№ 10
гр. Перник, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720103204 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от К. Й. ДР., ЕГН **********, с адрес: гр.
Перник, *****, чрез адв. К.П., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на следните вземания:
сумата 3141,68 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.12.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата 1104,54 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода 15.02.2004 г. – 12.10.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.10.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
197,39 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5217 по описа
за 2009 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 117 по описа за 2010 г. на ЧСИ
Стилиян Бадев, с район на действие ОС-Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 117/2010 г. по описа
на ЧСИ Стилиян Бадев с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на 2 години. Твърди, че не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като същите
са погасени с изтичане на 3-годишен давностен срок. Моли за уважаване на предявения иск
и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. Трохарова,
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
давността за вземанията многократно е прекъсвана по изп. д. № 117/2010 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев. Сочи, че предвид настъпването стабилитета на заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 5217/2009 г. на РС-Перник, давността за вземанията е 5-годишна. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното за послужване ч.гр.д.№ 5217 по описа за 2009 г. на РС – Перник се
установява, че в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, е издадена
Заповед № 3535/28.10.2009 г. срещу К. Й. ДР., ЕГН **********, за сумата 3141,68 лв. –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата
1104,54 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 15.02.2004 г. –
12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата 3141,68 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.10.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
197,39 лв. – юрисконултско възнаграждение. Видно от приложеното по заповедното
производство съобщение, че заповедта е връчена на длъжника на 23.11.2009 г.
Съгласно извършеното върху заповедта удостоверяване, на 10.12.2009 г. е издаден
изпълнителен лист в полза на „Топлофикация-Перник“ АД за сумите по заповедта.
От приложения препис на изп.д. № 117/2010 г. на ЧСИ Стилиян Бадев се установява,
че е образувано по молба с вх. № 00959/22.01.2010 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу
К. Й. ДР., с която е отправено искане за извършване на справки за имущственото състояние
на длъжника, налагане на запор, възбрана и спиране от движение на МПС за срок от три
месеца за удовлетворване на вземанията по изпълнителния лист от 10.12.2009 г.
Изготвена е сметка за размера на дълга, изискана е справка от НАП за банковите
сметки на длъжника, притежавани МПС и недвижими имоти, декларирани доходи, трудови
договори, участие в търговски дружества и данни за осигурител и е изпратена покана за
доборовлно изпълнение до длъжника.
На 05.02.2014 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху вземанията
на длъжника и на 13.02.2014 г. е изпратено запорно съобщение до „Тролейбусен транспорт“
ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С писмо от
18.06.2014 г. третото лице е уведомило съдебния изпълнител, че длъжникът е в
продължителен болничен и сумите ще бъдат удържани след преустановяването му.
На 30.06.2021 г. е изпратено съобщение до взискателя, че изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и писмо до третото лице „Тролейбусен
транспорт“ ЕООД за вдигане на запора върху трудовото възанграждение на длъжника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
2
състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения, че е погасено по давност вземането, за което в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй
като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок
възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник
и др./.
От приложеното за послужване ч.гр.д. № 5217/2009 г. на РС-Перник се установява, че
заповедта за изпълнение е влязла на 08.12.2009 г. /с изтичане на двуседмичен срок от
връчването й, извършено на 23.11.2009 г./, от който момент е започнал да тече предвиденият
в закона петгодишен давностен срок.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
3
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изпълнителното дело,
приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с
образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. Следователно с
образуване на изп.д. № 117/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев давността за вземанията
е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.
В случая от подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 22.01.2010
г. до подаването на молбата от 05.02.2014 г. за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника е изтекъл период от повече от две години, през който
взискателят не е поискал и не са извършени изпълнителни действия.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Двугодишният срок е изтекъл на 22.01.2012 г., с което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
и съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г. от този момент е започнала да тече нова
петгодишна давност за погасяване на съдебно признати вземания. Датата на прекратяването
е преди постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обявяването за изгубило смисъл на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, поради което относно
погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, и новата давност започва да тече от датата на прекратяване на
изпълнителното дело, т.е. от 23.01.2012 г.
С молбата от 05.02.2014 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника и изпращането на запорното съобщение на 13.02.2014 г. погасителната давност за
вземанията отново е прекъсната. В този смисъл в Решение № 37/24.02.2021 г. по дело №
1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
4
на изпълнителното производство. Не е необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително
успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността
прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД
понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема,
че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021
г. по в.гр.д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение № 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. №
268/2021 г. на ОС-Перник/.
С оглед изложеното, съдът приема, че последното прекъсващо давността изпълнително
действие е изпращането на запорното съобщение на 13.02.2014 г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил след посочената дата са
настъпили факти, прекъсващи погасителната давност за вземанията, поради което следва
извод, че същата е изтекла на 13.02.2019 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, същият е сторил такива в размер на 177,74 лв. - държавна такса, 550,00
лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение. По възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в отговора на исковата молба,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение при предявения материален интерес е 541,05 лв.,
който размер платеното такова не надвишава значително, поради което не е налице
основание за неговото намаляване. С оглед изложеното, съдът намира, че възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е
неоснователно.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски по делото в пълен размер, възлизащи на 727,74 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Й. ДР., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
ул. „*****“ *****, ****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително
изпълнение на сумата 3141,68 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.12.2003 г. – 30.04.2009 г., сумата 1104,54 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода 15.02.2004 г. – 12.10.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2009 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 197,39 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 5217 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 117 по описа за
2010 г. на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ОС-Перник, поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. ДР., ЕГН
**********, с адрес: гр. Перник, ул. „*****“ *****, ****, сумата 727,74 лв. /седемстотин
двадесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ – разноски за производството по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението ч.гр.д. № 5217 по описа за 2009 г. на РС – Перник да
се върне в Служба „Архив“.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6