начин. Горепосоченото поведение било забелязано от
полицейски автопатрул на РУ – Дулово. Свидетелят Д. Р. О. (полицейски служител,
актосъставител), намиращ се на около 150 метра, видял ясно как автомобилът на
жалбоподателя навлиза в завоя с несъобразена скорост и вместо плавно да го вземе,
1
умишлено ускорява и предизвиква изпускане на задницата на автомобила. На място
полицейските служители извършили проверка на документите на водача. Поради описаното
управление на автомобила, свидетелят-актосъставител съставил срещу И. С. Я. АУАН №
**** г. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В акта подробно била описана фактическата
обстановка на нарушението. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. Екземпляр от
акта бил връчен на нарушителя. В законоустановения срок и при депозирани впоследствие
възражения от нарушителя, въз основа на АУАН било издадено и процесното НП № *** г. от
Началник група при ОДМВР – Силистра, РУ – Дулово. С него на жалбоподателя са
наложени административните наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на доказателствата по
делото: Заверено копие на НП № *** г.; Справка за Нарушител/ водач; Заверено копие на
АУАН № ***г. , Серия ****; Заверено копие на Възражение УРИ ***** г.; Заверено копие на
Докладна записка № **** г.; Заверено копие на Сведение от **** г.; Заверено копие на
Сведение от **** г.; Заверено копие на писмо с № **** г.; Заверено копие Заповед №*** г.;
Заверено копие Заповед №**** г.; Заверено копие на Удостоверение № **** г.; показанията
на свидетелите – актосъставителя и придружаващия го полицейски служител, писмените
доказателства (АУАН и издаденото НП), както и обясненията на жалбоподателя и свидетеля
от негова страна.
Между съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление
няма противоречия относно времето, мястото и характера на деянието. Описанието на
нарушението в акта и в НП е едно и също и отговаря на установеното от съда фактическо
положение.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Наказателното постановление е получено на 13.12.2024 г. (л.6) Жалбата е изпратена в
срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима.
Нарушението според НП е извършено на *** г. в ***часа, в **** на кръгово
кръстовище образувано от ул. „***“, ул. „****“ и ул. „****“, следователно компетентен да
разгледа жалбата е Районен съд – гр. Дулово.
Разгледана по същество, жалбата се преценява като неоснователна.
I. Безспорно от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба “На водача на моторно превозно
средство е забранено да ... използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“
В конкретния случай поведението на жалбоподателя точно изпълва хипотезата на
нормата – вместо да използва пътя по предназначение (т. е. за придвижване към определена
дестинация при спазване на правилата за движение), той умишлено е използвал платното с
друго предназначение, а именно за демонстративна маневра (приплъзване на автомобила,
дрифт). Налице са и изискуемите субективни признаци на нарушението – деянието е
извършено умишлено (пряко или евентуално намерение). Видно от доказателствата,
жалбоподателят е съзнавал забранения характер на поведението си и е целял настъпването
на резултата (занос на автомобила с цел демонстрация). Полицейските служители
наблюдават как водачът активно създава предпоставки за занос. Не се установи наличие на
никакви външни фактори (напр. разлято масло, дъжд/лед, внезапна повреда), които биха
могли да предизвикат непреднамерено поднасяне на автомобила. В съдебната практика по
сходни казуси именно липсата на доказан умисъл често е ставала причина за отмяна на
санкции за „дрифт“. В настоящия случай обаче умисълът е категорично установен –
2
жалбоподателят съзнателно е управлявал по начин, който извежда автомобила извън
контрол. Липсата на каквато и да е друга правдоподобна причина за настъпилия занос
допълнително потвърждава, че действието е било целенасочено.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите - пoлицейски служители
(актосъставителя и придружавалия го колега). Техните свидетелски показания са подробни,
последователни и взаимно допълващи се. Описаните от тях факти кореспондират както
помежду си, така и с писмените доказателства (съдържанието на съставения АУАН). Няма
основание да се смята, че тези свидетели имат личен интерес да набедят неправомерно
жалбоподателя; те изпълняват служебните си задължения по контрол на движението и
техните данни за случилото се се подкрепят от обективните обстоятелства (следите от
маневрата, незабавната реакция на водача след подадения сигнал и пр.). Съдът не кредитира
показанията на свидетеля, доведен от жалбоподателя – лицето Г. Г.Г. (спътник в колата).
Този свидетел във висока степен е заинтересован от изхода на делото, предвид личните му
отношения с жалбоподателя. Показанията му представляват по същество опит да оневини
нарушителя чрез голословно отричане или оправдаване на установеното от полицаите
поведение. Свидетелят твърди (обобщено), че „влязохме в кръговото движение, направихме
обратен завой в обратна посока и влязохме на паркинга пред казиното и полицията някъде 2
минути след нас дойдоха и пуснаха предупреждението, че трябва да спрем“ – твърдение,
което не намира опора нито в обективните данни, нито в останалите доказателства. Версията
на този свидетел остава изолирана и нелогична. Ето защо съдът я отхвърля като необективна
и тенденциозна, целяща единствено да освободи жалбоподателя от отговорност.
Деянието на жалбоподателя правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 104б,
т. 2 ЗДвП, тъй като той е използвал път, отворен за обществено ползване, за цел различна от
превоза на хора/товари – а именно за изпълнение на рискова маневра (дрифт). Налице е
точно изпълнение на състава на административното нарушение. Съответно, наложените с
НП наказания са определени в рамките на закона. За такъв вид нарушение законодателят е
предвидил фиксирана санкция – лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и глоба
3 000 лв. (за първо нарушение), на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Именно тези
наказания са наложени на жалбоподателя с процесното НП, поради което то се явява както
правилно, така и законосъобразно. Размерът на санкциите не подлежи на свободно
усмотрение от страна на Административнонаказващия орган или съда – законът
императивно ги е определил, предвид сериозната обществена опасност на деянието. Затова
доводите на защитата за „строгост“ или несъразмерност на наказанието са ирелевантни – в
случая е приложена именно санкцията, която законът изисква при доказано нарушение от
този вид.
Съдът не установи съществени процесуални пропуски, които да опорочават
административнонаказателното производство. АУАН е съставен от компетентно длъжностно
лице – полицейският служител, който е констатирал нарушението при изпълнение на
службата си. Съдържанието на акта отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН – посочени
са дата и място на нарушението, обстоятелствата, самоличността на нарушителя,
нарушената законова разпоредба, както и имената и подписите на съставителя и свидетеля.
Няма данни актът да е съставен извън предвидения в закона срок или да е връчен
неправилно – напротив, съставянето и предявяването му на място веднага след нарушението
гарантира, че нарушителят е бил запознат с обвинението срещу него. Жалбоподателят е
подписал акта. Свидетелят, подписал акта, е очевидец (вторият полицай от патрула). На
следващо място, съдът намира, че компетентността на издателя на НП е надлежно
обоснована. Наказателното постановление е издадено от Началник група при ОДМВР –
Силистра, РУ – Дулово, който съгласно структурата на МВР и предоставените му
правомощия е оправомощен да издава НП за нарушения по ЗДвП.
В обобщение, не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила
при съставяне на акта или издаване на НП, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя или да водят до нищожност/отмяна на атакуваното постановление.
Административнонаказателната процедура е протекла в съответствие с изискванията на
ЗАНН – нарушението е надлежно установено и документирано, наказателното
постановление е издадено в рамките на законоустановения срок и от компетентен орган,
съдържа законово изискуемите реквизити (чл. 57 ЗАНН) и надлежно е връчено на
нарушителя.
Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 ЗЮЛНЦ и с оглед
3
изхода на делото, в полза на Административнонаказващия орган следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като той е представляван от юрисконсулт и е
направено надлежно искане. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, минималният размер на възнаграждението за защита по
административнонаказателно дело, приключило с едно съдебно заседание, е 100.00 лв. С
оглед на това съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник група в
ОДМВР Силистра, РУ Дулово, с което на И. С. Я., ЕГН **********, ***, на осн. чл.53 от
Закона за административните нарушения и наказания и на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от
ЗДвП от Закона за движението по пътищата е наложена Глоба в размер на 3 000 /три хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА И. С. Я., ЕГН **********, ***, да заплати, сумата от 100.00 /сто / лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
4