Решение по дело №345/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 04.04.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И. 

          ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

    мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА

 

при секретаря В.Баева, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело № 345 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл. 303, ал. 3 вр. 196 и сл. ГПК (отм.)  

Въззивното производство е второ по ред на основание постановеното по реда на чл.303 и сл. от ГПК Решение № 199 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 3786/2019 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, с което е отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК влязлото в сила Решение № 28 от 13.05.2019 г. по гр.д. № 2212 от 2018 г. на ВКС, ГК, II ГО и отмененото с него Решение от 26.02.2018 г. по в.гр.д. №9243 от 2017 г. на СГС, II Б въззивен състав.

Обжалвано е от въззивниците Н.Щ.Б. и Г.Д.Б. с въззивна жалба с вх. №  5057227/13.04.2017 г. и от третото лице-помагач К.Б.Н. с въззивна жалба с вх. № 5058398/19.04.2017 г. първоинстанционното Решение № 63223 от 15.03.2017 г. на СРС, I ГО, 35 състав по гр.д. № 7128 по описа за 2006г., с което по искова претенция с правно основание по чл.108 от ЗС е признато за установено по отношение на ответниците Н.Щ.Б. и Г.Д.Б., че ищците В.К.Д. и С.Е.И. – Д. са собственици на „празно дворно място“ с площ от 945 кв.м., съставляващо към момента на придобиване парцел VI – 1825 от кв.55 Б по плана на гр.София, местност „Вилна зона“, Горна баня, при граници по скица: от две страни улица и парцел V – 1829, като ответниците са осъдени да предадат владението върху описания недвижим имот на ищците. Първоинстанционното Решение № 63223 от 15.03.2017 г. на СРС, I ГО, 35 състав по гр.д. № 7128 по описа за 2006г. е постановено при участието на трето лице-помагач К.Б.Н. на страната на  ответниците.

Във въззивната жалба въззивниците релевират твърдения, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Излага се, че ответницата Г.Б. не е посочена в депозираната по делото искова молба. Тя е конституирана като трето лице-помагач, но съдът не се е произнесъл с изричен съдебен акт за конституирането ѝ като ответник. Твърди се, че решението на СРС в тази му част е недопустимо и следва да се обезсили. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с материалния закон по повод на извода на първата инстанция, че съдът позовавайки се на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ е приел, че „продажбата между К.К.и ТКЗС-то запазва своето действие“, както и че съдът не е обсъдил възражението на ответниците Н.Б. и Г.Б. от молбата им от 26.01.2015 г. касателно действителността на процесната продажбена сдЕ. между К.К.и ТКЗС-то. Инвокира се, че при съставянето на приложения по делото нотариален акт № 147, том XXIV, дело № 4310/21.11.1961 г. на Първи нотариус при Софийски народен съд, нотариусът е нарушил императивната разпоредба на чл.482 ГПК (1952г.) (отм.). Сочи се, че в двата приложени по делото документа – протокол № 3 от 25.04.1959 г. на ТКЗС „Г.К.“ и препис-извлечение от протокол № 27 от 17.10.1961 г. на К.ски районен народен съвет-Изпълком липсва решение, отнасящо се до продажбата на недвижимия имот – празно дворно място с площ от 945 кв.м., находящо се в гр.София, „Горна баня“, вилна зона „Равнище-Катов валог“, съставляващ парцел VI-1825 в квартал 55-б по плана на гр.София, одобрен със заповед № 263/23.03.1961 г., при граници по скица: две страни-път /улици/ и парцел V-1829, описан в  нотариален акт № 147, том XXIV, дело № 4310/21.11.1961г. на Първи нотариус при Софийски народен съд. Заявява, се че извършената нотариална сдЕ. от нотариуса по този нотариален акт е в нарушение и на действащия към датата на съставянето му Примерен устав на трудовокооперативно земеделско стопанство от 1958 г., като според чл.11, ал.1 него: „Внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава в собственост на лицата, които са притежавали до включването й в стопанството“, а според чл.11, ал.1 от същия устав „Собствеността върху внесената земя, включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници“. Съгласно чл.11, ал.3 и ал.4 от устава правото да се прехвърля правото на собственост върху земята, внесена в стопанството, е единствено и изключително на член-кооператора, собственик на тази земя. Въззивниците считат, че по делото липсват доказателства недвижимият имот, продаден с нотариален акт № 147, том XXIV, дело № 4310/21.11.1961г. на Първи нотариус при Софийски народен съд, да е бил собственост на ТКЗС „Г.К.“-гр.София, кв. „Горна баня“ и че без правно основание трудовото кооперативно земеделско стопанство се е разпоредило с чужд недвижим имот чрез договор за покупко-продажба. Заявява се, че по тези причини посоченият нотариален акт от 21.11.1961 г. на Първи нотариус при Софийски народен съвет е нищожен. Релевира се искане да бъде приета за установена нищожността на сдЕ.та за покупко-продажба на процесния имот. Излага се във въззвината жалба, че липсва идентичност между имота, собствеността за който е претенцирана от ищците В.Д. и С.И.-Д., и имота, който е придобит от праводателя К.Б.Н. и владян от ответниците Н.Б. и Г.Б.. При изследване на идентичността на имота, който е предмет на исковата претенция по чл.108 от ЗС, съдът не се е произнесъл каква е реалната му площ, при какви граници и идентичен ли е изцяло или частично с имота, придобит и владян от двамата ответници Б. и Б.. По отношение на въпроса дали към датата на възстановяването на правото на собственост върху процесния имот на праводателя К.Б.Н. е съществувала в имота законна постройка въззивниците Б. и Б. приемат, че ищците В.Д. и С.И.-Д. не доказват претендираният имот да е бил законно застроен към датата на възстановяването на правото на собственост върху него по съдебен ред с решение от 24.02.1998 г. на СРС, ГО, 39 състав по гр.д. №8980/1996г. в полза на наследниците на Н.Т.Г., единият от които е К.Б.Н. – продавач по сдЕ.та с нотариалния акт от 28.05.2004 г., по който ответниците Б. и Б. са купувачи. Сочи се, че според §198 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (отм.) „Ако в продължение на една година от издаването на строителното разрешение сградата не бъде изпълнена до първата плоча включително, разрешението трябва да бъде подновено. По подновеното строително разрешение се определят наново линии и ниво на строежа. Строителните разрешения, по които в продължение на две години от издаването им грубият строеж на сградата (включително покрива) не е бил завършен, губят действието си“.

Според §268, ал.1 от същия правилник „Обитаването и използването на нови масивни строежи на частни лица в градовете, изпълнени по стопански начин, се разрешават след разглеждането и приемането от техническите и здравни служби при съответния народен съвет“. Изтъква се, че по делото липсват доказателства, установяващи, че в претендирания имот е извършено строителство с изграждане на законно построена сгР.в сроковете и при условията, определени в §198 и §268, ал.1 от ППЗПИНМ (отм.). На основание решението на СРС, ГО, 39 състав от 1998 г. и от показанията на разпитаните по делото свидетели се счита, че към датата на постановяването му и до построяването на сградата от страна на ответниците Б., в конкретния имот е липсвало извършено застрояване в съответствие с разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗУТ, не е имало застроена жилищна сгР.по смисъла на §5, т.29 от ДР на ЗУТ или строителство на „груб строеж“ на основание § 5, т.46 от ДР на ЗУТ. Липсата на извършено законно строителство се приема, че се извежда от отразените в нотариален акт № 16, том LLLLXXX, дело № 45192 от 17.12.1997 г. обстоятелства по отношение на описания имот, който е „празно дворно място, без сграда“. В исковата молба не се описвали твърдения в исковата молба, че дворното място е било застроено. Твърди се наличие на противоречие между мотивите на първоинстанционното решение, в които е описано, че към 1997-1998 г. в претендирания имот е съществувала законна постройка, и неговия диспозитив по произнасяне по исковата претенция по чл.108 от ЗС за празно дворно място към момента на придобиването му през 1997 г.  Липсата на законно застрояване в имота към 1998 г. е довело на основание чл.10, ал.7 и ал.13 от ЗСПЗЗ до законосъобразното възстановяване на недвижимия имот на К.Н. като праводател на ответниците. Във въззивната жалба се излагат доводи, че СРС се е позовал на свидетелите на ищците В.Д. и С.И.-Д., без да изложи съображения защо не кредитира показанията на Б., и на третото лице-помагач Н.. В заключение, в депозираната въззивна жалба се заявява възражение за настъпила придобивна давност чрез добросъвестно, непрекъснато и необезпокоявано владение на основание чл.79, ал.2 вр. чл.82 от ЗС за срок повече от пет години за периода от 18.09.1998 г. до 27.03.2006 г. по отношение на недвижимия имот, чрез своенето му от третото лице-помагач К.Б.Н. и ответниците, което се извеждало от събраните по делото доказателства. Във второто въззивното производство с писмена молба от 12.05.2021 г. ответницата Б. релевира отделно възражение за изтекла повече от 10 годишна придобивна давност на имота за периода от 28.05.2014 г. до датата на конституирането й като ответник в гражданското производство на 07.02.2017 г. Прави се искане от въззивниците Б. въззивният съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявеният иск по чл.108 от Закона за собствеността. В открито съдебно заседание от 21.10.2021 г. Г.Б. релевира възражение за изтекла придобивна давност по отношение на същата за периода от 28.05.2004 г. – 07.12.2007 г. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач К.Б.Н. също е депозирало въззивна жалба, в която се релевират доводи за недопустимост, а в условията на евентуалност – съображения за неправилност в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради допуснати съществени процесуални нарушения на постановеното от СРС решение. Изтъкват се подробни съображения за наличие на нередовности в исковата молба на ищците, като се заявява, че претендираният имот не е надлежно индивидуализиран съобразно изискванията на чл.60 от ЗКИР, а при липса на кадастрална карта – и по реда на чл.6, ал.1 от ПВ. Прави се искане съдът да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати делото. Ако нередовностите на исковата молба бъдат отстранени, се заявява претенция за постановяване на отмяна на обжалвания съдебен акт на СРС и за разглеждане на спора по същество от въззивния съд, като се отхвърли исковата претенция. Твърди, че делото е решеното при неизяснени фактически обстоятелства и при наличие на противоречиви данни за застрояване на имота към 1991 г. Било налице официален удостоверителен документ, установяващ липсата на застрояване към 1993 г. според Удостоверение № 1б-607 от 03.11.1993 г. на ТОА „Овча купел“, чието съдържание относно застояването е идентично с Удостоверение № 103 от 03.08.1995 г., издадено на основание чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Показанията на разпитаните в първоинстанционно производство свидетели доказвали, че приложените три броя позволителни билети са с неясно съдържание, като неправилно, въз основа на показанията на свидетеля К. – зет на ищците Д., и свидетеля К., която е продала имота на ищците Д., СРС е направил извод, че към месец март 1991 г. в претендирания имот е съществувала вила: „Вилата била с тухлени стени, а подът от бетон. Имало и бетонна основа. При продажбата на имота през 1997 г. вилата все още съществувала.“. Неправилно първоинстанционният съд е допуснал чрез показанията на свидетели да се опровергава съдържанието на официални удостоверителни документи, именно на удостоверенията по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, без да са били оспорени при представянето им, а тези удостоверения имат материална доказателствена сила, издадени са от длъжностни лица в кръга на службата им по установените от закона форми и ред. Удостоверението под № 1б-607 от 03.11.1993 г. на ТОА „Овча купел“, и Удостоверението под № 103 от 03.08.1995 г., издадени на основание чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ установяват липсата на застрояване в имота и СРС не е съобразил установените факти в тези два официални документа и без да е открита процедура по опровергаване на тяхното съдържание. Съдът чрез събраните гласни доказателствени средства от разпитите на свидетелите К. и К. е приел, че в имота е съществувала постройка към 1998 г. – тухлена полуразрушена барака, според свидетеля К., и тухлена електрифицирана и застроена вила от 60 години на XX век, според свидетеля К.. Неправилно първата инстанция не е отчела наличието на роднинска връзка между разпитаните свидетели с оглед преценката на тяхната достоверност и заинтересованост на основание чл.136 ГПК (отм.). Заявява се, че ищците Д. не са осъществили пълно и гласно доказване на фактическите обстоятелства, обусляващи правото им на собственост и не са установили основанията, изключващи приложението на земеделската реституция за процесния имот. Изтъква се, че не е доказано към 01.03.1991 г. да е изградена в претендирания имот законно построена сгР.и изводът на състава на СРС, че в имота е съществувала законно построена сграда, е необоснован. Приложените по делото строителни документи – 1). строително разрешение № 208 от 10.07.1962 г. за изграждане на клозет и барака; 2). служебна бележка № 1095 от 26.02.1963 г. на К.ския РНС, че бараката и клозета са реализирани; 3). позволителен билет № 113/10.07.1962г. за изграждане на вила от 27 кв. при 81 куб.м., като при съпоставянето на двата билета ; 4). позволителен билет № 86 от 31.03.1965 г. за презаверка на билет № 113/1962 г.; 5). незаверен протокол № 5 от 1962 г. за строителна линия по издаден билет № 113/1962 г., не установяват реализирането и действителното изграждане на посочената вила и не представляват учредяване на право на строеж, което се създава само върху чужд, а не върху собствен имот. Съпоставяйки показанията на свидетелите К., К. и Й. като противоречиви помежду си, третото лице-помагач Н. приема, че съдът необосновано е приел, че е осъществен фактическия състав на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Заявява се, че неправилно първата инстанция не е взела предвид конкуренцията в правата на собственост между лицата, придобили имотите от ТКЗС чрез правни сделки и правото на собственост на лицата, които са внесли своя имот в ТКЗС, което обуславя тяхното право на възстановяването му по силата на земеделската реституция, проведена по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху земеделските земи, внесени от собствениците им в ТКЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени на трети лица, с изключение на изрично посочените в закона случаи. Такъв изрично посочен случай е нормата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, съгласно която се възстановяват правата на собствениците върху земеделските земи, притежавани преди образуването на ТКЗС и други селскостопански организации, включени в границите на урбанизираните територии, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. е започнал. Според доказателствата по делото, третото лице-помагач Н. приема, че в претендирания недвижим имот към 01.03.1991 г. е липсвала сграда, не е било отстъпено право на строеж, нито е налице започнало строителство на законно отстъпено право на строеж. В заключение, трето лице-помагач заявява, че поддържа възражението за придобивна давност на ответниците Б. на основание продължило повече от пет години добросъвестно владение за периода от 1998 г. до 2007 г. Прави се искане депозираната въззивна жалба да бъде уважена, като въззивният съд отмени първоинстанционното решение и постанови друго такова, с което да отхвърли исковата претенция по чл.108 от ЗС като неоснователна и недоказана. Заявени са доказателствени искания. Пред настоящата инстанция са изложени подробни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на поставения от СРС акт.  Претендират се разноски.

Въззиваемите страни – ищците В.Д. и С.И.-Д. релевират оспорвания за неоснователност и недоказаност на въззивните жалби и заявяват, че не са налице изтъкнатите пороци на обжалваното първоинстанционно решение. Последното се явява допустимо, обосновано правилно и законосъобразно. Твърди се, че предмет на спора е дали са били налице основания за земеделска реституция на процесния имот и дали сградата е била изградена и съществувала към месец март 1991 г., а не дали е била е декларирана от праводателите на ищците. Оспорва се възражението за изтекла за периода от 2004 г. до 2017 г. 10 годишна придобивна давност в полза на ответницата Б.. Поддържа се, че имотът е бил придобит от тях през 2004 г. в режим на СИО, като с предявяването на исковата претенция през 2006 г. давността е прекъсната и по отношение на ответницата, тъй като последната се явявала необходим другар на ответника Б., поради съпружеската им връзка и възникнала СИО на основание ТР № 3/2016 г. от 29.06.2017 г. на ОСГК на ВКС и съгласно чл.172, ал.2 от ГПК (отм.). Счита се, че са настъпили всички правни последици от предявяването на исковата претенция, независимо от момента на конституирането й в процеса като необходим другар. Излага се, че процедурите по възстановяването на собствеността не могат да се противопоставят на ищците, тъй като нито те, нито праводателите им са участвали в тях, а и решението по гр.д. № 8980/1996 г. на СРС, 39 състав и решението на ПК Овча купел № Р65ГБ/27.04.1998г. са своевременно оспорени, като по реда на косвения контрол СРС правилно е констатирал тяхната незаконосъобразност. Не се установявало третото лице-помагач Н., респ. наследниците на Н.Г. да са придобили права от решението на поземлената комисия и имотът не е бил реституиран по реда на ЗСПЗЗ, поради неизпълнението на законовите изисквания. Искането за реституция не е било предявено в законоустановения срок по отношение на възстановяването на земите на Н.Г., поради което липсва изричен акт за възстановяването им, като вместо това е било постановено решение за възстановяването им на Б.Н., съгласно мотивите от решението на съда по гр.д. № 8980/1996г. на СРС, 39 състав, което се явявало постановено в нарушение на закона. По делото се доказвало, че Б.Н. не е бил собственик на внесените в ТКЗС земи, а само един от наследниците на Н.Г.. Счита се, че незаконосъобразно е бил възстановен процесния недвижим имот в полза на наследниците на Н.Г., въпреки че искане за възстановяването на имота от Н.Г. липсвало в едногодишния срок по ЗСПЗЗ, поради което възможността за това е преклудирана.Твърди се, че от представените по делото доказателства е видно издаването на ново разрешение за строеж и строителна линия. Релевира се искане към въззивния съд, да постанови решение при съобразяване актуалния статут на имота, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

При спазване на процесуалните изисквания за редовност въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съдебен състав, са подадени в законоустановения срок от процесуално легитимирани страни, с обоснован правен интерес срещу постановено от родово и местно компетентен съд съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол от въззивен съд по реда на чл.196 и сл. от ГПК (отм.), поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество - въззивните жалби са неоснователни.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, I ГО, 35 състав е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК (отм.).

С оглед релевираните във въззивната жалба възражения на въззивниците Б. и на третото лице-помагач Н., че  първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение, поради по-късното конституиране на ответницата Г.Д.Б. в това качество с определение от 07.02.2017 г. и че претендираният имот е бил ненадлежно индивидуализиран, въззивната инстанция приема следното: Процесният имот е индивидуализиран надлежно от ищците Д. в първото по време въззивно производство след датата на депозираните в процеса въззивни жалби от 13.04.2017г. и от 19.04.2017 г., а именно поземлен имот с площ от 590 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. „********с идентификатор 68134.4329.1512 по кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-74 от 20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ VI-333 от кв. 55б по ПУП на в.з. „Горна баня“ от 2005 г. На следващо място, с постановеното от съда определението от 07.02.2017 г., с което СРС е отменил определението от 09.05.2009 г. за конституирането на Г.Б. като трето лице-помагач, поради което е конституирана като ответник, е отстранена нередовност в исковата молба, като нередовността на исковата молба към 07.02.2017 г. е отпаднала с обратна сила, респ. се счита за отстранена към датата на предявяването й на 27.03.2006 г. Съдът служебно следи за допустимостта на съдебното производство срещу кого следва да се предяви исковата претенция, както към момента на депозирането на исковата молба, така и в рамките на производството и включая към момента на постановяването на решението. При установяването липсата на неконституирана задължителна страна до постановяването на решението, съдът императивно следва да даде задължителни указания по допустимостта на производство или служебно да приложи правомощията си в същата насока. Следва да се съобрази, че Г.Б. има качеството на необходим другар на ответника Н.Б. на основание т. 3 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК. При приложението на процесуалния закон същата е конституирана служебно на 07.02.2017г. като втори ответник за придобития в режим на СИО на 28.05.2004 г. имот по повод на предявената искова претенция по чл.108 от ЗС.  Също така, рамката на предмета на всяка искова претенция, по която съдът следва да се произнесе, са твърденията за факти, при чието проявление се обуславя възникването  на спорното материално право - т.нар. основание на исковата претенция, която съдът следва, в съответствие с чл.6 от ГПК, да провери дали същото се обосновава и доказва от събраните в хода на делото чрез процесуалния инструментариум на ГПК доказателства и доказателствени средства. Безспорно единството между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е от значение за редовността на същата, но и за правораздавателните предели, в които съдът следва като процедира като се произнесе със съдебния си акт, съответно да установи дали спорното материално право на заявеното основание (твърдения за факти) е доказано, респ. възникнало. Т.е. процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе и само по заявеното основание на предявения иск. Всеки иск, предявен пред съда се характеризира с обстоятелствена част и петитум, съобразно търсената по делото правна защита в рамките, на които и при отчитане на безспорните и спорните между страните обстоятелства и заявени възражения, е и дължимото от съда съответно произнасяне – аргумент от Решение № 229 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2010 г., II г. о., ГК. Неспазването на тези императивни изисквания правят произнасянето на съда процесуално незаконосъобразно, а решението му - недопустимо, тъй като се нарушава основният принцип на гражданското съдопроизводство – съдебна защита по ГПК се търси и се дължи, само когато се иска, доколкото се иска и докато се иска.

Относно правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният съд установява следното:

В исковата молба от 27.03.2006 г., с уточнения към нея от 05.05.2006 г., от 05.06.2006 г. и от 07.07.2006 г.,  вписани на 10.07.2006 г., по която е образувано гр.д. № 7128/2006 г. по описа на СРС и с последвало писмено уточнение по в.гр.д. № 9243/2017 г. по описа на СГС, ГО, II б въззивен състав, предявена от ищците Д. срещу ответника Б. в рамките на първоинстанционното производство се излагат твърдения, че ищците са придобили в режим на СИО на основание договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 16, том 230, дело 15192/1997г. на Първи нотариус при Софийски районен съд, недвижим имот – празно дворно място, с площ от 945.00 кв.м., съставляващо към момента на придобиването му парцел VI-1825 от квартал 55б по плана на гр.София, местност вилна зона „Горна баня“, при граници на имота по скица: от две страни улици и парцел V-1829. Имотът представлявал по действаща регулация част от УПИ VI-333 и УПИ XVIII-333, като  УПИ VI-333 и УПИ XVIII-333 са идентични на придобития с нотариален акт № 16, том 230, дело 15192/1997г. на Първи нотариус при Софийски районен съд парцел VI-1825 от квартал 55б по плана на гр.София, местност вилна зона „Горна баня“. Имотът се намирал в гр.София, ж.к. „********с идентификатор 68134.4329.1512 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 590.00 кв., при съседи: 68134.4329.983, 68134.4329.1657, 68134.4329.1658, 68134.4329.511, който имот съгласно изменението на ПУП за вилна зона „Горна Баня“ със заповед № РД-09-64/15.03.2005г. представлява УПИ VI-333 от кв.55б. Твърди се, че в началото на месец март 2006 г. Д. установили при посещението на придобития от тях имот, че в него се извършва строителна дейност, което обусловило извършването на справка в Службата по вписванията, според която ответникът Б. закупил през 2004 г. с договор за покупко-продажба имота на ищците от продавача К.Б.Н.. Релевират се твърдения, че праводателят на имота – К.Н. не е негов собственик и че ответникът е придобил вещни права от несобственик, поради което не е настъпил транслативният ефект на сдЕ.та от 2004 г. Сочи се, че покупко-продажбата на имота от 2004 г. не можела да се противопостави на ищците Д. и Д. и неправилно в нарушение на ЗСППЗ имотът е бил реституиран на праводателя на ответниците Б. и Б. без да е имало искане за възстановяването му, както и поради противоречие с разпоредбите на чл.10, ал.13 вр. чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Прави се искане съдът да признае ищците В.Д. и С.И.-Д. по отношение на ответника Н.Б. и конституираната в производството с определение от 07.02.2017 г. ответница Г.Б. (съпруга на ответника Б.) за собственици на недвижимия имот, описан в исковата молба, като ответниците Б. бъдат осъдени да възстановят владението на имота на ищците - собственици. На основание чл.431, ал.2 от ГПК е заявено искане съдът да отмени нотариален акт № 63, том I, рег. № 1378, нот.дело № 53/2004 г. на нотариус Н.Д..

Ответниците Н.Б. и Г.Б. (конституирана в производството с определение от 07.02.2017 г., като до тази дата е била конституирана като трето лице-помагач на страната на Б., съгласно определение от 09.05.2007г. по гр.д. № 7128/2006 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав) оспорват исковите претенции на ищците. Релевират твърдения, че са собственици на имота, придобит в режим на СИО на основание нотариален акт № 63, том I, рег. № 1378, нот.дело № 53/2004 г. на нотариус Н.Д., вписана под № 329 на НК, който имот е празно дворно място, находящо се в гр.София, Столична община, район „Овча купел“, образуващо УПИ VI-333 в квартал № 55б по плана на гр.София, местност вилна зона „Горна баня“, с площ на целия УПИ 1245.00 кв.м., в който парцел освен поземления имот, за който е отреден, с площ от 991.00 кв.м. са включени като придаваем имот с планоснимачен № 987 с площ от 152.00 кв.м., регулационните отношения, относно които са уредени по силата на нотариално заверен договор за делба между продавача и останалите съсобственици, като общо 49.00 кв.м. от сумарната площ са отредени за улици, при съседи на УПИ VI-333: УПИ XV-981,982, УПИ IV-983, УПИ VI-980 и от две страни улици. В условията на евентуалност от ответниците се релевира възражение за придобивна давност (което следва да бъде разгледано в настоящото производство по този ред, а не като отделна искова претенция съгласно мотивите на решение № 1628/29.07.2014г. на САС по гр.д.№3702/2013г., влязло в сила на 19.09.2014г.) на основание непрекъснато добросъвестно давностно владение по чл.70 ЗС във връзка с приложението на чл.79, ал.2 от ЗС вр. чл.82 от ЗС в продължение на девет години, считано от 1998 г. до 31.10.2007 г. Заявено е, че имотът е придобит на правно основание, годно да направи ответниците собственици, без да знаят, че техният праводател не е собственик (ако се установи този факт). Релевира се, че имотът е владян от техния праводател К.Б.Н. от 1998 г. до датата на последващата му продажба на ответниците Б. и Б. на 28.05.2004 г. , както и че правото на собственост на имота е възстановено на К.Б.Н. по силата на съдебно решение, постановено от 24.02.1998 г. от СРС, 39 състав по гр.д. № 8980/1996г. На основание чл.82 от ЗС е заявена претенция за присъединяване към владението на ответниците с това на праводателя им К.Н.. Оспорен е като нищожен нотариалния акт № 147, том XXIV, дело № 431021.11.1961 г. на Първи нотариус при Софийски народен съд на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона. Заявено е, че с посочения нотариален акт е продаден по реда на отменения Закон за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти следния недвижим имот, собственост по наследство на Б.Н. Т., наследодател на праводателя Н.: празно дворно място с площ 945.00 кв.м., находящо се в гр.София, Горна баня, вилна зона „Равнище-Котов валог“, съставляващ парцел VI-333 по плана на гр.София, одобрен с решение № 16 по протокол № 29 от 28.09.2001 г. на Столичен общински съвет. Счита се, че продажбата на имота с процесния нотариален акт е в нарушение с действащия към датата на съставяне на нотариалния акт Примерен устав на ТКЗС от 1958 г. Според чл.11, ал.1 от този устав „Внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава в собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството.“. Според чл.11, ал.2 от същия устав „Собствеността върху внесената земя, включена в регулационния план на селището се запазва в нейните реални граници“. Съгласно чл.11, ал.3 и ал.4 от устава правото да се прехвърля правото на собственост върху земята, внесена в стопанството е единствено и изключително на член-кооператора, собственик на тази земя. Ответниците намират, че липсват доказателства недвижимият имот, продаден с нотариалния акт № 147, том XXIV, дело № 431021.11.1961 г. на Първи нотариус при Софийски народен съд, да е бил собственост на ОТКЗС „Г.К.“ гр.София, Горна баня. Липсвало е правно основание ТКЗС да се разпорежда с имота. То е продало чужд имот. Тези обстоятелства обуславят нищожността на посочения нотариален акт.

Третото лице помагач К.Б.Н., конституиран на страната на ответниците Б. по реда на чл.174 от ГПК (отм.) оспорва исковата претенция на ищците Д..

След изложение на фактическите и правни твърдения на страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява следното:

По силата на нотариален акт № 49, том първи, дело № 39 от 23.02.1921 г. на четвърти нотариус при Софийски окръжен съд лицата Т.Г.и Р.Д. са признати за собственици по наследствено правоприемство и давностно владение по отношение на 28 имота, сред които са два недвижими имота в местността „Валого“ – нива от 5 дка и 3 ара, при съседи: братя С., братя К., капитан И. и братя К. и ливада от 3 дка и 9 ара, при съседи: братя К., Държавен разсадник, братя С., капитан И., братя К..

Според записка за вписване на разделителен протокол от 21.12.1922 г. на трети нотариус при Софийски окръжен съд от земеделеца Т.Г.К.се придобиват изброените имоти в протокола, среди които по т.8. цялата нива в местността „Валог“ от 3078.00 кв.м. при съседи: А.К., братя С., капитан И. и селище с ливада и по т.18 цялата нива в местността „Валого“ с 2877.00 кв.м. при съседи: Ровина, капитан И., Т.К.и нива.

Съгласно удостоверение за наследници № 336 от 09.06.1999 г. лицето Н.Т.Г., роден на *** г., починал на 02.11.1953 г. има за наследници С.С.Г.(съпруга), починала съгласно акт за смърт № 739 от 29.11.1961 г.,Н.Н.Т.(дъщеря), починала съгласно акт за смърт 1184/1985 г. с единствен наследник Г.Ц.Р.(син) и Б.Н. Т. (син), починал съгласно акт за смърт № 1120/1982 г., а от удостоверение за наследници № 920/07.05.2002 г. на Столична община, район „Оборище“ наследниците на починалия на 02.09.1982 г. Б.Н. Т. са неговите съпругаС.Г. Н. и техните низходящи от първа степен (деца) – Е. Б.Н.(дъщеря), К.Б.Н. (син) и Б.Б.Н.(дъщеря).

С протокол № 1 на 30.11.1958 г. се установява, че е проведено учредително събрание на Обединено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Г.К.“. На събранието са приети решения за приемане на доклади, за обединяване на стопанствата от К.ския район, за приемане на Устав на ОТКЗС и за избор на председател, управителен съвет и контролен съвет.

С последващо писмено заявление-декларация лицето Б.Н. Т. внесло в ТКЗС притежаваните от него общо 26 дка обработваема земя, в която влизали и наличието на ливада от 8.00 дка в местността „Валого“, при граници Г.В.., Г.Т., С.З..

Според протокол № 2 от 25.01.1959 г., протокол № 3 от 25.04.1959 г.  и протокол № 4 от 05.11.1959 г. на проведени кооперативни събрания в Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Г.К.“ – София, Горна баня от член-кооператорите са взети: 1) решения по приемане на членове на ОТКЗ, за определяне на трудови норми и за кандидатстване за кредит от БНБ в размер на 3 000 000.00 лева; 2) решение за одобряване на производствено-финансовия план на стопанството за 1959 г., като изпълкомът на ТКЗС следвало да създаде целогодишна заетост за наемане на  работна ръка; 3) решение за кандидатстване на кредити в общ размер на 7 000 000.00 лева, който да бъде отпуснат от БНБ и 4) решения за приемане на нови членове на ОТКЗС, за приемане на доклад и за извършване на продажби на 150 дка земи от стопанството в селата Горна баня, Бояна, Княжево и Р.Даскалово.

В заседание на Изпълкома на К.ския районен народен съвет, обективирано в протокол № 27 от 27.10.1961 г. статия 2 са разисквани въпроси по изнесен доклад в областта на образованието на учениците и учителската дейност в училищата, като е взето решение да се определят мерки за ускоряване изпълнението на решенията от съвместните сесии на РНС и пленума на РК на БКП. Също така в заседание на Изпълкома на К.ския районен народен съвет, обективирано в протокол № 27 от 27.10.1961 г. статия 11 е взето решение в т.2 по преписка с вх. № А -975/1961 г. за определянето на К.Л.К.за купувач (приобретател) по предложения от ТКЗС „Г.К.“  - Горна баня за продажба недвижим имот – дворно място от 945.00 кв.м., съставляващо парцел VI-1825, кв.55б по плана на гр.София, местност „Горна баня“ – вилна зона, при граници от две страни път и парцел при цена на имота в размер на 10 010.00 лева.

По силата на нотариален акт за покупко-продажба на имот № 147, том XXIV, дело 4310/61г. на 21.11.1961 г. на първи нотариус към Софийски народен съд по реда на Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти ОТКЗС- „Г.К.“-София, Горна Баня прехвърлило в собственост на купувача К.Л.К.за сумата от 10 395.00 лева недвижим имот, представляващ празно дворно място с пространство от 945 кв.м., находящо се в гр.София, Горна Баня-вилна зона, местността „Равнище-Котов валог“- бивша собственост на наследници на Н.Т.Г., съставляващо парцел VI, планоснимачен номер 1825 от квартал 55-б по плана на гр.София, при съседи: от две страни път, парцел V, планоснимачен номер 1829.

Нотариалният акт за покупко-продажба на имот № 147, том XXIV, дело 4310/61г. на 21.11.1961 г. на първи нотариус към Софийски народен съд е съставен на основание протокол № 27 от 27.10.1961 г. на Софийски градски народен съвет, статия втора по преписка вх.№ 975/1961г. и приложените към него писмени доказателства – 1) препис-извлечение от протокол № 27 от 27.10.1961 г. на К.ски районен народен съвет-Изпълком; 2) скица № 5314 от 03.07.1961 г. на технически отдел на К.ски районен народен съвет; 3) удостоверение № 3266 от 08.07.1961г. на К.ски районен народен съвет; 4) удостоверение № А.3940 от 10.07.1961г. на К.ски районен народен съвет; 5) протокол № 3 от 25.04.1959г. на ОТКЗС „Г.К.“; 6) удостоверение Сталински районен народен съвет № 5998/61г.; 7) разписка ДСК „К.ски районен народен съвет № 1381/27 от 17.11.1961г.; 8) фактура ОТКЗС „Г.К.“ № 4401 от м.11.1959 г.; 9) квитанция № 315228/27 от 18.11.1961 г. БНБ и квитанция № 79575 от 17.11.1961 г.

По данните от разписния лист за местността „Горна баня“ – вилна зона К.Л.К.е вписан за собственик на придобития от него имот на основание нотариалният акт за покупко-продажба на имот № 147, том XXIV, дело 4310/61 г. на 21.11.1961 г. на първи нотариус към Софийски народен съд.

В полза на К.Л.К.е издадено през 1962г.строително разрешение № 208 на К.ски районен народен съвет за построяването на временен клозет-барака на 10 метра от съседите и на 4 метра от улицата в кв.55б в имот VI-1825, Горна баня.

С позволителен билет № 122 от 17.05.1962 г. на длъжностно лице от Технически отдел към К.ски районен съвет е разрешено на К.Л.К.да огради с огР.висока 1.40 метра с бетонови колове и с телена мрежа недвижимия имот в кв.55б, VI-1825 в местността „Горна баня“ – вилна зона.

На 25.06.1962 г. от архитектурна комисия от отдел Архитектурна към Народен съвет София-град е одобрен в полза на К.Л.К.архитектурен проект за изграждане на вила от 27 кв.м. и 81 куб.м. в квартал 55б, парцел VI-1825 по регулационния план на Горна баня – вилна зона.

На 10.07.1962 г. е издаден от К.ски районен съвет позволителен билет № 113 по заявление, подадено от К.Л.К.под вх.№ 3955/12.06.1962 г., с което се разрешавало в полза на К.Л.Г.да построи вила по план от 27 кв.м. и 81 куб.м. в квартал 55б, парцел VI-1825 по регулационния план на Горна баня – вилна зона. Върху архитектурния проект от 25.06.1962 г. на К.Л.К.е изписан в поставен печат издаденият позволитен билет № 113 от 10.07.1962 г.

С протокол № 5 от 19.07.1962 г. длъжностно лице техник при К.ския районен съвет по заявление, подадено от К.Л.К.под вх.№ 3955/12.06.1962г., са определени строителна линия и ниво на място в квартал 55б, парцел VI-1825 по регулационния план на Горна баня – вилна зона.

На 26.02.1963 г. е издадена служебна бележка № 1095/26.02.1963 г. от длъжностно лице – началник отдел в Технически отдел при К.ски районен народен съвет в полза на К.Л.К., според която в Горна баня вилна зона кв.55б в парцел VI-1825 е построена през юли 1962 г. масивна тухлена барака с разрешение от Технически отдел № 208 от 10.07.1962 г. на негово име.

По силата на позволителен билет № 86, издаден на 31.08.1965 г. от Благоевградски районен народен съвет по заявление, подадено от К.Л.К.под вх. № 1704 от 12.03.1965 г., е извършена презаверка на по-ранно издадения позволителен билет № 113 от 10.07.1962 г., като се разрешавало в пола на К.Л.Г.да построи да построи едноетажен жилищен имот (вила) по план от 27 кв.м. и 81 куб.м. в квартал 55б, парцел VI-1825 по регулационния план на Горна баня – вилна зона. Върху архитектурния проект от 25.06.1962 г. на К.Л.К.е изписан в поставен печат и вторият издаден позволитен билет № 68 от 31.05.1965 г.

С акт за държавна собственост № 7418 от 12.11.1970 г. е отчуждена за държавен недвижим имот ливада, състояща се от 6 605.00 кв.м., съставляваща част от имот с пл. № 1824, 1826, 1827 и имот с пл.№ 1828, от кв.55б, местност Горна баня – вилна зона във връзка с отстъпено възмездно право на строеж в полза на Научно-технически съюз на селскостопанските специалисти на основание протокол № 15 от 21.07.1968 г. на ИК на Софийски градски народен съвет.

С писмена декларация по реда на чл.46/47, ал.1 от Закона за собствеността на гражданите от 27.11.1973 г. К.Л.К.и К. Г. К. декларирали, че в имота си квартал 55б, парцел VI-1825 по регулационния план на Горна баня – вилна зона е изградена постройка от 12.00 кв.м. застроена и разгърната площ.

С писмено предложение на Министъра на транспорта с № Р 705/26.06.1978 г. до Председателя на изпълнителния комитет при Софийски градски народен съвет по образуваната административна преписка е поискано да бъде отреден терен в квартал 55б в местността „Вилна зона-Горна баня“ имот за нуждите на Министерството на транспорта във връзка с реализирани постъпки за нова градоустройствена виза.

Съгласно позволителен билет № 280 от 11.09.1979 г. по повод на писмено заявление от 30.08.1979 г. К.Л.К.получил административно разрешение от отдел „САБ“ към Корковския народен съвет да построи „панелна вилна сграда“ с площ от 20.00 кв.м. и 200.00 куб.метра на основание чл.123, ал.2 от ППЗТСУ в кв.55 с пл. № VI-1825 в местността „Равнище“ .

На 12.11.1979 г.  със строителен протокол № 33-8-1979 г. от Д.Л.Д.от отдел „Архитектура и благоустройство“ при К.ски народен съвет в присъствието на собственика К.Л.К.е открита строителна линия и е определено строително ниво на вила в поземлен имот в кв.55б с пл. № VI-1825 в местността вилна зона Горна Баня („Равнище“). В окомерната скица е очертано наличие на изградена постройка в имота и отделно място, наречено „строително петно“ за изграждането на вилата по позволителния билет № 280 от 11.09.1979г.

На 12.12.1979 г. под вх. № Г2-М-50/78 до Председателя на Софийски градски народен съвет и УАБ при Софийски окръжен народен съвет К.Л.К.е депозирал писмена молба, в която посочил, че вилното му място във вилна зона Горна баня в местността „Равнище“ е било отчуждено в полза на Министерството на транспорта и предоставено за изграждане профилакториум. Според същата молба К.Л.К.е посочил, че има изградена в имота си постройка на строителна барака и по силата на притежавания строителен билет е положил основите на постройка на вила, но са му необходими само  3 часа, за да се монтира панелната му вила. К.Л.К.направил искане за собствения му имот – парцел VI от кв.55б, с пл.№ 1825 с площ от 945.00 кв.м. да бъде издадена заповед за освобождаване от отчуждаване във връзка с изграждащата се проектна постройка на профилакториума във вилната зона Горна баня. К.Л.К.изложил, че съпругата му е активен борец против фашизма и комунизма и вероятно, това може да бъде последваща причина за извършване на компенсация с друг недвижим имот.

Според писмен отговор № 16-Н-319 от 17.12.1979 г. на Председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен комплекс и Председателя на Централния съвет на Научно-техническите съюзи до Председателя на Софийски окръжен народен съвет през 1970г. е бил изготвен проект за почивна станция на селскостопанските специалисти в отредения в полза на Министерството на транспорта терен от 22 200.00 кв.м. в кв.55б на вилна зона Горна баня. Строителството на станцията не е било започнало, поради временно наложената забрана на строителство във вълните зони до цялостното урегулиране на вилното строителство. След като забраната е отпаднала в последствие е предложено започването на строителството на почивната станция в конкретната вилна зона. По тези съображения в писмения отговор № 16-Н-319 от 17.12.1979 г. е отразено становище, че искането на Министерството на транспорта с № Р 705/26.06.1978 г.  не следва да се уважава.

В рамките на образуваната административна преписка е обективирана заповед № 13 от 11.01.1980 г. на Началника на Управление „архитектура и благоустройство“ при Софийски градски народен съвет, като според т.2 от заповедта е извършено по изготвен проект изменение на регулация, като парцел I се отреди за Министерство на транспорта за битова сгР.за резиденция, парцел II за озеленяване, а парцел VI за имот с пл.№ 1825 от кв.55б и парцел I от кв.55в  в местността Горна баня – вилна зона се отредят за строеж на вили, почивни станции, младежки, пионерски лагери, по зеления цвят и с поправки по кафяв цвят, съгласно приложената скица.

Със заявление с рег. № 0175 от 10.01.1992 г. до Общинска поземлена комисия Горна баня третото лице-помагач К.Б.Н. в качеството на наследник на Б.Б.Н. е обективирало искане по чл.10-чл.12 от ЗСППЗ и чл.13 от ППЗСПЗЗ да му бъдат възстановени осем имота, единият от които – ливада от 8.00 дка в местността „Валого“.

В писмено удостоверение № 103 от 03.08.1995 г. по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ по искането на наследници на Н.Т.Г. е констатирано за четири имота, единият от които е имот с пл.№ VI-1825 в местността „Горна баня“– вилна зона, явяващ се в собственост на К.Л.К.по силата на нотариалния акт за покупко-продажба на имот № 147, том XXIV, дело 4310/61г. на 21.11.1961 г. могат да бъдат възстановени общо 1031 кв.м. в кв.55 по регулационния план на местността вилна зона „Горна баня“.

Според удостоверение за наследници № 162/16.05.1995 г. на Общински народен съвет гр.София купувачът на имота К.Л.К., починал на 03.04.1987 г., има само двама наследника по Закона за наследството (ЗН) – низходящи от първа степенА.К. К. (дъщеря) и К.К.К.(син). Съпругата на К.Л.К.– К. Г. К. е починала на 23.03.1986 г., съгласно акт за смърт № 282/23.03.1986г.

Със заповед № РД-09-189 от 18.06.1997 г. и съгласно заповед № РД-09-267 от 29.08.1997 г. на Кмета на район „Овча купел“ към Столична община на основание чл.32, ал.1, т.2 вр. чл.90 от ППЗТСУ е извършена поправка на кадастралната карта за имот с пл.№ 1825 и са образувани нови имоти с пл. № 1825, 1825а,1825б и 1825в в кв.55, 55а, 55б по плана на местността вилна зона „Горна баня“, като за парцел I e отреден за имоти 1823 и 1825в. Извършените промени в кадастралната карта са онагледени със скица (л.228 от материалите по гр.д. № 7128/2006г. на СРС, 35 състав).

По силата на заповед на областния управител на област София с № РД-157-277 от 04.12.1997 г. е деактуван от актовите книги за държавна собственост АДС № 7418 от 12.11.1970 г. в частта му, отнасяща се до имот от 945.00 кв.м., парцел VI, пл. № 1825, кв.55б по плана на гр.София, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на имот № 147, том XXIV, дело 4310/61г. от 21.11.1961 г. В заповедта на областния управител на област София с № РД-157-277 от 04.12.1997 г. е описано, че понастоящем бившите собственици на имота са обезщетени по чл.10б от ЗСПЗЗ с решение на ПК – „Овча купел“.   На АДС № 7418 от 12.11.1970 г. е отбелязано, че имотът е неправилно актуван, тъй като е собственост на К.Л.К.съгласно нотариален акт за покупко-продажба на имот № 147, том XXIV, дело 4310/61г. от 21.11.1961 г.

По силата на заповед на областния управител на област София с № РД-57-278 от 04.12.1997 г. на основание решение № 65ГБ от 26.06.1996 г. на ОПК „Овча купел“, влязло в сила на 22.11.1997 г. е деактуван от актовите книги за държавна собственост АДС № 7418 от 12.11.1970 г. в частта му, отнасяща се до имоти с пл.№№ 1825 I, 1825 II, 1825 III, части от имот с пл. № 1825 с обща площ от 1031 кв.м., поради одържавяване на описания имот с пл. № 1825 кв.55, вилна зона „Горна баня“ от Б.Н. Т..

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на имот № 16, том LLLLXXX, дело 45192/97 г. на 17.12.1997 г. ищецът В.К.Д. закупил за сумата от 284 000.00 лева придобитият по наследствено правоприемство от наследниците на К.Л.К.низходящи от първа степен -А.К. К. и К.К.К.следния недвижим имот: празно дворно място от 945 кв.м., съставляващо парцел VI-1825 от квартал 55 „Б“ по плана на гр.София, местност: в.з. Горна Баня при граници по скица: от две страни улица и парцел V-1829

Имотът по нотариалния акт № 16, том LLLLXXX, дело 45192/97 г. от 17.12.1997 г. е закупен от ищеца В.К.Д. в режим на съпружеска имуществена общност по време на действието сключения на 08.09.1968 г. с ищцата С.Е.И.-Д. граждански брак, съгласно издадено на 15.08.1968г.от Ленински районен съвет удостоверение за граждански брак.

По силата на влязло в сила на 18.04.1998 г. съдебно решение от 24.02.1998г. на СРС, II ГО, 39 състав по гр.д. № 8980 по описа за 1996 г. е отменено решение № 65ГБ/26.06.1996 г. на ПК „Овча Купел“, произнесено по заявление с вх. № 0175/10.01.1992 г., вместо което е постановено на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ възстановяването правото на собственост в полза на наследниците на Н.Т.Г. върху част от ливада от 8 дка в местността „Валого“, внесена в ТКЗС, представляваща недвижим имот, находящ се в землището на Горна Баня, местността „Валого“, представляващ парцел VI-1825, кв.55б с площ от 945.00 кв.м., част от имота, записан на к.л.465 и 488 от кадастралния план от 1958г., заявен с т.11 от заявлението на К.Б.Н. в стари (възстановими) реални граници по реда на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, съгласно регулационния план, одобрен със заповед № 263/23.03.1961 г. В мотивите на съдебното решение от 24.02.1998г. на СРС, II ГО, 39 състав по гр.д. № 8980 по описа за 1996 г. първоинстанционният съд е приел, че възстановения имот не е застроен.

На 27.04.1998 г. на основание съдебното решение от 24.02.1998г. на СРС, II ГО, 39 състав по гр.д. № 8980 по описа за 1996 г. във връзка с заявление с вх. № 0175/10.02.1992 г. е постановено решение № Р65ГБ/27.04.1998г. на Поземлена комисия в община „Овча Купел“, област гр.София, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Б.Н. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници следния недвижим имот: ливада от 0.945 дка (или 991.00 кв.м.), шеста категория, находяща се в землището на Горна Баня в местността „Валого“ к.л. № 465,488, имот № 1825,1826 от кадастрален план от 1958г. при граници (съседи): ул. „740“, ул. „Белите борове“, наследници на Б.Н. Т., наследници на С.З. М., наследници на Б.Н. Т., като имотът представлявал парцел VI-1825 от кв.55б от регулационния план на в.з. Горна Баня, одобрен със заповед № 263 от 23.03.1961 г. 

Според протокол № РГ-51 на Поземлена комисия община „Овча купел“ на 27.05.1998 г. е извършен въвод във владение в полза на наследниците на Б.Н. Т. на основание решение № Р65ГБ от 27.04.1998г. на Поземлена комисия в община „Овча Купел“, област гр.София.

В писмено удостоверение № ДИ-9400-351/03.08.1998 г. на длъжностно лице от отдел „ДИ и ОС“ в Столична община – район „Овча купел“ за посочения имот се констатирало, че не е наличен акт за държавна собственост или общинска собственост и че същия няма държавен или общински произход.

            По силата на нотариално заверен от нотариусН.Д. с рег. № 329 по описа на НК договор № 7, том I, рег. № 271/2004 г.от 05.02.2004 г. за доброволна делба на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ третото лице-помагач К.Б.Н. придобило в собственост в едноличен дял следният недвижим имот: УПИ с планоснимачен № 333, за който по силата на одобрения с решение № 16.16 по протокол №29 от 28.09.2001 г. на СОС подробен устройствен план е отреден парцел VI-333 в квартал 55-б по плана на гр.София, местността „Вилна зона „Горна Баня“ с площ от 1245.00 кв.м., в който УПИ, освен поземления имот, за който е отреден с площ от 991.00 кв.м., са включени като придаваеми още имот с пл.№987 с площ от 152.00 кв.м. и реална част от имот с пл.№ 985 с площ от 151.00 кв.м., регулационните отношения на които са уредени по силата на договор за доброволна делба между съсобствениците, с характер на нотариален акт по приложението на плана, като общо 49.00 кв.м. от поземления имот са отредени за улици, при съседи на УПИ VI-333, според договор за доброволна делба и скица: УПИ XV-981, 982, поземлен имот с пл.№ 983, УПИ VII-980 и от две страни улици. 

Според констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание реституция по ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство по закон и доброволна делба № 12, том I, рег. № 439/ дело № 11/2004 г. на нотариусН.Д. с рег. № 329 от регистъра на НК третото лице-помагач Н. на 19.02.2004 г. е признат чрез обстоятелствена проверка на основание наследствено правоприемство по закон от починалия си родител (баща), негов възходящ от първа степен Б.Н. Т., възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ с решения № Р65ГБ от 26.06.1996 г. и №Р65ГБ от 27.04.1998 г. на ОбПК Овча Купел гр.София, в полза на всички наследници на посочения наследодател и договор за доброволна делба между съсобствениците, според клаузите на които имотът е поставен в едноличен дял на молителя, за собственик на следния недвижим имот, а именно: празно дворно място, образуващо УПИ (парцел) VI-333 в квартал 55-б по плана на гр.София, местността „Вилна зона „Горна Баня“ с площ от 1245.00 кв.м., в който парцел, освен поземления имот, за който е отреден с площ от 991.00 кв.м., са включени като придаваеми още имот с пл.№987 с площ от 152.00 кв.м. и реална част от имот с пл.№ 985 с площ от 151.00 кв.м., регулационните отношения на които са уредени по силата на договор за доброволна делба между съсобствениците, с характер на нотариален акт по приложението на плана, като общо 49.00 кв.м. от поземления имот са отредени за улици, при съседи на УПИ VI-333, според договор за доброволна делба и скица: УПИ XV-981, 982, поземлен имот с пл.№ 983, УПИ VII-980 и от две страни улици.  

С нотариален акт за покупко-продажба № 63, том I, рег. №1378, нот.дело № 53/2004 г. на нотариусН.Д. с рег. № 329 от регистъра на НК третото лице-помагач К.Б.Н. прехвърлило на 28.05.2004 г. за сумата от 30 500.00 лева в полза на купувача – ответника Б. собствения си недвижим имот, а именно: празно дворно място, образуващо УПИ (парцел) VI-333 в квартал 55-б по плана на гр.София, местността „Вилна зона „Горна Баня“ с площ от 1245.00 кв.м., в който парцел, освен поземления имот, за който е отреден с площ от 991.00 кв.м., са включени като придаваеми още имот с пл.№ 987 с площ от 152.00 кв.м. и реална част от имот с пл.№ 985 с площ от 151.00 кв.м., регулационните отношения на които са уредени по силата на договор за доброволна делба между съсобствениците, с характер на нотариален акт по приложението на плана, като общо 49.00 кв.м. от поземления имот са отредени за улици, при съседи на УПИ VI-333, според договор за доброволна делба и скица: УПИ XV-981, 982, поземлен имот с пл.№ 983, УПИ VII-980 и от две страни улици. 

Имотът по нотариалния акт № 63, том I, рег. № 1378, нот.дело № 53/2004 г. на нотариусН.Д. с рег. № 329 е закупен от ответника в режим на СИО по време на действието сключения на 19.05.1979 г. с ответницата Г.Б. граждански брак, съгласно издадено на 19.05.1979 г. от Коларовски районен съвет удостоверение за граждански брак. 

Съгласно издадено разрешение за строеж № 390 от 27.07.2005 г. на Столична Община, район „Овча Купел“ ответникът Б., при съгласуван инвестиционен проект, получил административно разрешение от главния архитект на Столична Община да построи жилищна сгР.със застроена площ от 146.00 кв.м. и разгърната застроена площ от 274.00 кв.м. в поземлен имот (парцел) № VI-333, квартал 55-б по плана на гр.София, местност в.з. „Горна Баня“, район „Овча Купел“. 

С нотариален акт № 1, том I, рег. № 198, дело № 3/2006 г. от 27.01.2006г. ответниците Б. продали на дружеството „Д.Е.8“ ООД за сумата от 20 397.50 лева празно дворно място, образуващо УПИ (парцел) VI-333 в квартал 55-б по плана на гр.София, местността „Вилна зона „Горна Баня“ с площ от 613.00 кв.м.

Съгласно удостоверителен документ с вх.№ 153278 от 21.11.2017 г. К.Л.К.иА.К. К. не са подавали декларации по чл.14 от ЗМДТ за имот в „Овча купел“.

По силата на удостоверение с № ПО-15-6694-1 от 20.06.2019 г. на Общинска служба Западна към Областна Дирекция „Земеделие“ – София град наследниците на Б.Н. Т. не са били обезщетени по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ.

В приетата по делото съдебна архитектурна техническа експертиза от 21.06.2007 г. на вещото лице М., която съдът кредитира като обоснована и мотивирана, се установява след оглед на имота, че във вилното място УПИ VI-333 от кв.55б в местността „в.з. Горна Баня“ по плана на  гр.София е изградена двуетажна вилна сграда, при която са изградени външни и вътрешни тухлени стени, стоманобетонови плочи на междуетажните и тавански подови конструкции, положен покрив с улуци без водосточни тръби, положена външна изолация с мрежа и покритие без мазилка, монтирани прозорци без вътрешни врати, положени настилки на втори етаж, без да положени настилки на първи етаж, като в първи етаж една от стаите има настилки; положена вътрешна мазилка на първи и втори етаж, като във втори етаж в банята не е положена мазилка, положена шпакловка по стени и тавани, положена на основна ръка латексова боя на втори етаж, положени на първи етаж гипсови корнизи по тавани и гипсов портал, монтирана камина на първи етаж; положени проводници от ел.инсталация без фасунги, контакти и ключове, липсват ВиК прибори – мивки, тоалетна чиния, батерии, изпълнена външна огР.– масивен цокъл и метална част.

Според тройната СТЕ от 18.10.2007 г. и допълнението към нея от 04.12.2007г.  на вещите лица П.П., В.Т.и П.Я., които съдебният състав кредитира като обосновани и мотивирани, след извършените огледи в имот УПИ VI-333 от кв.55б по плана на гр.София, местност в.з. „Горна баня“ се е установило наличие на изградена със степен на завършеност над 95 % двуетажна масивна сгР.с гаражна клетка към нея и със скатен покрив, покрит с керемиди, при наличие на положени мазилка и боя на оградните стени външно. Налице са изцяло монтирани прозорци от дограма и входни врати. В имота са налице също така затревени площи, изградени са плочник около сградата и алеи с каменни плочи, тристранно ограждане на имота от метална ажурна ограда, монтирана върху масивна основа, облицована с камък, подпорна стена от югозападната страна на имота – дувар, оформен с фугирана каменна зидария към двора, входна метална врата към двора. Установено е от тримата експерти по СТЕ и допълнението към нея, че на първия и втория етаж от построената сгР.са положени замаска по стените, извършена е шпакловка и нанесена е латексова боя, има наличие частично на тапети, положени са подовите настилки от паркет и гранитогрес, монтирани са врати и прозорци, с изградени стълбищна площадка между двата етажа, ВиК инсталация, изводи за ел.инсталация без монтирани осветителни тела, но при наличие на пуснати временки – фасунги за осветление, като на втория етаж от сградата е оформен санитарен възел, а на първия има незавършена тоалета. Според вещите лице в приземния етаж – за гараж и избени помещения стените са с положена замазка, липсват монтирани 5 бр.врати, наличие на под с каменни плочи и циментова замаска, монтиран в котелно помещение 250 литров бойлер.

Съгласно заключението на СТЕ от 25.10.2007 г. с допълненията към нея от 11.12.2007 г. и от 17.04.2008 г. на вещото лице Б.Е.Х., които въззивната инстанция кредитира като обосновани, мотивирани и кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото, имотът по двата приложени нотариални акта за покупко-продажба на имот № 147, том XXIV, дело 4310/61г. от 21.11.1961 г. и № 16, том LLLLXXX, дело 45192/97 г. от 17.12.1997 г. – празно дворно място с площ от 945.00 кв.м., представляващо парцел VI-1825 от кв.55б по регулационния план на гр.София, в.з. Горна баня, одобрен със заповед № 263 от 23.03.1961 г. е частично идентичен с УПИ VI-333, кв.55б по регулационния план на вилна зона Горна баня, одобрен с протокол № 29, решение № 16/28.09.2001 г.

От СТЕ и допълненията към нея на вещото лице Х. се установява, че съгласно заповед № РД-09-09 от 12.01.2004 г. за частично изменение на ПУП в кв.55б на гр.София, в.з. „Горна баня“ е обособен от парцел VI-1825 от кв.55б по регулационния план на гр.София, в.з. Горна баня с площ от 945.00 кв.м. нов УПИ VI-333, кв.55б с площ 1245.00 кв.м. В новия УПИ VI-333, кв.55б с площ 1245.00 кв.м., описан в констативен нотариален акт № 12, том I, рег. № 439/ дело № 11/2004г. от 19.02.2004 г. и в нотариален акт за покупко-продажба № 63, том I, рег. №1378, нот.дело № 53/2004 г. от 28.05.2004 г. са включени – 1) част от имот с пл.№ 333 – това е имот с приблизителна площ от около 891.00 кв.м. кв.м., идентичен на VI-1825 от кв.55б по регулационния план на гр.София, в.з. Горна баня, одобрен със заповед № 263 от 23.03.1961 г.; 2) част от имот с пл.№ 985 – 151.00 кв.м. и 3) имот с пл.№ 987 – 152.00 кв.м. На основание заповед № РД-09-1964 г. от 15.03.2005 г. за частично изменение на ПУП в кв.55б на гр.София, в.з. „Горна баня“ са обособени два нови урегулирани поземлени имота от бившия УПИ VI-333 – УПИ XVIII-333 с площ от 450.00 кв.м. и УПИ VI-333 (нов) с приблизителна площ от 460.00 кв.м. от кв.55б по действащия ПУП. 

В показанията на свидетеля С. - съсед на ищеца Д., във вилна зона „Горна баня“ на ул. „740“, се съдържат възприятия, според които в имота на ищеца Д. от около един декар в периода 1997г.-1998г. е имало изградена „тухлена барака с паднал покрив с циментов фундамент“. Възприятията на свидетеля С. се потвърждават еднопосочно и непротиворечиво в показанията на свидетеля Н. У., според който покривът на постройката не е бил в цялост, а паднал, като  в подкрепа на тези факти свидетелят К. (зет на ищеца Д.) уточнява, че покрива на процесната тухлена постройка бил „порутен“, което обстоятелство се потвърждава изцяло от разпитите на свидетелитеВ.Й. и С.Й.а, че покривът се оказал пропаднал в една част, а около него имало паднали керемиди. С помощта на свидетеля С. ищецът Д. оградил недвижимия си имот с временна огР.от дървени колове с телена мрежа. През 1998 г. двамата садили дръвчета в имота, пренареждали тухли от рушащата се постройка, които обстоятелства били възприети от самия свидетел К.. След това с помощта на свидетеля С. ищецът сложил жив плет покрай оградата. СвидетелятВ.Й. излага в показанията си, че намиращата се в средата на процесния имот сгР.била с измазана с мазилка, която на места също паднала, като в тази част, показанията на свидетеля Й. изцяло кореспондират на показанията на свидетелите У. и Й.а, че конкретният имот бил неподдържан с наклон, а мазилката по стените на няколко места на сградата паднала, и поради това се виждали тухлите. Свидетелите Й. и У. сочат, че забелязали на съседно място до процесния имот, зад оградата му, изградена двуетажна недовършена административна сгР.в занемарен вид. През 2004 г.-2005 г. свидетелят С. и свидетелят К. възприели в посочения съседен имот да се строи сграда, която не е била на ищеца Д.. 

В показанията на свидетеляА.К. К. - дъщеря на К.Л.К., се съдържат възприятия, че след закупуването на имота от баща ѝ К.след 1961 г. в местността вилна зона „Горна баня“ била изградена през 1962 г. сгР.– вила с тухлени стени на бетонни основи с бетонен под. В тази част показанията на свидетеля К. намират доказателствена подкрепа в показанията на свидетеля Й., според който имотът на ищеца Д. е имал правоъгълни очертания, а в средата му съществувала и „неголяма тухлена сгР.около 30.00 кв.м., с дървен покрив, с керемиди“, чиято основа била от камък и бетон. Разпитаните свидетели Н. У. и С.Й.а, съответстващи на показанията на свидетелите К., Й., С. и К., потвърждават пред съда във възприятията си, че в средата на имота съществувала изградена „малка тухлена постройка от около 30.00 кв.м. с бетонна тераса, с два прозореца и врата“, върху бетонна основа. Свидетелят К. заявява, че баща ѝ К.е преспивал редовно в построената вила, която била електрифицирана, с легло, имало е котлон, печка за отопление с реотан, маса, столове, прозорци, дограма, сградата се заключвала, като с ползвани градински сечива, майката на свидетеля К. засаждала в имота плодови култури, ягоди и прекопавали насажденията в него, а след смъртта на баща ѝ през 1987г., свидетЕ.та посещавала имота с брат си, дори водела сина си в него. Сградата и към момента на продажбата на имота на ищеца Д. през 1997 г. съществувала на посещенията ѝ, а имотът бил ограден с телена огР.с бетоново фолио. След това, за да се продаде по-лесно имотът, през месец декември 1997 г. било продадено само дворното място, като при огледа на имота, преди покупката му през декември 1997г., ищците Д. го харесали, като със свидетеля Й.а са разгледали одобрен архитектурен проект за процесната къщичка. Имотът е бил актуван, като отчужден за почивна станция, а след това деактуван с подадени документи в Областен съвет. След като документите по деактуването се бавили, се установило, че къщичката не била нанесена в плана на вилна зона „Горна баня“, но поради желанието на ищеца Д. да сключи своевременно сдЕ.та за имота, такава се осъществила през декември 1997 г.

В показанията на свидетеля  Л.А.се съдържа възприятие, че в имота, закупен от ответника Б., е имало наличие на „панелен модул без основа, без покрив, без врата и „нещо ръждиво“. Посочва и че е видял процесният имот да се изравнява от бившия му собственик, като изкоренил храстите в него. Според показанията на свидетеля Л.Н.собственикът на имота – Н., поискал от него съдействие чрез подравняваща машина (трактор) да го подравни, тъй който бил буренясъл. Свидетелите А.К.и Л.Н.излагат възприятия, че в имота на ответника Б. не е имало изградена постройка, а представлявал само гора и бурени. В тази част показанията на свидетелите К.и Н. за същите обстоятелства са възпроизведени в показанията на свидетелите А.А.и  М.С.. В периода 1997-1998 г. свидетелят К.забелязвал 5-6 пъти в изоставения към този момент имот да идва човек, който режел дръвчета и правил някаква стопанска дейност в двора. От друга страна, свидетЕ.та А.А.описва, че след 2005 г. в местността вилна зона „Горна баня“ започнали да се строят къщи една до друга, за това не знаела коя къща в кой имот е. Свидетелят А. забелязала, заставайки с лице към имота на Б. на ул. „740“, че откъм лявата страна на ул. „Белите борове“ е съществувала едноетажна вила, която била закръглена с тераса. Свидетелят М.С. излага, че в ляво в оградено място съществувала „една къщичка през пътя“, а от другата страна на пътя, в съседен имот, „на ъгъла имаше една застроена ниска къщичка от един етаж“, но този имот според свидетеля Стоилова не бил възстановен на наследниците на Б.Н..

За да постанови обжалваното решение, с което е уважена исковата претенция по чл.108 от ЗС, СРС е приел, че праводателят на ищците е сключил валиден договор за покупко-продажба по отношение на претендирания имот с ТКЗС. Според нормата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ възстановява се собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуване на ТКЗС-та, които са били продадени или предоставени на трети лица от организации, с изключение на изрично посочените от закона случаи. Такъв случай е уреден в правната разпоредба на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, когато третите лица са построили сгР.при спазване на всички нормативни изисквания. СРС е изложил съображения, че на основание тези законови предпоставки, договорът за закупуването на имота от ищците Д. запазва действието си. В конкретния недвижим имот е налице законно построена сгР.при спазване на нормативните изисквания и строежът ѝ е бил завършен към 1991 г. Вилата в имота е съществувала към момента на продажбата й на ищците. Това води до извод, че е приложима разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е изложил съображения и за неоснователност на възражението за придобивна давност за времето от 9 години от 1998 г. до 2007 г., релевирано от ответниците на основание добросъвестно давностно владение. Според съда ищците не са били страни в производството пред Поземлена комисия „Овча купел“ и не са разполагали с право на жалба срещу решението за възстановяването на имота в полза на ответника К.Б.Н.. Съдът е намерил, че решението на Поземлена комисия „Овча купел“ е постановено в нарушение на закона, недействително е и не е произвело действие, което обуславяло извод, че ответниците не могат да се позовават на пет годишната придобивна давност за времето от 1998 г. до 2004 г. За времето от закупуването на имота от Б. на 28.05.2004г. до датата на исковата претенция от 27.03.2006 г. не е изминал пет годишния срок на придобивната давност.

Върховният касационен съд в  постановеното по реда на чл.303 и сл. от ГПК Решение № 199 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 3786/2019 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, с което е отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК влязлото в сила Решение № 28 от 13.05.2019 г. по гр.д. № 2212 от 2018 г. на ВКС, ГК, II ГО и отмененото с него Решение от 26.02.2018 г. по в.гр.д. №9243 от 2017 г. на СГС, II Б въззивен състав, се е позовал на молба от 1979 г. на К.Л.К., според която строежът на вилната сгР.с площ от 27.00 кв.м., разрешен с позволителен билет № 113 от 10.07.1962 г., презаверен с позволителен билет № 86 от 31.03.1965 г, не е бил реализиран. За тази вилна сгР.са били положени само основите, като в имота единствено била построена барака. ВКС е посочил, че ако вилната сгР.не е била завършена в груб строеж, на основание §198, ал.2 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ)(отм.) и чл.227, ал.3 от ППЗТСУ (отм.) строителното разрешение по издадените разрешителни позволителни билета от 10.07.1962г. и от 31.03.1965г. са загубили правното си действие. ВКС е обективирал, че при липсата на друго разрешение на строеж, вилната сграда, дори и е да е построена в периода от 1979 г. до 01.03.1991 г., следва да се счита за незаконно построена и като такава не би възникнала пречка по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ имотът да бъде реституиран.

От правна страна:

Исковата претенция е с правно основание чл.108 от Закон за собствеността (ЗС). Възникването на спорното материално право по предявения осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС се обуславя от проявлението на следните материално – правни предпоставки, които следва да бъдат доказани в условията на пълно и главно доказване от ищците В.Д. и С.И.-Д., а именно: че са титуляри на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответниците Н.Б. и Г.  Б. я владеят или държат, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, че ответниците Н.Б. и Г.Б. са длъжни да установят, че упражняват фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигационно и на противопоставимо основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно. Тъй като правото на собственост върху обобществената земеделска земя не се възстановява по право, за установяване материалната легитимация на ответниците следва да се докаже по несъмнен начин обстоятелството, че в обективната действителност са се осъществили всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването на правото да бъде реституиран процесният имот, а именно – 1) имотът да е бил земеделски по своето предназначение към момента на включването му в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства; 2) земята, дори и нейното предназначение впоследствие да е било променено, да съществува в стари (реални или възстановими) или в нови граници (с план за земеразделяне); 3) по отношение на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, да не е застроен със законна постройка до 01.03.1991 г., респ. да не е било учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. да не е започнал съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, поради което са непротивопоставими при проявлението на тези юридически факти всички разпоредителни сделки, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации на основание чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.

По релевираното в първоинстанционното производство от ответниците Б. възражение за придобивна давност на основание добросъвестно владение в продължение на пет години и по възражението от молбата от 12.05.2021 г. на ответницата Г.Б. за изтекла в нейна полза 10 годишна придобивна давност  следва да се установят в процеса на доказване следните материални предпоставки, при проявлението на които възниква това първично придобивно основание, а именно, че в продължение на определен период от време (10 години, респ. 5 години при добросъвестното владение) едно лице, което не е собственик, да упражнява върху обособената вещ фактическо владение с всички негови характеристики – явно, несъмнено, спокойно, необезпокоявано, постоянно и непрекъснато с намерението да свои лично и/или чрез друго лице вещта като собствена. Въззивната инстанция приема, че ТКЗС „Г.К.“ – Горна баня, на основание чл.11 от Примерния си устав (обн. ДВ бр.14 от 18.02.1958г., отм. ДВ бр.83 от 25.10.1968г.) и в съответствие с взетото решение от т. 2 от статия 11, обективирано в протокол № 27 от 27.10.1961 г., се е разпоредил с внесения от Б.Н. Т. (наследодателят на третото лице-помагач К.Б.Н.) в колективното стопанство недвижим имот, представляващ дворно място от 945.00 кв.м., съставляващо парцел VI-1825, кв.55б по плана на гр.София, местност „Горна баня“ – вилна зона, при граници от две страни път и парцел, при цена на имота в размер на 10 010.00 лева в полза на купувача К.Л.К.. В тази връзка нотариалният акт № 147, том XXIV, дело 4310/61г. от  21.11.1961 г. на първи нотариус към Софийски народен съд за покупко-продажба на имота не е нищожен, респ. не е недействителен, напротив - произвел е валиден транслативен ефект и е породил правни последици, поради което въззивният съд не споделя за основателни възраженията на Б.. Процесният имот е придобит надлежно от К.Л.К.с нотариален акт при предварително взето решение от  ТКЗС „Г.К.“ т. 2 от статия 11, обективирано в протокол № 27 от 27.10.1961 г. От друга страна, описанието на решението за разпореждането с имота, като приложено към нотариалния акт № 147, том XXIV, дело 4310/61г. от  21.11.1961 г. според съда е основание, да се приеме, че такъв документ е бил представен пред нотариуса. Посоченият нотариален акт от 1961 г. в тази си част се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, която не е оборена в производството от събраните по делото доказателства. Истинността на нотариалният акт № 147, том XXIV, дело 4310/61г. от  21.11.1961 г.  в частта на приложеното решение на ТКЗС „Г.К.“ за разпореждането с имота не е била и своевременно оспорена от ответниците Б. относно констатацията на нотариуса, че пред него е било представено решението на  ТКЗС „Г.К.“ от 1961 г. за определянето на К.Л.К.за купувач на имота.

Настоящият въззивен състав счита за необходимо да отбележи, че при извършване на масовизиране на земеделската земя чрез включването ѝ в ТКЗС, последната губи своята индивидуализация и своите реални граници на основание Примерния Устав на ТКСЗ „Г.К.“ от 1958 г., който предписва, че внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. В този смисъл, дори член-кооператорът Б.Н. Т., починал на 02.09.1982 г. (наследодателят на третото лице-помагач К.Б.Н. - син), като един от наследниците на Н.Т. Г., да не е изгубил правото на собственост върху земите, които са внесени в трудовокооперативни земеделски стопанства, включително и по отношение на внесените в ТКЗС „Г.К.“ осемте декара ливада в местността „Валого“, с оглед доводите от въззивната жалба на ответниците Б. и Б., то същият (член-кооператорът Б.Н. Т.) не е могъл реално да упражнява вещните правомощия, включени в сложното субективно вещно право на собственост, с изключение на уредената в чл. 11 от Примерния устав ограничена правна възможност да се разпореждат със собствената си земя – да прехвърлят земята на трудовокооперативното земеделско стопанство, в което членуват, и на неговите членове, както и на некооператори, но само когато земите са включени в регулационния план на селището. И тъй като с обобществяването, земеделската земя вече не притежава свои граници, с които да се обособява като отделен обект на правото на собственост, а се намира в границите на кооперативните блокове, за да възникне отново като годен предмет на правото на собственост, то тя трябва да бъде индивидуализирана чрез уреденото специално производство в ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на решение на органа на земеделската реституция. С влизането в сила на този индивидуален административен акт, респ. с издаването на скици за тези земеделски земи, ще възникне правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация на процесните земеделски земи, поради което това решение притежава конститутивно действие. В този смисъл са задължителните за съдилищата тълкувателни постановки от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 1/1997г., ВС, ОСГК.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.13, изр.1 от ЗСПЗЗ възстановява се собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон.

Правната норма на чл. 10, ал. 7, изр.1 от ЗСПЗЗ предписва, че възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991г. е започнал. Според постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 56 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4309/2008 г., II г. о., ГК, „съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ ако имотът е включен в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон и върху него при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. е започнал, правото на собственост не подлежи на възстановяване. В подобна хипотеза лицето, което е застроило имота запазва правото си на собственост, дори ако имотът му е бил продаден от посочените в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ организации“. По силата на Решение № 59 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4359/2013 г., II г. о., ГК „разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, предвиждаща възстановяване на имотите, прехвърлени от ТКЗС на трети лица, не намира приложение в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ - т.е. когато приобретателят е осъществил законно строителство в закупения имот към 01.03.1991 г.“. Т.е. на наследниците на Б.Н. Т. следва да се възстановяват незастроените към релевантния период до 01.03.1991 г. земеделски земи, но не и наследствените застроени имоти или имотите, в които е започнало реализирането на правото на строеж до тази дата.

Настоящият съдебен състав намира, че Решението с № 65ГБ от 27.04.1998г. на Поземлена комисия „Овча купел“, с което е възстановен на наследниците на Н.Т. Г. недвижимия имот – 8 (осем) декара лиава в местността „Валого“, представляваща поземлен имот с планоснимачен № VI-1825 в кв.55б с площ от 945.00 кв.м. в местността вилна зона „Горна баня“, поставен в едноличен дял с договора за доброволна делба от 05.02.2004 г. на придобиващия го собственик К.Б.Н., не произвежда правно действие, на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Тази разпоредба като специален закон изключва приложението на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ като обща законова норма. В придобития от К.Л.К.недвижим имот с планоснимачен № VI-1825 в кв.55б с площ от 945.00 кв.м. в местността вилна зона „Горна баня“ при спазване на всички нормативни изисквания е реализирано право на строеж преди 01.03.1991 г. До тази дата, по силата на издаденото строително разрешение № 208 от 10.07.1962 г. на К.ския районен народен съвет за изграждане в имота на „временен клозет-барака“, от К.Л.К.през юли 1962 г. е била изградена масивна тухлена барака, което е удостоверено с приложената по делото служебна бележка № 1095/26.02.1963 г. В тази насока въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията от въззивните жалби на Б. и на третото лице-помагач Н., че в имота до 01.03.1991 г. не е имало законно построена от К.Л.К.постройка. Съдът счита, че във връзка с уреденото правило в нормата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ К.Л.К., по силата на издадено му ново разрешение за строеж с позволителен билет № 280 от 11.09.1979 г. и с откриването на строителна линия и ниво на 12.11.1979 г. по силата на писмен протокол № 33-8-1979 г. за построяването на „панелна вилна сграда“ от 20.00 кв.м. и 200 куб.м., учреденото му право на строеж е започнало да се реализира. Имотът му е бил реално застроен преди 01.03.1991 г. с изграждането на вилната сграда, включително и с построяването през юли 1962 г. на масивна тухлена барака, което е удостоверено с приложената по делото служебна бележка № 1095/26.02.1963 г. на основание издаденото строително разрешение № 208 от 10.07.1962 г. на К.ския районен народен съвет, позволителен билет № 280/11.09.1979 г. и писмен протокол № 33-8-1979 г. Строителните разрешения, издадени в полза на К.Л.К., обективирани в приложените по делото два позволителни билета с № 113 от 10.07.1962 г. и № 86/31.08.1965 г., биха загубили правното си действие, поради неизграждането в двугодишния срок, съгласно §198, ал.2 от ППЗПИНМ (отм.), а именно, че „Строителни разрешения, по които в продължение на 2 години от издаването им грубият строеж на сградата (включително покрива) не е бил завършен, губят действието си“ и на основание чл.227, ал.3 ППЗТСУ (отм.), според който „Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от неговото издаване строителството не е започнало или когато в продължение на 5 години от издаването му не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите.“. Действително К.Л.К.с молбата му с вх. № Г2-М-50/78 от 12.12.1979 г. е посочил, че до монтирането на панелната му вила към датата на молбата му оставали само три часа. Тази декларация не установява, че строежът е завършен след срока на строителните книжа.

На основание приетите по делото писмени доказателства във въззивното производство, с оглед липсата на виновен пропуск на представилата ги страна в съответствие с тълкувателните постановки от т.1 от ТР 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, а именно позволителен билет № 280 от 11.09.1979 г. и протокол № 33-8-1979 г. за откриването на строителна линия и ниво на 12.11.1979 г., които писмени доказателства не са били открити преди постановяването на отменителното Решение № 199 от 27.12.2019 г. по гр.д. № 3786/2019 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО и с оглед събраните гласни доказателствени средства от разпитите на свидетелите С., К., Й., Й.а, К. и У., настоящата въззивна инстанция намира за доказано, че К.К.е реализирал законно правото си на строеж като построил сгР.– панелна вила от 20.00 кв.м. и 200.00 куб.м в придобития на 21.11.1961 г. недвижим имот с планоснимачен № VI-1825 в кв.55б с площ от 945.00 кв.м. в местността вилна зона „Горна баня“, като сградата е била завършена с покрив при изпълването на изискването за наличие „груб строеж“ преди 1991 г. Този извод намира опора и в показанията на свидетЕ.та К., която твърди, че нейният баща е живял в построената едноетажна вила. Свидетелите К., Й., У. и Й.а при посещенията си в имота в периода 1997-1998 г. са възприели наличието в дворното място малка построената сгР.с тераса от тухлени стени на бетонни основни и под чийто покрив е бил „порутен“, а не изцяло липсващ, като в едната си част покривът паднал, а на земята – имало разпилели се керемиди. Кореспондиращи в тази насока са и показанията на свидетелите А. и Стоилова в частта на възприятията им, че първата видяла в кв.55б на местността „Горна баня“-вилна зона закръглена едноетажна вила с тераса, но в съседен имот, а втората видяла на същото място едноетажна къщичка през пътя. Свидетелят Арсов посочи, че не е възприемал сгР.в конкретното дворно място, но е имало само наличие на панелен модул, без врата и „нещо ръждиво“. Следва да се отчете, че според свидетеля Н. е било извършвано, без да се уточнява точно кога, изравняване на имота с трактор след въвода в него на третото лице-помагач Н. на основание протокола на Поземлената комисия „Овча купел“ с № РГ-51 ПК от 27.04.1998 г., но извършеното изравняване в дворното място не изключва извода, че е бил застроен преди 01.03.1991 г. от К.. Следва да се посочи, че изявленията на К.от 1979 г. сочат, че са му нужни 3 часа да довърши вилата, което обосновава житейски извод, че оставащите довършителни работи не са за груб строеж.

По отношение на възраженията на трето лице-помагач Н. от въззивната му жалба, че по делото е налице официален удостоверителен документ удостоверение № 103 от 03.08.1995 г., издадено на основание чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, че в имота е липсвало застрояване, съдът намира същите за неоснователни. Във въпросното удостоверение е отразено от Началник Отдел „ТСУ и СА“ към Министерството на земеделието и храните, че липсват в масивите на административния орган данни за наличие на разрешение за временно строителство по чл.120 от ПЗТСУ и че няма данни за отстъпено право на строеж за имота с пл.№ VI-1825 от кв.55б от местността „Горна баня“ вилна зона. В този документ, както и във второто удостоверение №1б-607 от 03.11.1993 г. на ТОА „Овча купел“, не е отразено изрично, че имотът на К.не е застроен. Издадените удостоверения под № 103 от 03.08.1995 г. и под №1б-607 от 03.11.1993 г.  не се основават на непосредствен оглед на имота, и не съдържат такива констатации в тях. По делото се събраха и писмени доказателства, подкрепени с гласни доказателствени средства, че на К.К.е бил издаден позволителен билет № 280 от 11.09.1979 г., както и че е съставен протокол № 33-8-78 от 12.11.1979г. за откриване на строителна линия и ниво в имота за изграждането на паянтова вилна сгР.от 20.00 кв.м., която реално е изградена до 01.03.1991 г., включително по наличните по делото доказателства се установи и построяването в имота през юли 1962 г. на масивна тухлена барака, което е удостоверено с приложената по делото служебна бележка № 1095/26.02.1963 г. на основание издаденото строително разрешение № 208 от 10.07.1962 г. на К.ския районен народен съвет. В тази връзка, въпросната тухлена барака е декларирана  по реда на чл.46/47, ал.1 от Закона за собствеността на гражданите от 27.11.1973 г. от К.К.и К. К. в имота им в квартал 55б, парцел VI-1825 по регулационния план на Горна баня – вилна зона като изградена постройка от 12.00 кв.м. застроена и разгърната площ.

По тези съображения съдът приема, че са правилни изводите на първоинстанционния съд в съответствие със събраните доказателства и приложимия материален закон, за наличието на изключение по чл.10, ал.7, изр.1 от ЗСПЗЗ. Приобретателят на ищците К.запазва правата си на собственик върху процесния имот на основание нотариален акт № 147, том XXIV, дело 4310/61г. от  21.11.1961 г. Актът на органа по земеделската реституция, а именно Решението с № 65ГБ от 27.04.1998г. на Поземлена комисия „Овча купел“ не произвежда правно действие. Правото на собственост на К.К.върху имота, прехвърлено на ищците Д. от действителните му собственици -А.К. и Константин К., на основание нотариалният акт № 16, том LLLLXXX, дело 45192/97 г. от 17.12.1997 г., е притивопоставимо на правото на собственост на ответниците Б. по силата на нотариален акт № 63, том I, рег. № 1378, нот.дело № 53/2004г. от 28.05.2004 г. За пълнота на изложението, въззивният съд приема за неоснователни доводите и възраженията на въззивниците, че нотариалният акт от 17.12.1997 г., имайки предмет прехвърлянето на незастроено празно дворно място с пл. № VI-1825 от кв.55б от местността „Горна баня“ – вилна зона, което е отразено в петитума на исковата молба, доказвал, че е липсвало застрояване в имота. Доказателствата по делото водят до обратен извод за наличие на доказано застрояване на имота до 01.03.1991г. от Константин К., като релевираните твърдения от страна на ищците Д. са изложени в рамките на първоинстанционното производство и са поддържани във въззивната инстанция. По реда на ГПК(1952)(отм.) не съществуват преклузии по отношение на защитните средства на ищеца или ответника, характерни за исковия процес по реда на ГПК (2007)(нов).

Настоящата съдебна инстанция приема за неоснователни релевираните и поддържани във въззивното производство от въззивниците възражение за придобивна давност на основание добросъвестно владение в продължение на пет години и заявеното за първи път пред СГС възражение от молбата от 12.05.2021 г. на ответницата Г.Б. за изтекла в нейна полза 10 годишна придобивна давност по отношение на имота на ищците. Събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства не установяват третото лице-помагач Н. след извършения в негова полза въвод на владение, съгласно протокола на Поземлената комисия „Овча купел“ с № РГ-51 ПК от 27.04.1998 г. до датата на прехвърлянето му на ответниците Б. на 28.05.2004 г. да е владял имота като свой собствен с всички характеристики на владението – явно, несъмнено, спокойно, необезпокоявано, постоянно и непрекъснато с намерението да свои лично и/или чрез друго лице. От разпитите на свидетелите К. и С. се установява, че ищецът Д. е владял имота с фактически действия, след придобиването му на 17.12.1997 г. до момента на започналото му застрояване в периода 2004 г. – 2005 г. от ответника Б.. Ищецът е стопанисвал имота си лично и с помощта на свидетелите К. и С., поставял е огР.с дървени колове, садили са дръвчета през 1998 г., подрязвали са ги след тази дата, подреждали са тухли от разграбващата се постройка, като свидетелят К.посочи в показанията си, че е виждал в конкретното дворно място пет-шест пъти непознат за него човек, на който не си спомня името, да подрязва дръвчета. Съдът приема, че този забелязван от свидетеля К.непознат за него човек не е свързан с третото лице-помагач Н., поради липсата на изложени изрични възприятия от самия свидетел в обратна насока. Т.е. съдът счита, че за времето от 27.04.1998г. до 28.05.2004 г.третото лице-помагач Н. не е владял имота лично или чрез трето лице като свой собствен, нито че е установявал трайно владение в имота, нито че то е било необезпокоявано и непрекъснато в рамките на очертания период.

Претенцията на ответниците Б. и Б. за присъединяването на владението на техния праводател по нотариалния акт от 28.05.2004 г. по реда на чл.82 от ЗС също е неоснователна, тъй като не се установи имотът да е владян в очертания период от третото лице-помагач. От датата на покупката на имота на 28.05.2004 г. до датата на подаване на исковата молба с предявения иск по чл.108 от ЗС на 27.03.2006 г. не е изтекъл пет годишния срок по чл.79, ал.2 от ЗС за придобиването му по давностно владение. Настоящата инстанция счита, че е неоснователно и второто възражение за придобивна давност на имота по чл.79, ал.1 от ЗС с изтичането на 10 годишна давност в полза на ответницата Г.Б., считано от 28.05.2004г. до 07.02.2017 г., когато е била конституирана като необходим другар на ответника Б.. Ответницата Б. е участвала, считано от 09.05.2009 г. от първото заседание по делото в първоинстанционното производство до 07.02.2017 г. в процесуалното качество на трето лице-помагач на страната на ответника Н.Б.. Имотът по сдЕ.та с нотариалния акт № 63, том I, рег. № 1378, нот.дело № 53/2004г. от 28.05.2004 г., закупен от ответника от третото лице-помагач Н., представлява СИО на основание чл.13 от Семейния кодекс от 1968 г. (отм.) във връзка удостоверението за сключен граждански брак на 19.05.1979 г., дори ответницата Б. да не е участвала в придобиването на имота със съпруга си. Понеже придобитият имот представлява СИО, съпругата Г.Б. е необходим другар на ответника Н.Б. и това е в съответствие с постановките на т. 3 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК, съответно не следва да е трето лице-помагач. Институтът на придобивната давност е материално правен, има само материално правни последици, като прилагането на този институт не се предопределя от евентуални извършени процесуални пропуски на съда, свързани с движението по делото и участващите страни в него. В тази връзка съдът счита, че процесуалните нарушения на първоинстанционния съд касателно конституирането на съпругата Г.Б. като ответник - необходим другар на ответника Б., дори и по-късно осъществено на 07.02.2017 г., не води до пораждането на благоприятни правни последици за приложението на правилата на придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС за очертания период от 28.05.2004 г. до 07.02.2017 г. спрямо нея. При необходимите другари решението не може да има различен резултат, понеже става дума за претендирани общи права върху един и същ имот от едно и също правоотношение по една и съща гражданско-правна сдЕ.. Еднакво е положението на претендираната придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като от нейните последици би се ползвал и ответника Б., който се намира в брачно правоотношение с ответницата Б.. Ако се разсъждава на тази плоскост, придобиването от нея на имота на основание изтекла десет годишна давност по време на исковия процес води до придобиването в режим на СИО на конкретния имот и от ответника Б.. Същевременно обаче въззивният съд намира, че в гражданското производство от датата на предявения иск по чл.108 от ЗС (на 27.03.2006 г.) придобивната давност по чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС следва да се счита за прекъсната на основание приложимите по силата на чл.84 от ЗС правила на чл.116, б. „б“ от ЗЗД, като на основание чл.115, ал.1, б. „ж“ докато трае съдебния процес за предявеното спорно материално право давност не тече по време на целия процес, респ. тя спира да тече, считано от 27.03.2006 г.

По  отношение на влязлото в сила на 18.04.1998 г. съдебно решение от 24.02.1998г. на СРС, II ГО, 39 състав по гр.д. № 8980 по описа за 1996г., с което е постановено на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ възстановяването правото на собственост в полза на наследниците на Н.Т.Г. за недвижим имот – ливада от осем декара в местността „Валого“, представляваща недвижим имот с планоснимачен № VI-1825 в кв.55б с площ от 945.00 кв.м. в местността вилна зона „Горна баня“, въззивната инстанция приема, че липсва съвпадение между субективните предели на силата на пресъдено нещо, с оглед на страните, участвали в производството по постановяването му на 24.02.1998г., и страните от настоящото производство. С оглед очертаните субективни предели на силата на пресъдено нещо (СПН) съгласно чл. 220, чл. 221 ГПК (отм.), съдебното решение влиза в сила, респ. СПН се формира само между същите страни, т. е. само между лицата, участвали по делото, по което е постановено решението, както и по отношение на техните наследници и правоприемници, но не и когато страните в отделните производства са различни и между тях не е налице идентитет, какъвто е настоящият случай.

В заключение, доколкото не е спорно по делото, че ответниците Б. владеят в момента претендираният с исковата молба от 27.03.2006 г. имот и поради липсата на доказаност на техните правоизкючващи възражения и неустановяването на релевантните обстоятелства, че упражняват фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигационно основание, въззивната инстанция счете, че исковата претенция на ищците Д. и Д. по чл.108 от ЗС е доказана, същата е правилно уважена от първоинстанционния съд в съответствие с материалния закон и със събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

По изложените съображения, въззивният съда намира, че постановеното решение от СРС, I ГО, 35 състав се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, а въззивните жалби на Н.Б. и Г.Б., както и на третото лице – помагач К.Н. - да бъдат оставени без уважение като неоснователни и недоказани.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивните жалби, подадени от въззивниците, на същите не се следват разноски за адвокатски възнаграждения за отделните съдебни инстанции по представения списък, с оглед изхода на спора

На ишцата С.И. – Д. се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100.00 лева, на основание представеният по делото договор за правна помощ на л.15 от въззивното производство с отбелязване в него, че сумата е платена изцяло и в брой, съгласно списъка на разноските.

На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд не е окончателно може да бъде обжалвано пред ВКС. 

Така мотовиран, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63223 от 15.03.2017 г. на СРС, I ГО, 35 състав по гр.д. № 7128 по описа за 2006г., с което по иск с правно основание по чл.108 от ЗС е признато за установено по отношение на Н.Щ.Б. и Г.Д.Б., че В.К.Д. и С.Е.И. – Д. са собственици на „празно дворно място с площ от 945 кв.м.“, съставляващо към момента на придобиване парцел VI-1825 от кв. 55 Б по плана на гр. София, местност Вилна зона, Горна баня, при граници по скица: от двестрани: улица и парцел V-1829, а към момента находящ се в гр.София, ж.к. „********с идентификатор 68134.4329.1512 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 590.00 кв., при съседи: 68134.4329.983, 68134.4329.1657, 68134.4329.1658, 68134.4329.511, който имот съгласно изменението на ПУП за вилна зона „Горна Баня“ със заповед № РД-09-64/15.03.2005г. представлява УПИ VI-333 от кв.55б, поради което ответниците Н.Щ.Б. и Г.Д.Б. са осъдени да предадат владението върху описания недвижим имот на ищците В.К.Д. и С.Е.И.-Д..

ОСЪЖДА Г.Д.Б., ЕГН: ********** и Н.Щ.Б. с ЕГН: **********  и двамата със съдебен адрес *** да заплатят на С.Е.И.-Д., с ЕГН: ********** с адрес ***  на основание 64, ал.1 от ГПК (отм.) сумата от 1 100.00 лева, представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач К.Б.Н. на страната на въззивниците Н.Щ.Б. и Г.Д.Б..

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС при условията на чл.280, ал.3 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       

 

 

                                                                                                           2.