№ 123
гр. Харманли, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20225630200372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Диана Сервиз“ ЕООД чрез адв. Д. А.
против НП № 43-0000328/18.05.2022г. издадено от Директора на РД „АА“ гр.
Стара Загора, с което на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за
автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2022г. на МТС. В подадената жалба и в хода на
съдебните прения се релевират оплаквания, че атакуваното наказателното
постановление е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения закона, допуснати от административно-наказващият
орган при издаването на НП, тъй като същият е пристъпил към издаване на
НП без да провери акта за неговата незаконосъобразност и обоснованост и без
да прояви необходимата активност за разследване на спорните обстоятелства.
С това била нарушена разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН. На следващо място се
сочи, че в наказателното постановление липсват императивно предвидените
от чл. 57 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление било
необосновано като твърдяното нарушение не било извършено, както не било
доказано, а същото било несъставомерно от обективна и субективна страна по
посочените законови разпоредби. Жалбоподателят сочи, че размера на
наказанието бил определен произволно и в нарушение на разпоредбата на чл.
27 и чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка по преписката не били на лице и
данни.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, не изпращат представител. Не се явява и пълномощникът
им адв. Д. А. – АК гр. Хасково, с пълномощно по делото.
Административнонаказващият орган- Директора на РД „АА“ гр.
Стара Загора – редовно призовани, призовката връчена на 20.07.2022г, не
изпращат представител, не се представляват.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.12.2021 г. в гр. Харманли, ул. ***, лицензираният превозвач
„Диана Сервиз“ ЕООД, притежаващ Лиценз на Общността № 0762 за
международен автомобилен превоз на товари, като е допуснал водач И.И.А. с
ЕГН: ********** да осъществи международен превоз на товари /групаж/ по
маршрут от Република Турция до Република Германия, видно от CMR от
27.12.2021 г., запис от дигиталната карта на водача за 27.12.2021 г., Заповед за
командировка № 140/27.12.2021 г. с МПС марка ДАФ с per. № **** без
водачът да е психологически годен. Нарушението е видно от направена
справка в Информационната система на ИААА гр. София. Настоящият АУАН
е съставен при извършване на комплексна проверка на превозвача ДИАНА
СЕРВИЗ ЕООД. На основание чл.52,ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта за
неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличие на подбуди за
извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН прецених, че не е приложима
нормата на чл.28 от ЗАНН. При издаване на настоящото НП, са взети предвид
отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства при
определяне вида и размера на наказанието.
Възражения срещу съставения АУАН не са депозирани в
законоустановения тридневен срок.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП № 43-0000328 от
18.05.2022г. на Директора на РД „ Автомобилна администрация “ гр. Стара
Загора.
При издаване на наказателното постановление, административно-
наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение и наложил
административното наказание по чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за
автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2022г. на МТС.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка
настоящият състав прави следните правни изводи:
2
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в
преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на
обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК
вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че атакуваното НП не е връчено съгласно
чл.84от ЗАНН, вр. чл.180, ал.1-7 от НПК.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Начините за връчване
и процедурата за това не са уредени в ЗАНН. При това положение на
основание чл. 84 от с. з. следва субсидиарното приложение разпоредбите на
НПК относно връчване на призовките, съобщенията и книжата. В чл. 180, ал.
1 – 7 от НПК са подробно уредени различните хипотези на връчване на
книжата и съобщенията. Тези норми са от публичноправен ред, императивни
и изчерпателни. Разширителното им тълкуване е недопустимо. Същите не
предвиждат връчване по пощата чрез писмо с обратна разписка.
Следователно, извършено по този начин, връчването на наказателното
постановление не е надлежно и не може да се счита за осъществено. Срокът
за обжалване на наказателното постановление не е започнал да тече от датата,
следваща тази на получаване на известието /обратна разписка /09.06.2022г. / и
съответно не е изтекъл, както на 23.06.2022г.
По делото е приложено известие за доставка с адресат и получател
„Диана Сервиз” ЕООД със седалище адрес гр.Харманли, ул.****, с изпращач
Областен отдел „ Автомобилна администрация” – Хасково е полечено на
09.06.2022г. от А.Я. – служител, като в известието е посочено, че се връчва
писмо № 52-00-57-3762#1/6.6.2022г., а не атакуваното НП № 43-0000328 от
18.05.2022г. на Директора на РД „ Автомобилна администрация “ гр. Стара
Загора, а доказателства за противното не се съдържап по
делото.Следователно е налице още един аргумант, че връчването на
наказателното постановление не е надлежно и не може да се счита за
3
осъществено, което съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Това е довело до недопустимо ограничаване правото на защита на
дружеството жалбоподател, поради което съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила при издаване на НП.
Само тези нарушения са в достатъчна степен сериозни, за да
обосноват крайния правен извод за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
Предвид допуснатата порочност на административно-наказателната
процедура, не е необходимо да се обсъжда правилността на НП за това има
ли извършено административно нарушение, правилно ли е квалифицирано и
санкционирано, но настоящият състав ще изложи мотиви в тази насока.
По приложенето на процесуалния закон
Настоящият съдебен състав намира обаче, че дружеството
жалбоподател не е извършило нарушението, за което му е наложено
"имуществена санкция". Аргументи:
Съгласно т. 8 от Преамбюла на Директива 2006/126/Ео На
Европейския Парламент И На Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелства за управление на моторни превозни средства "На основание на
пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за
издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства.
Необходимо е изпитите за управление на превозно средство и лицензирането
да бъдат хармонизирани. Във връзка с това следва да се дефинират знанията,
уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни
средства, изпитът по управление на превозно средство следва да се основава
на тези концепции и следва да се предефинират минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства".
Като т. 9 предвижда, че "доказателство за изпълнение на съответствието с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за
транспорт на пътници или товари, следва да предоставят, когато
свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол
съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще
допринесе за свободното движение на хора, ще избегне изкривяването на
конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на
водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се
позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
други превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези
прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за
управление на превозно средство и поради това следва да се определят от
срока на валидност на свидетелството. ".
4
Съгласно чл. 7, т. 1 б. "А" от Директива 2006/126/ЕО, свидетелства
за управление на моторно превозно средство се издават само на кандидатите:
а) които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и
отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на
приложения ІІ и ІІІ. Приложение ІІІ минимални изисквания за физическа и
психическа годност за управление на превозно средство важи при
първоначалното придобиване на свидетелство за управление и при неговото
подновяване. На държавите-членки се дава възможност да въведат в
националните си законодателства и периодични медицински прегледи за
физическа и психическа годност.
Предвид съдържащото се в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006
г. (която именно се явява издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДВП)
положение, че "удостоверението за психологическа годност е валидно за срок
три години от датата на неговото издаване......... " във връзка с чл. 58, ал. 1, т.
3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, че водачът трябва да притежава свидетелство за
управление на МПС за съответната категория и валидно удостоверение
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 151, ал. 4
ЗДвП предвижда, че кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D и Ттм
(трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни, като според чл.
152, ал. 1, т. 2, б. "б" министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност
на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за
психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
От посочените законови текстове става ясно, че националният
законодател е регламентирал при първоначалното придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, всеки
кандидат да отговаря на изискванията за физическа и психологическа
годност, като издаването на свидетелство за управление на моторно превозно
средство удостоверява наличието на правоспособност за управление и
психологическа годност.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че водачът И.И.А. с ЕГН: ********** е имал
валидно на територията на РБългария СУМПС за категориите B, C, CE.
Периодичното психологическо изследване на водачите по реда на
Наредба № 36/15.05.2006 г. (чл. 8), в допълнение към проверката за
психологическа годност на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, не съвпада със срока на валидност на свидетелството
за управление от съответната категория (чл. 51, ал. 3-5 ЗБЛД). Всъщност
правилата за проверка на психологическата годност в националния закон се
5
различават съществено с тези в Директива 2006/126 относно "умствената
годност", така че прилагането на психологическото изследване по чл. 5 за
срока по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. дублира това при издаване
на свидетелството за управление. Това допълнително изискване, като
наложен по-строг стандарт за психологическа годност на професионалните
водачи, при положение че е установена при издаване на свидетелството за
управление, не улеснява свободното движение, като цел на хармонизацията
по Директива 2006/126 (съображение 2), а е непропорционално на
преследваната цел затруднение, което възпрепятства лицата при свободното
упражняване на правата, гарантирани от ДФЕС, в контекста на свободното
движение на лица – свобода на установяване и свобода на предоставяне на
услуги (вж. по аналогия решение от 28 ноември 1978 г., Choquet, Case 16/78,
ECLI: EU: C: 1978: 210, т. 8). Изискването за допълнително удостоверяване на
психологическата годност, при издадено и валидно свидетелство за
управление на водача поставя в по неблагоприятно положение българските
професионални водачи, респ. наеманите на работа водачи от превозвачи със
седалище в страната, и е несъвместимо с общия принцип на недопускане на
дискриминация по член 18 ДФЕС при упражняване на основни права и
свободи, гарантирани в членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56
ДФЕС (вж. официално уведомително писмо на Европейската комисия до
България от 15.07.2021 г. за неправилно транспониране на Директива
2006/126 (https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ INF_21_3440).
В контекста на изложеното, в светлината на хармонизация и на
целите на Директива 2006/126 (съображение 2), разпоредбата на чл. 57, ал. 1
от Наредба № 11/31.10.2002 г. следва да се тълкува по начин, че
удостоверяването на психологическата годност на водач при международен
автомобилен превоз на товари не може да се изисква на основания, различни
от тези по Директива 2006/126 – при издаване и при подновяване на
свидетелство за управление от съответната категория. Прилагането на това
изискване (чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г.) при обстоятелствата по
делото би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат, поради
което, за да гарантира пълната ефективност на правото на ЕС (вж. в този
смисъл решение от 15 май 2003, Mau, C-160/01, ECLI: EU: C: 2003: 280, т. 34),
разпоредбата следва да бъде оставена без приложение (вж. в този
смисъл решение от 18 декември 2007 г., Frigerio Luigi & C., C-357/06, EU: C:
2007: 818, т. 28). "
Ето защо неизпълнението на несъвместимо с правото на ЕС
изискване, каквото е това по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г., не
може да се разглежда като противоправно деяние, което да бъде
санкционирано с налагането на административно наказание.
С оглед горното, съдебният състав счита, че дружеството-
жалбоподател не е извършило нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба
11/31.10.2002. на МТС, поради което неправилно е санкционирано на
основание чл. 96г, ал. 1 пр. 2 от ЗАвтПр, което от своя страна предпоставя
6
отмяна на НП, предмет на настоящия съдебен контрол.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН (ДВ, бр.
94/2019 г.), жалбоподателят има право на присъждане на разноски в размер на
500,00 (петстотин) лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.2,т.1,вр. ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН, Районен съд гр. Харманли,
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 43-0000328/
18.05.2022г. издадено от Директора на РД „АА“ гр. Стара Загора, с което на
основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози на „Диана
Сервиз“ ЕООД с ЕИК **** със седалище гр.Харманли, ул.**** е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лева за нарушение по чл.
57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2022г. на МТС.
ОСЪЖДА Директора на РД „АА“ гр. Стара Загора да заплати на
ДИАНА СЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК **** със седалище гр.Харманли, ул.****
сумата от 500(петстотин) лева, представляваща разноски по НАХД №
372/2022 г. на РС - Харманли.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7