№ 31895
гр. София, 06.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110115990 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ в качеството на цесионер срещу
С. П. П. /ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 19066.48 лева - непогасена
главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2010г., сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
който е прехвърлил вземанията на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за
покупко-продажба на вземания от 21.06.2022г. и Приложение № 1 към него, ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК – 15.1.2012г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал. 2 ТЗ за установяване
съществуване на вземане за сумата 1979.19 лева – договорна лихва за периода 04.04.2012г. –
14.12.2012г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 92 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 856.61 лева – наказателна лихва за периода 02.07.2012г. –
12.12.2012г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 60.00 – заемна такса по договора;
при условията на евентуалност – ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е
обявена на длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 15.12.2012г.,
са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9
ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за осъждане на
ответника С. П. П., да заплати на ищцовото дружество следните суми: 19066.48 лева -
непогасена главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2010г.,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ОТП Факторинг
1
България“ ЕАД, който е прехвърлил вземанията на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата
на договор за покупко-продажба на вземания от 21.06.2022г. и Приложение № 1 към него,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК – 15.1.2012г., до
окончателното плащане; сумата 1979.19 лева – договорна лихва за периода 04.04.2012г. –
14.12.2012г., сумата 856.61 лева – наказателна лихва за периода 02.07.2012г. – 12.12.2012г.;
60.00 лева заемни такси по договора.
Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2010г.,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, на ответника е предоставена в заем сумата от 21200.00 лева със
задължението да я върне за 120 месеца, считано от 30.06.2010г., съобразно погасителния план с
падеж на 30-то число на съответния месец с последна месечна вноска на 30.06.2020г. Заявява, че
според чл. 8 от договора кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент
за този вид кредит. Обяснява, че поради неплащане на повече от 4 броя погасителни вноски по
кредита, на основание т. 20.2 от Общите условия, банката е обявила всички вземания по Договора
за предсрочно изискуеми и е предприела действия по принудителното им удовлетворяване,
депозирайки заявление по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 60133/2012г. по описа
на СРС, 55 състав. След получаване на издадената заповед по чл. 417 ГПК и въз основа на нея на
изпълнителен лист, било образувано изп.дело № 106/2013г. по описа на ЧСИ Михаил Делибозов,
рег. № 787 с район на действие СГС, по което била изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника-ответник, връчена на 04.06.2013г. Това изпълнително дело било прекратено, след което
било образувано ново изпълнително дело – изп.дело № 00087/2021г. по описа на ЧСИ Ивелина
Дамова, с рег. № 922 и район на действие СГС, по което също била връчена покана за доброволно
изпълнение до длъжника. Релевира, че банката прехвърлила вземанията си по посочения договор за
кредит на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като на 21.02.2017г. било сключено споразумение
между цесионера и ответника-длъжник, в което ясно било посочено, че във връзка с просроченото
задължение по договора за кредит е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист. Извежда активната си правна легитимация от качеството си на кредитор-
цесионер съгласно сключения между него и първия цесионер - „ОТП Факторинг България“ ЕАД
договор за покупко-продажба на вземания от 21.06.2022г. и Приложение № 1 към него. Твърди, че
вземането не е погасено от ответника към момента. Обосновава правен интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 60133/2012г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил по реда
на чл. 423 ГПК. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е
обявена на длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 15.12.2012г., са
предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове за същите суми, представляващи
вноски с настъпил падеж, тъй като крайният срок на издължаване на кредита е настъпил. Възразява
срещу допустимостта на възражението по чл. 423 ГПК, а от там и на производството, с довод, че
възражението е преклудирано, тъй като ответникът е знаел за издадената срещу него заповед по чл.
417 ГПК с оглед образуваното първо изпълнително дело и връчената по него покана за доброволно
изпълнение, както и с оглед сключеното споразумение с първия цесионер от 2017г., поради което е
пропуснал срока да възрази по чл. 417 ГПК, а образуваното второ изпълнително дело, по което му е
връчена втора покана за доброволно изпълнение не санирала този срок. Представя доказателства и
прави искане за допускане на счетоводна експертиза. Претендира разноски.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор. В него релевира
2
възражение, че банката не е упражнила надлежно правото си на предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, тъй като уведомлението на банката не е достигнало до
длъжника, поради което липсва основание за ангажиране на отговорността му за вземането на
посоченото в заповедта по чл. 417 ГПК основание. Възразява, че предявените под условие на
евентуалност осъдителни искове са недопустими, тъй като предмет на това производство следва да
бъдат вземанията, присъдени с издадената заповед по чл. 417 ГПК, както и неоснователни, тъй като
не са налице предпоставките за осъждането му. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност на всички вземания, аргументирайки, че началният момент започва да тече от падежа на
всяка вноска, а не от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Оспорва наличието
на материална легитимация на ищеца с довод, че никога не е уведомяван за прехвърляне на
вземането преди образуване на исковото производство, както и защото в договора няма уредена
възможност за прехвърляне на вземането, а клаузата на чл. 24 от Общите условия била
недействителна поради това, че била неравноправна. Твърди, че сключеният договор за кредит за
текущо потребление е нищожен поради нарушение на ЗЗП и ЗПК, в частност на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК поради липса на условията за прилагане на договорения фиксиран лихвен процент; на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ГПК поради липса на ясна методика на формиране на ГПК и от какви компоненти е
формиран, което правило невъзможно да се разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания финансов продукт, по които съображения се твърди, че и клаузата, с която е определен
ГПР е неравноправна съгласно чл. 146, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Обяснява, че искът и производството са
допустими, тъй като възражението му по чл. 423 ГПК било прието с влязъл в сила съдебен акт,
поради което пререшаването на този въпрос било недопустимо. При тези съображения моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Не възразява по искането за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като исковата молба е депозирана в срока по чл.415 ГПК.
Предявените искове и производството са допустими и с оглед срочното подаване на възражението
по чл. 423 ГПК, тъй като този въпрос е решение с окончателен съдебен акт – влязло в сила на
01.02.2024г. определение № 1530/01/022024г. по ч.гр.д. № 36/2024г. по описа на СГС, в което
производство е изследвано именно обстоятелството кога ответникът-длъжник е узнал за заповедта
по чл. 417 ГПК и дали тя му е била връчена редовно, поради което и тези два въпроса не могат да
бъдат пререшавани отново от този съдебен състав. При тези мотиви, релевираните от ищеца
доводи за недопустимост на исковете и производството остават несподелени.
Предявените под условието на евентуалност осъдителни искове също са допустими. Предмет
на производството по чл. 422 ГПК следва да бъде вземането, присъдено със заповедта по чл. 417
ГПК, но това не пречи на ищеца-кредитор, заедно с исковете по този ред, да предяви осъдителни
искове, в който смисъл е и тълкувателната практика – т. 11б от тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. По тези мотиви възражението за допустимост на
тези искове от ответника се явява също неоснователно.
Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за заем, по силата на който е
предоставена заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост
на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, законосъобразно изчисляване на ГПР,
наличието на валиден договор за цесия, по силата на който вземането е прехвърлено от банката на
трето за спора лице – „ОТП Факторинг България“ ЕАД, както и наличието на валиден договор за
3
цесия, по силата на който вземането е прехвърлено от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на ищеца,
респ., че е титуляр на вземането, както и надлежно съобщаване на извършените цесии на длъжника.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
установи съществуването на обстоятелства, водещи до спирането и/или прекъсването на
давностния срок.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже
изпълнение, както и правоизключващите си възражения, в това число, че е изтекъл предвидения в
закона период от време, в рамките на който има бездействие от кредитора и вземанията са погасени
по давност.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за наличието
на валиден договор за цесия, по силата на който вземането е прехвърлено от банката на трето за
спора лице – „ОТП Факторинг България“ ЕАД, за уведомяването на длъжника за предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и за извършените цесии, както и не
сочи доказателства за съществуването на обстоятелства, водещи до спирането и/или прекъсването
на давностния срок.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за
изтичането на предвидения в закона период от време, в рамките на който има бездействие от
кредитора и вземанията са погасени по давност.
Приложените към исковата молба и документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Съдът обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с
потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в него
съгласно чл. 7 ГПК.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да
отговори на въпросите, поставени в исковата молба, е основателно и следва да се допусне исканото
доказателство. С оглед служебното задължение по чл. 7 ГПК настоящият съдебен състав намира за
необходимо да допълни въпросите по съдебно-счетоводна експертиза, а именно: вещото лице, след
като извърши проверка в счетоводството на ‚Банка ДСК“ ЕАД, „ОТП Факторинг България“ ЕАД и
на ищеца, да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и допълнени с настоящото
определение: 1. как е изчислен посоченият в договора ГПР, какви са неговите компоненти
/разходи/, какъв е неговият размер, както и какъв би бил размера на ГПР при включена в него такса
по чл. 15 от Договора, наказателна лихва и заемни такси от 60.00 лева, както и платена ли е такава
такса от кредитополучателя; 2. да се посочи има ли извършени плащания, ако има - как са отнесени
към погасяване на задълженията; 3. какъв е размерът на дължимата главница, договорна лихва за
периода 04.04.2012г.-14.12.2012г. и наказателна лихва за периода 02.07.2012г.-14.12.2012г. към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, към датата на исковата молба и към датата на
изготвяне на заключението при съобразяване на тези плащания, ако има такива, като вещото лице
даде отговор на този въпрос, посочвайки лихвата поотделно за всяка вноска и в два варианта – ако
се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 04.07.2012г., и ако се приеме, че се дължат
всички вноски с настъпването на падежа им с оглед настъпване на крайния срок на договора –
30.06.2020г.; 4. Какъв би бил размера на договорна лихва за периода 04.04.2012г.-14.12.2012г. към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, към датата на исковата молба и към датата на
изготвяне на заключението при съобразяване на тези плащания, ако има такива, като вещото лице
4
даде отговор на този въпрос, посочвайки лихвата поотделно за всяка вноска и при прилагане на
първоначалния, договорен в чл. 8 от договора за кредит лихвен процент; 5. какви са приложените
от банката лихвени проценти и БЛП за процесния период; 6. какви са действащите лихвените
проценти и БЛП за процесния период и съобразени ли са техните стойности от банката.
Към ищеца следва да се отправят указания за изложи обстоятелствата, на които основава
вземанията си за заемна такса и за наказателна лихва, като за процесуална икономия делото следва
да се насрочи за открито съдебно заседание.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за
насрещната страда да изложи обстоятелствата, на които основава вземанията си за заемна такса и
за наказателна лихва, в това число, посочвайки клаузите, въз основа на които ги претендира.
УКАЗВА на ищеца, че при пълно или частично неизпълнение на дадените указания, исковата
молба в тези две части ще бъде върната – чл. 129, ал. 3 ГПК.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 60133/2012г. на СРС, 55 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
СЪДЪТ обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с
потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в него
съгласно чл. 7 ГПК и им предоставя възможност да сочат доказателства в тази връзка.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените
в исковата молба и в настоящото определение задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова, телефон: **********, **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 700 лева, вносими от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според
тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената
държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде
спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или
злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед
запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат
спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство
или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2024г. от 14:10 ч., за
когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект
за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и
обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по
делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати препис от
писмения отговор на ответника.
Да се изпрати препис от уточнителната молба на ищеца в изпълнение на указанията, ако
такава постъпи, на ответника за сведение и становище в открито съдебно заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6