Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 671 / 24.06.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети май, през две хиляди двадесета
и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2006 по описа за 2022
година и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
Р.Р.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, е оспорил заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №22-0237-000155/26.10.2022г., издадена от
А.В.В., полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Айтос, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП,
изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС)
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна.
Жалбоподателят счита, че АУАН, въз основа на който е издадена заповедта за
налагане на ПАМ, е ненадлежно съставен доколкото в акта липсвали минимално
изискуемите реквизити по ЗАНН. Сочи, че както в АУАН, така и в обжалваната
заповед, липсва пълно и точно излагане на фактическите обстоятелства и
нарушените законови разпоредби. Това нарушение на процесуалните правила е
довело до ограничаване правото му на защита. С тези доводи иска оспорената
заповед да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът,
редовно призован, също не се явява. Представя писмено становище, с което
развива доводи за неоснователност на жалбата (л.8).
ФАКТИ:
На
25.10.2022г., около 22:45 часа, жалбоподателят като водач на МПС с рег.
№А8343НМ е бил спрян от контролни органи на МВР в гр. Айтос по ул.
„Карагеоргиевско шосе“ до ДАП, за проверка, в хода на която му била извършена
проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. №APRL-0244 за
установяване употребата на алкохол. Уредът отчел 0,72 промила концентрация на
алкохол в издишания от водача въздух.
На
жалбоподателя Е. бил издаден талон за медицинско изследване №138630 (л. 11), в
който водачът собственоръчно вписал, че не желае да даде кръв за химичен анализ
за установяване наличието на алкохол. Талонът е бил предявен на жалбоподателя,
който се е подписал.
Тези
обстоятелства са отразени в съставения акт за установяване на административно
нарушение серия АД, бланков №248216 от 25.10.2022г.(л.10). От него се
установява, че е бил връчен на настоящия жалбоподател, който се подписал,
удостоверявайки връчването, не е въвел възражения в акта.
В
хода на извършената проверка жалбоподателят не е представил на полицейските
органи контролен талон към свидетелството си за управление на МПС, за което му
било съставен фиш сер. №0219146 от 25.10.2022г. за налагане
на
глоба
на
основание
чл.186,
ал.1,
вр.
чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП (л.5).
На
26.10.2022г., въз основа на така установените данни ответникът издал процесния
акт – заповед за прилагане на ПАМ №22-0237-000155 от 26.10.2022г. (л. 9), изразяваща
се във временно отнемане на СУМПС №********* до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
С
писмо вх. № 5398/25.05.2023г. началник РУ Айтос представя протокол от премината
метрология на техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. №APRL-0244, с
което е установена концентрацията на алкохол по време на проверката (л.36).
Посочва на съда, че за нарушението, описано в АУАН, е издадено наказателно
постановление №22-0237-000293/30.01.2023г., с което е решена отговорността на
водача, като същият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца.
НП било връчено лично на нарушителя на 30.01.2023г., не е обжалвано и е
заплатена наложената глоба. Жалбоподателят изтърпял наказанието си на
26.04.2023г., като на същата дата СУМПС му е било върнато. Тези факти са
отразени в справка за нарушител/водач (л.37-38).
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалваната
заповед, поради което е допустима за разглеждане.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1, предл.първо от ЗДвП
принудителната административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП се
прилага с мотивирана заповед от ръководителя на службата за контрол по ЗДвП
съобразно неговата компетентност или от оправомощено длъжностно лице. В
процесния случай заповедта е издадена от полицейски инспектор в РУ Айтос при ОД
на МВР Бургас, който е оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП въз основа на заповеди рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи и рег. № 251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОД на МВР
Бургас, с която на полицейските инспектори в РУ при ОД на МВР Бургас е
предоставено правомощие да издават заповеди за прилагане на ПАМ по Закона за
движение по пътищата.
Заповедта
е мотивирана, съдържа фактически и правни основания за издаването й и е
съставена в изискуемата форма.
Съгласно
чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи.
В
процесния случай е установено по време на проверка с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510, че жалбоподателят е управлявал на 23.10.2022г., около
22:45 ч. в гр.Айтос лек автомобил с рег. № А 8343 НМ след употреба на алкохол,
като техническото устройство е отчело 0,72 промила концентрация в издишания
въздух. Процесният жалбоподател е отказал да даде кръвна проба за химичен
анализ. Установените факти се доказват от съставения по време на проверката
АУАН с бланков № 248216 и издадения талон за изследване с № 138630. На самия
талон жалбоподателят е записал, че не желае кръвна проба за химичен анализ.
Тези факти изпълват фактическия състав на приложената с обжалваната заповед
норма на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че няма спомен
да е изписвал собственоръчно изричния си отказ да даде кръвна проба, но той не
твърди и по делото няма данни да се е явил и да е дал такава кръвна проба.
Същевременно налице са писмени доказателства, че талон за такова изследване е
издаден и на него е записано, че Р. Е. не желае да даде кръвна проба.
Обстоятелството, че няма спомен да е изписвал такова нещо собственоръчно само
по себе си не доказва нищо.
В
жалбата се твърди и че съставеният АУАН не е надлежно издаден. По-голямата част
от възраженията в жалбата касаят основно акта за установяване на
административно нарушение, но неговото надлежно издаване и реквизити се
оспорват по реда на ЗАНН в съдебно административнонаказателно производство,
което се разглежда от районния съд по жалба на наказаното лице против
съответното наказателно постановление. За процесното производство съставеният
АУАН има материална доказателствена сила съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, тоест
той е официален свидетелстващ документ, в който с оглед конкретния случай са
описани факти, които касаят конкретно административно нарушение. Този официален
документ не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК и съдът е длъжен да приеме
изцяло удостоверените с него факти. В административнонаказателното производство
АУАН няма такъв статут. Там той слага началото на това производство и неговата
законосъобразност се проверява в контекста на оспорването на издаденото въз
основа на АУАН наказателно постановление. В конкретния случай от представените
от ответника доказателства се установява, че наказателното постановление не е било
обжалвано и е влязло в сила. С влизането му в сила се стабилизира не само
самото наказателно постановление, но и актът за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено това наказателно постановление. В
този смисъл всички възражения, които се отнасят до процедурата по съставяне на
АУАН, са неотносими в настоящото производство.
Съдът
служебно събра доказателства относно годността на техническото средство, с
което е отчетено наличието на алкохол в издишания въздух на жалбоподателя по
време на проверката. Представени са доказателства, че това техническо средство
е преминало последваща проверка в лаборатория за проверка на анализатори на
алкохол в дъха и радар-скоростомери. Проверката е преминала на 05.09.2022г. и
има срок на валидност шест месеца. Процесното деяние е установено месец и
половина по-късно.
Описаните
обстоятелства и техният анализ обосновават извода за неоснователност на
жалбата. При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на
ответника, но такива не са претендирани своевременно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Р.Р.Е., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0237-000155/26.10.2022г., издадена от А.В.В.,
полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ Айтос.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: