Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 15.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на четвърти
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 207/21 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят О.Т.И. ***, ****, с ЕГН ********** е
недоволен от издаденото от Министъра на земеделието,
храните и горите Наказателно постановление № НП-43 от 24.02.2021 г., с
което на осн. чл.
41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ му е наложена
„глоба” от 1000.00 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 1 от същия закон и чл. 3, ал.
2, изр. първо от Правилника за прилагането му.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и моли
да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган – Министърът
на земеделието,
храните и горите, се представлява от гл. юрисконсулт Петя Георгиева, която
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Подробни
съображения излага в писмена защита.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както
и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено
следното:
С Наказателно постановление № НП-43 от 24.02.2021
г., на жалбоподателя О.И. на осн. чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ е наложена глоба
от 1000.00 лв., за това, че не ползва земеделската земя в обхвата на поземлен
имот с идентификатор 44238.604.257 за земеделски цели, тъй като в имота е
изградена едноетажна сграда със застроена площ около 100 кв. м. и до съставянето на АУАН няма
влязло в сила решение за промяна на предназначението й.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес.
По същество жалбата се явява и основателна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
В ОД „Земеделие“ – гр. Монтана е постъпило
писмо от 26.10.2020 г. на МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“, с което на осн.
чл. 66, ал. 2 от ЗМВР уведомяват за извършено от О.Т.И. нарушение и съответно –
за вземане отношение по компетентност. Във връзка с това писмо св. Г.Д. –
служител на ОД „Земеделие“ гр. Монтана извършила проверка в кадастралната карта
на гр. Лом и установила, че имот с идентификатор 44238.604.257 земеделска земя
и е собственост на О.Т.И. и Иван Несторов Михайлов. Установила, че за имота
няма дадено положително становище и съответно решение на комисия по реда на Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделските
земи без промяна на предназначението им. На 16.12.2020 г. комисия,
назначена със Заповед на директора на ОД „Земеделие“ извършила проверка на
имота на място. Комисията констатирала, че имотът е разделен на две части, като
в по-голямата е изградена едноетажна сграда със застроена площ ок. 100 кв. м.,
а в по-малката - едноетажна сграда със застроена площ ок. 40 кв. м. По-голямата
част от имота била собственост на жалбоподателя О.И., който присъствал на
проверката. За същата бил съставен констативен протокол, а на 27.01.2021 г. в сградата на ОДЗ Монтана св. Д.
съставила на И. АУАН за това, че към 16.12.2020 г. използва земеделска земя за
неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като е
изградил едноетажна сграда с площ ок. 100 кв. м. в имот с идентификатор
44238.604.257 по КККР на гр. Лом, втора категория по ЗАТУРБ с площ 2.351 дка,
земеделска земя с начин на трайно ползване „неизползвана нива“. Като възражения
в акта, И. записал, че не е увредил хумусния слой, постройката е ДСК /дървена
сглобяема конструкция/, която е положена върху остатъци от стара
селскостопанска постройка, АУАН е съставен в негово отсъствие и след изтичане
на давностния срок. На 24.02.2021 г. АНО издал атакуваното наказателно
постановление, с което наложил на О.И. съответната глоба.
При проверка на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, съдът намира, че и двата акта, отразяващи
двете фази на административнонаказателното производство, са издадени от компетентни
органи, в предвидените в ЗАНН срокове и притежават необходимите реквизити. Съгласно
чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН „Не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението”. С деянието, за което е повдигнато
административно обвинение - използване на земеделски земи за неземеделски нужди
без промяна на предназначението им, за дата на извършване на нарушението се
счита датата на констатирането му. Тъй като описаното нарушение се извършва в
определен период от време, до преустановяването му, за дата на извършването му
се смята датата на констатирането му – 16.12.2020 г. /така и Решение №
667/15.12.2016 г. на АС - Монтана/. АУАН е съставен на 27.01.2021 г., т.е. в
рамките на давностния срок, визиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
По същество обаче съдът намира, че
жалбоподателят неправилно е санкциониран за нарушение на ЗОЗЗ.
Като посочени разпоредби в АУАН и в
НП са посочени чл. 2, ал. 1 ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2 ППЗОЗЗ.
Чл. 3, ал. 2 ППЗОЗЗ предвижда, че „Без
промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се
извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи,
с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ, когато земите са
включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране“.
Актосъставителят, а впоследствие и
АНО са преценили, че И. е нарушил тези разпоредби, като е изградил едноетажна
сграда в имота си, който е земеделска земя.
Според чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ: „Строителство
в земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва за
оранжерии и за линейни обекти по чл. 17а, ал. 2, а за обекти, чиито функции са
свързани със земеделското предназначение на земята - при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите и министъра
на регионалното развитие и благоустройството“.
Наредба № 19/25.10.2012 г. за
строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им урежда
условията и редът за застрояване в земеделските земи по смисъла на ЗОЗЗ за
случаите, в които не се променя предназначението им.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата:
„Без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава
застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с
предназначението на земята, както следва:
1.
при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки за
съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за
обитаване в тях;“ В тези случаи сградите
и постройките се разполагат в част от имота, предназначена за застрояване и
определена с виза за проектиране (чл. 2, ал. 2 от Наредбата).
В случая изградената в имота на О.И.
постройка е дървена сглобяема конструкция /ДСК/, видно от представения акт за
извършени строително-монтажни работи. В изпратеното до ОДЗ писмо на МВР,
Дирекция „Вътрешна сигурност“ се посочва същото – че И. е изградил дървена
сглобяема конструкция в имот, който е земеделска земя. Съдът намира за основателни
възраженията в жалбата, че по отношение тази постройка приложение намира чл. 2,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 19. Имотът е с площ 2,351 кв. м., а в него е изградена
едноетажна дървена сглобяема конструкция, а не масивна сграда. От АНО не са
събрани доказателства за това, че въпросната ДСК не е селскостопанска
постройка. В тази насока са и показанията на св. Е.Д., която потвърждава, че не
е определен начина на трайно ползване на съответната постройка - дали е масивна
или не. Не са събрани никакви доказателства, че постройката не е такава по чл.
2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19, а такава, за която се изисква промяна на
предназначението на земята. При това положение, не може да се приеме за
безспорно доказано, че в случая за изграждането на съответната ДСК е било
необходимо да има съответно решение за промяна предназначението на имота. Освен
това, от главния архитект на Община Лом въз основа на виза е издадено
съответното Разрешение за поставяне на стопанска постройка на осн. чл. 56 ЗУТ.
Ето защо се налага изводът, че от О.И. не са нарушени разпоредбите на чл. 2,
ал. 1 ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2 ППЗОЗЗ, поради което и наложената с НП на осн. 41,
ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ „глоба“ в размер на 1000,00 лв. следва да бъде отменена.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП-43 от 24.02.2021
г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с което на О.Т.И. ***, с ЕГН **********
на осн. чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/
му е наложена „глоба” от 1000.00 лв. за
нарушение на чл. 2, ал. 1 от същия закон и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагането
му като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Министъра на земеделието, храните и горите за
сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :