РЕШЕНИЕ
Номер 2138 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ
граждански състав
На 30.05
Година 2019
В публично заседание на 22.05.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 16046 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бързо производство по реда на чл.310 и
следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът И.И.М. *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконни и като такива да отмени Заповед № ***/05.09.2018
г. и Заповед № ***/05.09.2018 г., и двете на *** на ответното дружество, да го
възстанови на предишната работа и да осъди ответника да му заплати сумата 8 160
лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради
уволнението през периода 05.09.2018 г.- 05.02.2019 г., заедно със законната
лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмена защита
съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Ден и нощ“ ООД – гр. Горна Оряховица оспорва обективно съединените
искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните , намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество,
последно на длъжност „***“ от месец май 2017 г. С процесната Заповед № ***/05.09.2018 г. на
основание 190, ал.1, т.2 и чл.188, т.3 от КТ- поради неявяване на работа в два
последователни работни дни (от 03.09.2018 г. до 05.09.2018 г.) и неуведомяване
на никого от фирмата за отсъствието му, на ищеца е било наложено наказание
наказание „Дисциплинарно уволнение“, а със Заповед № ***/05.09.2018 г.
трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено считано от 05.09.2018 г. на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ – поради
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни и самоотлъчки
от 03.09.2018 г. до 04.09.2018 г. – като не се спори, че и двете Заповеди са
били връчени на ищеца на 13.09.2018 г.
Както се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел ***, действително от 03 до 05.09.2018 г. ищецът
не се е явявал на работа – поради което съдът намира за неоснователни
наведените доводи от ищеца за незаконосъобразност на процесните Заповеди поради
неизвършване от И.М. на посочените в Заповедите нарушения на трудовата
дисциплина, както и за несъответствие в отразеното фактическо основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в двете Заповеди.
Както се установява от показанията на
свидетеля ***, преди уволнението на ищеца ответната страна многократно се е
опитвала да се свърже с И.М. по телефона му и да му изиска обясняния за
неявяването на работа, но не е успял да се свърже – поради което, с оглед
разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ съдът намира за неоснователни наведените от
ищеца доводи за незаконосъобразност на процесните Заповеди заради неизпълнение
от ответната страна на задълженията й по чл.193, ал.1 от КТ.
Както се установява от събраните по
делото писмени доказателства, на 05.09.2018 г. на ищеца е бил издаден болничен
лист за ползване на отпуск за временна неработоспособност през периода
02.09.2018 г. – 21.09.2018 г. – който болничен лист, освен, че не е бил
представен своевременно от ищеца при ответника, но и е бил анулиран с ЕР № ***
от заседание 176/26.10.2018 г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД и
ИР № 0380 от заседание 045/13.03.3019 г. на НЕЛЛК – Специализиран състав по ***
болести и към момента е върнат за ново произнасяне – поради което, предвид
отмяната на Болничния лист, съдът намира, че към момента на издаване на
процесните Заповеди ищецът не е ползвал надлежно разрешен отпуск за временна
неработоспособност, а оттук – че И.М. към момента на уволнението не се е
ползвал с предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, а с оглед на това
се явяват неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на
Заповедите поради неизпълнение на ответника на задължението му преди да уволни
ищеца да поиска и да получи от Инспекцията по труда предварително разрешение за
уволнението на ищеца.
Процесната
Заповед е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от
откриването, респективно – от извършването на нарушенията, съдържа всички
законоустановени в чл.195, ал.1 от КТ реквизити и е мотивирана, а с оглед
тежестта на извършените нарушения, системния им характер, обстоятелствата, при
които са били извършени и поведението на ищеца, съдът намира, че наложеното
дисциплинарно наказание се явява съразмерно на извършените от И.М. нарушения.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед неоснователността на този иск и
акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят
и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и
т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответната страна
направените разноски за производството по делото в размер на 900 лева – платено
адвокатско възнаграждение, като предвид фактическата и правна сложност на спора
и цената на иска за обезщетение, съдът намира, че направеното от ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му
адвокатско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.И.М., ЕГН **********,***, адв. Й.Д., против „Ден и нощ“ ООД –
гр. Горна оряховица, ЕИК *********, представлявано от *** ***, със съдебен
адрес:***, адв. ***, обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за
незаконни и отмяната като такива на Заповед № ***/05.09.2018 г. и Заповед № ***/05.09.2018
г., и двете на *** на ответното дружество, възстановяване на ищеца на предишната
му работа и да осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8 160 лева,
представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението
през периода 05.09.2018 г.- 05.02.2019 г., заедно със законната лихва върху
тази сума, както и направените разноски за производството по делото, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И.И.М., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ден и нощ“ ООД,
с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски
за производството по делото В РАЗМЕР НА 900 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 05.06.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.