РЕШЕНИЕ Nr:
гр.Русе, 13.06.2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският районен съд, IX наказателен състав,
в публичното заседание на 16 май през двехиляди и дванадесета година
в състав:
Председател: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря
А.С. и в присъствието на прокурора
.......... като разгледа докладваното от съдията Николай Стефанов НАХД-N:907 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Е.Т. от гр.Русе, ЕГН:********** в качеството му
на собственик на капитала и управител на “ТИМ ЕР” ЕООД Русе, против наказателно постановление
№ 320/30.03.2012г.
на началника на Митница Русе, с което за нарушение по чл.125 ал.1 от ЗАДС на
дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 27400 лева.
Жалбоподателят моли съда да
отмени наказателното постановление като необосновано.
РРП, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище.
Представител на
административно-наказващия орган моли съда да потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от легитимирано лице в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Видно от
събраните по делото доказателства жалбоподателят е собственик на капитала и управител на
“ТИМ ЕР” ЕООД Русе. Основната дейност на дружеството е извършване на спомагателна
дейност във въздушния транспорт, а именно извършване на авиохимически
услуги със собствен селскостопански самолет АН 2 с рег.№ LZ-1505.
Във връзка с дейността си
за нуждите от гориво за извършване на полетите, дружеството притежава
удостоверение за освободен от акциз краен потребител №BG
004000Е0013/25.09.2006г. издадено от началника на Митница Русе. Отчетността на
изразходеното гориво се извършва от счетоводител на дружеството по следния
начин: През определен период от стопанската година дружеството
извършва авиохимически услуги. След заплащане на съответната услуга (винаги няколко месеца след
извършването й), тя се фактурирала и счетоводителя изписвал съответно на пролетените
часове гориво. По този начин изписването на горивото и разходването му се
извършвали в
различни периоди.
В края на м.септември
2011г. и.д. началника на Митница Русе издава заповед за извършване на ревизия
на дружеството представлявано от жалбоподателя. Част от ревизиращия екип е
свид.В.И. –
ст.митнически специалист в отдел „Последващ контрол” при Митница Русе. По време на ревизията
митническите служители извършват проверка на търговската и счетоводна
документация на дружеството. В хода на ревизията свидетелят
констатира, че освободеното от акциз гориво се разходва през един период
от годината, а се изписва в друг период. Свид.И. се затруднява в
документите поради разликата в периодите и липсата на подневно отчитане в
бордния дневник и не е в състояние да определи данъчната основа и по тази
причина отнася по усреднена система услугите не към момента на заплащането, а към момента на
извършването им. Безспорно такъв подход води до разлики в декларираното употребено
гориво и в изчисленото от ревизионния екип. По отношение на тези
разлики в горивото митническите специалисти приемат, че са разходени от
дружеството жалбоподател за цели различни от удостоверението и съответно върху
тази разлика следва да се заплати акциз. Ревизията приключва с
ревизионен акт, който е №1/1/37 от 04.11.2011г.,който не е влязъл в сила и е обжалван пред
Административен съд гр.София.
По отношение на периода от
01.101.2010г. до 31.12.2010г. в ревизионния акт
проверяващите не приемат изписаното по фактури за извършени авиохимически услуги
гориво, тъй като не могли да съберат доказателства за времетраене на полетите. За същия период не
признават и времето и съответно горивото за предварително облитане на непознат
район, тъй като освободеното от акциз гориво било предназначено за
авиотехническа обработка, а не за предварително проучване на
площите на които ще се извърши авиотехническата обработка. Чрез изчисляване по
горепосочените способи се формира разлика в изписаното гориво бензин А95 и
приетото за използвано от проверяващите. По отношение на това количество гориво
проверяващите приемат, че то е използвано за цели различни от
целите на удостоверението и за него се дължи заплащане на акциз.
Независимо от
обстоятелството, че ревизионния акт е обжалван, въз основа на констатациите
в него, свид.В.И. съставя срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 12.01.2011г. не е декларирало данни, че е използвало 20000 литра бензин А95Н за цели
различни от удостоверението и по този начин е избегнало заплащане на акциз в
размер на 13700 лева.
Въз основа на акта
началникът на Митница Русе издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.125
ал.1 от ЗАДС налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 27400 лева представляваща двойния размер на дължим акциз.
Изложеното съдът прие за
установено от писмените
доказателства – ревизионен акт, разпореждане на Административен съд
гр.София, както и от показанията на свид.И..
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, направи следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от
оправомощено по закон лице и е подадена в предвидения седемдневен срок, а разгледана по съществото
е основателна.
Обжалваното наказателно
постановление е необосновано. Всички изводи на наказващият орган са
изградени въз основа на ревизионен акт, който не е влязъл в сила. Този факт е описан в
обстоятелствените части и на акта и на наказателното постановление. Липсата на окончателност на
този акт и безрезервното му приемане
като безспорно доказателство са довели до необоснованост на изводите на
наказващия орган относно деянието. Тези съставомерни признаци не са установени по безспорен и
категоричен начин и от събраните доказателствени средства. Както се установява от
показанията на актосъставителя И., ревизиращия екип е срещнал
непреодолими трудности при установяване на действително използваното количество
гориво, тъй като жалбоподателят е водил документацията си не по
установения ред. Тези трудности са довели според актосъставителя и до
невъзможност да се разбере дали констатираната според него разлика в горивото е
използвана за целите на удостоверението или не. Твърдяната от свид.И.
невъзможност да се установят действително разходените от самолета
количества гориво е довела до разделяне
на проверяваната година на четири тримесечия и произволно (според датите на заплащане
на услугите и след фактурирането им) разпределяне на изписаното гориво по
периоди. По този начин и чрез непризнаване на част от фактурите, тъй като не било възможно
да се установи летателното време по тях, математически се е формирала разлика
между декларираното гориво за второто тримесечие и приетото от ревизиращия
екип. Фактическа проверка обаче не е извършвана и към настоящия
момент липсват доказателства за налично гориво към края на целия ревизиран
период. Приетия способ за отнасяне на употребеното гориво е довел и до
абсурдния извод в ревизионния акт, че без да е имало налично гориво по
документи дружеството е извършвало агрохимически услуги. Необоснования извод за
налична разлика между декларирано и действително разходвано гориво е довел и до
следващия, направен от наказващия орган, който не само че не е
обоснован, тъй като не се извежда от нито едно от събраните
доказателства, а е и произволен, а именно, че разликата между
декларираното и действително разходваното гориво е разходвано за цели различни
от удостоверението. По отношение на този съставомерен факт в хода на административнонаказателното
производство не е събрано и обсъдено нито едно доказателство. Липсата на доказателства
относно един от съставомерните елементи от обективната страна на нарушението по
чл.125 ал.1 от ЗАДС води до необоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
Предвид горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло, тъй като изводите на
наказващия орган относно съставомерни елементи от състава на нарушението не се
подкрепят от събраните доказателства.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно
постановление № 320/30.03.2012г. на началника на Митница Русе, с което на “ТИМ ЕР” ЕООД
Русе представлявано от управителя В.Е.Т. от гр.Русе, ЕГН:********** за нарушение по чл.125 ал.1 от ЗАДС е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 27400 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен
съд Русе в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Районен съдия: