Р Е
Ш Е Н
И Е № 368
неприсъствено
гр. Видин, 28.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, VI състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като
разгледа докладваното от съдията Герасимова гр. дело № 2867 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
С исковата молба са предявени три обективно
кумулативно съединени иска: 1) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 977,33 лв. – главница; 2) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на
иска 288,44 лв. – възнаградителна лихва; 3) иск
с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 49,61 лв. –
обезщетение за забава, от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – зам. управител, против Н.Л.М., ЕГН: **********
***.
В
исковата молба се твърди, че с Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-11082264 ответницата била дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да
ѝ бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. На 12.12.2015г. ответницата активирала предоставената ѝ от
ищцовото дружество кредитна карта № CARD-11509064 с максимален
кредитен лимит в размер на 1000 лв. Същият представлявал револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством различни
транзакции – теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и
др. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такса за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1
и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че ответницата била преустановила редовното
обслужване на кредитната карта на 01.06.2016г., когато било последното плащане по нея, като балансът бил в
размер на минус 1265,77 лв. Това принудило кредитора да блокира използването
ѝ. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението
на ответницата по кредитната карта било в размер на 1265,77 лв., представляващо
използвана главница в размер на 977,33 лв., както и договорна лихва от 01.06.2016г.
(първа пропусната вноска) до 10.11.2017г. (дата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 288,44 лв.
В исковата молба се твърди, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 49,61 лв. за периода от 10.11.2017г.
до 11.05.2018г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че е налице вземане от страна на ищцовото дружество от Н.Л.М. в размер на:
977,33 лв. - главница по револвиращ кредит, 288,44 лв. – договорна лихва за
периода от 01.06.2016г. до 10.11.2017г., 49,61 лв. - законна лихва за забава за
периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
В условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за
горепосочените суми.
Претендират се направените разноски.
Ответницата в законоустановения едномесечен срок не е подала
отговор на исковата молба и не е взела становище по предявените искове. Редовно
призована, не се е явила в съдебно заседание, като не е направила искане делото
да се гледа в нейно отсъствие.
Пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.
238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответницата не е
представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на ответницата
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването ѝ в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира.
Следва да се признае за установено вземането на ищеца по отношение на ответницата Н.Л.М. по исканите със заявлението суми, а именно: 977,33 лв. - главница по револвиращ кредит, 288,44 лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2016г. до 10.11.2017г., 49,61 лв. - законна лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид уважаването на исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответницата дължи на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 223,69 лева , от които 123,69 лв. - разноски за доплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът е направил и претендирал разноски в заповедното производство в размер на 26,31 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на спора по
настоящото дело, съдът следва да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 76,31 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 1404/2018г. на ВРС,
от които 26,31 лв. разноски за платена държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Л.М., ЕГН: ********** ***,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон
България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров
– зам. управител, сумите: 977,33 /деветстотин
седемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/ лв. - главница по Договор за
револвиращ потребителски кредит с номер CREX-11082264, 288,44 /двеста осемдесет и осем лева и
четиридесет и четири стотинки/ лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2016г.
до 10.11.2017г., 49,61 /четиридесет
и девет лева и шестдесет и една стотинки/ лв. - законна лихва за забава за
периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1046-РЗ от 01.06.2018г. по ч.гр.д. № 1404/2018г. по описа на РС - Видин.
ОСЪЖДА Н.Л.М., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес
парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – зам. управител, сумата
в размер на 223,69 /двеста двадесет
и три лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, представляваща реализирани от
ищцовото дружество разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Л.М., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – зам. управител, сумата
в размер на 76,31 /седемдесет и шест
лева и тридесет и една стотинки/ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1404/2018г. по описа на РС – Видин.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна пред Окръжен съд - Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :