Решение по дело №62/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 90
Дата: 19 март 2021 г.
Съдия: Иванка Шкодрова
Дело: 20211000600062
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София БОЙКА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600062 по описа за 2021 година
С Присъда №78/01.07.2020год., постановена по НОХД №416/2020год. по описа на СГС,
НО, 24-ти състав е признат подсъдимият С. Д. Б., роден на ***год. в гр.***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с ЕГН:********** за невиновен в това на
02.10.2018год. в хале на фирма „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД, намиращо се в индустриална
зона ***, по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с А. Д. М. с
ЕГН:**********, да е причинил смъртта на В. С. Х. с ЕГН:**********, поради немърливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - да е извадил от
равновесие при повдигане на куката на мостовия кран стационарно позиционираната
метална кофражна страница, в резултат на което същата се е наклонила и паднала, като
затиснала пострадалия, допускайки следните нарушения на изискванията за безопасни и
здравословни условия на труд: не е спазил изискванията на чл.33 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, като не е положил грижа за здравето и безопасността
на пострадалия, пряко засегнат от неговата дейност, задействайки крана, повдигайки
въжетата, предизвикали падането на страницата, при положение, че между двете страници
са се намирали той и пострадалия В. С. Х.; не е спазил изискванията на чл.34, ал.1, т.1 от
ЗЗБУТ задействайки крана за неговото преместване и повдигането на носещите въжета с
куки, при положение, че куките са се намирали в съприкосновение със страницата, в
резултат на което върху страницата е оказано въздействие, което я е извело от устойчивото
състояние и същата е паднала, затискайки пострадалия В. С. Х., поради което и на осн.
1
чл.304 от НПК, съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл.123, ал.1 от НК.
С посочената присъда, съдът е признал и подс. А. Д. М., род. на ***год. в гр.***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН:********** за невиновен в това на
02.10.2018год. в хале на фирма „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД, намиращо се в индустриална
зона ***, по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване със С. Т. Б., с
ЕГН:**********, да е причинил смъртта на В. С. Х. с ЕГН:********** поради немърливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - в качеството си
на технически ръководител на С. Т. Б. и пострадалия В. С. Х., да е допуснал следните
нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд: да не е спазил
изискванията на чл.13 и на т.3 от Приложение №3 на Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009год. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
като не е провел инструктаж на работното място /с минимална продължителност 5 работни
дин/ на В. С. Х. и на С. Т. Б. и не го е регистрирал съгласно изискванията на цитираната
наредба – не е провел изпит и не е съставил протокол за получените резултати и не е вписал
в Книгата за проведените инструктажи; не е запознал служителите Б. и пострадалия Х. с
инструкцията по чл.59 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на
повдигателни съоръжения като координатор на съвместното прилагане на Споразумението
межди „МИКС-Констръкшън“ ООД и „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД; не е спазил изискванията
на чл.55, т.4 от същата наредба, като не е разработил инструкция в която да се определят
задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал, реда за пускане,
обслужване и спиране на съоръженията, действията по аварийни спирания и при аварии и
злополуки; не е спазил изискванията на чл.62, ал.1 от същата наредба, като не е представил
срещу подпис на В. С. Х. и С. Т. Б. графични схеми за начините на привързване на товарите,
съобразно задълженията си по трудова характеристика, поради което и на осн. чл.304 от
НПК, съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.123,
ал.1 от НК.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от адв. С.З. от САК, в
качеството му на повереник на частните обвинители С.Х., Р.Х., М.Х. и Н.Н., всичките
наследници на починалия В. С. Х.. В същата се твърди, че са събрани доказателства, от
които по несъмнен и категоричен начин се доказва вината на подсъдимите относно
повдигнатите им обвинения. С жалбата се иска да бъде отменена атакуваната присъда като
неправилна и неоснователна и въззивната инстанция постанови друга такава, с която да
признае подсъдимите за виновни, съобразно повдигнатите им обвинения. Допълнения към
жалбата след изготвяне и съобщаване на мотивите, не са били направени. Не са били
направени и доказателствени искания.
Против присъдата е постъпил и протест от СГП. В протеста и допълнението към
него, се излагат съображения, че са събрани достатъчно по обем доказателства, които
2
подкрепят обвинителната теза. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения като е частично или изцяло игнорирал, превратно
тълкувал и изопачил доказателствата, с което е накърнил процесуалните права на
прокурора, представил доказателствата по делото. Иска се от въззивната инстанция да
отмени протестираната присъда, като постанови друга такава, с която да признае двамата
подсъдими – Б. и М., за виновни за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК и да им
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ съобразно предвиденото в санкционната
част на правната норма, а имено три години, чието изпълнение да бъде отложено при
условията на чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. Алтернативно се прави искане делото
да бъде върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав на осн. чл.348, ал.3 от НПК.
Доказателствени искания в протеста не са били направени.
Възражение по реда на чл.322 от НПК не са били направени от подсъдимите Б. и
М..
В съдебно заседание пред въззивната инсатнция, представителят на Апелативна
прокуратура – София е заявил, че поддържа протеста по изложените в същия съображения.
Твърди се, че са установени по един безспорен начин действия на подс.Б. по задействане на
крана, довело до изваждане на страницата от равновесие, падането й и последвалото
затискане на пострадалия Х., което е в причинно следствена връзка с настъпилата му смърт.
Прави се искане, въззивната инстанция да направи собствен анализ на доказателствата,
различен от изводите на първоинстанционният съд, който анализ да докаже, че двамата
подсъдими са извършили деянието за което им е повдигнато обвинение.
Пред въззивната инстанция, повереникът на частните обвинители също
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като акцентира, че не следва да се
кредитира възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка, тъй като е
несериозна. Прави се искане да се постанови акт, с който двамата подсъдими да бъдат
признати за виновни.
Защитата на подс.М. - адв.К.Д. пледира апелативният съд да потвърди
присъдата, като остави без уважение протеста на СГП и жалбата на частните обвинители
спрямо неговия подзащитен. Според защитата, подс.М. не е нарушил нормативните
изисквания, сочени в обвинителния акт, които да са в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Изтъкват се съображения, че правилно
първоинстанционният съд не е взел в предвид заключенията по СТЕ, в определени части,
касателно пункт първи на обвинението, с оглед на обстоятелството, че са налице
доказателства, с които вещите лица не са се запознали и не са били взети в предвид при
изготвяне на експертизите. По отношение на втория пункт на обвинението, защитата
акцентира, че другият подсъдим Б. е бил правоспособен кранист и обвинението, че подс.М.,
в качеството си на координатор на съвместното прилагане на Споразумението между „Микс
Констръкшън“ ООД и „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД, не е изпълнил задължението си да го
3
запознае него и пострадали Х. по чл.59, ал.1 от Инструкцията за безопасна експлоатация и
техническия надзор на повдигателни съоръжения е несъстоятелна. Несъстоятелно е и
обвинението, че подс.Б. е лицето, което е задължено да разработи инструкция в предвид, че
не е бил ползвател на техническото съображение и това не влиза в задълженията му.
Налице са и информационни табели на работното място във връзка със закачването на
товарите. В предвид на всичко изложено, се прави извод за правилност на постановената
присъда, поради което се иска въззивната инстанция да я потвърди.
Подсъдимият М., в предоставеното му право на лична защита, е заявил, че
поддържа казаното от защитника му и няма какво повече да добави, а в последната си дума
е поискал от апелативния съд да потвърди оправдателната присъда.
Защитата на подс.Б. – адв. С.Д. в пледоарията си застъпва тезата, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, тъй като същата е правилна и
законосъобразна, постановена при детайлен анализ на всички събрани доказателства по
делото, в тяхната им съвкупност. Според защитата, настъпването на инцидента не се дължи
на неправилни и несъобразени действия от страна на подзащитния му. Правилно и
законосъобразно първата инстанция не е дала вяра на заключението по СТЕ по ЗЗБУТ в тази
му част, тъй като вещите лица са работили изключително с показанията на подс.Б., дадени
като свидетел в досъдебното производство и от записа, като последният не е категоричен по
въпросите свързани с това кой и кога е управлявал крана, кой го е привел в работен режим и
дали подс.Б. държи в ръцете си дистанционно устройство на крана при това задвижване. В
предвид на всичко изложено, се иска апелативният съд да потвърди първоинстанционната
присъда.
Подсъдимият Б., в предоставеното му право на лична защита, е заявил че
поддържа казаното от защитника му и няма какво повече да добави, а в последна дума е
поискал от апелативния съд да потвърди оправдателната присъда.
Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав, след като прецени събраните
доказателства в производството по делото и доводите на страните, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
В производството пред първата инстанция, са били събрани всички възможни
доказателства, необходими за изясняване на делото във връзка с повдигнатите от
прокуратурата обвинения по чл.123, ал.1 от НК. Пред въззивната инстанция не са били
ангажирани доказателства и не е провеждано въззивно съдебо следствие.
Не се спори от страните в процеса относно качеството на всеки един от двамата
подсъдими Б. и М. и на пострадалия Х., в каквото същите са били на обекта и при
настъпване на трудовата злополука.
Подсъдимият С. Т. Б. е работел като шлосер – електрозаварчик във „Микс
4
Констръкшън“ ООД гр.София. Налице е Трудов договор №КС-008/19.06.2012год. с
изготвена към него длъжностна характеристика. Според последната, подс.Б. е следвало да
проверява всички параметри, гарантиращи сигурността при работа, да участва в процеса и
работата по правене на кофражни форми и при необходимост да работи и на мостови и
козлови кранове с товароподемност до 40тона. Във връзка с последното задължение, подс.Б.
имал и необходимата правоспособност – Свидетелство за правоспособност за упражняване
на професия „Машинист на мостови и козлови кранове“. При постъпването си на работа, на
подс. Б. е бил проведен начален инструктаж, а в последствие в периода от 20.06.2012год. до
25.06.2012год., е преминал и през инструктаж на работното място, в следствие на което е
бил допуснат до самостоятелна работа.
Подсъдимият М. е бил назначен в „Микс Констръкшън“ ООД на длъжност
„Технически ръководител“ с трудов договор №44/18.06.2006год. На 01.06.2011год. е било
сключено допълнително споразумение по силата на което била променена длъжността,
която заемал подс.М. от „Технически ръководител“ на „Ръководител звено ЗСК“. Според
длъжностната характеристика на последната, той отговарял за изпълнението на строежа в
съответствие с издадените строителни книжа, както и с правилата за изпълнение на СМР и
на мерките за опазване живота и здравето на хората на строителната площадка, както и за
провеждането на ежедневни, периодични, извънредни инструктажи и такива на работното
място.
Пострадалият В. С. Х. работел по трудов договор №КС-033/18.10.2013год. в „Микс
Констръкшън“ ООД на длъжност „Арматурист“. Към договора е налице подписана от
пострадалия Х. длъжностна характеристика. На пострадалия бил проведен начален
инструктаж на 18.10.2013год. и инструктаж на работното място в периода от 21.10.2013год.
- 28.10.2013год., когато той бил допуснат до самостоятелна работа.
Последният периодичен инструктаж, проведен на подс.Б. и пострадалия Х. бил на
01.10.2018год., като са били извършвани редовно и ежедневни инструктажи.
На 01.06.2015год. между „ЗСК-СТОМАНОБЕТОН“ЕАД, в качеството на
възложител и „МИКС-КОНСТРЪКШЪН“ООД, в качеството на изпълнител бил сключен
Договор за изработка /л.154,т.1 ДП/. Предметът на договора бил „изработка на армировки,
закладни части, стоманени детайли, метални връзка; да извършва ремонт на кофражни
форми, да извършва монтаж/демонтаж на изброените елементи и други възложени дейности
във връзка с изброените“. За целта било уговорено дейностите, включени в предмета на
договора да се осъществяват от изпълнителя „МИКС-КОНСТРЪКШЪН“ООД на
производствената територия на възложителя „ЗСК-СТОМАНОБЕТОН“ЕАД, което включва
заводски помещения, цехове, оборудване, битови, складови и спомагателни помещения,
прилежащи площадки, пътища и подходи. Срокът на договора бил до изричното му
прекратяване, а сроковете по изпълнение на изработките и съответните дейности е следвало
да се съобразяват с оперативния производствен график на завода - „ЗСК-
5
СТОМАНОБЕТОН“ЕАД. Във връзка с предмета на делото, са съответно т.12 и т.14 от
посочения договор, съгласно които изпълнителят „МИКС-КОНСТРЪКШЪН“ООД се
задължава „да предприеме всички задължителни и необходими мерки за осигуряване и
спазване на изискуемите условия за безопасност и здраве на работа, съгласно „Наредба
№2/2004год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР“, както и другите приложими нормативни документи в тази област“,
както и „За осигуряване взаимодействието между дружествата по отношение на
здравословни и безопасни условия на труд, се подписва конкретно Споразумение за
съвместно осигуряване на ЗБУТ и опазване на околната среда при едновременната работа
на територията на „ЗСК-СТОМАНОБЕТОН“ЕАД. Като едно от задълженията на
възложителя „ЗСК-СТОМАНОБЕТОН“ЕАД в т.15 е уговорено „да определи вътрешния ред
относно технологията и безопасността на производството, да определи работни места на
изпълнителя, както и да осъществява контрол за правилното използване на технологичното
оборудване и цялостното спазване на правилата на производствения процес“. По силата на
т.14 от посочения договор, на 05.06.2015год. между страните било сключено Споразумение
за съвместно осигуряване на ЗБУТ и опазване на околната среда при едновременната работа
на територията на „ЗСК-СТОМАНОБЕТОН“ЕАД /л.156, т.1 от ДП/. Съгласно това
споразумение, „ЗСК-СТОМАНОБЕТОН“ЕАД се задължава да информира работниците на
„МИКС-КОНСТРЪКШЪН“ООД, работещи на територията на завода, чрез техните
технически ръководители за рисковете при работа на площадките му, както и да извършва
начален инструктаж съгласно Наредба №РД-07-2/2009 на работниците на „МИКС-
КОНСТРЪКШЪН“ОО, които ще работят на територията на завода и да следи за спазването
им. По отношение на всички други инструктажи съгласно Наредба №РД-07-2/2009
отговорността за провеждането им, както и за осигуряване на безопасни условия на труд, се
носи от изпълнителя „МИКС-КОНСТРЪКШЪН“ООД. Като координатор на съвместното
прилагане на споразумението за „МИКС-КОНСТРЪКШЪН“ООД са посочени подсъдимия
А.М. и лицето Н. А.. Същите следва да съгласуват със възложителя „ЗСК-
СТОМАНОБЕТОН“ ЕАД осигуряването на ЗБУТ на територията на завода.
Във връзка с възложена дейност, в изпълнение на договора между „МИКС
КОНСТРЪКШЪН“ ООД и „ЗСК СТОМАНОБЕТОН“ЕАД, подс.Б. и пострадалия Х., са
работели в производствено хале - първа писта в „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД, район ***,
Промишлена зона, кв.***. На 02.10.2018год. двамата започнали довършителна работа по
кофражна страница с размери в сантиметри 1400/132/30, част от кофражна форма за колона,
която е трябвало да бъде подготвена за изработване на бетонова отливка. След приключване
на довършителните работи по посочения елемент, около 9,30часа, подс.Б. взел
дистанционното управление за мостов двуредов кран с рег.№СПс6830, зав.№12636,
собственост на „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД, с който преместили кофражната страница,
закачайки на страницата две от въжетата с куки на мостовия кран. Кранътбил задействан от
подс.Б., а кофражната страница - отместена настрани.От този момент нататък няма данни
какво е станало с дистанционното управление на крана, включително и такива, че същото е
6
било у подсъдимия Б. в момента на инцидента. Кофражната страница била поставена
успоредно на друга такава, с цел оформяне на пространство, в което да се отлее бетонната
колона. Пострадалият Х. влязъл между двете кофражни страници, като откачил една от
куките. Подсъдимият Б. откачил другата кука от преместения елемент, след което се
отправил към пострадалия, провел кратък разговор с него във връзка с необходимостта на
„магаре“ за да се оформи кофража и се отдалечил. В този момент подс.Б. забелязал, че
преместената с крана кофражна страница се наклонила и започнала да пада. Той извикал на
пострадалия Х., който бил с гръб към падащия елемент. Подсъдимият Б. успял да избегне
затискането от кофражната страница, докато пострадалият Х. не успял да избегне удара и
бил притиснат отсъщата. При падането се чул силен шум, който привлякъл вниманието на
работещите наблизо. Пръв се отзовал на мястото св.П.. Подс.М. участвал в провеждане на
оперативка във връзка със задачите за деня, когато им било съобщено за инцидента и
незабавно се отправили към местопроизшествието. Опитът да бъде преместен тежкия
елемент само с ръце на притеклите се на помощ работници останал неуспешен. С цел да
бъде освободено тялото на пострадалия, бил използван отново въпросния кран.
Пострадалият Х. бил все още жив, но починал до пристигането на медицинския екип на
спешна помощ.
От заключението по приетата СМЕ на труп № Т-66/2018год. се установява, че
пострадалият Х. е получил множество увреждания, подробно изложени от вещите лица и в
мотивите на първоинстанционният акт, като заключението за непосредствената причина за
настъпилата смърт е посочена тежката съчетана гръбначно-мозъчна травма и травмата на
органи в коремната кухина, с водеща роля на разкъсването на коремната аорта. Според
вещите лица, смъртта е настъпила много бързо след получаване на травмите и е била
неизбежна. Установените от вещите лица увреждания, са получени от действие на твърди
тъпи предмети с много голяма травмираща сила и целеустремително въздействие на ниво
корем-поясна област и могат да се обяснят с данните от притискане на пострадалия между
твърди тъпи предмети с голяма маса.
В съдебно заседание пред първата инстанция е било прието заключението по
изготвената в досъдебното производство видеотехническа експертиза на предоставения
запис от производствено хале на „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД /л.129 – 137, т.1 от ДП/. Същото
установява, че видеофайловете на този запис са цифров презапис на оригиналните файлове,
записани върху твърдия диск на компютър на видео-охранителната система. Вещото лице
не е установило следи от манипулация /намеса/върху записаната информация. На записите
се установяват две лица от мъжки пол, намиращи се около продълговата платформа, окачена
посредством такелажни въжета на кука на крана, която поставят изправена върху тясната
страна. В последствие едно от лицата, стоящо по – близо на кадъра влиза между двете
конструкции като за момент в ръката му се вижда относително по –тъмен предмет, чиято
дължина и форма вещото лице не може да определи поради недостатъчна резолюция и
отдалечеността на записващата камера от обекта. По-близко стоящото лице преминава
между платформите, а второто лице обикаля платформата от външната й страна, като и
7
двете лица осъществяват действия, наподобяващи откачване на такелажните въжета от
платформата, при което същите се отпускат. В последствие лицето, което е било отвън
/отдясно/ на платформата преминава между двете платформи и навлиза в пространството
между тях. Лицата работят за кратко между платформите, като въжетата на лебедката са
отпуснати. В един момент куката на крана, на която са закачени въжетата започва да се
повдига, което води до опъване на въжетата в права вертикална линия нагоре и дясната
платформа започва да се накланя напред, като отклонява и опънатото въже. Платформата
пада върху пода, а куката и такелажните въжета силно се разклащат. Откъм далечната част
на платформата изпод нея излиза лице и се насочва към мястото, където е било първото
лице.
В производството по делото са изготвени и приети заключенията по Комплексна
техническа експертиза по безопасни условия на труд /л.178-195, т.1 от ДП/ и две
допълнителни Комплексни технически експертизи по безопасни условия на труд /л.139-148,
т.2 ДП и л.245-253, т.2 от ДП/. Вещите лица са дали отговор на въпросите относно това
какви видове инструктаж трябва да бъде проведен на работещите в „МИКС
КОНСТРЪКШЪН“ ООД и са били проведени, изискванията за съдържанието им и лице,
провеждащо ги.
В Комплексна техническа експертиза по безопасни условия на труд, е даден
отговор относно механизма на възникналата злополука и непосредствената причина за това,
от гледна точка на поставената задача с условие дистанционното на крана да се е намирало
през цялото време в ръката на подс.Б., като се даде отговор от техническа гледна точка
какви са допуснатите нарушения на нормативните изисквания по безопасни и здравословни
условия на труд, при констатирани нарушения дали същите се намират в причинно
следствена връзка и кои с настъпилия вредоносен резултат и могло ли е да бъде
предотвратена злополуката. Вещите лица са дали отговор на така поставените им въпроси,
като са изброили какви видове инструктаж следва да бъдат проведени – начален, на
работното място, периодичен, ежедневен и извънреден, техните изисквания за съдържание,
продължителност и лицата, които ги провеждат. Според вещите лица са възможни две
версии за излизането на страницата от устойчиво положение и нейното падане, затискайки
пострадалия Х.: 1/след преместване страницата не е била поставена в устойчиво положение
и в определен момент под въздействие на собственото си тегло е паднала, 2/при
придвижване нагоре на откачените въжета с куки, някоя от куките на въжетата се е закачила
на укрепващ метален елемент, заварен по външната повърхност на страницата и я
наклонява, извеждайки я от устойчиво положение и алтернативно – страницата да не е била
поставена в достатъчно устойчиво положение, при което при движение на въжетата се е
наклонила и паднала.
В заключението е прието, че подс.М. не е спазил изискванията на чл.13 на Наредба
№РД-07-2 от 16.12.2009год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
8
безопасни условия на труд, тъй като не е провел инструктаж на работното място на
пострадалия Х. и на подс.Б. и не го е регистрирал съгласно изискванията на посочената
наредба. Това задължение на подс.М., вещите лица са извели въз основа на Заповед У-
01/03.01.2017год. на управителя на „МИКС КОНСТРЪКШЪН“ ООД и от Програмата за
провеждане на инструктаж по безопасност и здраве на работното място, периодичен
инструктаж, извънреден инструктаж. Според вещите лица в ДП не са установени документи,
удостоверяващи извършването на инструктаж на работното място по отношение на
пострадалия и другия подсъдим. По отношение на подс.Б., вещите лица са дали
заключение, на първо място, че същият не е спазил изискването на чл.33 от ЗЗБУТ, като не е
положил грижа за здравето и безопасността на пострадалия, като е задействал крана и е
повдигнал въжетата, предизвикали падането на страницата, при положение, че между двете
страници са се намирали заедно с пострадалия Х. и на второ място са приели, че подс.Б.
като управляващ мостовия кран не е спазил изискванията на чл.34, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ като е
задействал крана за неговото преместване и повдигането на носещите въжета с куки при
положение, че куките са се намирали в съприкосновение със страницата и по този начин е
оказано въздействие с извеждането й от устойчиво положение и е последвало падането й.
Според вещите лица тези действия на подс.Б. са в пряка причинна връзка с настъпилата
злополука.
В двете допълнителни Технически експертизи по безопасни условя на труд /л.139-
148, т.2 ДП и л.249-254, т.2 ДП/ е посочено, че съобразно изискванията на чл.10, ал.3 от
Наредба №РД-07-02 от 16.12.2009год. следва да се провеждат следните видове инструктаж:
начален, на работното място, периодичен, ежедневен и извънреден. Със заповед У-
01/03.01.2017год. на управителя на „МИКС КОНСТРЪКШЪН“ ООД е определено, че
инструктажите по безопасност и здраве на работа се провеждат при постъпване на работа,
при преместване на друга работа или промяна на работата, при въвеждането на ново или при
промяна на работно оборудване и технология и периодично за задържане и допълване на
знанията на работещите по безопасност и здраве при работа. Вещите лица не променят
изводите, дадени в Комплексната техническа експертиза по безопасни условия на труд си,
относно посочените нарушения от страна на двамата подсъдими.
Така изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства по
делото. Направените констатации от първата инстанция и извършения анализ на
доказателства, се споделят и от въззивния съдебен състав, поради което и не се намери за
нужно да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Първоинстанционният съд прецизно и
детайлно е дал отговор относно обясненията на подсъдимите и защо е ценил същите и като
достоверен източник на информация по делото. Такъв е бил подхода и при преценка на
показанията на св.П. при констатирани леки противоречия от дадените в хода на ДП
/приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/ и тези в съдебно заседание
касателно периода от момента, в който подс.Б. е оперирал с дистанционното управление на
крана до падането на кофражната страница.
9
Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че подс.М. е провел
инструктаж на работното място по отношение на пострадалия Х. и подс.Б., като не е ценил
заключенията на изготвените по делото Комплексни технически експертизи по безопасни
условия на труд и допълнителните такива по изложените съображения във връзка с разбора
на доказателствата и липсата на категоричност относно това дали вещите лица са се
запознали с всички доказателства по делото, касаещи поставените им задачи. Тези изводи на
СГС са подкрепени както от обясненията на подс.Б., така и от страници на Книгата за
инструктаж на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж „МИКС
– Констръкшън“ ООД /л.116 и л.117, т.2 от ДП/, където е отразен като вид проведен
инструктаж „периодичен“, но видно от отразеното същият е бил проведен в периода от
21.10.2013год. до 28.10.2013год., когато на пострадалия Х. е било разрешено самостоятелна
работа и в периода 20.06.2012год.-25.06.2012год., когато на подс.Б. е била разрешена
самостоятелна работа. Направеният анализ на Заповед У-01/03.01.2017год. и Приложение
№3 от Наредба №РД-07-02 от 16.12.2009год. на МТСП и МЗ относно същността на
периодичния инструктаж и извода, че посочения по – горе инструктаж по своята същност
представлява такъв на работното място и е бил проведен от подс.М. по отношение на
пострадалия Х. и подс.Б., се споделя и от въззивната инстанция. Както правилно и
законосъобразно е прието от първата инстанция, липсата на надлежната му регистрация
съгласно изискванията на чл.13, ал.3 от Наредба №РД -07-02 от 16.12.2009год. е нарушение
на наредбата, но същото не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
По отношение на второто и третото твърдяно нарушение в обвинителния акт за
подс.М., което е посочено във вр. нормата на чл.123 от НК – за това, че като координатор на
съвместното прилагане на Споразумението между „МИКС Констръкшън“ ООД и „ЗСК
Стоманобетон“ ЕАД, не е запознал подс.Б. и пострадалия Х. с инструкцията по чл.59 от
Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателните съоръжения,
СГС е направил анализ на Комплексната техническа експертиза по безопасни условия на
труд и допълнителните такива въз основа на останалите доказателства, поради което не е
кредитирал заключенията в тази им част. Тези изводи, се споделят и от въззивната
инстанция. Видно от посочената експертиза, първоначално вещите лица приемат, че „МИКС
Констръкшън“ ООД като ползвател на повдигателните съоръжения /мостови кран/, не е
разработил инструкция за работа с повдигателни съоръжения съгласно изискванията на
чл.59 от Наредба за безопасна експлоатация и техническия надзор на повдигателните
съоръжения и на чл.166 на Наредба №166 от 23.09.1999год. В допълнителната експертиза от
м.май 2019год., позовавайки се на постигнатото между двете дружества споразумение за
съвместно осигуряване на ЗБУТ и опазване на околната среда при едновременната работа на
територията на „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД, вещите лица дават заключение, че
координаторите по споразумението за „МИКС Констръкшън“ООД – подс.А.М. и Н. А., е
следвало да се запознаят с рисковете на работата и да осигурят съществуваща инструкция от
„ЗСК Стоманобетон“ ЕАД /ако има такава/ или да разработят такава. В допълнителното
10
заключение от м.септември 2019год., вещите лица след като констатират наличие на такава
инструкция, изготвена от „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД, приемат в заключението си, че такава
инструкция от страна на „Микс Констръкшън“ ООД не е налична. При тези констатации,
вещите лица приемат, че подс.М. не е спазил изискванията на чл.55, т.4 от Наредба за
безопасна експлоатация и техническия надзор на повдигателните съоръжения, тъй като не е
разработил инструкция съгласно изискванията на чл.46, ал.1, т.2 от Закон за техническите
изисквания към продуктите /ЗТИП/, с която да се определят задачите, функциите и
отговорностите на обслужващия персонал, редът за пускане, обслужване и спиране на
съоръженията, действията при аварийни спирания и при аварии и злополуки, и която да
бъде предоставена срещу подпис на отговорните лица и на обслужващия персонал. При така
изложеното относно постигнатото споразумение и наличие на „Инструкция за безопасна
работа с повдигателни съоръжения“, изработен от „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД, не може да
бъде търсена отговорност на подс.М. за това, че не е изпълнил изискванията на чл.55, т.4
Наредбата за БЕТНПС за изготвянето на инструкция за работа по чл.46, ал.1, т.2 от ЗТИП.
Съгласно посочената норма от ЗТИП ползвателят на съоръжения с повишена опасност е
длъжен да изработи инструкция за работа въз основа на техническата документация и
инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията и съобразно
особеностите на обекта, в който те се експлоатират. В настоящия казус мостовия кран е
ползван от всички дружества, подписали споразумението, вкл. и „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД.
Именно последното дружество е изготвило Инструкция за безопасна работа с повдигателни
съоръжения и Инструкция за безопасна работа при сапаниране на товари, изпълнявайки по
този начин изискванията на чл.55 от Наредба за БЕТНПС и е определило съответните
отговорници за безопасна експлоатация на повдигателните съоръжения със Заповед №РД-
13-12/18.03.2016год. Задължение за запознаване с посочените инструкции е на „ЗСК
Стоманобетон“ ЕАД чрез техническите ръководители на дружествата, като за „МИКС
Констръкшан“ ООД съгласно постигнатото споразумение от 05.06.2015год.,това е и подс.М..
Запознаването на работниците технически става с провеждането на инструктажи, което
подс.М. е изпълнил в предвид на приложените доказателства. Позоваването на вещите лица
на т.3 от Заповед №У-04/02.01.2018год. на управителя на „МИКС Констръкшън“ ООД, че
именно подс.М. е натоварен със задължението да изготви инструкция за безопасна работа с
повдигателни съоръжения, е несъстоятелно. Съгласно посочената заповед, подс.М. е
следвало да отговаря за безопасната експлоатация на повдигателните съоръжения въз основа
на сключеното споразумение със „ЗСК Стоманобетон“ ЕАД.
Правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционният съд, че не е налице от
страна на подс.М. и нарушение на чл.62, ал.1 от Наредбата за БЕТСПС, което да е в пряка
причинна връзка с деянието по чл.123 от НК, за което му е било повдигнато обвинение.
Както е посочил в мотивите си СГС, по делото е приложен Протокол за предоставена
информация за рисковете за здравето и безопасността при работа и мерките, които се
предприемат за отстраняване, намаляване и контролиране не тези рискове, за проведеното
обучение и инструктаж за видовете знаци и сигнали и тяхното значение на безопасност и
11
здраве при работа. Както и изискванията за условията за използването им, за запознаване с
аварийния план и приложени таблици, в които подс.Б. и пострадалия Х. са се подписали.
Наличието на това, както и показанията на св.П. и обясненията на подс.Б. за наличието на
съответни таблици, знаци и техните разяснения навсякъде в производствения цех, при
липсва на каквито и да било доказателства в обратното, са послужили за правилен извод на
СГС, че е налице липса на категоричност на обвинителната теза в тази й част. При така
изложеното въззивната инстанция споделя изводите, че не следва да се възприемат изводите
на вещите лица от Допълнителната експертиза за ТЕБУТ от м.септември 2019год. за
нарушение на чл.62, ал.1 от Наредбата за БЕТСПС.
По отношение на повдигнатото обвинение на подс.Б., на първо място е въведено
обвинение, че е нарушил чл.33 от ЗЗБУТ, като не е положил грижа за здравето и
безопасността на пострадалия, пряко засегнат от неговата дейност, като е задействал крана и
е повдигнал въжетата, предизвикали падането на страницата. Вещите лица в заключенията
си по КТЕБУТ /л.184, т.1 от ДП/ са приели, че механизмът на възникване на злополуката от
техническа гледна точка е изваждане на кофражната страница от устойчиво положение чрез
закачане с куката на подемно въже на мостовия кран на укрепващ метален елемент, заварен
по външната повърхност на страницата. Това, според вещите лица, е станало в резултат на
неправилните действия на краниста /подс.Б./, свързани с повдигане на носещите въжета с
куки и преместване на крана, при положение че куките са се намирали в съприкосновение
със страницата. Този извод не е бил променен и в допълнителната ТЕБУТ от м.септември
2019год./л.245, т.2 от ДП/. При изготвяне на посочените две експертизи, вещите лица са се
позовали на свидетелски показания, протокола за извършена видео експертиза и съответната
нормативна база, като са мотивирали две възможни версии за излизането на страницата от
устойчиво положение и нейното падане, затискайки пострадалия Х.. Другата версия в
експертизата, която вещите лица приемат като по-малко вероятна е, че след преместването,
страницанта не е била поставена в положение, което да осигури нейното устойчиво
положение и в определен момент под въздействие на собственото си тегло, без въздействие,
същата пада, затискайки пострадалия. Същата не е включена в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Въззивната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционният съд
относно видеотехническата експертиза в частта, с която е прието, че е налице повдигане на
куките на крана, което води до извода, че последният е бил задействан. Констатираното
повдигане на куката на крана, за която са били закачени въжетата с други две куки, в посока
нагоре, е налице. Друг е въпросът, че не може да се установи дали опъването на въжетата е
причинено от повдигането на куката или от самото падане на кофражната страница. Св. П.
не може да каже къде са били въпросните куки на въжетата – дали са държали страницата
или са били във въздуха.Това не променя крайния извод на първата инстанция, че не е
доказано подс.Б. да е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Това е така,
с оглед липсата на каквито и да било доказателства подсъдимият Б. да е държал и оперирал
с дистанционното управление на мостовия кран в момента на инцидента. В показанията си,
св.П. е заявил, че не знае кой е държал в ръцете си дистанционното управление на крана
12
преди падането на страницата, както и че не е видял подс.Б. да го държи в ръцете си.
Същият е заявил, че в един по – ранен момент подс.Б. е управлявал крана при
преместването на кофражната страница настрани. Приетото в заключението на
видеотехническата експертиза, че при преминаването на лицето, стоящо в този момент по–
близо до камерите, между двете платформи за момент се откроява тъмен предмет с
неустановени размери, форма и характер в ръката, не може да обоснове категоричен извод,
че този предмет е дистанционното управление на крана.
С оглед на всичко това, въззивния съдебен състав споделя изводите на СГС относно
назначените експертизи, с изключение на отразеното по – горе относно видеотехническата
експертиза, поради което и не намира основание да преповтаря същите в пълния им обем.
Фактическата обстановка е изградена въз основа на прецизен анализ на всички събрани по
делото доказателства, в тяхната съвкупност. Направеният анализ на събраните по делото
доказателства от СГС и липсата на съществени противоречия относно фактите, предмет на
доказване по делото, се възприема от настоящия въззивен съдебен състав, поради което
правилно и законосъобразно е прието, че се налага единствено възможния и правилен
правен извод, че подсъдимите не са осъществили състава на чл.123, ал.1 от НК.
Нормата на чл.123 от НК е бланкетна норма, която по отношение на
задължителните в конкретния случай заповеди или запрети, се позовава на технически
правила и норми от съответния нормативен или подзаконов акт, които конкретизират
дължимото поведение на виновния и съдържанието на признаците на престъпния резултат.
Следователно, след като от събраните по делото доказателства, не се установи подсъдимите
да са нарушили посочените правила и норми в обвинителния акт, то не е налице доказаност
на обвинението така както изисква разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК.
В предвид на всичко изложено, САС счете оплакванията в протеста и във
въззивната жалба на частното обвинение за неоснователни.
При служебната проверка на присъдата въззивният съд не намери други
нарушения на процесуалния или материалния закон, съставляващи основание за отмяната й
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.чл.338 от НПК,
Апелативен съд-София, НО, 3-ти състав


РЕШИ:

13
ПОТВЪРЖДАВА присъда №78 от 01.07.2020г., постановена по НОХД
№416/2020г. на Софийски градски съд, НО, 24-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14