№ 5
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000810 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 900475 от 02.04.2021 г., постановено по т. дело № 33/2019 г., Окръжен
съд Благоевград, Търговско отделение, е отхвърлил молбата на „Дарис Трейд“ООД за
откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ“Н. М.-Нел-Пропърти“, като
неоснователна.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от молителя „Дарис
Трейд"ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно, с искане
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде открито производството
по несъстоятелност срещу ответника по съображенията, които са изложени във въззивната
жалба.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна ЕТ“Н. М.-Нел-Пропърти“е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по
съображения изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна.
1
Молителят „Дарис Трейд“ООД е сезирал съда с искане за откриване на производство
по несъстоятелност на ЕТ“Н. М.-Нел-Пропърти“.
Молителят твърди, че има изискуемо парично вземане в общ размер на 627 160,84
лева, представляваща остатъчно задължение по Договор за строително- монтажни работи от
25.04.2013г. на обект : Къща за гости“ в УПИ XI-39, кв.ЗЗ, с.***, община Гърмен и за сумата
от 150 000 лева по Анекс №1/18.01.2016г. към Договор за строително-монтажни работи от
25.04.2013г., което задължение е обезпечено е издаден в негова полза запис на заповед от
150 000 лева, както и вземане за лихви за забава върху главницата от 150 000 лева за периода
от 20.03.2016г. до 27.02.2019г. в размер на сумата от 44 795,98 лева.
Молителят поддържа, че длъжникът ЕТ“Н. М.-Нел-Пропърти“ е неплатежоспособен
по смисъла на Чл.608 от Търговския закон, тъй като е спрял плащанията и не е в състояние
да погаси изискуемо парично задължение по търговска сделка. Поради това прави искане за
постановяване на решение по реда на Чл.630 от Търговския закон, с което да обяви
неплатежоспособността на длъжника и да се определи началната й дата, считано от
08.09.2015г., която е най-ранната дата на настъпилия падеж на вземането му в размер на 627
160,84 лева, произтичащо от договора за изпълнение на СМР от 25.04.2013г., както и да се
открие производство по несъстоятелност.
Ответникът ЕТ“Н. М.-Нел-Пропърти“ в производството пред първоинстанционния
съд, както и пред въззивната инстанция поддържа, че молителят не притежава изискуемо
ликвидно вземане в размер на сумата 627 160,84 лева, произтичащо от договора за СМР от
25.04.2013г. тъй като това вземане е било погасено изцяло от него още преди подаването на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност. По отношение вземането от 150
000 лева твърди, че не е подписвал анекс към договора за СМР, както и записа на заповед,
който молителят твърди да е бил издаден като обезпечение на задължението по каузалната
сделка. Освен това оспорва твърдението такива допълнителни строително-монтажни работи
въобще да са били договаряни между страните като се позовава и на постановено в негова
полза съдебно решение, с което исковите претенции на „Дарис Трейд“ООД основаващи се
на тези вземания да са били отхвърлени като неоснователни.
Оспорва и твърдението на молителя, че е неплатежоспособен.
Молителят от своя страна оспорва, че възраженията на длъжника оспорващи
активната му легитимация са преклудирани като предявени след първото по делото съдебно
заседание като се позовава на т.1 от ТР № 1/2017г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на
ВКС. Този довод се поддържа и от него в производството пред въззивната инстанция като се
твърди, че неоснователно първостепенният съд не е зачел възраженията на длъжника срещу
активната му легитимация като преклудирани.
От фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като
доказателство Договор за строително-монтажни работи от 25.04.2013г. възложителят ЕТ“Н.
М.-Нел-Пропърти“ е възложил, а изпълнителят „Дарис Трейд“ООД е приел да изпълни
строително-монтажни работи на обект „Къща за гости“ в УПИ XI-39. кв.ЗЗ, с.***, община
Гърмен като общата стойност на договорените за изпълнение работи възлиза на 677 160,64
лева с ДДС.
Съгласно чл.З е договорено авансово плащане на възнаграждението при
подписването на договора в размер на 150 000 лева, а остатъкът при приемане на работата
със съставянето на окончателен приемо-предавателен протокол.
По делото е представен и е приет като доказателство приемо-предавателен протокол
2
от 08.09.2015г., съставен между ЕТ“Н. М.-Нел-Пропърти“ и „Дарис Трейд“ООД, от който е
видно, че възложителят ЕТ“Н. М.-Нел- Пропърти“ е приел доставените материали и
извършените СМР от изпълнителя „Дарис Трейд“ООД, извършени от последния съгласно
Договор за строително-монтажни работи от 25.04.201 Зг. по количество, качество и
стойност, както са описани в протокола.
Видно от представения по делото и приет като доказателство Анекс №1/18.01.2016г.,
сключен между ЕТ“Н. М.-Нел-Пропърти“ и „Дарис Трейд“ООД, че страните са се
съгласили, че при изпълнението на сключения между тях Договор от 25.04.2013г. за
строителство на обект Къща за гости“ в УПИ XI-39, кв.ЗЗ, с.***, община Гърмен са
извършени от възложителя допълнителни строително- монтажни работи на стойност 150 000
лева с ДДС.
Съгласно т.2 от анекса възложителят е приел всички извършени от изпълнителя СМР
без възражения и забележки, за което е подписан и от двете страни акт обр.19.
Съгласно т.З от споразумението остатъкът от дължимата по договора сума в размер
на 150 000 лева с ДДС възложителят се е задължил да я заплати на изпълнителя в срок до
20.03.2016г.
Уговорено е че задълженията на възложителя по договора от 25.04.2013г. и
настоящия анекс се обезпечават чрез издадена Запис на заповед от 18.01.2016г. за сумата от
150 000 лева, е падеж 20.03.2016г. и с издател възложителя и поемател изпълнителя.
По делото е представен и е приет като доказателство Запис на заповед издаден в
гр.София на 18.01.2016г., с който издателят ЕТ“Н. М.-Нел-Пропърти“ се е съгласил да
заплати на поемателя „Дарис Трейд“ООД безусловно, без протест и без предявяване сумата
от 150 000 лева, платима на падеж : 20.03.2016г. с място на плащане гр.***, ул.“***“№23.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице И. Г., се установява, че по данни в счетоводните книги на ЕТ“Н. М.-Нел-
Пропърти“ стойността на наличните текущи активи към 31.12.2014г. възлиза на 532хил.
лева; към 31.12.2015г. възлиза на 1075хил. лева; към 31.12.2016г. възлиза на 670хил. лева;
към 31.12.2017г. възлиза на 374 хил. лева и към 31.12.2018г. възлиза на 1560хил. лева.
Съответно вещото лице дава заключение, че стойностите на краткосрочните
задължения възлиза на 414 хил. лева към 3.12.2014г.; на 1644 хил. лева към 31.12.2015г.; на
947 хил. лева към 31.12.2016г. ; на 1139 хил. лева към 31.12.2017г. и на 2164хил. лева към
31.12.2018г.
При тези данни към анализирания период вещото лице изчислява следните
показатели за обща ликвидност : към 31.12.2014- 1.285; към 31.12.2015г.- 0.654; към
31.12.2016г.- 0.707 ; към 31.12.2017г.- 0.328 и към 31.12.2018г.- 0.932.
При тези данни, според вещото лице, може да се направи вероятен обоснован извод
за наличие на неплатежоспособност, разбирана като обективно състояние на имуществото
на длъжника, при което стойността на наличните краткотрайни активи превишава
значително стойността на краткосрочните задължения.
Видно от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че от допълнително представените на вещото лице данни ответникът е
извършил плащания към молителя „Дарис Трейд“ООД по процесния договор за СМР от
25.04.2013г. в размер на сумата от 677 160,64 лева, като плащанията са отразени по дати,
суми и основания, както следва :
На 13.08.2015г.- 50 000 лева, аванс по договор;
На 08.09.2015г.- 150 000 лева, аванс по договор;
На 09.09.2015г.- 150 000 лева, аванс по договор;
На 10.09.2015г. - 120 000 лева, аванс по договор;
На 10.09.2015г.- 15 000 лева, аванс по договор;
3
На 11.09.2015г.- 192 160,64 лева, окончателно плащане или
Общо плащания по договора в размер на сумата от 677 160,64 лева.
Видно е също така от допълнителното заключение на вещото лице, че към
31.12.2019г. коефицентът на общата ликвидност продължава да е под приетия за норматив
по 1 -ца и възлиза на 0.3481.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269
ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на Чл.608, Чл.625,
ал.1 и Чл.631 от Търговския закон, съответно и от Чл.742 от Търговския закон,а именно : Да
е подадена от компетентния по смисъла на Чл.613 от Търговския закон молба от някое от
лицата, посочени в разпоредбата на Чл.625 от Търговския закон лице, съответно от лицата
по Чл.742,ал.2 от Търговския закон; длъжникът да е търговец по смисъла на Чл.1 от
Търговския закон; да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на Чл.608,ал.1 от Търговския закон/евентуално да се установи
свръхзадължеността му съгласно Чл.742,ал.1 от Търговския закон, ако той е корпоративно
търговско дружество/; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно/арг. от Чл.631 от Търговския закон/.
От друга страна неплатежоспособността съгласно Чл.608.ал.1 от Търговския закон е
обективно състояние.Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване на
производство по несъстоятелност обаче, съдът следва да бъде сезиран от определени
категории кредитори, чийто вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност
на длъжника или са публични вземания, свързани с тази дейност, или представляват частни
държавни вземания.
В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи от сложния
фактически състав на чл.608, ал.1 ТЗ, а именно: лицето спрямо, което се иска откриване на
производство по несъстоятелност да е търговец; да съществува парично задължение, което
произтича от търговска сделка; то да е изискуемо и длъжникът не е в състояние да го
изпълни.
Първата от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по чл.
625 Търговския закон, е задължението към молителя да произтича от търговска сделка, за
което правно релевантни са качеството на длъжника, като търговец и търговския характер
на сделката, от която произтича вземането, като съгласно чл. 286, ал.1 Търговския закон
търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищцовото дружество е кредитор на ответника на дължими и изискуеми
парични вземания, произтичащи от сключения на 24.04.2013г. договор за строително-
монтажни работи, по силата на който са извършени СМР на обект „Къща за гости“ в УПИ
XI-39, кв.ЗЗ, с.***, община Гърмен като общата стойност на договорените за изпълнение
работи възлиза на 677 160,64 лева с ДДС. Видно е от представения по делото и приет като
доказателство приемо-предавателен протокол от 08.09.2015г., съставен между ЕТ“Н. М.-
Нел-Пропърти“ и „Дарис Трейд“ООД, са приети извършените съгласно договора
строително-монтажни дейности по изграждането на строителния обект, което съгласно
чл.266, ал.1 от ЗЗД обуславя и изискуемостта на вземането на изпълнителя за договореното
възнаграждение в размер на сумата от 677 160,64 лева.
Видно е също така от представения по делото и приет като доказателство Анекс
№1/18.01.2016г., че при изпълнението на основния договор от 25.04.2013г. за
4
строителството на обекта „Къща за гости“ в с. *** е възникнала необходимостта от
извършването на допълнителни строително-монтажни работи. Анексът има установителен в
отношенията между страните характер, като с него се приема за установени обстоятелствата,
че такива допълнителни и довършителни дейности действително са били договорени,
изпълнени са и са приети без възражения от възложителя, стойността им възлизаща на 150
000 лева, както и че срока до който тази сума следва да бъде изплатена е до 20.03.2016г.
Посочено е също така, че задълженията на възложителя по основния договор от 25.04.2013г.
и настоящия анекс са обезпечени чрез издаването на запис на заповед от изпълнителя от
18.01.2016г. за сумата от 150 000 лева, който също така е представен и е приет като
доказателство по делото.
Възражението на ответника и въззиваем в настоящото производство, че липсват
ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от основния договор от 25.04.2013г., анекса
към него и записа на заповед от 18.01.2016г. въззивният съд счита за преклудирани като
незаявени в преклузивния срок до приключване на първото по делото съдебно заседание.
Съгласно задължителните разяснения дадени в т.1 от ТР № 1/3.12.2018г. по тълк.
дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС срещу подадената молба за откриване на производство по
несъстоятелност длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да поиска
събиране на доказателства както преди провеждане на първото съдебно заседание, така и в
самото съдебно заседание, но не по-късно от приключването му. След приключването на
това заседание правото за възражения и доказателства се преклудира, която преклузия
настъпва единствено по отношение на възраженията и свързаните с тях доказателства,
касаещи активната легитимация по молбата (за несъществуване на твърдяното от кредитора
правоотношение, за погасяване на претендираното вземане - по давност, чрез плащане,
прихващане и др.), какъвто случай е именно и настоящият тъй като се оспорва
съществуването и изискуемостта на вземанията посочени като основания за откриване на
производство по несъстоятелност.Както е прието в тълкувателното решение процесуална
преклузия не настъпва единствено по отношение на възраженията и доказателствата,
касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо -
състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата.
В разглеждания случай, в първото по делото заседание проведено на 28.05.2019г.
представител на длъжника, извършващ дейност под правноорганизационната форма на
едноличен търговец, въпреки че е бил редовно призован, не се е явил, както и не е вземал
изобщо до този момент становище по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, вкл. и предявявайки възражения против активната легитимация на
молителя. Едва с молбата си подадена по електронен път на 25.06.2019г. длъжникът е
оспорил активната легитимация на ищеца като е заявил, че вземане по основния договор
вече не съществува тъй като то е погасено изцяло след настъпване на падежа, както е
оспорил и автентичността на подписа си върху анекса от 18.01.2016г. и записа на заповед от
същата дата с твърдения, че такива вземания изобщо не са били възникнали тъй като тези
два документа не са подписани от него.
При сега действащия ГПК възраженията на отричащия спорното право се
преклудират последователно: тези, които се основават на факти, възникнали до изтичането
на срока за отговор на исковата молба - с изтичането на този срок, а тези, които се основават
на настъпили по-късно факти - с приключването на съответното открито съдебно заседание
или с приключването на срока за въззивно обжалване, респ. на срока за отговор на
въззивната жалба. В настоящия случай, релевираните от ответника възражения за цялостно
погасяване на задълженията му по основния договор, както и за несъществуване на поето
съгласно анекса от 18.01.2016г. задължение, което е обезпечено с издадения на същата дата
запис на заповед, се основават на обстоятелства, които до изтичането на преклузивния срок-
до първото по делото съдебно заседание, съобразявайки задължителните разяснения дадени
в ТР №1/2017г.,са били вече възникнали, поради което е следвало да бъдат релевирани в
този срок. Приемайки за разглеждане тези нови по характера си правозащитни възражения
на ответника и съответно обсъждайки в акта си по същество обосноваващите ги нови
5
доказателства- документи за погасяване на дълга по основния договор и съдебно
решение/при това невлязло в сила/, с което се отричат правата на ищеца по анекса/и то само
частично, а не изцяло/ и записа на заповед, въпреки че вече са били преклудирани,
първоинстанционният съд е допуснал едно особено съществено процесуално нарушение на
съдопроизводствените правила. Предвид тези съображения въззивният съд намира, че
релевираните от ответника възражения в първото по делото съдебно заседание и
поддържани от него и в производството пред въззивната инстанция, се основават на
обстоятелства, които до приключване на първото по делото съдебно заседание са били вече
възникнали, поради което е следвало да бъдат релевирани до този срок и с оглед на
настъпилата процесуална преклузия не е следвало да бъдат изобщо обсъждани.
Предвид изложеното по-горе и с оглед липсата на своевременно оспорване на
автентичността на подписа на анекса от 18.01.2016г. и записа на заповед от същата дата
следва да се приеме, че е налице ликвидно и изискуемо притезание произтичащо от тези две
сделки, като изискуемостта на вземането е настъпила от 20.03.2016г., датата посочена като
падеж на задължението на длъжника. Както се посочи по-горе, анексът има установителен
характер в отношенията между страните, като се признава наличието на допълнително
договорени СМР и тяхната стойност възлизаща на сумата от 150 000 лева.
Записът на заповед от 18.01.2016г. също обективира изискуемо ликвидно
задължение на длъжника по търговска сделка, доколкото съдържа всички предвидени в
материалния закон / Чл.535 от Търговския закон/ реквизити -наименованието "запис на
заповед" в текста на самия документ, безусловно и неотменимо задължение да се плати
определена парична сума, лицето на което следва да се плати/поемател/, дата и място на
издаване на записа на заповед и падеж на задължението по записа на заповед, определен
съгласно Чл.486,ал.1,ал.1,т.4 от Търговския закон - на определен ден, което освобождава
кредитора от задължение да предяви за плащане на длъжника и от който момент
задължението на последния за плащане на обещаната сума следва да се счита за изискуемо.
Тъй като автентичността на подписа на издателя на записа на заповед не е била оспорена в
преклузивния срок по чл.193, ал.1 ТПК, съответно производство по проверка на истинността
му не е била провеждана, следва да се приеме, че е налице редовен от външна страна
документ, който да удостоверява подлежащо на изпълнение притезание. Следва да се
посочи, че решението, с което е отхвърлен предявеният от кредитора иск е правно основание
чл.422, ал.1 ТПК, основаващ се на правата по същия запис на заповед не е влязло в сила. От
друга страна, константна е практиката на съдилищата, приемаща, че с решението по чл.625
и следв. от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на търговец сила на
пресъдено нещо не се формира сила на пресъдено нещо по отношение вземането на
молителя, а само по отношение на обективното състояние на неплатежоспособност, респ.
свръхзадълженост. Следователно в това производство достатъчно е молителят да докаже
материално- правната си легитимация на кредитор с вземане, произтичащо от търговска
сделка, като въпросът за съществуването на вземането е релевантен в по-късен етап на
производството по несъстоятелност- при предявяването и оспорване на вземания и
обусловеното от това производство по исковете с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ. За
производството по чл.625 от ТЗ е достатъчно кредитора да докаже активната си
легитимация произтичаща от търговска сделка, което доказване в настоящия случай по
отношение на записа на заповед и обезпеченото с него каузално отношение по анекса от
18.01.2016г., е налице.
По отношение на основния договор от 25.04.2013г. въззивният съд намира, че не е
налице такова главно доказване на активната легитимация от страна на ищеца. Въпреки
изложеното по-горе- че правопогасяващо възражение от страна на длъжника не е било
сторено до изтичането на съответния преклузивен срок, който в случая е до приключване на
първото по делото съдебно заседание, от приетото в производството пред първата инстанция
заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът
през периода 13.08.2015г. до 11 09.2015г., след настъпване на падежа по този договор, който
е 08.09.2015г., е извършвал последователни плащания в размер на сумата от 677 160,64 лева,
6
с което е погасил изцяло задълженията си по този договор. Тъй като въпросът за изискуемо
вземане има отношение наред с другото и към началната дата на неплатежоспособността на
длъжника, т.е кое е първото изискуемо задължение, което длъжникът поради наличието на
това обективно състояние на неплатежоспособност да не е в състояние да погаси без да
застраши интереса на останалите си кредитори, доказателства за това могат да бъдат
събирани от съда и служебно. Този извод, както е прието в цитираното по-горе
тълкувателно решение следва от разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, уреждаща засилено
служебно начало за установяването на факти и за събирането на доказателства, произтичащо
от действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на всички, а не само за страните по делото (чл. 630, ал. 3 ТЗ). Ето защо и
допускайки поисканата от молителя допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и
кредитирайки впоследствие изводите на вещото лице, че е налице погасяване при
настъпване на падежа на сумата от 677 160,64 лева, първоинстанционният съд не е допуснал
соченото от въззивника съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
От друга страна, макар и да е преклудирано това възражение на ответника,
молителят е имал възможност, вкл. и в производството пред настоящата инстанция да
възрази като оспори извършените в негова полза плащания, което той не е сторил, което
прави и възражението му за нарушено право на защита и липса на предоставена възможност
да ангажира доказателства, най-малкото за несериозно от негова страна.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че е налице първата предпоставка
за откриване на производство по несъстоятелност- наличие на изискуемо ликвидно вземане
да се заплати сумата 150 000 лева, произтичаща от анекса № 1/18.01.2016г. и записа на
заповед от същата дата, като изискуемостта на вземането е настъпила от 20.03.2016г., датата
посочена като падеж на задължението на длъжника.
На следващо 'място, съдът следва да се произнесе по въпроса дали търговецът ЕТ“Н.
М.-Нел-Пропърти“ е неплатежоспособен по смисъла на чл.608, ал.1 от Търговския закон,
което основание е заявено от молителя като главно такова за откриване на производство по
несъстоятелност.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън
волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на
длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази
невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това
дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните
характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо
състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност,
събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава
достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни,
съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които
разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства
за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като
тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за
кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните
активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие
може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от
икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи
извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и
7
основно този за обща ликвидност.
Изложеното сочи, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали
ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както
така възникналите в негова тежест парични задължения по сключените с молителя
търговски сделки, а така също и всички други свои краткосрочни, съответно текущи
задължения, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи
финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по
делото счетоводни документи, сред които и годишни финансови отчети на ответника, както
и заключенията на изготвените основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи
/СИЕ/, които съдът кредитира изцяло като компетентно дадени и съдържащи пълен анализ
на проверената счетоводна документация.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото основна съдебно-
икономическа експертиза/на л. 171/ се установява, че наличните краткотрайни активи още
към 31.12.2015г. възлизат на 1075 хил. лева, а краткосрочните задължения възлизат на
осчетоводени 1644 хил. лева.
Установява се от заключението на вещото лице, че стойността на краткосрочните
задължения продължава да превишава стойността на краткотрайните активи и след тази дата
- до края на анализирания от експертизата период от 15.02.2021г. При това положение
следва да се приеме, че още към 31.12.2015год. коефициентът на общата ликвидност, т.е
съотношението на наличните краткотрайни активи към краткосрочните задължения и която
е показател за способността на дружеството да извършва своите текущи разплащания към
кредиторите, възлиза на 0.654 при общ норматив за този показател, за какъвто се приема
коефициентът 1.00 и което от своя страна предполага извода за неплатежоспособността на
дружеството длъжник и че още към този момент то не е имало възможност за разплащане с
кредиторите си за продължителен период от време.
От всичко изложеното до тук следва да се направи извода, че дружеството е с
декапитализиран собствен капитал и че то е неплатежоспособно- не разполага с
необходимите парични средства в брой и по банкови сметки, както и с други бързоликвидни
активи, за да изплати задълженията си като неговите затруднения нямат временен характер.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице всички кумулативни елементи от сложния
фактически състав на неплатежоспособността и длъжникът е изпаднал в това обективно
състояние, което е общо състояние за откриване на производство по несъстоятелност. Като
начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 20.03.2016г., когато е
настъпил падежа на задължението по анекса от 18.01.2016г. и на записа на заповед от
същата дата и към който момент вече е било налице констатираното от съдебно-
счетоводната експертиза,че стойността на краткосрочните задължения да превишава
стойността на краткотрайните активи, какъвто извод за настъпила неплатежоспособност
недвусмислено следва от кредитираното от съда заключение на вещото лице. Същевременно
както се посочи по-горе, към този момент краткотрайните активи на дружеството не са били
достатъчни за покриване на всички негови краткосрочни задължения, което сочи за
наличието на обективното състояние на неплатежоспособност на ответника.
Съдът намира, че следва да бъде постановено решение със съдържанието по Чл.630,
ал.1 от Търговския закон като съответно назначи временен синдик и насрочи първо
събрание на кредиторите.
За временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Е. Г. Т., със служебен
адрес гр. *** 1000, ул."***" No 71, ет. партер, която следва са ангажира доказателства, че
отговаря на изискванията на Чл.655 от Търговския закон и следва да даде писмено съгласие
за назначаването й. На същата следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1 000
лева месечно. Първото събрание на кредиторите следва да се насрочи на 10.02.2022год. от
15.30 часа, което ще се проведе в Съдебната палата, гр.Благоевград.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция достига до правния извод за
основателност на предявения иск, с правно основание чл.625 ТЗ, поради и поради
8
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваният съдебен акт следва да бъде
отменен изцяло и вместо него да се постанови друго решение, с което да се открие
производство по несъстоятелност.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 900475 от 02.04.2021 г. по т.д. № 33/ 2019 г. на
Окръжен съд Благоевград, Търговско отделение, вместо което ПОСТАНОВИ :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ЕТ“Н. М.- Нел-Пропърти“, ЕИК
*********, с.***, ул.“***“№33, община ***.
ОБЯВЯВА НАЧАЛНАТА ДАТА на неплатежоспособността -20.03.2016год.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на ЕТ“Н. М.-Нел-
Пропърти“, ЕИК *********, с.***, ул.“***“№33, община ***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик Е. Г. Т., със служебен адрес гр. *** 1000, ул."***"
No 71, ет. партер с месечно възнаграждение в размер на 1000 /хиляда / лева, на основание
чл.630 ТЗ.
НАСРОЧВА първо събрание на кредиторите на ЕТ“Н. М.-Нел- Пропърти“ на
10.02.2022г. от 15.30ч. със следния дневен ред : 1. Изслушване на доклада на временния
синдик по чл. 668, т. 2 от ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предложение до съда за
неговото назначаване; 3. Предлагане на съда и определяне на размера на възнаграждение на
постоянния синдик;
Събранието ще се проведе в сградата на Окръжен съд Благоевград.
Решението подлежи на незабавно вписване в Търговския регистър при Агенция по
вписването, за което да се предприемат необходимите мерки от назначения временен
синдик, на основание Чл. 622 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване по общия ред на Гражданско-процесуалния
кодекс, на основание с Чл. 613а, ал.1 ТЗ в 7 дневен срок от вписването му в Търговския
регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10