Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-23                                 12.04.2018 година                                град Бургас

 

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                               Трети състав

На тринадесети март                                                                                  година 2018

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                                             2. мл.с.Красимир Сотиров             

                                                                     Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 184 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид  следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 46674/11.12.2017г. на БРС от „Булгарконтрола“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.„Ветрен“, кв.„Вилна зона Минерални бани“, ул.„Десета“ № 23, чрез адв.Р.Пенев, служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Копривщица“ № 29, против решение № 1753/03.11.17г. по гр.д.№ 1141/16г. БРС, с което съдът е отхвърлил иска за установяване неистинност на документ по реда на чл.124, ал.4 ГПК, а именно – на АДС № 1327/16.11.1994 год., на Община Царево, представен като писмено доказателство по висящото гр.д.№ 73/2008г. на РС-Царево. Твърди, че постановеното решение не е правилно. Въвежда аргументи. Моли да бъде отменено и предявеният иск – уважен. Няма  доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемото „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, ул. „172“ № 11, представлявано от Прокуриста Хр.Рангелов, чрез ю.к.М.Тодоров,  оспорва жалбата, няма искания по доказателствата. Моли решението да бъде потвърдено и му бъдат присъдени направените разноски.

Българската държава, представлявана от Областен управител – Бургас, чрез ст.ю.к.А.Иванова оспорва въззивната жалба. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде потвърдено. Също няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от „Булгарконтрола“ ЕООД против „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД с иск да бъде установена неистинността на АДС № 1327/16.11.1994 год. на Община Царево. Въззивникът твърди, че с „ПРО“ ЕАД са страни по иск за ревандикация, заведен от  „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД против него, за имот, представляващ почивен дом „Черноморка“. Твърди, че производството по иска за собственост се разглежда по реда на ГПК отменен и в хода му е пропуснал да оспори Акта за държавна собственост, посредством който „ПРО“ ЕАД се легитимира като собственик на имота. По причина, че заварените производства се разглеждат по правилата на ГПК отм., нормите, въвеждащи процесуалните правила за преклузията, са неприложими по отношение на производството по иска за собственост. Ето защо е завел настоящото дело, в което моли установяване на неистинността на АДС № 1327/16.11.94г. на Община Царево, като издаден не по предвидения в закона ред и с невярно съдържание. Въвежда доводи за основателност на претенцията си. Твърди, че описаният в акта имот не е придобит по давност от Държавата. Твърди, че  неправилно е посочено за придобивно основание Протокол № 26/28.12.57г. на ОНС Бургас и Протокол № 7/11.03.94г. на ЕСКИТЕ – Царево, предвид това, че посочените документи не са с конститутивен характер и ЕСКИТЕ не е орган, учредяващ или прехвърлящ вещни права. Оспорва приложението на Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти. Излага подробни аргументи. Заявява, че е невярно отразяването на бившата ДФ „Социален отдих“ като съсобственик в терена и в описаните в акта сгради, а също и като суперфициар. Твърди, че не е вярно отбелязването, че описаните в раздел 19 на акта сгради са извън регулацията на гр.Приморско. На основание изброените в исковата молба доводи моли за уважаване на иска. Сочи доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемото „ПРО“ ЕАД е оспорило иска. На първо място счита, че е недопустим, като се позовава на ТР № 5 от 14.11.2012г. по т.д.№ 5/2012г. ОСГТК. В случай, че горното възражение не бъде възприето, твърди неоснователност. Излага подробни аргументи. Сочи доказателства. Също претендира разноски.

Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, чрез Областен управител Бургас, също оспорва иска. Излага аналогични аргументи за неоснователността му. Моли за присъждане на разноски.

Относно допустимостта на иска Бургаският Окръжен съд се е произнесъл с определение № VІ-1054/11.05.2016г. по ч.гр.д.№ 713/2016г. по описа на БОС.

По основателността на иска, настоящият състав, след като се запозна подробно с ангажираните писмени доказателства, съобрази становищата на страните, закона и трайната и задължителна съдебна практика, приема следното:

Предмет на делото е АДС № 1327/16.11.94г. на Община Царево, с който „ПРО“ ЕАД се легитимира като собственик на описаните в акта терен и сгради, находящи се към момента на придобиване на правото на собственост извън регулацията на гр.Приморско, общ.Царево.

Безспорно е, че се касае за официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Това, съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 ГПК означава, че е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

Като се съобрази с ТР № 11/2012г. от 21 март 2013г. ОСГК и взе предвид, че в решението е обсъдена доказателствената тежест при оспорване на констативните нотариални актове, носещи характеристиките и представляващи също свидетелстващи документи, съдът приема, че правилата, приети от ОСГК в цитираното ТР за разпределяне на тежестта на доказване в процеса, следва да бъдат приложени и в настоящото производство. Това означава, че като лице, оспорващо истинността на цитирания по-горе АДС, въззивникът е страната, носеща тежестта да проведе пълно обратно доказване на правата на въззиваемото „ПРО“ ЕАД.

Разпоредбата на чл.4 НДИ отм. постановява: „При областните и общинските народни съвети и кметствата на по-големите населени места, определени от изпълнителните комитети на общинските народни съвети и на Столичния народен съвет, се създават служби "Държавни имоти" към специализираните органи "Финанси", а чл.5, т.2 от същата Наредба оправомощава служба „Държавни имоти“ да извърши актуване на държавните недвижими имоти, т.е. да ги заведе в регистрите на държавните имоти като такива.

Съгласно текста на чл.81 НДИ отм. държавните организации, придобили имот, са имали задължение в 1-месечен срок да го заявят за актуване пред съответната местно компетентна служба „Държавни имоти“, за да бъде включен в регистрите на държавните имоти. В случай, че това не бъде извършено, законът – чл.81, ал.2 НДИ отм., е оправомощил самата служба „Държавни имоти“ да изиска от държавната организация сведения за имота и да извърши актуването.

При така изложената нормативна уредба, след извършена проверка съдът установи, че атакуваният акт е съставен от служител на служба „Държавни имоти“ при Община Царево, в чиито компетенции е завеждането на държавните имоти в съответните книги и регистри. Актът е съставен в установената форма и по предвидения в Наредбата ред – чл.79 НДИ отм. и представлява доказателство, че органът, който го е издал, е възприел материализираните в него изводи за собственост на „ПРО“ ЕАД върху описаните терен и постройки в него.

В цитираното по-горе ТР № 11/2012г. от 21 март 2013г. ОСГК  е прието, че констативният акт за собственост може да бъде оспорван от всяко лице, което има интерес да твърди, че титулярът му не е собственик. Тогава този, който оспорва правата, следва да опровергае фактите или фактическия състав на придобивното основание, така че да се установи, че признатото с акта право не е възникнало в патримониума на титуляра, прехвърлено е или е погасено.

Преди да се произнесе по съществото на спора относно истинността на отразеното за принадлежността на правото на собственост на праводателя на въззиваемото „ПРО“ ЕАД, БОС взе предвид безспорния между настоящите страни факт, че те  са страни и по иска за собственост, заведен от „ПРО“ ЕАД против „Булгарконтрола“ ЕООД, по който е образувано гр.д.№ 73/2008г. на ЦРС. В решение № V-139 от 02 февруари 2018г. по в.гр.д.№ 937/2016г. по описа на БОС, подлежащо на изпълнение по реда на чл.404, т.1 ГПК и подлежащо на касационно обжалване пред ВКС, състав на БОС е разгледал и описал подробно всички доказателства, представени и от двете страни, както по гр.д.№ 73/2008г. ЦРС, така и по в.гр.д.№ 937/2016г. БОС, така и по настоящото дело, засягащи правата на собственост на ищеца по гр.д.№ 73/2008г. ЦРС върху описания по оспорвания АДС № 1327/16.11.1994г. на Община Царево имот – терен и сгради в него. В решението си съдът е мотивирал подробни изводи относно основанието за придобиване на собствеността върху терена от страна на праводателя на настоящия въззиваем „ПРО“ ЕАД, изследвал е изграждането на сградите в него, проследил е правоприемството между посочения в АДС титуляр на правата – ДФ „Социален отдих“ и въззиваемия търговец.

Ето защо настоящият състав приема, че е недопустимо и лишено от правен интерес повторното обсъждане на правото на собственост на „ПРО“ ЕАД, защото то е предмет на друго висящо производство между същите страни. Съдът намира, че завеждането на настоящия иск за установяване на неистинност на АДС не може да доведе до пререшаване на спора по собствеността на описания в акта имот. Затова в тази част производството е недопустимо и следва да бъде прекратено, а постановеното от БРС решение – обезсилено в съответната част.  

В останалата част решението на БРС подлежи на потвърждаване, понеже въззивникът не успя да проведе пълно обратно доказване на останалите твърдени от него пороци и да установи, че АДС е съставен от лице извън границите на неговите компетенции, не по установения ред и не в установената форма.

С оглед така формираните крайни изводи в полза на въззиваемите се следват разноски по делото в размер на по 120лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1753/03.11.17г. по гр.д.№ 1141/16г. БРС, в частта, с която по реда на 124, ал.4 ГПК съдът е отхвърлил иска за установяване неистинност на удостовереното с АДС № 1327/16.11.1994 год., на Община Царево, представен като писмено доказателства по висящото гр.д.№ 73/2008г. на РС-Царево, право на собственост на праводателя на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Изгрев, ул.„172“ № 11, представлявано от Прокуриста Хр.Рангелов – ДФ „Социален отдих“ – София – клон Приморско и ПРЕКРАТЯВА производството по иска в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1753/03.11.17г. по гр.д.№ 1141/16г. БРС в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Булгарконтрола“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.„Ветрен“, кв. „Вилна зона Минерални бани“, ул. „Десета“ № 23, представлявано от Ангелина Атанасова, да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Изгрев, ул.„172“ № 11, представлявано от Прокуриста Хр.Рангелов разноски за настоящата инстанция в размер на 120лв.

ОСЪЖДА „Булгарконтрола“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.„Ветрен“, кв. „Вилна зона Минерални бани“, ул. „Десета“ № 23, представлявано от Ангелина Атанасова, да заплати на Българската държава, представлявана от Министъра на РРБ, чрез Областен управител Бургас, разноски за настоящата инстанция в размер на 120лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

          

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: