Решение по дело №709/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 470

14.11.2019г., гр.Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:   

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА и. адм. д. №709 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от А.М.П. *** чрез пълномощник - адв. С.Б.,***, против ОДМВР Стара Загора.  Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира сума в размер на 330.00 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за предоставяне на квалифицирана правна помощ по НАХД № 1870/2018г. на Районен съд – Стара Загора, което било прекратено с Определение №1296/12.11.2018г. и същото като не обжалвано, влязло в законна сила на 07.12.2018г. Претендира се и законна лихва върху сумата от 330 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до нейното окончателно изплащане, ведно с присъждане на направените в това производство разноски.

Ищецът, редовно призован в с.з. не се явява и не се представлява. Прилага писмено становище от адв. Б., в което се излагат доводи за основателност и доказаност на исковата претенция.

Ответникът – ОДМВР Стара Загора, редовно призован, не се представлява. В подробен писмен отговор по исковата молба, чрез процесуален представител изразява становище за пълна неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Сочи се, че липсвали всички кумулативно изискуеми се предпоставки за уважаване на иск, основан на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и в частност липсвала предпоставката „незаконосъобразност“ на акта на държавния орган. Това било така, защото жаления пред РС Стара Загора електронен фиш не бил отменен като незаконосъобразен, а анулиран от органа поради изтекла абсолютна давност. Това било констатирано след подаване на жалбата и поради това и след този момент органът сам анулирал фиша, тъй като с изтичането на този абсолютен срок, се погасявала и възможността да се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя.

Допълнително се сочи, че от представения договор за правна защита не се доказвало реално заплащане на уговореното възнаграждение, че същото било прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото пред РС, а въпреки че договорът включвал и ангажимент за процесуално представителство, то такова не било реално осъществено, видно от протокола от с.з. по въпросното дело пред РС. В този смисъл заплатен хонорар от 330 лева само за изготвяне на жалбата до съда бил необоснован и още по-малко справедлив. В заключение се моли съда, ако уважи иска, да присъди разноски по това дело за един адвокат в минималния размер на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита исковата молба за допустима и за основателна и че следва да бъде уважена, тъй като била доказано осъществена правна помощ, но следвало да се съобрази, че в с.з. не присъствал пълномощника на ищеца, поради което следвало размерът на обезщетението да се съобрази с реално осъществената правна помощ.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Против А.М.П. на 29.10.2012г. бил издаден ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, сер. К, бл. № 411212, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, с който на Петков било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 350 лева.

По твърдения на наказания, въпросният електронен фиш му бил връчен на 29.06.2018г. при извършвана му проверка от служители на МВР в град Созопол. На 09.07.2018г. П. подал жалба пред РС Стара Загора против ЕФ сер. К, бл. № 411212, чрез адв. С.Б., като към жалбата било приложено и пълномощно от А.П., с което същият упълномощил адв. Б. да го представлява и защитава пред РС Стара Загора, като подава жалба и представлява по образуваното НАХД против въпросния електронен фиш. Съгласно т.2 от договор за правна помощ от 04.07.2018г. П. се задължил да заплати на адв. Б. за осъществяване на договорените дейности възнаграждение в размер на 330 лева за първа инстанция, които били платени на датата на договора изцяло и в брой, като същият имал характер на разписка за сумата.

С писмо рег. № 27406/17.10.2018г. до А.П., с копие до РС Стара Загора, Началникът на сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора, уведомил П., че след извършена проверка жалбата му била разгледана и уважена, като ЕФ сер. К, бл. № 411212 бил анулиран. Видно от писмо вх. рег. на РС № 27405/17.10.2018г. Началникът на сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора посочил, че електронният фиш, който бил процесен, поради изтекла абсолютна погасителна давност по НК, бил анулиран на 12.10.2018г. и липсвал предмет на спора. Приложена била електронна разпечатка от системата на ОДМВР Стара Загора, чрез която се удостоверявал факта на анулиране на фиша.

В с.з. на 12.11.2018г. състав на РС Стара Загора, въз основа на писмото на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора постановил прекратяване на производството по анд № 1870/2018г.  Определението, като необжалвано, влязло в законна сила. От наличните по АНД № 1870/2018г. протоколи от проведени две открити с.з., се удостоверява, че пълномощник адв. Б., не се е явявал лично и не е извършвал никакви процесуални действия. Настоящата искова молба е подадена на 30.09.2019г.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Безспорно налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че един електронен фиш не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните актове на администрациите като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления /електронни фишове/, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, вкл. и като подадена в срок, от надлежна страна и против активно легитимиран ответник е процесуално допустима.

Макар исковата молба да е процесуално допустима, то същата се явява неоснователна, тъй като от доказателствата по делото НЕ СЕ установява наличието на всички кумулативно изискуеми се предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна – ОДМВР Стара Загора по основната искова претенция.

Основателно се сочи в писмените бележки на пълномощника на ответника, че НЕ Е НАЛИЦЕ незаконосъобразен акт /ЛИПСВА ТАКОВА ПОСТАНОВЯВАНЕ ОТ СЪДА/. Безспорно е обстоятелството, че процесният електронен фиш, не е отменян от РС Стара Загора като незаконосъобразен с влязло в законна сила решение по образуваното от П. НАХД №1870/2018г., нито такава незаконосъобразност е постановена от горестоящия административен орган.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По този правен ред отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно установени предпоставки трябва да са налице кумулативно, което означава, че липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да търси реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.

В конкретният случай данните по преписката сочат еднопосочно, че ЕФ серия К № 4112112 от 29.10.2012г., не е отменян от РС Стара Загора /липсва такъв диспозитив/, а производството само е прекратено, тъй като съдът е установил пред него, че въпросният фиш е бил „анулиран“, т.е. оттеглен от своя издател, но поради прилагане на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл.80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, като съдът изобщо не е обсъждал въпросите за формална и материална законосъобразност на този акт. Постановеното от Районен съд Стара Загора прекратяване на административно-наказателното производство е единствено и само поради настъпване на изтеклата абсолютна давност за преследване на противоправното деяние, а не защото актът за това е обявен за незаконосъобразен поради нарушения при образуването и провеждането на административно-наказателното производство и издаването на въпросния ЕФ срещу А.П..

Регламентираният в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата е ясен и той включва постановяване на незаконосъобразността на акта, от който се претендират вредите. Недопустимо е да се прави разширително тълкуване, към каквото се стреми ищцовата страна, като се търси ангажиране на отговорност по този ред и за случаите, когато отмяната на акта на администрацията не се основава на неговата незаконосъобразност, като в частност поради оттегляне на акта, предвид настъпила абсолютна погасителна давност.

Ето защо, Съдът приема, че в конкретната хипотеза на оттегляне /анулиране/ на ЕФ, поради изтичане на абсолютния давностен срок за административно-наказателно преследване след издаването му, липсва една от материално-правните предпоставки, за да се търси присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

   Налице е съдебна практика по чл. 2 от , според която, в хипотезата на прекратени наказателни производства поради изтекла абсолютна давност липсва елемент от фактическия състав за отговорността на държавата, а именно - незаконност на действията на държавните органи, т. е. прекратяването на наказателното производство поради изтекла в хода на наказателния процес давност не може да бъде материално-правно основание и да легитимира привлеченото към наказателна отговорност лице като носител на вземане за обезщетение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Приема се, че щом виновността на лицето не е отречена с влязъл в сила акт по съществото на наказателното дело, не може да се претендира отговорност от държавата за действията и актовете на органите й, понеже законът презюмира, че действията на органите на наказателния процес са процесуално законни, оправдани и дължими до изтичането на давността.

    При липса на установеност на всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по този правен ред, то иска се явява неоснователен изцяло. Такова се явява и акцесорното искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното ѝ изплащане. Именно поради своя акцесорен характер, това искане изцяло е поставено в зависимост от основателността на главния иск, този за обезвредата, който в този случай Съдът намира за изцяло неоснователен, поради което настоящият съдебен състав приема, че и това искане за присъждане за лихва също се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. При извод за неоснователност на предявената главна искова претенция, искането на А.П. за присъждане в негова полза и на разноските по това дело, вкл. уговореното и заплатено възнаграждение за един адвокат, се явява неоснователно, като обусловено от изхода от главния спор.

     Що се отнася до искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, Съдът, като съобрази изразена практиката на ВАС /трето отделение/ намира, че същото следва да се отхвърли като неоснователно. В решение №8054/29.05.2019г., постановено по а.д. № 11466/2017г. трето отделение приема, че „отговорността за разноски в производствата, които се разглеждат исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е уредена в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, която норма е специална спрямо разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. В случай на отхвърляне на исковата претенция, ищецът дължи заплащане на ответника само разноските за производството, но не и възнаграждението за един адвокат, респ. юрисконсулт.“.

Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от А.М.П. ***, ЕГН ********** против Областна Дирекция на МВР – Стара Загора за заплащане на сума в размер на 330 лева, явяващи се обезщетение за претърпени имуществени вреди от ЕФ сер. К № 411212 от 29.10.2012г., издаден от ОДМВР Стара Загора, ведно с иска за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба.

ОТХВЪРЛЯ искането на ОДМВР Стара Загора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: