РЕШЕНИЕ
№ 4129
гр. София, 19.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110156211 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от [фирма] срещу [фирма] искова
молба, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата 2 615.29 лева - представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
381.28 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 01.03.2022 г., сумата 20.86 лева - представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020
г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
4.32 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 01.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 13182/2022 г. по описа на СРС, 88 състав. Претендира разноски по исково и
заповедно производство.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период
ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а
ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на
доставеното количество енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и таксата за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава.
В законен срок е постъпил отговор от ответното дружество. Намира исковата молба за
частично недопустима и нередовна. По същество оспорва исковете. Твърди, че между
страните е налице договорно правоотношение. Претенцията за дялово разпределение била
1
недоказана. ОУ на ищеца не намирали приложение. Оспорва акцесорните претенции. Прави
възражение за давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца –[фирма] заявява, че не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен иска за главница, в тежест на ищеца е да установи обедняването си
– количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга
дялово разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази
енергия и използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни до
имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните.
В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест
задължения, както и че между страните е налице договорно правоотношение по повод
предоставянето на топлинна енергия.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на [фирма].
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ "небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Следователно,
за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо между страните да се сключи писмен договор.
Съгласно чл. 149, ал. 3 ЗЕ, в сила от 12.03.2021 г., когато юридическо лице, което се
помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3,
продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Според чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. От анализа на
посочените разпоредби следва, че от 12.03.2021 г. – датата на влизане в сила на чл. 149, ал. 3
ЗЕ, при липса на сключен договор на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ между
топлопреносното предприятие и съответен клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
възникналите във връзка с доставката и потреблението на топлинната енергия отношения
между топлопреносното предприятие и юридическо лице, помещаващо се в отделен имот от
сграда в режим на етажна собственост, се регулират според правилата, приложими в
отношенията с битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. От 12.03.2021 г. е
2
въведена и дефиниция за краен ползвател с § 1, т. 28б от ДР на ЗЕ - "краен ползвател" е
физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия, енергия за охлаждане или
топла вода за битови нужди за собствено крайно потребление и се помещава в отделен имот
от сграда - етажна собственост, която се снабдява с топлинна енергия, енергия за охлаждане
или топла вода за битови нужди от централен източник, и когато продажбата на енергия
се осъществява без индивидуален договор. Съгласно § 78 от ПЗР към ЗИД законът влиза в
сила от деня на обнародването му в ДВ. На разпоредбата на чл. 149, ал. 3 ЗЕ не е придадено
обратно действие. От момента на влизане в сила на посочената правна норма, а именно от
публикуването на измененията в ДВ, бр. 21 от 2021 г., т. е. от 12.03.2021 г., отношенията
между ищеца и ответника следва да се регулират от договор при публично известни Общи
условия, за който не е необходима писмена форма за действителност. Ето защо, съдът
намира, че до дата 12.03.2021 г. за наличието на договорно правоотношение между страните
е необходим писмен договор – чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, като след тази при липсата на писмен
договор, то на основание законовата разпоредба на чл. 149, ал. 3 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се осъществява по силата на ОУ на топлопреносното предприятие, следователно
договорното правоотношение между страните /когато имотът се намира в сграда ЕС/
възниква по силата на закона и приложим е редът за клиентите на битови нужди.
В случая ответникът, чиято е била доказателствената тежест за това, не е представил
по делото доказателства, от които да се установява наличието на твърдяното от него с
отговора на исковата молба и писмена молба с вх. № от 16.02.2023 г. обстоятелство, че
между страните е сключен писмен договор. От представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 129 от 07.06.2005 г., том I, рег. № 2575, дело №
122/2005 г. по описа на нотариус Д. Т., рег. № *** в НК, с район на действие СРС, се
установява, че на 07.06.2005 г. ответното дружество е придобило правото на собственост
върху процесния недвижим имот, а именно магазин № 18, находящ се в [адрес], като не се
установява това правно положение да е променено. Обстоятелството, че именно [фирма]
през исковия период е собственик на топлоснабдения имот и, че в това си качество именно
той е ползвал същия през процесния период, не се оспорва от ответника с отговора на
исковата молба. Същевременно от страна на ответника не се излагат твърдения
топлоснабденият имот да се ползва за битови нужди. Ето защо, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото се налага извод, че ответникът в качеството си на търговец с
оглед ползването на стопански обект, е ползвал топлинна енергия за стопански нужди.
Съдът намира, че от представените и неоспорени от ответника писмени доказателства
– договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на
сградата и фирмата за дялово разпределение, както и от приложения протокол от ОС на
етажната собственост, се установява, че процесният недвижим имот се намира в сграда в
режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Според приетото
по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, която настоящият състав
кредитира като компетентно и обективно изготвена, в процесния магазин за предявения с
исковата молба период не е осигурен достъп до имота за отчет на следните дати 04.06.2020
г., 13.06.2020 г., 20.05.2021 г. и 25.05.2021 г., за което са съставени констативни протоколи,
но въпреки това не е била начислена ТЕ за отопление на имота. За процесния период ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, е изчислявана на база пълната отопляема кубатура в
размер на 498 куб. м, като същата възлиза в размер на 108263.35 kWh, съответно пък ТЕ за
БГВ е начислявана на база един брой потребител на топла вода при определен разход 140 л.
на денонощие за един потребител на основание чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г., действаща за процесния период. Вещото лице, изготвило техническата
експертиза, е констатирало, че е била служебно начислена и топлинна енергия за отопление
на общите части за периода от 2019/2020 г., доколкото в стълбищната клетка е налице един
радиатор с инсталирана мощност 893 W, като задължението е формирано на база
инсталирана мощност умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/ в
3
размер на 239.235 kWh, като в акта за разпределение на кубатурата по отношение на
процесния имот за посочения период е отбелязано, че не е налице припадаща се част от
стълбището. Посочено е, че начислените суми за процесния период, с изключение на тези за
отопление на общите части, са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба
№ 16-334/06.04.2004 г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.
Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна
енергия възлиза на 2593.94 лв., като същата е формирана като сбор от главницата за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. в общ размер на 771.05 лв., главницата за топлинна енергия за отопление на общите части
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 23.98 лв. и главницата за топлинна
енергия за БГВ в размер на 1798.89 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като в
посочените суми е включена и сумата по изравнение за процесния период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. в общ размер от 843.70 лв., от която сума в размер на 885.78 лв. за доплащане
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и сума в размер от 42.08 лв. за възстановяване за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. Така посочената сума е без предишни неплатени и
просрочени задължения и без начислени лихви или съобразни прихващания.
В СТЕ вещото лице е посочило вариант, в който стойността на потребената за исковия
период топлинна енергия възлиза на 2569.94 лв. при приспадане на сумата за отопление на
общите части на сградата за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Вещото лице е
посочило, че тази сума не е дължима, тъй като в акта за разпределение на кубатурата за
процесния имот няма приспадаща се част от стълбището. Сума за отопление на общите
части на сградата не е начислявана за следващия отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
Ищецът не е оспорил кредитираната от съда СТЕ. Не се установява по делото защо ищецът е
начислил сума за отопление на общите части на сградата за периода 2019/2020 г., доколкото
такава не е начислявана за следващия отчетен период, а и предвид акта за разпределение на
кубатурата. На следващо място, не се установява по делото обогатяването на ответника,
респ. ползването на ТЕ за отопление на стълбището на сградата, поради което и съдът
кредитира този вариант на заключението, в който сумата от 23.98 лв. не е включена.
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно –
техническа експертиза по отношение на процесния недвижим имот не е начислявана сума за
топлинна енергия за отопление на обекта, а част от претендираната с исковата молба сума е
формирана от задължение за заплащане стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация в размер на 771.05 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. В
този смисъл следва да бъде отбелязано, че топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР
на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от
абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект. Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено
в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са
обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от
сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които
е взето решение на общото събрание. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл.
140, ал. ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи
части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в
4
резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички
собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на имоти. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не
може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат
предвид и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата”. От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установи, че на
ответника е била начислена сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Като обобщение, съдът приема, че ответникът, като безспорен титуляр на правото на
собственост по отношение на процесния имот, обективно е получавал в имота топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което е налице потребление на топлинна
енергия. А като е спестил разходите за стойността на тази енергия, ответникът се е обогатил
неоснователно.
По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на стойността на потребената
топлинна енергия за БГВ, следва да се посочи, че възможността за остойностяване на
доставената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база 140 литра на
денонощие за всеки един обитател в имота е предвидена в хипотезата на валидно
облигационно правоотношение между ищеца и ответника /в този смисъл решение №
265699/10.09.2021 г. по в. гр. д. № 5591/2020 г. по описа на СГС/. Претенцията се основава на
неоснователно обогатяване от страна на ответника, като начислената служебно топлинна
енергия за БГВ не установява реалната стойност на отдадената и ползвана ТЕ за БГВ.
Отделно на изложеното, нуждите на имота, а именно магазин, изключва възможността
същият да бъде жилищен, респ. обитаем от лица, потребяващи топлинна енергия за горещо
водоснабдяване за битови нужди, поради което и редът за начисляване по чл. 69, ал. 2 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. е неприложим. Предвид изложеното и доколкото липсват
доказателства за реално ползване на топла вода в имота от ответника, искът за главница в
частта относно сумата 1798.89 лв., представляваща топлинна енергия за БГВ на база
/съобразно изчисленията по СТЕ/, начислена за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., се
явява неоснователен.
Относно сумата дължима за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в
размер на 771.05 лв. /съобразно изчисленията по СТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., съдът съобрази разпоредбата на чл. 149, ал. 3 ЗЕ, в сила от 12.03.2021 г., за
което подробни съображения се изложиха по-горе. По делото се установи, че ответното
дружество е титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, като не се твърди и не се доказва в рамките
на предявения с исковата молба период имотът да е ползван от лице, различно от ответника.
Доколкото по делото не беше представен писмен договор между страните с предмет
доставка на топлинна енергия за небитови нужди, както и предвид въведеното с чл. 149, ал.
3 ЗЕ препращане към уредбата, относима към договора за продажба на топлинна енергия на
битови клиенти, съдът намира, че от момента на влизане в сила на посочената правна норма,
а именно от 12.03.2021 г., отношенията между ищеца и ответника следва да се регулират от
договор при публично известни Общи условия, за който не е необходима писмена форма за
действителност. Последното обосновава невъзможността възникналите след 12.03.2021 г.
задължения да се претендират на основата на неоснователното обогатяване, каквито
5
твърдения се съдържат, както в исковата молба, така и в заявлението по чл. 410 ГПК.
Ищецът е основал претенцията си на неоснователното обогатяване, поради което
установяването, че от 12.03.2021 г. между страните е налице облигационно отношение и
приложение намират ОУ на ищеца, води до неоснователност на претенцията за периода от
12.03.2021 г. до 30.04.2021 г. От това следва, че претенциите за възникналите в периода от
12.03.2021 г. до 30.04.2021 г. вземания в размер на 126.17 лв., представляващи стойност на
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в процесния имот, подлежат на
отхвърляне като неоснователни. Предвид изложеното и доколкото ответникът не въвежда
твърдения и не представя доказателства за заплащане на претендираните от ищеца суми,
съдът намира, че ответното дружество дължи стойността на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 11.03.2021 г. в размер на 644.88
лв., изчислен по реда на чл. 162 ГПК.
Ето защо настоящият състав приема, че [фирма] е доказало потребление на топлинна
енергия в имота на ответника за периода от 01.05.2019 г. до 11.03.2021 г. на обща стойност
644.88 лв., поради което до тази сума следва да бъде уважен предявеният иск, като за
разликата над нея до пълния предявен размер от 2615.29 лв. и за периода от 12.03.2021 г. до
30.04.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен. Върху уважената главница следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.03.2022 г., до окончателното плащане.
Неоснователно се явява и релевираното от ответното дружество възражение за
настъпила погасителна давност на претенцията на ищеца. Предвид обстоятелството, че
вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, на основание чл. 110 ЗЗД
същото се погасява с изтичането на петгодишна давност, която започва да тече от деня на
получаване на престацията. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с ППВС №
1/28.05.1979 г., т. 7. В разглеждания случай най-старото вземане е за доставена топлинна
енергия от м.05.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение е депозирано на 14.03.2022 г., от когато се счита предявен искът за
съществуване на вземането, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК. Следователно вземането, предмет
на настоящото производство, не е погасено по давност.
Неоснователна обаче се явява претенцията на ищеца за заплащане на начислените
суми за дялово разпределение. Доколкото сумите се претендират поради неоснователно
обогатяване, то Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, не обвързват ответника. От друга страна – няма доказателства по делото
ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може
да се приеме нито, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че
ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му. Поради това искът за сумата от 20.86
лв., представляваща стойността на услугата за извършване на услугата дялово
разпределение, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден
срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая,
се претендират суми поради неоснователно обогатяване, а не на основание сключен писмен
договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди,поради което не могат да
намерят приложение клаузите на сочените от ищеца Общи условия, предвиждащи
заплащане на месечните задължения в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи при дължимото от ищеца
главно и пълно доказване надлежно получаване на покана от страна на ответника [фирма] за
6
заплащане на сумите за потребена топлинна енергия за целия процесен период. Като
писмено доказателство по делото е приета отправена от ищеца до ответника покана с изх. №
П-2621/23.03.2021 г. за заплащане на сумата в размер на 2359.24 лева, представляваща
незаплатена цена на топлинна енергия, дялово разпределение и лихва за периода от
м.05.2019 г. до м.02.2021 г. По делото е представена разписка за връчване, която от една
страна не съдържа информация относно съдържанието на пратката, а от друга е върната в
цялост с отбелязване, че не е потърсена от адресата. Ето защо съдът намира, че не са
ангажирани доказателства ответникът да е бил поставен в забава за заплащане на сумите за
потребената в имота топлинна енергия, поради което и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 381.28 лв. и за периода от 01.07.2019 г. до 01.03.2022 г. следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на предявения иск за сумата от 20.86 лв., неоснователен
се явява и акцесорният за обезщетение за забава върху посочената главница в размер на 4.32
лв. за периода от 01.07.2019 г. до 01.03.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции в размер на 23.57
лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в
заповедното производство, и в размер на 94 лв. – платена държавна такса, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в минимален размер.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от предявените
искове. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъде присъдена
сумата в размер на 78.66 лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство /в доказан заплатен размер от 100 лв./, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. От страна на ответника не е въведена претенция за присъждане на разноски в
исковото производство и не се доказва извършването на такИ..
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
[фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в [адрес], срещу [фирма], ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в [адрес] и съдебен адрес в г[адрес], иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че [фирма] дължи на [фирма]
сума в размер на 644.88 лв., представляваща ползвана от ответника без основание топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], магазин № 18, с аб. № **** за периода
от 01.05.2019 г. до 11.03.2021 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2022 г., до окончателното
плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13182/2022 г. по описа на
7
СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
за сумата над 644.88 лв. до пълния претендиран размер от 2615.29 лв. и за периода от
12.03.2021 г. до 30.04.2021 г., вкл., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло следните претенции: иска за
сумата от 20.86 лв., представляваща цена на ползвана без основание услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., и исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 381.28 лв. – обезщетение за забава за
периода от 01.07.2019 г. до 01.03.2022 г. върху вземането за топлинна енергия и за сумата от
4.32 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 01.03.2022 г. върху вземането
за дялово разпределение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в [адрес] и
съдебен адрес в [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 94 лв. – разноски за
исковото производство по съразмерност, както и сума в размер на 23.57 лв. – разноски за
заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в [адрес], да
заплати на [фирма], ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в [адрес] и съдебен
адрес в [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 78.66 лв. – разноски за заповедното
производство по съразмерност.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК ****** като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8