Р Е Ш Е Н И Е
№ 1938
02.06.2010 г., гр.Варна,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XXX състав, Вещно отделение
на 22 април
в публично
съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретаря Хр. И.,
разгледа докладваното от съдия М.Коюва
гражданско дело № 4808 по описа за 2009 година на ВРС,
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПK.
Предявен е иск от Х.Й.Х.
и Д.Т.Х., като се иска за приемане на установено по отношение на Община Аксаково,
че ищците са собственици на недвижим
имот № *** по плана за земеразделяне на с.***, общ. Аксаково, м-ст „***”/бивша
м-ст „***”/, с площ от *** дка, при граници: имоти с номера №***, №***, №***, №***, №***, №***, №*** и №***, така както
имота е очертан на скица приложена на лист 35 от делото.
Ищецът твърди, че е
придобил имота на основание покупко-продажба, обективиран в НА №*** г. от И.Д.Д.,
който е придобил имота преди внасянето му в ТКЗС и му е възстановен с Решение №***
г. на ПК-Аксаково. Ищците в условие на евентуалност навеждат твърдения за
придобиване на имота по давност от *** год. до настоящия момент.
В дадения едномесечен
срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Община Аксаково е депозирала отговор
по исковата молба. Искът е изцяло оспорен, като недопустим и неоснователен,
като се твърди, че
между ищеца Х.Й.Х. *** е било водено и друго дело гр.д.№3045/2007 г. по описа
на ВРС, 20 с-в, като същото е приключило, предмета на спора е бил за същия
имот, поради което настоящия иск е недопустим, тъй като по спора вече има
влязло в сила решение. Ако не се приемат от съда доводите за недопустимост иска
се оспорва като неоснователен и е оспорен изцяло. Твърди се, че правото на
собственост не може да е придобито от ищците на основание сделката обективирана
в НА №*** г., тъй като датата на съставяне на нотариалния акт е написана на
ръка и е дата по-късна от тази която е отбелязана за вписване на нотариалния
акт в нотариалните книги. Оспорени са НА №*** г. и НА№*** г., като се сочи, че
втория нот.акт не е представен при оформяне на сделката по НА№*** г. Ответникът оспорва, че праводателя на ищците
И.Д.Д. е бил собственик на процесния имот преди внасянето му в ТКЗС, поради
което не е имало възможност да бъде възстановен същия имот в негова полза.
В съдебно заседание, ищците
редовно призовани, чрез процесуалния си представител, поддържат предявения иск и
молят същия да бъде уважен.
Ответника Община Аксаково
редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва иска и сочи, че
процесния имот е бил земеделска земя, не е заявен за възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ общината стопанисва имота, като след
влизане в сила на плана за земеразделяне, който не е обжалван от ищците
общината е станала собственик на имота. Оспорва се, че имота е собственост на
ищците.
За безспорно установен
факт, който не се нуждае от доказване е прието от съда, че имота се владее от
ищците.
Съдът, като съобрази
доводите и възраженията на страните, събрания по делото доказателствен материал
и приложимия закон, както и разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
От НА№ *** г. на ВН
/л.6/ се установява, че Х.Й.Х. е закупили от И.Д.Д. е закупил *** дка ниви,
находящи се в с.***, обл. Варненска, м-ст „***”, кадастрален № ***, при съседи:
гора, К.Г., река Б., С.Г. и ***. За същия имот И.Д.Д. е бил признат за
собственик с НА№ *** г. /л.7/, като преди това с Решение № *** г. на
ПК-Аксаково /л.8/ имота е бил възстановен.
От писмо на
ОСЗГ-Аксаково /л.12/ адресирано до И.Д.Д. се установява, че имотите в масив ***
са възстановени с план за земеразделяне и няма запазени стари реални граници,
като плана не е обжалван от И.Д.Д., обнародван е в ДВ и е влязъл в сила. От
писмо на ОСЗ-Аксаково /л.58/ се установява, че комисия по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ
е приела протоколно решение №*** г. /л.104-105/ за общинските земи /л.106-108/,
като решението е одобрено със Заповед № *** г. на директора на ОД
„Земеделие”-Варна, която не е обжалвана за процесния имот и е влязла в сила,
като земите по решението са общински поземлен фонд, в списъка е включен и
процесния имот №*** с площ от *** кв.м.
По делото са приложени и
приети като доказателства Решение № 817/17.03.2008 г. по ГД№ 3045/2007 г. на
ВРС, 20 състав /л.116-117/, което е обезсилено с Решение № 1188/13.11.2008 г.
по ВГД№ 1086/2008 г. на ВОС, ГК /л.118-121/, като е прекратено производството
по предявен от ищеца Х.Й.Х. *** отрицателен установителен иск за приемане на
установено, че общината не е собственик на имот находящ се в с. ***, общ.
Аксаково, обл. Варна, представляващ имот № *** по плана за земеразделяне на с.***,
в м-ст „***”, с площ от *** дка, при граници: имоти №№ ***, дере и гора.
От заключение на вещото
лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /л.133-134/, кредитирано от съда като
обективно и компетентно изготвено и след изслушване на вещото лице в залата се
установява, че процесния имот № *** по КВС от
По искане на ищцовата страна
са допуснати и разпитани свидетелите – З.С.А. и И.Д.К. Показанията съдът
възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства. От
разпитите не се установява конкретно имота, за който свидетелите дават показания,
тъй като не сочат граници, а само че се е ползвал от ищеца и преди това от
праводателя му.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът е допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. В тежест на ищеца е да докаже, че е станал собственик на процесния
имот на наведеното от него основание, а именно придобиване на имота с
посочените нотариални актове, а в условия на евентуалност придобиване по
давност изтекла в тяхна полза от 26.02.1993 г. до момента на предявяване на
иска /л.12.05.2009 г./.
Съдът
прави извод, че ищците не са придобили имота по силата на покупко-продажбата
обективирана в НА№ *** г., това е така, защото праводателя им е признат за
собственик на имота с НА№ *** г., т.е. няма как имота да се продаде преди да е
признат за собственик праводателя. Отделно от това, макар че вещото лице е дало
заключение за частична идентичност на процесния имот №*** с така посочените
нотариални актове /тъй като процесния имот е с по-малка площ/, съдът прави
извод, че праводателя на ищците не се легитимира като собственик на
възстановения му имот с решение на ПК, което е оспорено от ответника и е било в
тежест на ищеца да докаже, че праводателя му е бил собственик на процесния имот
преди внасянето в ТКЗС, за да може след това имота да бъде възстановен по реда
на разпоредбите на ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като по представената записка от
С
оглед изложеното ищците не доказват, че са собственици на процесния имот и
предявения от тях иск следва да бъде отхвърлен. В тази връзка съдът дължи
произнасяне по предявения иск в евентуалност за придобиване на имота по давност
от ищците считано от *** г. до момента на предявяване на иска, като в тежест на
ищците е да докажат, че са придобили собственост върху имота на основание чл.
79 от ЗС. Следователно, за да придобият собствеността върху процесния имот ищците
следва да установят владение и да са отблъснали правата на действителния
собственик на имота. В тази връзка в тежест на ищците е да докажат по силата на
придобивно давностно владение на основание чл. 79 от ЗС, че са противопоставили
явно, трайно и необезпокоявано своето владение със съзнанието за своене на
имота на държавата, респективно на общината, тъй като последната оспорва
правата им с оглед извършените действия и записването на имота като общинска
собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, при спазване на процедурата предвидена
по чл. 45в и чл. 45г от ППЗСППЗЗ. Видно от свидетелските показания се
установява, че процесния имот е бил владян от ищците и от техния праводател, но
се сочи от свидетелите само площта на имота, не се сочат границите, т.е. съдът
не може да направи извод, кой конкретно имот е владян от ищците. Отделно от
това не се доказва по никакъв начин, че ищците са противопоставили на общината
владение, което да ги направи собственици, тъй като с действията си общината е зачела
имота на неидентифициран собственик, след което е предприела процедура за
придобиване на собствеността. За действията ищците и праводателя им са били
уведомени, те не са обжалвали плана за земеразделяне, в който имота е бил
вписан на неидентифициран собственик по чл. 19 от ЗСПЗЗ, поради което съдът
прави извод, че ищците не са противопоставили владението си на Община Аксаково
по такъв начин, че да придобият имота по давност. Отделно от това се
установява, че не е обжалвана от ищците Заповед № *** г. на директора на ОД
„Земеделие”-Варна, с което процесния имот е зачислен към общински поземлен
фонд. За да противопоставят владението си ищците на общината която оспорва
правата им преди всичко трябва да е ясно кой имот владеят, като имота следва да
е индивидуализиран с минимум три граници.
С
оглед така изложеното предявения от ищцовата страна положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен, тъй като ищците не доказват, че са противопоставили
владението си на общината.
При
този изход на спора формулираното искане от ответната страна с правно основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено доколкото са ангажирани за това
доказателства по делото и представения списък за разноските от ответника.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищците Х.Й.Х., ЕГН ********** и Д.Т.Х.,
ЕГН **********,***, от една страна, срещу
ответника Община Аксаково, с адрес гр.Аксаково, ул. “Г.Петлешев” №58Б,
представлявана от кмета на общината А.С., от друга страна, за признаване в
отношенията между страните за установено, че ищците са собственик на недвижим имот № *** по плана за
земеразделяне на с. ***, общ. Аксаково, м-ст „***”/бивша м-ст „***”/, с площ от
*** дка, при граници: имоти с номера №***, №***, №***, №***, №***, №***, №** и №***, така както
имота е показан на скица на 136 от делото, като твърдят, че са придобили имота
на основание покупко-продажба, обективирана в НА №*** г. от И.Д.Д., който е
придобил имота преди внасянето му в ТКЗС и му е възстановен с Решение №*** г.
на ПК-Аксаково, и в условия на евентуалност, че са придобили собствеността по
изтекла в тяхна полза придобивна давност от *** год. до момента на предявяване
на иска /*** г./, на основание чл. 124,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.Й.Х., ЕГН ********** и Д.Т.Х., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Община Аксаково, с адрес гр.Аксаково, ул. “Г.Петлешев” №58Б,
представлявана от кмета на общината А.С. сумата
*** лв./*** лева/, представляваща сторените разноски пред ВРС, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Изготвената СТЕ и скица
към нея, приложени на лист от 133 до 136 от делото и приподписани от съда
представляват неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ВОС в двуседмичен срок от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: