№ 161
гр. София , 16.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500435 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от ИВ. С. В. срещу определението от
12.03.2021г., постановено по гр.д. № 260/2016г. на РС- Елин Пелин, с което е
оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на
държавна такса.
Жалбоподателят твърди, че следва да бъде освободен от заплащането на
дължимата държавна такса, тъй като попада в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от
ГПК. Изтъква, че получава месечен доход в размер на 255 лева от пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, от които 100 лева се явяват
ежемесечни допълнителни разходи, свързани със заболяването му. Счита, че
неправилно районният съд бил включил в месечния доход на жалбоподателя
и този на съпругата му (1000лв.), без да съобрази, че голяма част от
средствата са предназначени за издръжка на детето им. Оспорва извода на
ЕПРС, че декларацията за материално и гражданско състояние, приложена
към молбата за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса, е
попълнена некоректно. Счита, че в нея е описал пълно цялото си
имуществено състояние, като се има предвид, че притежава двата недвижими
имота в съсобственост с насрещната страна по настоящото дело. Анализира
предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК и
намира, че в случая същите са налице. Моли съда да отмени обжалваното
определение, като постанови ново по съществото на спора, с което да измени
отмененото определение в частта му, с която е оставена без уважение молбата
му за освобождаване от заплащане на държавна такса във връзка с въззивна
жалба с вх. № 260239/12.02.2021 г.
Препис от частната жалба е бил връчен на насрещната страна, но
същата не е депозирала отговор.
От фактическа страна съдът констатира, че ИВ. С. В. е подал въззивна
жалба срещу части от решението, постановено по гр.д. 260/2016г. на РС- Елин
Пелин.
1
Жалбата е била оставена без движение с указание до молителя да
заплати държавна такса, съответна на обжалвания интерес.
С молба от 01.03.2021г. молителят е поискал да бъде освободен от
заплащане на такава поради липса на средства. Към молбата е приложена
декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 от ГПК,
както и разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер от 255лв. От декларацията се установява, че молителят е
семеен и получава месечен доход в размер на така посочената пенсия от
255лв. Декларира, че притежава жилище в гр. София, както и лек автомобил
марка „Волво“, произведен през 1998г. Твърди че страда от заболяване, което
налага извършване на постоянни разходи за лечението му в размер на 100 лв.
месечно. Сочи, че със съпругата си осигуряват издръжка на едно лице, а
съпругата му получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1000лв.
При тези данни съдът намира, че частната жалба е частично
основателна.
Съгласно трайната съдебна практика (напр. Определение № 435 от
9.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2234/2020 г., III г. о., ГК, Определение №
361 от 5.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2725/2020 г., IV г. о., ГК,
Определение № 276 от 21.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 298/2009 г., I г. о.,
ГК, Определение № 384 от 17.09.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2838/2019 г., III
г. о., ГК), преценката за освобождаване от внасяне на държавни такси и
разноски по делото се прави въз основа на съпоставка между имущественото
състояние на лицето и размера на дължимата такса, респ. очакваните
разноски по делото.
В случая размерът на дължимата държавна такса е 430,29 лв., а с
въззивната жалба е направено доказателствено искане за назначаване на
експертиза, във връзка с която (ако бъде допусната) следва да се внесе
депозит за възнаграждение на вещото лице.
Същевременно, от представената декларация се установява, че
молителят е в трудоспособна възраст, но в недобро здравословно състояние,
както и че притежава жилище и МПС. Изплаща му се минимална пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
При тези данни, би следвало да се приеме, че жалбоподателят не
разполага със средства да заплати пълния размер на дължимата държавна
такса в размер от 430,29 лв. и очакваните разноски по делото.
От друга страна, обаче, Определение № 71 от 13.04.2017 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 491/2017 г., I г. о., ГК, приема, че притежаването на свободно от
тежести недвижимо имущество може да осигури възможност за заплащане на
дължимата държавна такса, независимо от високия процент
неработоспособност на лицето и наложените запори върху банковите му
сметки.
Във връзка с горното, следва да бъдат споделени и мотивите на
районния съд, че декларацията е некоректно попълнена, доколкото в нея не
фигурира част от притежаваното от молителя имущество в съсобственост с
трети лица – предмет на настоящото дело. Съгласно съдебната практика по
2
сходен казус, обективирана в Определение № 2033 от 1.07.2018 г. на САС по
в. гр. д. № 2704/2018 г., „…за освобождаването от държавна такса
законът е въвел критерии, които касаят материалното, здравословно и
семейно състояние на молителя. Дали молителят отговаря на тези
критерии съдът преценява въз основа на доказателства, които следва да
бъдат предоставени от него. При липса на тези доказателства в пълен
обем, съдът не може да извърши своята преценка, че са налице условията за
освобождаване от държавна такса“.
Също така основателно районният съд е взел предвид обстоятелства,
станали му служебно известни в хода на разглеждане на делото, и по-
конкретно – фактът, че молителят не обитава никое от съсобствените
жилища, както и че е отдал под наем едно от тях.
Поради това съдът намира, че молителят следва да бъде освободен от
заплащане на 60% от дължимите във въззивното производство такси и
разноски, като заплати 40% от тях.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 12.03.2021г., постановено по гр.д. №
260/2016г. на РС- Елин Пелин, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена молбата
на ИВ. С. В. за освобождаване от заплащане на 60 % от таксите и разноските
в производството по частично обжалване на решението, постановено по гр.д.
260/2016г. на РС- Елин Пелин, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА ИВ. С. В. от заплащане на 60% от таксите и
разноските в производството по частично обжалване на решението от
15.12.2020г. по гр.д. № 260/2016г. на Елинпелинския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 12.03.2021г., постановено по гр.д.
№ 260/2016г. на РС- Елин Пелин в останалите обжалвани части.
ДА СЕ ВЪРНЕ делото на Елинпелинския районен съд за продължаване
на действията по администриране на въззивната жалба, вкл. събиране на
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 40% от 430,29лв., а именно
- 172,17лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3