Решение по дело №209/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: 623
Дата: 17 юли 2025 г.
Съдия: Марин Маринов
Дело: 20227190700209
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 623

Разград, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - III състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: МАРИН МАРИНОВ
   

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИН МАРИНОВ административно дело № 209 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Джъмп фрут” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лозница, ул. „П. Кубадински” № 26В, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/744#2 от 09.08.2022 год., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” гр. София. С него за жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП и ЗДП по заявление за подпомагане за капмания 2020 год. с уникален идентификационен номер 17/160620/15606 в размер на 9111.62 лв. и е определен срок за доброволно плащане.

В жалбата се твърди, че при издаване на акта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателят не е бил запознат с писмо 07-0400/1224 от 24.02.2021 год. във връзка, с което са инициирани последващи действия, довели до издаване на оспорения акт, не ставало ясно как е определена недължимо платената сума, като по този начин актът е немотивиран в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По същество се оспорва извода на административния орган, че е налице недължимо платена сума. Твърди се, че извършените проверки на място през м. май 2021 год. не отразяват състоянието на процесните площи през 2020 год. От съда се иска да отмени оспорения административен акт, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – Заместник изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. А., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление за подпомагане 2020, форма за ЕТ/юридически лица УИН 17/160620/15606 от 15.05.2020 год. (л.58-87), оспорващото дружество е заявило подпомагане по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) - СП (основна); Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекология и климат (Мярка 10) и Биологично земеделие (Мярка 11). В таблица /гърба на л.67 гръб – л. 68/ са посочени заявените от оспорващия общо 26 броя парцели, използвани за 2020 г., сред които и парцел № 10759-23-4-3 със заявена площ от 3,3 ха, парцел № 10759-23-6-2 със заявена площ от 2,82 ха, парцел № 10759-23-7-2 със заявена площ от 2,7 ха, парцел № 10759-23-8-2 дъд заявена площ от 3,87 ха и парцел № 10759-363-1-1 със заявена площ от 4,42 ха. Заявения код на отглежданата култура за тези парцели е посочен код 222050 вишни. В „Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2020“ /л. 68 - 69/ е посочена общата декларирана площ в размер на 103,24 ха. за СЕПП, , Схема за предходна национална помощ ПНДП, ЗДП и Схема за обвързано подпомагане за плодове СП/основна/.

Със Заповед № РД 09-655 от 17.08.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите е разпоредено извършване на специализирани теренни проверки на физически блокове по изготвени от дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ списъци с цел актуализацията на СИЗП и на специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. Приложение към заповедта е и Методика за избор на референтни парцели (физически блокове) за теренна проверка във връзка с актуализация на данните в СИЗП за 2020 г. /виж сайта на МЗХ https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/programi-za-finansirane/direktni-plashaniya/identifikaciya-na-zemedelski-parceli/?page=2 /

През м. септември 2020 год. началникът на Общинска служба земеделие Лозница извършил теренна проверка на ФБ № 10759-23 и ФБ № 10759-363 и двата в землището на с Веселина, община Лозница, за което съставили и съответните протоколи от 14.09.2020 год. /л.517 и 518 , както и в СД / л.519/, подписани с електронен подпис/. В протоколите е отбелязано, че част от ФБ № 10759-23 е недопустим за подпомагане на основание чл. 8 , ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /ДВ бр. 29/2018 г./- повече от допустимите дървета храсти и представляват неземеделски площи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от същата наредба, като в протокола са посочени и името на файловете, съдържащи снимки на терена /виж СД л. 519/, както и на основание чл. 2 и чл. 10, ал. 1, т. 1,2 и 4 от Наредба № 2 площта е непригодна за земеделска дейност, като заета от трайно недопустими елементи и нежелана растителност. По отношение на ФБ № 10759-363 е посочено, че е зает от млади фиданки, като също са посочени номерата на файловете сдържащи снимки от теренната проверка / виж СД л. 519/.

С писмо № 07-0400/1224 от 24.02.2021 г. до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 20–л.24/ , Министърът на земеделието, храните и горите е посочил, че съгласно разпоредбите на чл. 31а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, следва да се осъществява контрол на площите, заявени по схемите за обвързано подпомагане, по отношение наличието на декларираната култура или следи от растителни остатъци от нея, както и получаването на добив. В писмото е посочено още, че в резултат на извършени теренни проверки в периода от август до октомври 2020 г. (сред които и тази на заявените от жалбоподателя парцели), както и в процеса на дешифракция на нова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020 г., са били констатирани случаи, при които състоянието на насажденията не предполага възможност за получаване на посочените в наредбата добиви или декларираната култура не е налична. В приложение към писмото е предоставен списък с такива площи за предприемане на необходимите действия. Част от този списък са и парцели 10759-23-3-2, 10759-23-4-3, 10759-23-5-3, 10759-23-6-2, 10759-23-7-2, 10759-23-8-2 и 10759-363-1-1, заявени от оспорващия за кампания 2020 г., които според МЗХГ представляват млади вишневи насаждения / виж л. 22/.

Междувременно с оглед на обстоятелството, че при извършените административни проверки по подаденото заявление за подпомагане въз основа на данните от проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2020, одобрен със Заповед № РД 09-1023 от 15.12.2020 г. /виж интернет страницата на МЗХ https://www.mzh.government.bg/odz-pleven/Libraries/Documents/zapoved_rd_09-1023_proekt_na_sloy_pdp_2020-vuzrajeniq_za_publikuvane_SNTacVn.sflb.ashx на оспорващото дружество на 17.12.2020 год. са оторизирани и изплатени от ДФ „Земеделие” както следва: сумата от 21 181.04 лв. по СЕПП /л. 207/ и сумата от 13 414.07 лв. по схемата за ЗДП за кампания 2020 год. /л.208/.

В последствие, в изпълнение на писмо № 07-0400/1224 от 24.02.2021 г. на министъра на земеделието и храните, заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е представил на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” докладна записка вх. № 07-0400/1224 от 11.03.2021 год./л.45-л.48/ с която е предложил по отношение на площите, заети с трайни насаждения да бъде извършена проверка на посочените парцели, за да бъдат спазени изискванията на чл. 31а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г, сред които и тези декларирани от оспорващия / вижл. 46 гръб/.

Във връзка с тази докладна със Заповед № 430516 от 10.05.2021 год. на началник отдел в Регионален технически инспекторат – Разград към ДФ „Земеделие“ / гръб л. 36/ е разпоредено извършването на проверка на място по отношение на посочените в заповедта на министъра и в оспорения акт парцели, с начална дата на проверката 10.05.2021 год. и крайна дата – 20.05.2021 год. В доклада от проверката /л. 37-41/ е посочено, че същата е била извършена в периода 13-18.05.2021 год. в присъствието на представител на кандидата. За парцел с номер 10759-23-3-2 е констатирано, че към момента на проверката, същият е младо овощно насаждение, поради което е недопустим по схема СП (основна). За парцел с номер 10759-23-4-3 е посочено, че към момента на проверката в същия има гъста храстовидна растителност, поради което е недопустим за подпомагане по всички схеми. За парцели 10759-23-5-3 и 10759-23-6-2 е констатирано, че към момента на проверката са млади овощни насаждения, поради което са недопустими по схема СП (основна), като измерената площ на втория парцел е 2,66 ха, а е декларирана 2,82 ха. За парцели 10759-23-7-2, 10759-23-8-2 и 10759-363-1-1 е посочено, че към момента на проверката в тях има гъста храстовидна растителност, поради което са недопустими за подпомагане по всички схеми. В доклада е отразено, че по време на проверката са правени цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на извършването ѝ. Оспорващият е направил възражение /л. 42/ по констатациите от проверката, в което се сочи, че действително през 2021 год. не е обработвал и чистил голяма част от насажденията, а само 85дка от тях, но през 2020 год. всички 225 дка са били обработвани, почиствани и охранявани до прибирането на продукцията, за което е приложил и фактури за продадената продукция, добита от тях. Докладът от проверката е бил изпратен на „Джъмп Фрут” АД и с уведомително писмо изх. № 01-172-2600/17 от 19.05.2021 год. /л.44/. Срещу него е постъпило и възражение до дирекция „Технически инспекторат“ – ЦУ към ДФ „Земеделие“ с вх. № 01-172-2600/17#1 от 10.06.2021 год. /л.50/ със същите фактически твърдения, че теренна проверка не е извършвана през 2020 год., а извършената през 2021 год. не отразява обективно състоянието на насажденията към релевантната 2020 год. Поискано е извършването на нова проверка, съобразена с посочените във възражението обстоятелства.

С докладна записка изх. № 05-2-172/35 от 20.05.2021 год. началник отдел „РТИ” при ОД на ДФ „Земеделие” – Разград /л.48 гръб-л. 49/ е информирал директора на Дирекция „Технически инспекторат” при ДФ „Земеделие” за извършената проверка на място на процесните парцели, че на нея е присъствал изпълнителния директор на оспорващото дружество, какви са резултатите от нея, както и че всички измервания и снимков материал са качени в ИСАК.

С уведомително писмо с изх. № 01-172-2600/17#2 от 14.07.2021 год. /л.57/ оспорващият е бил уведомен, че възражението му срещу констатациите от проверката на място е неоснователно, а докладът от проверката е правилен и фактически и правно обоснован.

С писмо изх. № 01-2600/744 от 21.02.2022 год. /л.25/, връчено на оспорващото дружество на 07.03.2022 год., същото е уведомено от административния орган, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 9111.62 лв. представляваща недължимо платена сума по заявление за подпомагане по СЕПП и ЗДП за кампания 2020 год. от които 7231.52 лв. недължимо платена сума по СЕПП и 1880.10 лв. недължимо платена сума по схемата за ЗДП. В уведомителното писмо са посочени конкретни фактически основания за установената недължимост на плащанията в т.ч. резултатите от проверките на място, както и че калкулацията на дължимото финансово подпомагане с оглед установените при проверката данни е изчислена от ИСАК.

В последствие с Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/744#2 от 09.08.2022 год., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” гр. София за оспорващото дружество е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП и ЗДП по заявление за подпомагане за капмания 2020 год. с уникален идентификационен номер 17/160620/15606 в размер на 9111.62 лв.

Като фактическо основание за издаване на административния акт е посочено, че при извършена проверка на място е установено, че в парцели № 10759-23-4-3, № 10759-23-7-2, № 10759-23-8-2 и № 10759-363-1-1 има гъста храстовидна растителност, като по този начин е констатирано неспазване на критериите за допустимост съгласно чл. 9 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., а за парцел № 10759-23-6-2 е с намалена площ за подпомагане при което е променена допустимата за подпомагане площ на част от заявените от оспорващия парцели, посочени конкретно в таблица от административния акт както следва:

парцел № 10759-23-4-3 със заявена площ от 3,3 ха, площ от специализиран слой „Площи допустими за подпомагане” 3,3 ха и установена площ от Проверка на място, допустима за подпомагане 0,00 ха;

парцел № 10759-23-6-2 със заявена площ от 2,82 ха, площ от специализиран слой „Площи допустими за подпомагане” 2,82 ха и установена площ от Проверка на място, допустима за подпомагане 2,66 ха;

парцел № 10759-23-7-2 със заявена площ от 2,7 ха, площ от специализиран слой „Площи допустими за подпомагане” 2,7 ха и установена площ от Проверка на място, допустима за подпомагане 0,00 ха;

парцел № 10759-23-8-2 дъд заявена площ от 3,87 ха площ от специализиран слой „Площи допустими за подпомагане” 3,87 ха и установена площ от Проверка на място, допустима за подпомагане 0,00 ха и

парцел № 10759-363-1-1 със заявена площ от 4,42 ха. площ от специализиран слой „Площи допустими за подпомагане” 4,42 ха и установена площ от Проверка на място, допустима за подпомагане 0,00 ха;

Въз основа на проверката и отразените от нея резултати в ИСАК е извършена повторна калкулация на финансовото подпомагане на оспорващия за кампания 2020 год., при което е установена разлика между първоначално оторизираната/изплатена и полагаемата се субсидия в размер на 7231.52 лв. по СЕПП и в размер на 1880,10 лв. по схемата за ЗДП или общо 9111.62 лв. недължимо платена субсидия, която следва да бъде възстановена на ДФ „Земеделие”. Като правно основание за издаване на акта са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, член 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и чл. 27, пар. 1 от регламент за изпълнение /ЕС/ на комисията от 06.08.2014 г. Актът е връчен на дружеството на 17.08.2022 год., а жалбата срещу него е подадена на 30.08.2022 год.

В хода на съдебното производство е изслушана съдебно техническа експертиза /л.309-л.331/ с вещо лице – инженер геодезист, което дава заключение, че всички снимки, направени от длъжностните лица от Технически инспекторат – Разград съм ДФ”Земеделие” при проверката на място през м. май 2021 год. на парцелите, посочени в протокола от проверка на място съхраняващи се в СД /л.106/, са в границите на проверяваните парцели с изключение на две снимки от направени общо 11 снимки на парцел 10759-23-3-2 и 5 снимки от направени общо 17 снимки на парцел 10759-23-7-2, подробно описани в заключението.

Беше изслушано и вещо лице – агроном, което дава заключение /л.293-295/, че към месец май 2020 г., към 30.09.2020 г. и към края на календарната 2020 г. парцелите не са обработени и в тях е налична храстовидна растителност, липсващи растения, както и овошки в не добро агротехническо състояние. С изключение на парцели № 10759-3-2, № 10759-5-3 и 10759-6-2 останалите терени са с храсти от над 5 годишна възраст – шипки, глог, диви круши. В съдебно заседание /л.371 / вещото лице заявява, че състоянието на овощната година не е в резултат само на едногодишни действия, а е в резултат на бездействие от няколко години и поддържа даденото заключението. Въз основа на констатациите, които е направила при огледа и от материалите по делото, може да даде заключение за състоянието на процесните парцели към месец май 2020 г. и към месец септември 2020 г., както е посочило в заключението.

По делото е изслушано и заключението на вещо лице по назначена съдебно счетоводна експертиза. Същото дава заключение, че по подаденото от оспорващия заявление за подпомагане за кампания 2020 г. му е изплатена по СЕПП сума в размер на 21 181.04 лв. и по ЗДП сума в размер на 13 414.07 лв. Полагаемата се сума по СЕПП за кампания 2020 год. е в размер на 13 949,52 лв., а по ЗДП е в размер на 11647,65 лв. при което недължимо платената сума по схема СЕПП за 2020 год. е 7 232,12 лв. вместо посочената в АУПДВ сума от 7 232.52 лв., а по схема ЗДП недължимо платената сума е 1 766,42 лв. вместо посочената в акта 1 880.10 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в предвидения от закона срок е процесуално допустима.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” оправомощен с т. 3 и т. 4 от Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” /л.32-л.33/ който на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП е делегирал правомощието си по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП да издава актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директни плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, какъвто е и настоящия случай.

Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК в т.ч. фактическо и правно основание за издаването му. Посочени са конкретните фактически обстоятелства, мотивирали административния орган да издаде оспорения акт, както и правните основания, въз основа на които е счел, че при приетите фактически основания са налице условията за възстановяване на публично държавно вземане. Наред с изложените в оспорения акт фактически обстоятелства, такива се намират и в доклада от извършената проверка на място от Технически инспекторат - Разград на ДФ „Земеделие”, по общо заявление за подпомагане по схеми и мерки за кампания 2020 г. № 17/160620/15606 от 15.05.2020 год. /л.37-41/, и други документи от преписката, на които административният орган изрично се е позовал в оспорения АУПДВ. Доколко посочените в акта и документите от преписката, на които се е позовал административния орган при издаване на акта фактически основания са доказани и правилно ли са подведени под съответните материалноправни норми, е въпрос на материална законосъобразност на акта. Що се касае до размера на установеното с оспорения акт публично държавно вземане, той е определен от разликата между изплатената на 17.12.2020 год. от ДФ „Земеделие” на оспорващия суми за подпомагане за кампания 2020 г. 21 181.04 лв. по СЕПП /л. 207/ и 13 414.07 лв. по схемата за ЗДП и установеното полагащо се финансово подпомагане след извършването на последващи административни проверки в т.ч. и проверка на място на допустими за подпомагане площи, след първоначалното плащане в размер на 13 949.52 лв. по СЕПП и 11 533.97 лв. по схема ЗДП. Ето защо твърдението на оспорващия за липса на мотиви е неоснователно и недоказано.

При издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на твърденията на оспорващия. Административният орган е уведомил оспорващия по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за образуваното административно производство. Дал е възможност на оспорващия да направи своите възражения и да представи доказателства в подходящ срок. Изяснил е всички факти и обстоятелства от значение за случая и е обсъдил възраженията на оспорващия. Следва да се посочи, че съществено е онова нарушение на административнопроизводствените правила, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото задължение за адресата на акта. Такова според съда не е допуснато.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че при издаване на оспореният АУПДВ е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е бил уведомен за теренната проверка, извършена през м. 09.2020 год. на ФБ № 10759-23 и ФБ № 10759-363 и двата в землището на с Веселина, община Лозница. Според чл. 33а, ал. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията по ДВ бр. 58/2017 г. Министерството на земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40,а според алинея 2 данните в Системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се одобряват със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник". Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 2 от наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК в редакцията по ДВ бр. 24/2018 г. цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП. На следващо място, видно от ал.7 на чл.15 от същата наредба, присъствието на земеделските стопани при извършването на проверките е предвидено като възможност, но не и като задължително условие за тяхното законосъобразно провеждане. Следва също така да се има предвид, че съгласно чл. 15, ал. 4, изречение последно тези проверки не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП, не касаят оценка на конкретни заявени за подпомагане площи и за резултатите от тях не се изпращат контролни листове или доклади на кандидатите от ДФ "Земеделие" или Министерството на земеделието, храните и горите.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.32а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /ДВ бр. 16/2015 г./ когато след извършена оторизация на плащания по схемите Държавен фонд "Земеделие" установи недължимо платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 ЗПЗП.

С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП в действащата към датата на издаване на оспорения акт редакция на ДФ „Земеделие” като Разплащателната агенция е вменено задължението да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а в разпоредбата на ал. 7 от същия член е посочено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според действащата тогава разпоредба на чл. 166, ал. 2 от ДОПК ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

От анализа на горните правни норми следва изводът, че ако след извършено плащане на финансова помощ по схеми и мерки, посочени в чл. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 год. се установи, че е налице недължимо платено или надплатено финансово подпомагане, то представлява публично държавно вземане и земеделския стопанин дължи връщането му, като ДФ „Земеделие” - разплащателна агенция предприема мерки за събирането му и издава актове за установяване на публично държавно вземане.

В настоящия случай е безспорно, че оспорващият е кандидатствал на 15.05.2020 год. с общо заявление за подпомагане за кампания 2020 год.. като е декларирал площ от 103, 24 ха ха по СЕПП и по схемата за Зелени директни плащания по чл. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. По така подаденото заявление на 17.12.2020 год. – в срока по чл. 75, ал. 1 от приложимия РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, на оспорващия е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 21 181.04 лв. по СЕПП и 13 414, 07 по схема ЗДП. Безспорно към датата на изплащане на посочените суми не е било издадено уведомително писмо до оспорващия по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, но несъмнено плащането на сумите е оторизирано и то обективно е извършено, като видно от доказателствата по делото - извлечение от системата за разплащане, това са изплатен суми по СЕПП и по схемата за ЗДП за кампания 2020 г.

При последваща проверка на място през м. май 2021 год. от ДФ „Земеделие” на декларираните от оспорващия за кампания 2020 год. за подпомагане трайни насаждения с вишни, провокирана от извършена през м. септември 2020 г. теренна проверка, е установено, че в декларираните за подпомагане по СЕПП и ЗДП за 2020 г. от оспорващия парцели № 10759-23-4-3, № 10759-23-7-2, № 10759-23-8-2 и № 10759-363-1-1 има гъста храстовидна растителност, а парцел № 10759-23-6-2 е с по-малка площ от декларираната, при което административният орган е приел, че тяхната площ не е допустима за подпомагане, тъй като не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 год., защото е била заета от дървестна и храстовидна растителност и е неподходяща за подпомагане по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 от същата наредба. Следва да се има предвид, че този доклад от проверка на място има характера на официален документ съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Административният орган се е позовал на него и той е годно писмено доказателство, съгласно разпоредбата на чл. 40 от АПК.

Съдът споделя този извод на административния орган. С оглед събраните по делото доказателства, протокол от теренна проверка през м. септември 2020 год., доклад от проверка на място през м. май 2021 год. който има характер официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, заключението на вещите лица по назначените съдебно – техническата и агротехническа експертизи, съдът намира за безспорно доказано, че площта на посочените в оспорения АУПДВ парцели през 2020 год. е била заета от храсти, а парцел № 10759-23-6-2 е с по-малка площ от декларираната. Вещото лице агроном изрично заявява в съдебната зала, че с оглед познанията си и установените от него факти, състоянието на процесните парцели през м. май и септември 2020 год. е било същото, като констатираното при проверката на място през м. май 2021 год., като терените са заети от храсти с над 5 годишна възраст. Следователно тези площи не отговарят на критериите за допустимост по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 год. и са трайно неподходящи за подпомагане по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 от същата наредба.

Административният орган правилно се е позовал на данните от ИСАК относно размера на крайната сума, която е следвало да се оторизира като финаснсово подпомагане на оспорващия за кампания 2020 год. по СЕПП и по ЗДП. / виж окончателна калкулация за СЕПП за 2020 г. л. 351-353 и за ЗДП л.354-356/ Следва да се има предвид, че ИСАК е законоустановен източник на данни. Същата е създадена и се поддържа по силата на общностното и национално право – виж Дял V, глава II от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г., чл. 30 от ЗПЗП, и Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол които. Съгласно разпоредбата на чл. 24 и чл. 25 от наредба № 105 от 22.08.2026 год. в ИСАК се включват административните проверки на подадените заявления – проверки за допустимост на кандидата, на земеделските площи, кръстосаните проверки между данните в заявлението и отделните регистри и между данните в отделните заявления, резултатите от проверките на място, които също се въвеждат в информационната система. Съгласно чл. 27 от същата наредба в действащата редакция, данните от ИСАК се ползват при извършване на контрол на кандидатите и подадените заявления; при изчисляване на финансовите помощи за кандидатите; при осчетоводяване на плащанията и за изготвяне на справки и отчети. Ето защо според съда до доказване на противното тези данни следва да се приемат като доказани фактически основания, въз основа на които се определят размерите на установената площ, на наддекларираната площ, на процента на наддеклариране, на санкционираната площ и площта, която е оторизирана/допустима за подпомагане въз основа на които се определя и дължимата финансова помощ.

В тежест на оспорващия е да представи доказателства, които да опровергаят въведените в ИСАК данни от извършените административни проверки и проверки на място. В настоящият случай съдът счита, че оспорващият не опроверга констатациите от проверките на място, които са въведени в ИСАК относно размера на недопустимите за подпомагане площи в размер на 14,47 ха по подаденото от оспорващия заявление за подпомагане по СЕПП и ЗДП за кампания 2020 год. В допълнителното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза /л. 391-394/ вещото лице сочи, че правилно спрямо установената площ от 88,77 ха, която е разликата между декларираната площ от 103,24 и недопустимата за подпомагане площ от 14,47 ха, е приложена разпоредбата на чл. 19а от Делегиран регламент /ЕО/ № 640/2014 на комисията от 11.03.2014 г., при свръхдеклариране на площи по СЕПП, какъвто е настоящия случай, като е определена санкционирана площ в размер на 21,705 ха, в резултат на което площта върху която се определя размерът на финансовото подпомагане е 67.065 ха. / 88.77 ха - 21.705 ха/

В резултат на установената допустима за подпомагане площ от 67.065 ха по СЕПП вещото лице е установило размера на финансовото подпомагане за 2020 год. при ставка за плащане от 212.48 лв. за хектар, /виж заповед на министъра на земеделието и храните публикувана на интернет страницата на министерството www.mzh.government.bg/media/filer_public/2021/06/08/zapoved_stavka_saps_2020k_1-3_fO2UR0b.pdf / в размер на 14 249.97 лв. След прилагане корекцията за финансова дисциплина със ставката съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 год. за сумата над 2000 евро, съобразно разпоредбата на чл. 8 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 год. в размер на 300.45 лв. е определил крайната сума, която оспорващият е следвало да получи по СЕПП за 2020 год. в размер на 13 049.52 лв. вместо платените 21 181.04 лв. При така установеното размерът на недължимо платеното на оспорващия финансово подпомагане по СЕПП за кампания 2020 год. е равно на 7232,52. Очевидно е, че в заключението си вещото лице е допуснало грешка при пресмятането, тъй като разликата между 21 181.04 и 13 049.52 е 7232.52 лв., а не както е записано в заключението 7 232.12 лв. Следователно сумата на недължимо платеното на оспорващия финансово подпомагане по СЕПП за 2020 год. от 7232.52 лв. е правилно определена в оспорения АУПДВ.

По отношение на ЗДП за 2020 год. вещото лице е приело, че доколкото разпоредбата на чл. 19а от Делегиран регламент /ЕО/ № 640/2014 на комисията от 11.03.2014 г е неприложима за тази схема, то размерът на площта върху която се определя финансовото подпомагане по нея е равен на установената площ по СЕПП от 88.77 ха. С оглед на тази площ и ставката за ЗДП за 2020 год. в размер на 133.82 лв. определена със заповед № Заповед № РД 09-411 от 21.04.2021г. на министъра на земеделието храните и горите https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2021/04/21/02_zapoved_no_09-411_21_04_2021_zdp_5qVw5vS.pdf /, сумата на финансовата помощ по схемата за ЗДП за 2020 год., който оспорващия е следвало да получи, е 11 879.20 лв. След прилагане корекцията за финансова дисциплина със ставката 2.906192 %, съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 год. за сумата над 2000 евро, съобразно разпоредбата на чл. 8 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 год. в размер на 231.55 лв., е определил крайната сума, която оспорващият е следвало да получи по схемата за ЗДП за 2020 год. в размер на 11 647.65 лв. вместо платените 13 414.07 лв. Като краен резултат вещото лице е дало заключение, че недължимо платеното финаснсово подпомагане на оспорващия по схема за ЗДП 2020 год. е в размер на 1766.42 лв. вместо посочената в АУПДВ 1880.10 лв., т.е. в АУПДВ тази сума е неправилно определена.

При така направеното уточнение за допуснатата от вещото лице фактическа грешка при пресмятането на недължимо платеното по СЕПП за 2020 год. , съдът приема допълнителното заключение на вещото лице.

Съдът не споделя становището на ответника, че в частта за недължимо платеното финансово подпомагане по схемата за ЗДП за 2020 г., заключението на вещото лице е неправилно, поради грешно изчисление. Процесуалния представител на оспорващия очевидно е приложил ставката за финансова дисциплина 2.906192 % спрямо цялата сума след санкцията за наддеклариране от 11 879.20 лв., като не е съобразил разпоредбата на чл. 8 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 год., съгласно който ставката за корекция се прилага за сумата над 2000 евро, която в случая е 7 967.60 лв. /11 879.20 лв. минус 3 911.60 лв. /2000 евро х 1.9558 /.

При така приетото от съда следва, че недължимо платената сума на оспорващото дружество по СЕПП и по схема за ЗДП за кампания 2020 год. е общо в размер на 8 998,94 лв., вместо посочената в оспорения АУПДВ сума от 9 111.62 лв.

С оглед на установеното от съда следва оспорения АУПДВ № 01-2600/744#2 от 09.08.2022 год., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” гр. София да бъде изменен на основание чл. 172, ал. 2 от АПК , като се намали размерът на установеното публично държавно вземане от 9 111.62 лв. на 8 998,94 лв.

Съдът намира, че за законосъобразността на оспорения в настоящото производство АУПДВ е без значение обстоятелството, че по повод на подаденото от оспорващото дружество общо заявление за подпомагане по схеми и мерки по ЗПЗП за кампания 2020 год. са издадени три уведомителни писма по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., а именно УП изх. № 02-170-2600/949 от 10.03.2022 г. /л. 21/, отменено с Решение № 79 от 10.07.2023 год. по адм.д. № 35/2023, влязло в сила на 08.08.2023 год., УП № 02-170-949#9 от 18.10.2023 год., отменено с Решение № 4118 от 16.04.2025 год. по адм. д. № 12012/2024 год. на ВАС – Пето отделение и УП № 02-170-2600-949#19 от 13.06.2025 год. , тъй като както при издаване на оспорения АУПДВ, така и до приключване на съдебните прения по настоящото дело, липсва влязъл в сила акт по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, с който да се съобразява административният орган и съда при постановяване на решението си. Вярно е, че съдът е спирал производството по настоящото дело два пъти, с оглед на оспорванията на първите две писма, като е приемал, че те са от значение за правния спор, но с оглед последната практика на ВАС, изразена в Решение № 12332 от 14.11.2024 год. по адм.д. № 5085/2024 год. на ВАС Първо отд., че неиздаването на Уведомително писмо по чл. 10б, ал.1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. не е пречка да се издаде АУПДВ за възстановяване от съответния земеделски стопанин на публично държавно вземане на изплатена финансова помощ, за която е установено, че липсва културата, за която е била предназначена, респ. изплатена помощта, съдът приема, че дори да е издадено уведомително писмо, след като то не е влязло в сила и е установено, че финансовото подпомагане обективно е изплатено за площи, недопустими за подпомагане, то не е пречка да се издаде АУПДВ за възстановяване на недължимо платената сума от земеделския стопанин. Производството по издаване на акт по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и това за издаване на АУПДВ са самостоятелни производства, различни по своите правни последици, независимо, че касаят едни и същи парцели. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП.

С оглед изхода на делото страните взаимно си дължат разноски. Исканията за присъждане на разноски от страните по делото са своевременно направени и доказани както следва: оспорващият „Джъмп фрут” АД с ЕИК ********* е направил разноски в размер на 2 683 лв. от които 50 лв. д.т., 1500 лв. възнаграждение за един адвокат и 1133 лв. възнаграждение за вещи лица, ответникът по делото е доказал разноски в размер на 530 лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определен в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. счл. 144 от АПК и 430 лв. възнаграждение за вещо лице. С оглед на така доказаните разноски и уважената част от жалбата в размер на 112.68 лв., която е равна на 1,24 % от имуществения интерес на правния спор в размер на 9 111.62 лв. на оспорващият следва да се присъдят разноски в размер на 33.18 лв. На ответника с оглед на доказания размер на разноските и отхвърлената част от жалбата в размер на 8 998.94 лв., която е равна на 98,76 % от имуществения интерес на правния спор в размер на 9 111.62 лв., следва да се присъдят разноски в размер на 523,43 лв.

Или по компенсация „Джъмп фрут” АД с ЕИК ********* дължи на ответника по делото общо разноски в размер на 490,25 лв., които следва да бъдат присъдени на ДФ „Земеделие” – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения АУПДВ.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/744#2 от 09.08.2022 год., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” гр. София, с който за „Джъмп фрут” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лозница, ул. „П. Кубадински” № 26В е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП и ЗДП по заявление за подпомагане за капмания 2020 год. с уникален идентификационен номер 17/160620/15606 в размер на 9111.62 лв. , като НАМАЛЯВА размера му от 9 111.62 лв. /девет хиляди сто и единадесет лева и шестдесет и две стотинки/ на 8 998,94 лв. / осем хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джъмп фрут” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лозница, ул. „П. Кубадински” № 26В срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/744#2 от 09.08.2022 год., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” гр. София в останалата част

ОСЪЖДА „Джъмп фрут” АД с ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София разноски по делото в размер на 490,25 лв. / четиристотин и деветдесет лева и двадесет и пет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд чрез Административен съд – Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/