О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/………12.2017г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на …………….декември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело № 1625 по описа
за 2017 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „ТЪРГОВСКА БАЗА” ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „ Академик
Курчатов” № 1 чрез пълномощник адв.Николай Ташев от АК Варна, срещу решение № 3222
от 03.08.2017г. по гр.д.№ 3747/2017г. по описа на ВРС, с което въззивникът Е
ОСЪДЕН да
заплати на „ЕП КОМЕРС” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Ниш” № 5, представлявано от управителя Иван Атанасов
Стоянов, сумата от 2405 лева,
представляваща невърнат гаранционен депозит по Договор за отдаване под наем от
29.01.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба 12.01.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и сумата от 1152 лева,
представляваща невърнат гаранционен депозит по Договор за отдаване под наем от
28.08.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба 12.01.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно
поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй
като събраните доказателства не са преценени в тяхната съвкупност и взаимна
връзка. Твърди се, съдебния акт е незаконосъобразен с оглед разпоредбата на
чл.233 ЗЗД и явно необоснован, защото изведените правни изводи не съответстват
на установените по делото факти. Настоява се за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново такова, с което претенцията за прихващане да бъда
уважена. Конкретните оплаквания се основават на неправилната преценка на двустранно
подписаните частни документи, установяващи състоянието на предмета на
договорите за наем към двата релевантни за спора моменти - при сключване на
договора и при прекратяването му. Сочи се, че доказателствената стойност на
тези протоколи неправилно е игнорирана, включително и като се допуща чрез
свидетелски показания да се опровергае съдържанието на подписан от всяка от
страните писмен документ. Твърди се, че без коментар не е зачетено значението
на проведената експертиза, която заедно със свидетелските показания установява
по безспорен начин, че състоянието на обектите при връщането на наетите вещи не
е било такова, каквото е било при предаването им. Твърди се на следващо място,
че ако повредите се дребни и се дължат на обичайното употребление на вещта,
задължението за репарирането им е на наемателя, а ако повредите не са резултат
от такова употребление, то тогава те са последица от липсата на грижата на
добър стопанин и отново се дължат от наемателя, което обосновава
основателността на възражението за прихващане. Твърди се наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в произнасяне „плюс петитум", с оглед присъждане на законна лихва за
забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
в съда, без това да е заявено.
|
|
В
срока по чл.263 ГПК,
въззиваемата страна „ЕП КОМЕРС” ООД ЕИК *********, депозира писмен отговор на въззивната жалба,
в който развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че
въпреки недоброто състояние, в което обектите са предадени за ползване, по
време на 10- годишния период на екплоатирането им, наемателят е извършвал
ремонти и освежителни работи с цел поддържането им в адекватно състояние.
Според въззиваемия с оглед едностранното подписване на приемо-предавателните
протоколи, установяването на състоянието на обектите, посредством събиране на
гласни доказателства не е извършено в нарушение на ГПК. Възразява се относно
твърдението за произнасяне на съда свръх петитум, като си сочи, че искането за
присъждане на законна лихва е сторено в открито съдебно заседание. Настоява се
за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на атакуваното решение.
Страните
не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ТЪРГОВСКА БАЗА” ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „ Академик Курчатов” № 1 чрез
пълномощник адв.Николай Ташев от АК Варна, срещу решение № 3222 от 03.08.2017г.
по гр.д.№ 3747/2017г. по описа на ВРС, с което въззивникът Е ОСЪДЕН да
заплати на „ЕП КОМЕРС” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Ниш” № 5, представлявано от управителя Иван Атанасов
Стоянов, сумата от 2405 лева,
представляваща невърнат гаранционен депозит по Договор за отдаване под наем от
29.01.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба 12.01.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и сумата от 1152 лева,
представляваща невърнат гаранционен депозит по Договор за отдаване под наем от
28.08.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба 12.01.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА
производството по възз.т.дело № 1625/2017 год. на ВОС за 24.01.2018
от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис
от настоящото определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора
на насрещната страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.