Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….…
28.01.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16250 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ във вр.
с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Н.Ю.Б., А.Ю.Б., Ю.Ю.Б. и А.Ю.Б. твърдят, че на 24.02.2016 год. при ПТП,
реализирано в гр.Казанлък на ул.“Ал.Батенберг“ в района на бл. № 30 в ж.к. „Изток“
пострадал, а по-късно на 19.4.2016 год. починал баща им. Произшествието било
причинено от водача на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****Х.Г.С., който не
съобразил поведението си със съществуващите опасност и не възприел своевременно
пешеходеца Ю.С.Б. и го блъснал. Водачът на лекия автомобил „Ауди“ имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, поради
което те предявили претенция към ответника за обезщетяване на настъпилите за
тях вреди от смъртта на баща им; обезщетение им било отказано. Ищците твърдят,
че от внезапната загуба на баща си те търпели много болки и страдания.
Починалият бил стожер на семейството, крепял и подкрепял морално своите дъщери.
Той бил здрав и работоспособен, бил много деен и се грижил за семейството си.
Несвоевременната му загуба причинила шок и трагедия в семейството. Въпреки, че
ищците били пълнолетни те не прекъснали връзката си с него и имали нужда от
неговата грижа и подкрепа. Емоционалното и здравословното им състояние
пострадали много от неговата смърт. Ето защо предявяват частичен иск за
обезщетяване на описаните вреди, като молят съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да им заплати сумата по 25 500 лева за всяка от тях,
представляващи част от общо дължимото им обезщетение от по 200 000 лева за
всеки, заедно със законна лихва от датата на произнасянето на ответника по
заведената щета – 17.11.2016 год. Претендират и направените по делото разноски,
включително и тези за адвокатска защита. В съдебно заседание на 22.1.2019 г. е
допуснато изменение на иска чрез увеличаването му за сумата от 120 000 лв.
за всяка една от ищците, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2016 г. до
окончателното изплащане на главницата.
Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД оспорва
предявения иск, с твърдение за липса на елементите от фактическия състав за
пораждане на отговорността на застрахователя. Счита, че механизма на настъпване
на произшествието е неустановен и недоказан и твърди, че не отговаря на
описания в констативния протокол за произшествието. Ответникът оспорва водача
на лекия автомобил „Ауди“ да е причинил произшествието виновно, като твърди, че
произшествието е било предизвикано и от бащата на ищците, който се движил
неправомерно по пътното платно. Твърди, че пострадалият е могъл да чуе и види
приближаващия автомобил, тъй като произшествието настъпило в тъмната част на
денонощието. Освен това пострадалият излязъл внезапно на пътното платно. В
същото време водачът на лекия автомобил нямал възможност да възприеме
пешеходеца на пътното платно. Ответникът моли съда да съобрази съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия,
като отреди негов основен принос за настъпване на произшествието. Оспорва
смъртта на бащата на ищците да е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента
на пътя. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишен
и несъответен на принципа на справедливостта, съдебната практика и социално-икономческото положение в страната. Ответникът
оспорва и претенцията за лихва, като счита, че не е изпаднал в забава, тъй като
ищците не са посочили банкова сметка ***. Моли исковете да бъдат отхвърлени,
като му бъдат присъдени разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от
фактическа страна:
Ю.С.Б. е починал на 19.04.2016 г. Негови
наследници по закон са Н.Ю.Б., А.Ю.Б., Ю.Ю.Б. и А.Ю.Б..
В изготвеното съобщение за смърт № 117/20.04.2016 г. от МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, като причина за смъртта е
отразена двустранна хипостатична бронхопневмония,
оток на мозъка и белите дробове.
Не се спори, че на 24.02.2016 г., около
1:10 часа в гр. Казанлък, ж.к. „Изток“, на ул. „Княз Ал. Батенберг“, до бл. 30,
е настъпило ПТП между Ю.С.Б. като пешеходец и л.а. „Ауди“ с рег. № *****,
управляван от Х.Г.С..
За установяване на механизма на ПТП по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х.Г.С..
Свидетелят посочва, че процесното ПТП се е случило между 0:00 и 0:30 часа,
валял силен пороен дъжд. На неосветен пътен участък е управлявал л.а. „Ауди“
със скорост около 45 км/ч. Видял удар върху дясната страна на предното му
стъкло, това било внезапно за него. Погледнал в огледалото за обратно виждане и
едва тогава видял човек на пътя. Видял пострадалия във видимо неадекватно
състояние, не отговорил на въпросите на свидетеля дали е добре и дали чувства
нещо. Гледал право в него. Двете пътни платна са разделени от бетонова ограда,
пешеходната пътека е на около 150 м. напред.
Съдът не кредитира приетата съдебна автотехническа експертиза, изготвена от инж. И.Т.,
доколкото същата е изготвена при непълнота на доказателствения
материал.
По делото е приета повторна Автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К.Г..
Експертът определя като място на удара на около 1,0 – 1,5 м. вляво от десния
край на пътното платно, в дясна пътна лента на булеварда. Към момента на удара
лекият автомобил се е движел със скорост от порядъка и не по-висока от 50 км/ч.
За да не настъпи процесното ПТП водачът е следвало да управлява процесния автомобил със скорост не по-висока от 13 км/ч при
движение на пешеходеца със спокойно бягане или до 29 км/ч при движение на
пешеходеца с бавен ход. Според експерта причина за настъпване на ПТП е от
субективен характер – навлизане на пътното платно (предприето пресичане) на
пешеходеца към момент, когато това не е било безопасно поради наличието на лек
автомобил. Водачът е разполагал с техническа възможност да предотврати сблъсък
с пешеходеца при управление на автомобила със скорост 13 до 29 км/ч. Според
експерта пешеходецът е навлязъл на пътното платно, когато автомобилът се е
намирал на отстояние не по-малко от 18 м. При
сравнение на това отстояние с дължината на осветената
зона пред десния фар на автомобила експертът заключава, че водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да забележи навлизащия в пътното платно
пешеходец още в момента на стъпването му на платното отдясно на автомобила.
Около мястото на ПТП имало две пешеходни пътеки – на 70 м. преди мястото на
удара и на 25 м. след мястото на удара. Ударът е бил предотвратим при бавен и
спокоен ход на пешеходеца и непредотвратим при бърз ход и спокойно бягане.
В комплексна Съдебномедицинска и автотехническа експертиза експертите посочват, че
травматичните увреждания на Ю.Б.са в резултат на процесното ПТП. В съдебно заседание
д-р Г. допълва, че посоката на пресичане на пешеходеца е била отляво надясно
спрямо автомобила, тъй като е счупена дясна подбедрица и дясна бедрена кост.
Това счупване не може да се случи при ротация или самостоятелно обръщане на
пострадалия. Десният крак е бил носещ и затова са счупени на две нива костите
от блъсналия го автомобил.
В допълнителна автотехническа
експертиза инж. Г. посочва, пешеходецът е навлязъл в пътното платно отдясно
наляво, считано за посока на движение на автомобила, възприел е опасността и е
спрял за около 2 секунди, след което се е завъртял на 180°. За да формира този
извод вещото лице отчита забърсването на
праха от предната броня в дясна част, което не е възможно, ако пешеходецът се е
движил отляво надясно. Освен това при такова направление за движение след удара
пешеходецът следва да бъде отблъснат надясно от автомобила, а той е регистриран
след удара пред автомобила. Наред с това деформациите по предния капак и
челното стъкло (в дясната му част) сочат, че пешеходецът е бил в близост до
десния габарит на автомобила, от където е качен върху предния капак и е
достигнал стъклото. При навлизане отляво надясно ударът отново е непредотвратим
със скорост на пешеходеца при спокойно бягане и предотвратим при движение от
бавен ход до бърз ход. Според експерта при своевременно задействане на спирачната
уредба на автомобила за аварийно спиране от разстояние равно на далечната
видимост в конкретната пътно-климатична ситуация – 45 м. и скоростта, с която
се е движил автомобила – 50 км/ч, автомобилът ще спре преди мястото на удара и
ПТП няма да настъпи. При движение на пешеходеца с бърз ход той ще измине
разстояние от 6,46 м. и ще бъде извън коридора за движение на лекия автомобил.
За установяване на претърпените от ищците
болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
И.Т.и свидетеля А.А.. Свидетелят Т.сочи, че Ю.Б.му е
бил комшия, били и приятели. Живеел заедно с майка си. Имал четири дъщери.
Около седмица след инцидента Ю.бил изписан от болница и се завърнал в дома на майка
си. Дъщерите му се грижели за него. Два месеца по-късно починал. Свидетелят не
е виждал пострадалия след инцидента, доколкото знае е бил в лошо състояние.
Посочва, че често е карал дъщерите, когато ходели на гости на баща си. Според
показанията ищците приели тежко загубата
на баща си, много го обичали. Споделяли със свидетеля, че им е много мъчно и не
могат да превъзмогнат случилото се. Не знае дали Ю.е издържал дъщерите си.
Всяка от ищците живеела в отделно жилище. Според показанията на свидетеля А. Н.живеел
с майка си в гр. Казанлък, а дъщерите му – също в гр. Казанлък, но на различни
адреси. Свидетелят посочва, че пострадалият и ищците били в добри отношения,
виждали се често – в месеца по два-три пъти. Към датата на смъртта на Н.свидетелят
бил в чужбина, но ищците му се обадили и плачели, споделили, че им било мъчно. Н.не
живеел от години с дъщерите си, след раздялата с майка им.
Съдът не кредитира така събраните гласни
доказателства. Същите са в противоречие с показанията на ищците, дадени в
рамките на досъдебното производство. В частта, обективираща
изявление за неизгодни за ищците факти, същите имат материална доказателствена сила и съдът съобразява същите при
формиране на изводите си и съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства.
В протокол за разпит на свидетел Н.Б. е
отразено Ю.Б. живее и работи в Германия и си е дошла само за погребението на
баща й (л. 182). В протокол на л. 147 от делото Н.Б. сочи, че баща им не им е
казвал нищо за настъпилото ПТП, тъй като не говорел с тях. В протокол за разпит
на свидетелката А.Б. (л. 183 от делото) същата дава показания, че живее и
работи в Полша, не се е прибирала в България от 4 години преди погребението на
баща й, на което не успяла да присъства. Сестра й Н. я уведомила за процесното
ПТП и за състоянието на баща им след изписване от болница. Операция не му била
направена, тъй като не могли да съберат 3000 лв. за лечението. От сестра си
знае, че баща им не говорел с никого и не се хранел. Н. й се обаждала често, за
да й сподели, че състоянието на баща й се влошава. Посочва, че за периода, през
който е била в чужбина, няколко пъти е говорила с баща си по „Скайп“ и то за кратко време. В протокол за разпит на А.Б.,
л. 184 от делото, същата споделя, че при изписването баща й бил в добро
физическо и психическо състояние, първите 15 дни тя се грижела за него.
Образуваното ДП № 284-ЗМ 214/2016 г. по
описа на МВР гр. Казанлък, пр.пр. № 673/2016 г . на
РП гр. Казанлък е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“ НК.
По делото е приета Епикриза
от УМБАЛ „Проф. д-р Т. Киркович“ АД, в която е
отразено, че в периода 24.02.2016 г. – 05.03.2016 г. ищецът е постъпил на
лечение с водеща диагноза фрактура коли феморис декстра е фрактура крурис декстра. В частта изход от заболяването е отразено, че
болният се изписва с подобрение. Многократно е подготвян за оперативно лечение,
но поради несъгласие на близките и неосигуряване на необходимия медицински
консуматив такова не е проведено. В епикриза от ДПБ
„Д-р Георги Кисьов“ гр. Раднево е отразено, че Н.Бисеров е пенсиониран по
болест през 2010 г. С ЕР от 03.02.2016 г. ищецът е преосвитеделстван,
определена му е 80% намалена работоспособност с водеща диагноза параноидна шизофрения.
В Съдебномедицинска експертиза, изготвена
от вещото лице д-р М.Г. се посочва, че смъртта на Ю.Б.е настъпила в резултат на
двустранна хипостатична бронхопневмония, развила се
след счупване на дясната подбедрица и дясното бедро, които довели до
принудително обездвижване и залежаване на пострадалия. Бронхопневмонията довела
до оток на мозъка и на белите дробове.
По делото е приета Комплексна
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р М.Г., д-р Д.М., д-р А.П.
и д-р Б.Б.. Вещите лица посочват, че тежкият
възпалителен инфилтрат в двата бели дроба до типа на алвеоларна пневмония е
резултат от процесното ПТП, станала непосредствена причина за смъртния изход на
пациента. Тежко нарушената функция на белите дробове е довела до белодробен и
мозъчен оток, травматичен шок. Този тип хипостатични
пневмонии настъпват след период на обездвижване на пациента по различни причини
при невъзможност за оперативно лечение на фрактурите. Наличното психично
заболяване, предхождащо процесния инцидент, е без
съществено влияние върху смъртния изход. Пролежните
рани се получават и при залежали се болни, за които се полагат най-добри
медицински грижи. Възможно е психическото заболяване да е улеснило развитието
на тези рани поради лошо хранене от задълбочаване на общосоматичните
и психични здравословни проблеми. След инцидента на пострадалия е предложено
адекватно лечение чрез наместване мануално и гипсова
фиксация на счупения крайник. Ю.Б.е имал общо пет психиатрични хоспитализации в
периода 2010 – 2016 г. Последното обостряне на психозата е било през януари
2016 г. с остра психотична ангажираност и опасно
поведение. По време на процесния инцидент Ю.Б.не е
бил психотичен. Вещото лице допуска вероятност за
намалена подвижност на вниманието в резултат на психичното му заболяване. Към
датата на ПТП не е била крайна необходимостта от лечение на Ю.Б.в стационар
поради психичното му заболяване. В съдебно заседание експертите допълват, че от
аутопсионния протокол се установява зарастване на
подбедрицата, но не и на бедрената кост. Залежаването на пациента е довело до
недобра дифузия на газове, което е довело до по-бавно възстановяване и
зарастване. Според д-р Г. подобна бронхопневмония може да се развие и на база
мастна емболия, не може да се изключи и директна контузия на белия дроб. Този
извод не е мотивиран с наличието на обективни данни по делото, поради което в
тази част съдът намира казаното за необосновано.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек
автомобил „Ауди“ с рег. № *****, управляван от Х.С.. В това си качество той е
поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният
би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в
периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо
основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди, наличие
на причинна връзка между деянието и вредите. В случая не се установява
кумулативното наличие на посочените елементи на фактическия състав, пораждащ
като последица и отговорността на ответника.
Противоправното деяние – причиняване на пътно-транспортно
произшествие, съдът приема за доказано въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и приетите основна, комплексна и допълнителна автотехническа
експертиза. От съвкупната преценка на така събраните доказателства се установява,
че до момента на удара водачът на лекия автомобил не е възприел наличието на
пострадалия на тротоара до пътното платно и предприемането на действия по
пресичане на същото. Възприемайки изводите на вещото лице по допълнителната
експертиза, както и посоченото в комплексната експертиза, съдът намира за
най-вероятен механизъм навлизане на платното за движение от страна на
пешеходеца от дясно наляво спрямо лекия автомобил, възприемане на опасността за
около 2 секунди, обръщане на 180° и предприемане на движение от ляво надясно за
връщане на тротоара. В този момент е настъпил удар между пешеходеца и
автомобила, в дясната половина на последния. Съдът кредитира изводите на вещото
лице за възможността пешеходецът да бъде възприет на отстояние,
позволяващо задействане на спирачната система и предотвратиместо
на удара при бърз до бавен ход на пешеходеца. Няма данни и не може да се
възприеме, че ищецът е навлязъл на пътното платно от бордюра със спокойно
бягане, като същевременно е възприел движещия се срещу него лек автомобил,
променил е посоката за движение с цел завръщане на тротоара. По изложените
съображения съдът приема, че водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Не се събраха доказателства, опровергаващи презумпцията за
виновност.
Установява се, че в резултат на процесното
ПТП ищецът е получил травматични увреждания: счупване на шийката на дясна
бедрена кост, счупване на десните голямо и малко пищялни
кости, счупване на дясна ябълчена кост, разкъсно-контузна рана в областта на
десния клепач и дясната орбита, множество охлузвания и травматични контузии по
лицевата и окосмената част на главата. Спорно по делото е дали е налице пряка
причинно-следствена връзка между тези увреждания и причината за смъртта на
ищеца – двустранна гнойно хеморагична пневмония,
получена по застоен механизъм – хипостатична
пневмония. Съдът намира, че не може в тежест на пострадалия да бъде вменено
непоставянето на остеосинтеза – лечение, което
пострадалият не е избрал поради невъзможност за заплащане на това медицинско
изделие. Безспорно се установява, че приложената гипсова имобилизация
е забавила оздравителния процес и е довело до продължително залежаване на
ищеца. Същевременно обаче по делото не се събраха доказателства за това
пострадалият своевременно да е потърсил медицинска помощ по повод влошаващото
се здравословно състояние. Няма доказателства за това какви грижи ищецът е
полагал след изписването му от лечебното заведение. От показанията на ищците,
дадени в рамките на досъдебното производство, се установява пасивност на ищеца
по повод лечението – същият е отказал да се храни и да разговаря, приел е
грижите за него да бъдат полагани от майка му, като неясно по делото е какви и
в какъв обем са те. Ищците, които в този период са живеели в гр. Казанлък, са
били наясно с това постепенно влошаване на здравето. Не се събраха
доказателства бронхопневмонията да е внезапно възникнала и нелечима и леталният
изход да е бил неизбежен, въпреки своевременно и адекватно предприето лечение
под грижа на медицински специалисти. Липсата на критичност към здравословното
състояние и неположената грижа за възстановяването му, което е било възможно, е
довело до смъртта на ищеца. Не се спори, че смъртта на ищеца е настъпила в
неговия дом, а в лечебното заведение е констатирана причината за тази смърт, но
лечение не е търсено и не е провеждано. Ето защо съдът намира, че макар да е
налице връзка между пневмонията и залежаването, провокирано от наличните
фрактури, същата не е пряка и непосредствена по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поради
което отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана.
При този извод безпредметно се явява
обсъждането на събраните доказателства за претърпени болки и страдания от
страна на ищците по повод смъртта на техния баща.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора право на разноски
има ответното дружество, като същите са в общ размер 21536,08 лв., от които 500
лв. депозити за за
вещо лице и свидетел и 21036,08 лв. – адвокатско възнаграждение, за заплащането
на което е представен договор за правна
защита и съдействие и извлечение от банкова сметка ***.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Ю.Б.,
ЕГН **********, А.Ю.Б., ЕГН **********, Ю.Ю.Б., ЕГН **********
и А.Ю.Б., ЕГН ********** за осъждане на основание чл. 432 КЗ на З. „О.З.“ АД,
ЕИК *****да заплати на всяка една от ищците на сумата от 120 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на Ю.С.Б.,
настъпила в резултат ПТП на 24.02.2016 г.
поради виновно противоправно поведение на водача на
л.а. „Ауди“ с рег. № ***** Х.С., чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2016 г.
до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК Н.Ю.Б., ЕГН **********, А.Ю.Б., ЕГН **********, Ю.Ю.Б.,
ЕГН ********** и А.Ю.Б., ЕГН ********** да заплатят на З. „О.З.“ АД, ЕИК *****сумата
от 21536,08 лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: