Определение по дело №91/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.273-279 ГПК.

С Определение № 52/12.02.2015 г. по гр.дело № 17/2015 г. Чепеларският районен съд ОТХВЪРЛЯкато неоснователна молбата на П. Т. Т. от гр.Б. за допускане обезпечение на предявени от него срещу С. В. П. от гр.Ч. искове с правно основание чл.538 ТЗ и чл.55 ЗЗД Ч. налагане на обезпечителни мерки „възбрана върху имот с идентификатор № ** по кадастралната карта на к.к.П.” и „спиране на изпълнението” по изпълнително дело № 876/2014 г. по описа на ЧСИ М.И. с район на действие ОС Монтана.

Срещу това определение е постъпила допустима частна жалба от П. Т. Т. с искане да бъде отменено и да се уважи молбата му, като се допусне исканото обезпечение с горните обезпечителни мерки.

На другата страна – С. В. П. не е връчван препис от частната жалба съгл.чл.396, ал.2 ГПК.

Съдът установява следното:

За да постанови обжалваното определение, ЧРС е приел, че на онзи етап исковете се явяват допустими, но обезпечителните мерки са неподходящи. Въззивният съд счита, че предявените искове са недопустими, а и исканата обезпечителна мярка “възбрана” не е необходима на молителя.

По настоящото дело П. Т. е предявил искове по чл.538, ал.1 във вр. с чл.505, ал.1 във вр. с чл.535 ТЗ да бъде осъден С. В. П. да му заплати главница от 19 500 лв., представляващи сумата по запис на заповед, издаден от С. П. в полза на П. Т. на 04.05.2010 г., с падеж на плащане 30.06.2010 г., и които не са платени на падежа или впоследствие; по чл.86 ЗЗД за 9 082,72 лв. законна лихва върху 19 500 лв. от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 20.07.2010 г. до 02.02.2015 г., законната лихва върху тях от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. При условията на евентуалност са предявени искове по чл.534, ал.1 ТЗ за осъждане на С. П. да заплати на П. Т. същата сума по същия запис на заповед, с които се е обогатил за негова сметка, ведно С. законната лихва върху 19 500 лв. от датата на изгубване на исковете по записа на заповед до подаване на исковата молба, както и след тази дата до окончателно плащане на сумата; както и разноски.

От твърденията в исковата молба, приложените доказателства и служебната справка в деловодната система на съда става ясно, че въз основа на същия този запис на заповед, издаден на 04.05.2010 г., е подадено от П. Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК. Издадена е заповед за незабавно изпълнение № 546/19.10.2010 г. по ч.гр.дело № 247/2010 г. на Чепеларския районен съд. След подадено от длъжника П. възражение, заявителят П. Т. е предявил иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че С. П. му дължи сумите по заповедта за изпълнение и е образувано гр.дело № 140/2011 г. на ЧРС. С Решение № 153/02.05.2012 г. по В.гр.дело № 528/2011 г. Смолянският окръжен съд отменя уважаващото исковете решение на ЧРС по гр.дело № 140/2011 г. и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на П. Т. да бъде признато за установено спрямо С. П., че му дължи сумата от 19 500 лв., съставляваща вземане по запис на заповед, обезпечаващ сключен договор за заем от 04.05.2010 г., ведно С. законната лихва от 20.07.2010 г. до окончателно плащане. Исковете са отхвърлени поради това, че П. Т., след като е въвел с поправената искова молба довод, че е налице каузално правоотношение – договор за заем с падеж 30.10.2010 г., обезпечен с издадения запис на заповед, не е успял да докаже наличието на такова правоотношение.

Решението на СмОС не е допуснато до касационно обжалване с определение № 491/30.07.2014 г. по търг.дело № 746/2012 г. на ВКС.

Първият осъдителен иск за същата сума по същия запис на заповед по настоящото дело е недопустим на осн.чл.299, ал.1 ГПК. Макар и в сегашната искова молба ищецът да не въвежда никакви твърдения за обезпечено С. записа каузално правоотношение, а предявява иска само въз основа неизпълнението на задължението на издателя П. по редовния запис на заповед на падежа и впоследствие, с влязлото в сила решение на съда е установено С. сила на пресъдено нещо, че вземането по записа не съществува и това е пречка по настоящото дело отново да се пререшава този въпрос, от който зависи и осъждането на ответника да изпълни. Недопустимо е предявяване на претенция за същото вземане.

Недопустим се явява и искът по чл.534, ал.1 ТЗ. Предпоставките за допустимост на такъв иск са приносителят да е изгубил исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях – ал.1. В случая П. Т. е извършил необходимите действия за запазване правата си по записа на заповед, но с влязло в сила съдебно решение е установено, че той няма права по този запис от 04.05.2010 г. и то не защото правото му на иск е било погасено по давност например, а защото не е установил да съществува каузалното правоотношение – заемното, което записът обезпечава, съгласно собствените му твърдения. В този смисъл са напр. Решение № 42 от 7.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 453/2008 г., II т. о., Решение № 135 от 20.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., I т. о. Освен това, този иск се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека – ал.2. Исковата молба в тази част се явява и нередовна, тъй като П. Т. не е посочил точно кога счита, че е денят на изгубване на исковете и защо, а от ответника П. в отговора от 20.03.2015 г. на исковата молба е направено възражение за изтичането на погасителната давност.

Съгл.чл.401 ГПК, обезпечителната възбрана произвежда и действието по чл.452 и 453 ГПК – недействителност спрямо взискателя на извършените от длъжника разпореждания с вещта и т.н. Такъв ефект и защита П. Т. вече е постигнал спрямо имот с идентификатор 80371.173.32.1.63, който след уважаване с влязло в сила решение на ЧРС на иск по чл.135 ЗЗД, предявен от П. Т. срещу С. П. и майка му Е.П., се счита за имот на длъжника С. П. спрямо кредитора Т.. Т. е положението и спрямо евентуални приобретатели на същия имот с оглед вписването на исковата молба и по силата на чл.298, ал.2 ГПК. Установено е от служебна справка, че с решение № 12/09.02.2015 г. по дело № 6971/2014 г. ВКС е оставил без уважение молбата на С. и Е. П. за отмяна по реда на чл.303 ГПК на влязлото в сила решение по гр.дело № 34/2011 г. на ЧРС, с което е уважен искът по чл.135 ЗЗД на Т. срещу тях. Затова обезпечителна възбрана в полза на Т. спрямо същия имот не е нужна.

В обобщение, обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да се потвърди.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение 52/12.02.2015 г. по гр.дело № 17/2015 г. на Чепеларския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.