РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Шумен, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20243630100010 по описа за 2024 година
Предявен е брачен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда ищецът М. А. М., ЕГН **********, с адрес: г***,
със съдебен адрес: ***, излага, че с ответника С. Ф. С., ЕГН **********, с
адрес: **** са сключили граждански брак на 26.09.2020 г., като от брака си
нямат родени деца. Твърди се в молбата, че непосредствено след сключване
на брака съпрузите отишли да живеят и работят в Германия, като през
летните месеци се прибирали в семейното си жилище в България, имащо
административен адрес: ***. Ищецът заявява, че страните са живеели заедно
до месец май 2023 г., когато се разделили и всеки имал самостоятелен живот.
Ищецът счита, че основна причина за раздялата му с ответницата е
несходство в характерите, поради което често са възниквали спорове и
тормоз за двамата. Последните обстоятелства довели до вземане на решение
от страна на ищеца да напусне съвместно обитаваното жилище и да се
установи на друг адрес. Предвид изложеното счита, че брачната връзка не
може да продължи, поради което моли съда да постанови решение, по силата
на което да бъде прекратен сключения между страните граждански брак,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на двамата
съпрузи. Моли да му се предостави ползването на семейното жилище, имащо
1
административен адрес: ***. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си, като заявява, че желае
бракът да бъде прекратен по вина на ответницата, алтернативно- по вина на
двамата съпрузи.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответницата, редовно уведомена, представя писмен отговор, в който
изразява становище за допустимост и основателност на иска, като моли
бракът да бъде прекратен, но по вина на ищеца. Излага твърдения за виновно
противобрачно поведение на ищеца, а именно- брачна изневяра. Претендира и
разноски.
В хода на делото поддържа изложените в отговора доводи и
възражения.
След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе
следното:
Видно от Удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански
брак №0270/26.09.2020 г., съставен от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Шумен, се установи, че страните са законни съпрузи
от 26.09.2020 г. Не се спори между страните, че същите към датата на
предявяване на молбата и към датата на приключване на устните състезания
са разделени и не живеят заедно. От събраните по делото гласни
доказателства, се установи, че проблемите между съпрузите започнали през
2023 г., като някъде през лятото на 2023 г. същите се разделили и не живеят
заедно, като съпругът е напуснал съвместно обитаваното с ищцата жилище в
Германия и се установил да живее в друго жилище в същата държава.
Позовавайки се на изложеното и категоричното нежелание на съпрузите
да възобновят съжителството си, съдът намира, че бракът между страните е
изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и
физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече в
тяхна вреда, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му.
Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде
прекратен.
Досежно вината, съобрази следното:
От събраните гласни доказателства, показанията както на разпитания в
полза на ищеца, така и от разпитания в полза на ответника свидетел, се
2
установи, че страните са имали дългогодишна връзка преди сключване на
брака и в началото на съвместния си живот същите са нямали проблеми по
между си, живеели са нормално, и между тях е имало разбирателство.
Проблемите по между им започнали след като ищецът заявил на съпругата си,
че желае развод- „Те са в спалнята и дойдоха при мен, и дъщеря ми ми каза
„Татко ставай“. Попитах какво е станало и тя ми каза: М. иска да се
разделяме“. Аз се шокирах, как, защо, след такава връзка…Той мълчи нищо
не казва…аз казах, че тук има някаква жена намесена, причина трябва да има
и той си призна по едно време. М. каза, че имал любовна връзка с друга
жена“, са показания на свидетеля Ф. Ю.. Същият свидетел заяви, че преди
този момент /декември 2022 г. / страните са се разбирали чудесно и нямали
проблеми. Проблемите започнали, поради обстоятелството, че съпругът имал
връзка с друга жена, което го подтикнало да поиска да се разделят със
съпругата му. Въпреки тези признания, ответницата била опитала да се
изгладят отношенията между съпрузите, но тези й опити останали
безуспешни- „Видяха се, ходиха на кафе и се разбрали да се оправят. Дъщеря
ми беше щастлива преди да се върнат, но като тръгнаха за Германия, по пътя
той пак се държал студено. Гадно се държал с нея и от тогава нататък
отношенията им са ту тъй, ту иначе.“ /показания на свидетеля Ю./. Същият
свидетел заяви, че през лятото на 2023 г., ответницата си дошла сама в
България, тъй като ищецът и съобщил, че няма да ходи в България, защото не
можел да си вземе отпуск. След завръщането си в Германия, ответницата
установила, че съпругът й е напуснал семейното жилище. От тогава страните
поддържали връзка само по телефона единствено по повод наема на
жилището, който следвало да се плаща. И двамата свидетели заявиха, че към
датата на приключване на устните състезания ищецът имал връзка с друга
жена. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като същите са ясни, конкретни,
взаимно и вътрешно непротиворечиви, а от друга страна произлизат от лица,
близки на страните, които са имали възможност пряко и непосредствено да
възприемат отношенията между съпрузите. Нещо повече, свидетелят Ю.
непосредствено е възприел събитията, довели до възникване проблемите
между съпрузите и пряко е чул признанието на ответника, че има връзка с
друга жена. От показанията на другия свидетел, воден от страна ищеца,
единствено се установи, че синът му се обадил да му съобщи, че с
ответницата не се разбират. Същият свидетел не даде отговор на въпроса
3
относно причината за появилите се между страните неразбирателства,
предвид факта, че същите живеели много добре и нямали проблеми по между
си. От показанията на този свидетел не се установи наличието и на някакво
противобрачно поведение на съпругата. Напротив, свидетелят каза че снаха
му е имала много добро отношение към него и няма лоши впечатления за
нея. Предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че вината за настъпване
на дълбокото и непоправимо разстройство на брака принадлежи на съпруга,
тъй като по делото се събраха доказателства за негово противобрачно
поведение /брачна изневяра/, с което той е нарушил основни принципи,
залегнали в основата на брачните отношения и предвидени в разпоредбите на
чл.2, т.6, чл.14, и чл.16 от СК, а именно уважение, разбирателство и зачитане
на личността в семейството/. Категорични данни за осъществено
противобрачно поведение от страна на съпругата, довело да разпадане на
брачната връзка между страните, не се събраха.
Относно фамилното име на съпругата, имайки предвид, че същата не е
променяла фамилното си име след сключване на брака, заключава, че след
прекратяването му, тя следва да носи фамилията С..
Относно ползването на семейното жилище, се установи, че в България
страните са обитавали жилище, имащо административен адрес: ***, което е
собственост на родителите на ищеца. Претенция за предоставяне ползването
на това жилище има заявена единствено от ищеца, като ответникът, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание изрично заяви, че не се
противопоставя на това искане. Ето защо, ползването на това жилище следва
да се предостави на ищеца.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски следва да се
възложат върху виновния съпруг М. А. М., ЕГН **********.
Съобразявайки се с данните по делото относно доходите на страните,
съдът определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск в
размер на 75.00 лева, като констатира, че ищецът е внесъл сума в размер на
25.00 лева. Остатъкът от сумата, а именно 50.00 лева следва да бъде заплатен
също от ищеца.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да изплати на
ответницата извършените по делото разноски, в размер на 1 186.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 26.09.2020 г., с акт № *** г. на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен,
граждански брак между М. А. М., ЕГН **********, с адрес: г*** и С. Ф. С.,
ЕГН **********, с адрес: **** КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има СЪПРУГА- М. А. М., ЕГН **********.
ЗАПАЗВА фамилното име на съпругата- С..
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, имащо
административен адрес: г*** на М. А. М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 75.00
лева /седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: г***, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд сума, в
размер на 50.00 лева /петдесет лева/, представляваща остатък от държавна
такса за водене на делото.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: г***, да заплати на С. Ф.
С., ЕГН **********, с адрес: **** сума в размер на 1 186.00 лева /хиляда сто
осемдесет и шест лева/, представляваща извършените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5