№ 19931
гр. С., 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110149420 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Б. К., чрез адв. П., срещу „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А. Б. К. не
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез принудително изпълнение сумата в
общ размер на 966,44 лв., от които: 841,44 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано
от 05.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, 25 лв. – държавна такса, както и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист от
05.01.2012 г. по ч.гр.д. 18/2012 г. по описа на Районен съд - Благоевград, 2 състав, за
събирането на която е образувано изп.д. № 20127980400024 по описа на ЧСИ Г.С., поради
погасяването на вземането по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 05.01.2012 г. по ч.гр.д. 18/2012 г. по описа на РС-
Благоевград, ГО, 2 състав, за следните суми: 841,44 лв. - главница, ведно със законната
лихва, считано от 05.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 125 лв. –
разноски по делото. За събиране на присъдените суми по молба на ответника било
образувано изпълнително дело № 20127980400024 по описа на ЧСИ Г.С., по което след
образуването му били предприети изпълнителни действия, някои от които били извършени
след настъпване на предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 12.03.2015 г. Поддържа, че не дължи вземането по
издадения на 05.01.2012 г. изпълнителен лист, тъй като било погасено по давност.
Поддържа, че задълженията, претендирани с горецитирания изпълнителен лист, се явявали
погасени по давност към датата на подаване на исковата молба, тъй като считано от датата
на последното валидно извършено изпълнително действие - 12.03.2013 г. до 12.03.2018 г. е
изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят бездействал. Твърди, че
въпреки изложеното, взискателят не поискал прекратяване на изпълнителното дело, а
напротив – били извършвани изпълнителни действия, включително налагане на запори. Ето
1
защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: 841,44 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от
05.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 125 лв. – разноски по делото,
за събирането на които е образувано изп.д. № 20127980400024 по описа на ЧСИ Г.С., поради
погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Н., е подал отговор на исковата молба, с
който признава обстоятелството, че процесното вземане е погасено по давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
Безспорно е между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че на 05.01.2012 г. в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. 18/2012 г. по описа на Районен съд - Благоевград, 2 състав, по силата на който А. Б.
К. е бил осъден да заплати следните суми: 841,44 лв. - главница, ведно със законната лихва,
считано от 05.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, 25 лв. – държавна такса,
както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На следващо място, не е спорно между страните по делото, че въз основа на издадения
изпълнителен лист по молба на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е било
образувано изпълнително дело № 20127980400024 по описа на ЧСИ Г.С..
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, текла от 12.03.2013 г. – последното валидно извършено
изпълнително действие, до 12.03.2018 г., като твърди, че в рамките на посочения период не
били предприети действия по събиране на присъдената сума по принудителен ред, поради
което вземането било погасено с изтичане на 5 годишна давност. Т.е. претенцията е
основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес
за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите
права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземане в посочения размер, което подлежи на принудително
изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземането погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба, съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по отношение на вземането по
изпълнителния лист е изтекъл срок по – дълъг от 5 години, който не е бил прекъсван или
спиран.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
2
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната,
срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за
образуване на делото. В разглеждания случай от представените по делото доказателства се
установява, че на 09.02.2012 г. от ЧСИ Г.С. до А. Б. К. е била изпратена покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че с изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
18/2012 г. по описа на РС-Благоевград, ищецът е осъден да заплати в полза на ответника
парично задължение, което по изпълнителното дело възлиза в размер на 1280,05 лв. На
28.03.2012 г. от ЧСИ Г.С. до А. Б. К. е била изпратена втора покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че с изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 18/2012 г. по
описа на РС-Благоевград, ищецът е осъден да заплати в полза на ответника парично
задължение, което по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 1492,18 лв. С поканите
ищецът е поканен в двуседмичен срок от връчването й да изпълни доброволно задължението
си, с предупреждението, че ако не стори това ще бъде пристъпено към принудително
изпълнение по реда на ГПК. На следващо място, установява се, че с молби от 02.03.2021 г.,
13.04.2021 г. и 01.02.2023 г. ответникът е продължавал да иска от ЧСИ Стойнева
извършването на принудителни изпълнителни действия спрямо ищеца. Предвид
гореизложеното следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, като
в този смисъл е и актуалната практика на Върховния касационен съд, обективирана в
Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК, в което
е прието, че поканата до длъжника да изпълни свое погасено по давност задължение
представлява повод за предявяване на отрицателен установителен иск, както и че сезирането
на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, като признанието на иска
не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл са и Определение № 269173 от
25.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3439/2021 г. по описа на СГС, Определение № 276
от 28.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III г. о., ГК, Решение от 19.06.2013 г. по
гр. д. № 927/2012 г., ІV г. о. на ВКС и др.).
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото,
поради което и следва да отговаря за направените от ищеца разноски. Ищецът е сторил и
претендира разноски, както следва: 50 лв. – за държавна такса, както и 480 лв. с вкл. ДДС -
за адвокатско възнаграждение. Своевременно релевираното от процесуалния представител
на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален размер съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Б. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, ап. 13, срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ №25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Б. К., ЕГН **********, не дължи чрез принудително изпълнение на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата в общ размер на 966,44 лв., от които: 841,44
лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2012 г. до окончателното
3
изплащане на сумата, 25 лв. – държавна такса, както и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист от 05.01.2012 г. по ч.гр.д.
18/2012 г. по описа на Районен съд - Благоевград, 2 състав, за събирането на която е
образувано изп.д. № 20127980400024 по описа на ЧСИ Г.С., поради погасяването на
вземането по давност.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да
заплати на А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, ап. 13, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 530 лева, представляваща разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4