№ 103643
гр. София, 28.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Частно гражданско дело №
20221110116220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 60149/28.03.2022 г. за
издаване на заповед за изпълнение въз основата на документ по чл. 417 ГПК
от „фирма” ЕАД срещу „фирма” ЕООД и Д. П. П.. Претендират се
вземания в размер на 124000,00 лева – главница по Договор за кредит №
............/26.02.2016 г. и анекси към него, ведно със законната лихва от датата
на заявлението 28.03.2022 г. до окончателното изплащане, 2748,45 лева –
просрочена договорна лихва за периода 05.12.2017 г. – 17.03.2022 г., 2404,29
лева – такси, префактурирани за периода 05.12.2017 – 17.03.2022 и 126310,11
лева – неустойка за периода 17.03.2019 г. – 7.03.2022 г.
Съгласно чл. 417, т. 3 ГПК заявителят може да поиска издаване на
заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена се
основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка
на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на
парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на
определени вещи.
Представения Нотариален акт не удостоверява възникването и
съществуването на вземането за договорна лихва в искания размер, 2404,29
лева – такси и неустойка в размер на 126310,11 лева. Вземането за неустойка
е обусловено от настъпването на конкретен правопораждащ факт, какъвто е
виновното неизпълнение на договорно задължение на длъжниците по
договора за кредит, който факт стои извън самото изпълнително основание.
Въз основа на документ по чл. 417 ГПК, обективиращ договор между
страните, незабавно изпълнение може да се допусне само за вземания за
реално изпълнение по договора с нотариална заверка на подписите
/нотариалния акт/ – т. е. само за суми или вещи, които следва да се предадат
по силата на самия договор като задължение на една от страните, каквото в
случая се претендира – сума за главница. На следващо място, размерът на
дължимата по договора договорна лихва е трудно определяем и категорично
1
не може да се направи извод, че се равнява на посочения от заявителя размер
и то в едно бързо едностранно производство, каквото е заповедното. Същото
се отнася и за вземането на префактурирани такси.
С оглед гореизложеното подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнител лист следва да бъде отхвърлено в посочените части.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 60149/28.03.2022 г. за издаване на
заповед за изпълнение въз основата на документ по чл. 417 ГПК подадено от
„фирма” ЕАД срещу „фирма” ЕООД и Д. П. П. ПО ОТНОШЕНИЕ НА
сумата 2748,45 лева – просрочена договорна лихва за периода 05.12.2017 г.
– 17.03.2022 г., сумата 2404,29 лева – такси, префактурирани за периода
05.12.2017 – 17.03.2022 и сумата 126310,11 лева – неустойка за периода
17.03.2019 г. – 7.03.2022 г. по Договор за кредит № ............/26.02.2016 г. и
анекси към него, ведно със законната лихва от датата на заявлението
28.03.2022 г. до окончателното изплащане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок съобщението.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2