Р Е Ш Е Н И Е
№ 1006/10.7.2020г.
гр.В., 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№ 5846 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от Б.Й.О. против НП № 19-0819-004039/16.07.2019 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР –В. , с което на основание чл. 179, ал.2, във вр. с чл. 179, ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200/двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
три месеца за нарушение на чл. 123 ал.1
т.1 от ЗДвП.
В жалбата не се
оспорва фактическата обстановка досежно настъпилото
ПТП, но се твърди, че резултатът е вследствие извършено от другия участник в
движението нарушение, представляващо движение с ниска скорост в най-лява пътна
лента. Въззивникът твърди, че не е
възприел настъпилото съприкосновение между превозните средства, поради което не
е спрял на местопроизшествието. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на
евентуалност – да се намали размерът на наложената административна санкция по
пункт 2 на обжалваното НП.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява представлява се от адв. В., който поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено
като незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна,
редовно призована не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 16.06.2019 г., около 12.53 ч. св. П.В. управлявал л.а. Д. Л. с рег.№ * в гр. В. по автомагистрала Х. в посока гр. С. като се движел в лява пътна
лента. На 423 км до бензиностанция Л.
същият бил застигнат от л.а. Х.А. с ДК№ **, управляван от въззивника,
който движейки се в дясна пътна лента изпреварил
превозното средство управлявано от св. В. и предприел маневра престрояване в
лява пътна лента. В резултат на извършената маневра настъпил удар в предна
дясна част на управлявания от св. В. и
предна лява част на управляваното от въззивника
превозно средство. Настъпили незначителни материални щети. След инцидента, въззивникът не спрял управляваното от него превозно
средство , за да установи последиците от него, а продължил движението си и
напуснал местопроизшествието.
Впоследствие св. В. сигнализирал компетентните органи за случая. На място
пристигнал дежурен полицейски служители при ПП- КАТ при ОД на МВР-В. – св. Р.К.,
който снел обяснения от св. В.. Въз основа на последните било идентифицирано
превозното средство участвало в произшествието и водачът на същото, който го
управлявал в лицето на въззивника. Последният бил
призован на място, снети са обяснения от същия и е извършен оглед на
автомобилите, участвали в инцидента. При така установената фактическа
обстановка, на въззивника е съставен АУАН за
нарушение на чл. 25 ал.2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.
175 ал.1 т.5 от ЗДвП е ангажирана адмитистративно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
В хода на съдебното производство
са разпитани в качеството на свидетели полицейският
служител Р.К. и пострадалото от произшествието лице П.В..
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност
са логически свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост,
и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване, от надлежна страна
и е приета от съда за разглеждане,
като по същество
е основателна.
Наказателното постановление № 19-0819-004039/16.07.2019 г. на Началника
на група в сектор ПП при ОД на
МВР-В.
е издадено от компетентен орган / съгласно копие на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. в рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и
са посочени нарушените
материално правни норми.
Като разгледа жалбата по
същество съдът установи от правна страна следното:
1/ по пункт първи от
обжалваното НП, с което на основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника
за нарушение на чл. 25 ал.2 от ЗДвП
Съдът установи, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен
материал безспорно се установява,
че жалбоподателят е осъществил
визираното в НП нарушение на чл. 25 ал.2 от като не е пропуснал движещия се в права посока автомобил навлизайки в съседна
лява пътна лента. В посочената ситуация същият е следвала да
прояви необходимата грижа и
внимание и да пропусне МПС-то с предимство,
съотв. е нарушил посочената
разпоредба поради проявена небрежност.
Посочената фактическа обстановка се установява
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на полицейския служител- св.Р.К., другия
участник в транспортното произшествие
– св. В., както и от писмените
доказателства по делото, съдържащи се в АНП и по-конкретно
от съставения протокол за ПТП, от който
се установяват както мястото и характера на настъпилите
щети по двата автомобила, така и местоположението им, непосредствено
след инцидента. Посочените доказателства
съдът кредитира изцяло като взаимодопълващи
се и непротиворечащи си. При преценка
достоверността на показанията
на св. В., съдът съобрази,
че същите кореспондират на констатациите на св. К., съобразени
с мястото на удара, вида на щетите, положението на автомобилите и обясненията на водачите.
Установената фактическа обстановка по първи
пункт на обжалваното НП не се оспорва
и от въззивника, чиито съображения срещу издаденото НП касаят твърдения за допуснато нарушение
на правилата за движение от св. В., свързани с ускорение скоростта на управлявания от него автомобил към момента на предприетата от него маневра. Съдът
намира посочените възражения за несъстоятелни, доколкото водачът е длъжен да съобразява движението на автомобилите с предимство, както с оглед тяхната посока,
така и с оглед на тяхната скорост на движение по
начин, че да осигури ползването
на осигуреното им от закона предимство.
Съдът не споделя доводите на въззивника за
наличие на съществени противоречия между показанията на двамата разпитани свидетели. Обяснимо е полицейският служител да няма ясни спомени относно мястото, в което са били разположени
щетите по л.а. Опел Астра, но същият сочи
категорично, че са се намирали в дясна част на посоченото превозно средство, което съответства на механизма на
настъпване на произшествието,
които твърдения кореспондират на показанията на
св. Пеев.
С оглед
на направените фактически и правни
констатации въз основа на така
установената фактическа
обстановка, съдът
намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката на основание чл.
179, ал.2 , във вр. с чл.
179, ал.1 т.5 пр.4 от , която
предвиждат в хипотезата си констатираното нарушение.
Като взе
предвид, че санкцията за конкретното нарушение
и предвидена в закона
в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.
2/ по отношение на пункт втори от обжалваното НП, в частта с което на основание чл. 175 ал.1
т.5 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност
на възззивника за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от .
Съдът счита , че от събраните
в хода на съдебното производство гласни
и писмени доказателства безспорно бе установено,
че жалбоподателят е осъществил
нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от . Съгласно посочената разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита на св. В., които
се потвърждават и от писмените
такива, приобщени чрез АНП,
се установява, че жалбоподателят
не е спрял превозното средство и не е направил необходимото, за да установи последиците от произшествието, а
е напуснал последното. Установеното поведение на лицето,
както и механизма на настъпване
на произшествието, според настоящия състав, така както е описан като установен по делото, сочат безспорно, че жалбоподателят е възприел настъпилото съприкосновение между
управлявания от него автомобил и превозното средство, собственост
на св. В..
Съдът
намира, че наложените на въззивника административни наказания а именно «Глоба» към максималния размер и «Лишаване от право да управлява
МПС» към средния размер предвиден в нормата
на чл. 175 ал.1 от са справедливи такива и ще изпълнят целите, визирани в чл. 12 от , като взе предвид
приложената по делото
справка за нарушител, видно от която
същият многократно е санкциониран
с влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП в
периода от 2005 г. до настоящия момент, вкл. за
нарушение на чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП трябва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи
от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.
63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност и
същото е приключило след
провеждането на едно съдебни заседания, в което не се е явил процесуален
представител на въззиваемата страна намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер от 80 лева, предвиден в нормата на
чл.27е от Наредбата.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0819-004039/16.07.2019 г. на Началника на
група в сектор ПП при ОД на МВР –В. , с което
на Б.Й.О. на основание чл. 179, ал.2, във вр.
с чл. 179, ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200/двеста/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б.Й.О. да заплати по сметка на ОД на МВР-В. сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: