№ 897
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100603395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 06.04.2023г., постановена по НОХД №12762/2022г., СРС,
НО, 112-ти състав, е признал подсъдимия Б. Б. И. /с установена самоличност/
за НЕВИНОВЕН в това, че на 12.06.2022 г., около 08:11 часа, в гр. София, по
бул. „Черни връх“, с посока на движение от ул. „Сребърна“ към ул. „Филип
Кутев“ в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с наказателно постановление № 21-4332-018988 от 20.09.2021 г.
на Началник сектор „ОПП- СДВР“, влязло в сила на 23.03.2022 г., е
управлявал моторно превозно средство — лек автомобил марка и модел
„Ауди А4“ с peг. № КН **** ВС, без съответно свидетелство за управление,
поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Срещу тази присъда е постъпил протест и допълнение към него от
прокурор при СРП, в който се сочи, че актът на първата инстанция е
неправилен. Поддържа се, че присъдата е постановена въз основа на
1
неправилна оценка на правните норми, регламентиращи правоспособността
на лицето, което е довело до неправилното приложение на закона. Отправя се
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на
подсъдимия за виновен по обвинението за престъпление по чл.343в,ал.2 НК.
По реда на чл.327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното
решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи
лица.
В хода на производството пред въззивната инстанция съдебният състав
е счел, че за изясняване на обстоятелства, които са включени в предмета на
делото е необходимо да бъдат изискани справки от компетентните органи на
издаващата държава-Република Кипър във връзка с преценка
правоспособността на подсъдимия да управлява МПС, като по реда на чл. 17,
ал. 13 от Наредба № I-157/01.10.2002 година, издадена от министъра на
вътрешните работи и чл. 162, ал. 10 ЗДвП чрез ГДНП е изискана и постъпила
необходимата информация.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска
прокуратура не поддържа протеста. Твърди, че в проведеното наказателно
производство безспорно е установено, че подсъдимият не е осъществил от
обективна страна престъплението, което му е било вменено. Моли да се
потвърди първоинстанционната присъда.
Служебният защитник на подс. Б. И.- адв. Г. моли да се остави протеста
без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като
правилна.
Подсъдимият в съдебно заседание се присъединява към защитника.
В последната си дума моли да бъде потвърдена оправдателната
присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и
тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустим.
Разгледан по същество протеста е неоснователен.
2
Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и верен
доказателствен анализ, първоинстанционният съд е стигнал до
законосъобразен правен извод относно несъставомерност на деянието като
престъпление по смисъла на чл. 343в, ал. 2 НК. При самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери
основания за промяна на фактическата обстановка по делото, възприета от
първия съд.
Подсъдимият Б. Б. И. е роден на **** г. в гр. Кюстендил, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият Б. И. е имал издадено на 25.09.2002 г. българско
свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 25.09.2012
година, като на лицето били отнети всички контролни точки, за нарушения на
ЗДвП. В изпълнение на задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвид
загубата на правоспособност на 19.04.2007 г. Б. И. върнал в ОПП-СДВР
свидетелството си, за което бил съставен съответен протокол.
След тези събития, в неуточнен момент, подсъдимият променил
местоживеенето си от Република България в Република Кипър, където се явил
на теоретичен и практически изпит и отново придобил правоспособност за
управление на МПС, като на същия било издадено свидетелство с №
А/**********, издадено на 22.10.2019 г., за категории „В1 и В“, със срок на
валидност на документа 21.10.2034 г.
С наказателно постановление №21-4332-018988/20.09.2021 г. на
началник сектор ОПП-СДВР, връчено лично на подсъдимия и влязло в сила
на 23.03.2022 година последният бил санкциониран за нарушение на чл. 150
ЗДвП-управление на ППС без правоспособност, като на осн. чл. 177, ал. 1, т.
2, пр. 1 ЗДвП му било наложено административно наказание глоба.
На 12.06.2022 г., около 08.11 часа, в гр. София, по бул. "Черни връх", с
посока на движение от ул. "Сребърна" към ул. "Филип Кутев" И. управлявал
моторно превозно средство — лек автомобил марка "Ауди", модел "А4“ с peг.
№ КН **** ВС, като същият бил спрян за извършването на проверка от
свидетелите А.К. и С.С. — полицейски служители в ОПП СДВР.
При осъществената проверка И. не представил българско СУМПС, като
3
представил издаденото му кипърско такова, но полицейските служители
приели, че то не е валидно. Поради тази причина, те приели, че И. управлява
МПС без да има съответно свидетелство за това, а след справка в дежурната
част установили, че лицето управлява МПС в едногодишния срок от
наказването му за такова нарушение с НП № 21-4332-018988/20.09.2021 г.,
влязло в сила на 23.03.2022 година. За случая била сигнализирана СРП, като
било образувано настоящото досъдебно производство.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен
материал: показанията на свидетелите А.К. и С.С., обясненията на
подсъдимия И., писмените доказателства по делото - АУАН №
658400/12.06.2022 г. НП № 21-4332-018988/20.09.2021 г., справка-картон на
водача, копие на СУМПС, издадено от Република Кипър с № А/**********,
издадено на 22.10.2019 г., за категории „В1 и В“, със срок на валидност до
21.10.2034 година, справка от ГДНП, вх. № 57076/01.03.2023 година, справка
за съдимост на Б. И.. В допълнение към доказателствената маса, приобщена
от първоинстанционния съд от въззивната инстанция бяха приети като
писмени доказателства справка от ГДНП вх. № 98471/27.10.2023 година и
справка от ГДНП вх. № 111124/28.11.2023 година.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.
Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от протеста рамки,
е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При
изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй
като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са
били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен
и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си
убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата
за тяхното установяване. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
4
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(решение № 181/2012г. на ВКС,I НО.; решение № 372/2012г. на ВКС,II НО;
решение № 513/2013г. на ВКС,I НО и решение № 371/2016г. на ВКС, III НО).
В отнесения за решаване пред въззивната инстация случай липсва оспорване
на фактическите и доказателствени изводи на първоинстанционния съд, като
настоящата инстанция, възприемайки изводите по доказателствата,
формирани от районен съд, не намира за необходимо да повтаря същите.
Оспорени от държавното обвинение в постъпилия протест са правните
изводи на първата инстанция досежно съставомерността на деянието като
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, което оспорване настоящата инстанция
намира за неоснователно, а изводът на Софийски районен съд, че деянието не
осъществява състав на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК е обоснован, което
е довело и до правилно приложение на закона.
Подс. Б. И. е притежавал издадено на 25.09.2002г. българско
свидетелство за управление на МПС, което е било отнето, тъй като на лицето
са били отнети всички контролни точки и на 19.04.2007 г.- същият е върнал в
ОПП СДВР свидетелството си, поради загуба на правоспособност, за което е
съставен протокол.
По делото е установено, че подс. Б. И. след установяване на територията
на Република Кипър е положил теоретичен и практически изпит, вследствие
на което от страна на визираната държава-членка на ЕС е призната
правоспособност за управление на МПС и на лицето и е издадено СУМПС с
№ А/**********, издадено на 22.10.2019 г., за категории „В1 и В“, със срок на
валидност до 21.10.2034 година, като не е налице замяна на национално-
българско СУМПС с кипърско такова.
Безспорно по делото се установява, че на 12.06.2022 г., около 08:11 часа,
в гр. София, по бул. „Черни връх“, с посока на движение от ул. „Сребърна“
към ул. „Филип Кутев“, подс. Б. И. е бил спрян за проверка.
Обстоятелството, че към момента на проверката срещу подсъдимия е
било налично влязло в сила на 23.02.2022 г. наказателно постановление за
управление на ППС без правоспособност също се установява по категоричен
начин, въз основа на приложено по делото НП № 21- 4332-018988/20.09.2021
5
г. на началник отдел към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Установените по делото факти обаче сочат, че към 12.06.2022 година /в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление
/подс. Б. И. не е бил неправоспособен водач на МПС независимо от
установеното от справките от ОПП-СДВР, че на подсъдимият са му били
отнети всички контролни точки и той е върнал свидетелството си за
управление на МПС на 19.04.2007 година, поради загуба на правоспособност.
Безспорно е установено от приобщените писмени доказателства-
справки от ГДНП след обмен на информация с компетентните кипърски
власти, че подс. И. е придобил правоспособност да управлява МПС, при
спазване националните изисквания на Република Кипър и полагане на
теоретичен и практически изпит, за което му е издадено СУМПС №
А/**********, издадено на 22.10.2019 г., за категории „В1 и В“, със срок на
валидност на документа до 21.10.2034 година.
Законосъобразно районен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 161, т.
5 ЗДвП, констатирайки правоспособност на лицето да управлява МПС на
територията на Република България въз основа на издаденото в Република
Кипър СУМПС. Правилно е посочено, че нормата признава за валидно на
територията на Република България СУМПС, издадено от друга държава-
членка на ЕС, каквато Република Кипър несъмнено е. Това признаване е по
силата на закона, без да е необходимо последваща процедура за легализация,
подмяна или замяна, защото лицето не попада сред визираните хипотези на
чл. 162 от Закон за движение по пътищата.
Нормата се основава на транспонирането на Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелства за управление на превозни средства, във връзка с общата
транспортна политика, подобряване на пътната безопасност и улесняване
свободното движение на хора в държавите-членки и в частност чл. 2, ал. 1 от
последната и принципа на взаимно доверие.
Действително нормата на чл.17, ал.17 от Наредба I-157/01.10.2002 г. за
реда и условията за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, на която се позовава протестиращият
държавен обвинител при СРП предвижда, че не се признава за валидно и не
6
се подменя с българско чуждестранно национално свидетелство за
управление на МПС на лице, което е притежавало българско свидетелство за
управление на МПС, но е изгубило правоспособност в съответствие с чл. 157,
ал. 4 ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство
е отнето или обявено за отнемане. Лицето може да възстанови
правоспособност на основание чл. 157, ал. 5 ЗДвП, за което му се издава ново
свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1, като при връчване на новото
свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното
свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която го е
издала.
Същата обаче съдържа смисъл, различен от предложеното в протеста
тълкуване.
Нормата е относима към административно производство пред
компетентния държавен орган в случай на иницииране на производство по
замяна на чуждестранно свидетелство за управление на МПС, каквото в
случая не е задължително и каквато подмяна не е претендирана от страна на
подсъдимото лице. Всъщност както бе отбелязано съгласно по-високия по
степен нормативен акт-Закон за движение по пътищата и в частност чл. 161,
т. 5 ЗДвП не се изисква за валидността на СУМПС издадено в държава-
членка и констатираната от него правоспособност да се управлява МПС
последващи действия по иницииране на производство по признаване,
легализиране или замяна с българско СУМПС, защото подсъдимият не
попада в хипотезите на чл. 162 ЗДвП.
Вярна е тезата на прокурора при СРП, че чл. 17, ал. 17 от Правилника
съответства на чл. 11, параграф 4 от Директивата, но съгласно тълкуването на
разпоредбата дадена с решение на Съда (десети състав) от 28 октомври 2020 г.
(преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Aachen — Германия) —
Marvin M./Kreis Heinsberg
(Дело C-112/19) (2020/C 433/07) визираният член следва да се тълкува в
смисъл, че позволява на държава-членка да откаже признаването на
свидетелство за управление на превозно средство, което е било заменено на
основание чл. 11, параграф 1 от тази директива с мотива че преди замяната
тази държава членка е отнела правото за управление на превозно средство на
притежателя на това свидетелство. В конкретния случай бе установено въз
7
основа на постъпилите справки, че не е налице замяна на СУМПС от страна
на компетентните власти на Република Кипър, а издаване на СУМПС след
признаване на правоспособност въз основа на полагане на теоретичен и
практически изпит пред компетентните власти на държавата-членка на ЕС.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че
подсъдимото лице е било законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатото
му обвинение на основание чл. 304 НПК, тъй като деянието на съставлява
престъпление, поради липса на елемент от обективна страна-управление на
МПС без свидетелство за управление.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи
неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а
въззивният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.04.2023 г., постановено по НОХД №
12762/2012 г., по описа на СРС, НО,112-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8