№ 459
гр. Разград, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330100246 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК във
вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. със ЗПК.
Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
представлявано от процесуалния му представител юрк. Ивета Тенева срещу Д.
М. Д. за заплащане на неплатена част от главница по Договора за
потребителски кредит № 40017200332 в размер на 177,96 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане на сумата; неплатено договорно възнаграждение в
размер на 367,62 лева, дължимо за периода от 10.07.2023 г. до 05.08.2024г.;
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер
на 373,34 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в
размер на 504,00 лева; лихва за забава в размер на 136,81 лева, дължима за
периода от 11.06.2023г. до 05.08.2024 г.; законна лихва в размер на 122,98 лева,
дължима от 05.08.2024 г. до 29.12.2024 г. Ищецът претендира и направените
по делото разноски. Твърди, че с Разпореждане №93/10.01.2025г. заповедния
съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за горепосочените суми,
претендирани в заповедното производство ЧГД № 2426/2024г. по описа на РС
- Разград. Твърди, че на 03.05.2023 г., между Д. М. Д. /кредитополучател/ и
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД /кредитодател/ е сключен Договор за
потребителски кредит „Стандарт“ № 40017200332, по силата на който е
отпуснат кредит в размер на 1000 лв., който е следвало да бъде върнат на 30
месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 10.11.2025 г. при
уговорени ГЛП 41% и ГПР 48,54%. Длъжникът по Договора за потребителски
кредит № 40017200332 е закупил допълнителни услуги, а именно: услуга
„Фаст“ - за получаване на приоритетно становище на искането за
потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди
клиентите, без закупена такава услуга, за която дължи 400 лв. и услуга
„Флекси“ - за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния
план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, за
1
която дължи 540 лв. С част от отпусната сума в размер на 357,78 лв. бил
погасен друг кредит на клиента Д. Д.. Предвид обстоятелството, че
длъжникът не е изпълнявал задължението си за извършване на плащания
съгласно изготвения погасителен план и е изпаднал в забава, съгласно т.12.1
от ОУ към ДПК кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД на 05.08.2024 г., за което съгласно
твърдението на заявителя длъжникът е уведомен. С изпадане на длъжника в
забава, кредиторът започнал да начислява лихва за забава.
Ответника е получил препис от ИМ на 07.04.2025г. и в срока по чл. 131 ГПК
не е депозирал отговор.
След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства:
На 03.05.2023 г., между Д. М. Д. /кредитополучател/ и „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД /кредитодател/ е сключен Договор за потребителски кредит
„Стандарт“ № 40017200332, по силата на който е отпуснат кредит в размер на
1000 лв., който е следвало да бъде върнат на 30 месечни погасителни вноски с
краен срок на погасяване 10.11.2025 г. при уговорени ГЛП 41% и ГПР 48,54%.
Закупени от кредитополучателя били и допълнителни услуги, а именно:
услуга „Фаст“ - за получаване на приоритетно становище на искането за
потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди
клиентите, без закупена такава услуга, за която дължи 400 лв. и услуга
„Флекси“ - за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния
план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, за
която дължи 540 лв. Видно от погасителния план към договора /лист 43 от
делото/, цената на допълнителните услуги е разсрочена и е включена в
месечната вноска, с което същата става на стойност 85,14 лв.
Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът е депозирал
заявление на 30.12.2024г. с което е поискал издаване на заповед за изпълнение
и по ч.гр.д. №2426/2024г. РС - Разград е отказал издаване на заповед за
изпълнение /ЗИ/ на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от
ГПК, за претендираните в настоящото производство суми, поради вероятно
наличие на неравноправни клаузи. Съдът е указал на кредитора възможността
в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си, по реда на чл.
422 ГПК. В срок ищецът „АПС Бета България“ ЕООД депозира искова молба.
С молба вх. № 4992/22.05.2025г, ищецът е уведомил съда, с която моли делото
да се гледа в отсъствие на представител на дружеството, поради обективна
невъзможност да присъства в деня на насрочената дата, поддържа изцяло
исковата молба, счита същата за доказана по основание и размер. За
основателността на иска развива съображения, че от представения по делото
кредитен договор е видно, че същият е сключен в размер, идентичен със
заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане
на потребителски кредит. Твърди, че е изпълнил точно задълженията си като
кредитор по процесния дотовор, че част от сумата е използвана за погасяване
на друго задължение на ответника, че оставащата сума му е преведена по
банков път на 03.05.2023г. Сочи, че преди сключването на процесния договор,
на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с
отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди
сключването на самия кредитен договор; съдържанието на договора отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 и т. 20 ЗПК - съдържа дата и място
на сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните;
срок на договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; размер
2
на ГЛП; размер на ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя към
момента на сключване на договора; условията за издължаване на кредита, вкл.
погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; уговорки относно правото на отказ
на потребителя; договорът отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК за
подписване на всяка страница от ОУ от страните по договора; на
кредитополучателя е предоставена възможност да изрази съгласие или не с
основните параметри на договора, като с полагането на подписа си е
демонстрирал одобрението им. Представя и извлечение по сметка,
обслужваща договора за кредит, от което са видни извършените от ответника
плащания и счетоводното им отнасяне.
Ответникът не се явява в насроченото съдебно заседание.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск е за задължението за заплащане на част от
главница, възнаградителна лихва по договор за кредит, лихва за забава и
възнаграждения за закупени допълнителни услуги. Същият е допустим, тъй
като за тези вземания има разпореждане, с което заповедният съд е отказал
издаване на ЗИ за изпълнение, срещу което е подадена частна жалба от ищеца,
същата е оставена без уважение от въззивния съд по ВЧГД № 57/2025г., а
обжалваният първоинстанционен акт е потвърден. В срока по чл.415 от ГПК е
предявен настоящия осъдителен иск за вземането.
Процесният договор е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3
от Търговския закон писмена форма. Характеристиките на договора за заем са
както следва: сума на кредита: 1000 лв.; срок на кредита 30 месеца; размер на
вноската: 53,81 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 48,54 %; годишен
лихвен процент (ГЛП): 41 %; лихвен процент на ден: 0,11* %; общо
задължение по кредита: 1614,05 лв.; Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца
/видно от погасителния план/. Закупени допълнителни услуги – „Фаст“ с цена
400 лв. и „Флекси“ с цена 540 лв., общо задължение по кредита с включени
услуги: 2554,05 лв.; размер на вноската: 85,14 лв. Договорът за кредит е
сключен при общи условия.
Доколкото исковата претенция касае част от главница, договорна лихва и
акцесорна законна върху главното вземане и възнаграждения за допълнителни
услуги, то съдът следва да анализира и установи наличие на валидно
облигационно отношение между страните. В настоящия случай това
правоотношение е договорът за паричен заем. За същия се прилагат
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите. Основание за прилагане на последния е обстоятелството, че
длъжникът е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност. Законът за защита на
потребителите в редица свои разпоредби транспонира Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори /това е изрично посочено в разпоредбата на §13А, т.9 от ЗЗП/, като
материалноправните разпоредби на тази директива са директно записани в
Закона за защита на потребителите. Така разпоредбите на чл.143 и чл.146 от
ЗЗП директно възпроизвеждат чл.3, пар.1 от Директивата относно
3
определението за неравноправна клауза. Съгласно разясненията в
константната практика на ВКС, формирана с решение № 237 от 20.01.2017 г.
по т.д. 2927/15 г. на ВКС, 1 ТО и решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на
ВКС, І ТО първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, водещи до извод, че е налице
неравноправна клауза в потребителски договор. Правилата относно защитата
на потребителите са императивни правни норми в обществен интерес, за които
съдът е длъжен служебно да следи. С Определение № 526/19.05.2025г. съдът е
уведомил страните за това си задължение.
С оглед това свое задължение, съдът при изследване на Договор за
потребителски кредит № 40017200332 намери следното: Съгласно чл. 5, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор
за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният
посредник е длъжен да предостави своевременно на потребителя, съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора, необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор
за потребителски кредит. Информацията се предоставя във формата на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно приложение № 2 към ЗПК. Ал. 5 на същия
член от ЗПК гласи, че формулярите, съдържащи преддоговорната информация
по ал. 2, трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора. В конкретния случай
информацията, съдържаща се във формуляра, макар и формално да е налична,
не съответства на параметрите на сключения с оглед нея договор, тъй като
кредиторът, предлагайки на клиента да подпише приложение към
стандартния европейски формуляр с наименование „Допълнителна
преддоговорна информация“ /лист 21/, променя същата в голяма степен. С
подписаното приложение общият размер на задължението на клиента е в
размер на 2547 лв., месечна вноски по кредита – 84,90 лв., което неминуема
води до увеличаване на годишният процент на разходите. Отделно със
сключването на договора за кредит, потребителят ще се ползва и от сключен
договор за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. По този начин на
потребителя му е наложено да приеме клаузи, с които не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора, което представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП. Съгл. чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Отделно следва да се отчете, че по делото не е доказано, че е
спазена разпоредбата на чл.6 от ЗПК кредиторът, съответно кредитният
посредник, да предостави подходящи разяснения на потребителите,
позволяващи им да преценят доколко предлаганият договор за кредит
съответства на техните потребности и финансово състояние, и да разясни
преддоговорната информация по чл. 5, която трябва да бъде предоставена,
основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което
могат да окажат върху потребителите, в т.ч. последиците в случай на
просрочени плащания от страна на потребителя.
Процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10,
ал. 1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на
клаузите, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, което в случая е изпълнено.
Целта на законовото изискване за еднаквост на шрифта и минимален негов
размер е договорът да бъде лесно четим и да не се прикриват някои негови
4
параметри чрез малък шрифт. В случая всички елементи на договора са с
еднакъв шрифт и размер, позволяващ лесен прочит на съдържанието.
В конкретния случай са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК. Видно от представения по делото договор за кредит е
договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, поради което в тази
хипотеза не е необходимо посочването на методика за изчисляване на
референтен лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се
установява, че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти.
Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и
разпределение на вноските между различните неизплатени суми - чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и предупреждение за последиците
за потребителя при просрочие на вноските, както и и наличието на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
Съдът намира обаче, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
за посочване на размера на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в годишния
процент на разходите се включват както дължимите лихви, така и други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са
посочени изключенията и те са свързани с разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит, разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; и разходите
за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя. Видно от съдържанието на чл. 15 от ОУ, в които са дефинирани
допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси", се касае за услуги, изразяващи се в
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и
до възможността да бъдат отложени погасителни вноски, респективно да се
измени погасителния план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. (право на
кредитополучателят да отложи погасяването на вноски при наличието на
обективни причини за невъзможност на плащането). С Решение от 21.03.2024
г. по дело С-714/2022 г. на СЕС, което е постановено по напълно идентичен
казус и с участието на същия кредитор, е прието, че чл. 3, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
5
в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по
смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че
дължимите възнаграждения за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси"
представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да
намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита.
В случая на потребителя е предоставен кредит в размер на 1000, лв. за срок от
30 месеца, при ГЛП 41 %, поради което, при възникване на задължение за
потребителя да възстанови на кредитора 2547 лева, е видно че действителният
размер на ГПР е много над уговорения 48,54 %. При това положение може да
се направи извод, че при сключването на процесният договор за кредит не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР, като е
посочен размер, който е пъти по-нисък от действителния.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23
ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По изложените съображения и предвид това, че така предявените обективно
съединени искове са с предмет акцесорни вземания по Договор за
потребителски кредит № 40017200332 и главница, която е в размер на
разликата между заявения с искането за издаване на заповед по чл.410 ГПК
размер от 980,36 лв. и уважения с Разпореждане № 93/10.01.2025г. размер от
802,40 лв., каквито съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК и с оглед извършените
от длъжника плащания не се дължат, исковете следва да бъдат отхвърлени.
За чистата стойност на кредита е издадена ЗИ №22/10.01.2025г. по ЧГД №
2426/2024г. по описа на РС – Разград и същата е влязла в сила.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът е
отхвърлил мотивирано в проведеното съдебно заседание.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед липсата на реализирани разноски от страна
на ответника, то такива не следва да се присъждат.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, общ.
Столична, обл. София (столица), р-н Средец, ж.к. "Мотописта", бул.
”България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управители
Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищов
Чулак, срещу Д. М. Д. с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ** и постоянен
адрес: гр. ** осъдителен иск с правно основание: чл. 422, ал.1, във вр. с чл.
415, ал.1, т.3 от ГПК, да се осъди ответника да заплати:
- главница в размер на 177,96 лв., представляваща разликата от присъдената в
6
размер на 802,40 лв. по ЧГД 2426/2024г. по описа на РС- Разград до
претендираната главница в размер на 980,36 лева по Договор за потребителски
кредит №40017200332;
- неплатено договорно възнаграждение в размер на 367,62 лева, дължимо за
периода от 10.07.2023 г. до 05.08.2024г.;
- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на
373,34 лева;
- неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 504 лева;
- лихва за забава за периода от 11.06.2023 г до 05.08.2024 г. в размер на 136,81
лева;
- законна лихва в размер на 122,98 лева, дължима за периода от 05.08.2024 г.
до 29.12.2024 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане
на вземането, както и направените по делото разноски, като неоснователен.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр.
дело № 2426/2024 г. по описа на РС - Разград за сведение.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7