Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на eдинадесети юли две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 875 на Административен съд -
Варна по описа за 2022 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Г.Т.Т.,
ЕГН: **********,***, против Ревизионен акт /РА/
№ Р-03000320007701-091-001/14.12.2021г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 14/21.03.2022г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, с който на
основание чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, за
2014г. са му установени задължения за данък върху доходите по чл.48, ал.1 от Закона
за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в размер на 12216,64лв.
и лихви 8214,97лв.
Жалбоподателят оспорва
изцяло установените с РА задължения, като твърди, че актът е издаден в
противоречие с материалноправни и процесуални разпоредби на чл.17, вр.чл.48 от ЗДДФЛ и чл.122 и сл. ДОПК, необоснован и немотивиран е, както и постановен в
нарушение на административнопроизводствените правила и принципи в данъчния
процес. Конкретно сочи, че в нарушение на чл.5 от ДОПК ревизиращият екип не е
изпълнил служебните си задължения да изясни всички факти и обстоятелства от
значение за точното установяване на публичните задължения. Твърди, че липсата
на мотиви е грубо нарушение на процесуалния закон и е пречка за организиране
защитата на данъчния субект. Сочи, че данъчното законодателство не може да се
тълкува разширително, като за да са законосъобразно установени и определени
данъчните задължения следва да се облагат реално получени доходи от данъчно
задълженото лице /ДЗЛ/, като тези доходи следва да са документирани и при
установени факти - кой е платецът и получателят на дохода, какъв е размерът на
полученият доход, в кой момент същият е придобит. Твърди, че в ЗДДФЛ няма
легално определение на понятията „доход“ и „облагаем доход“, като в чл.10 от
същия са посочени видовете доходи според два критерия - според източника и
според формата на получаването им. По аналогия от СС-18 сочи, че доходът е
икономическо понятие, което обхваща получени от данъчно-задълженото лице /ДЗЛ/
оценими в пари права, които водят до нарастване на активите или намаляване на
пасивите. Никъде в РА няма констатации, че е получил доход, който следва да
бъде обложен. По отношение извършеното облагане по аналог твърди, че не е
налице недостиг на парични средства и съответно, основание за облагане по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Оспорва и констатацията, че не е представил отговор
по ИПДПОЗЛ от 13.05.2021г., като сочи, че по електронен път е предоставил
документи и обяснения за ревизирания период, които доказателства не са
разгледани в пълен обем и не са взети предвид при преценка за обстоятелствата
дали следва да се приложи особения ред за облагане. Във връзка с извършеното
изследване на имущественото му състояние твърди, че началното салдо към
01.01.2014г. е неправилно определено и не съответства на действителното
състояние, като приложената методика е неясна и противоречива. Като начално
салдо е приета сумата 9121,42лв. - призната по договор за заем с Р.И., но неправилно не е признато цялото
декларирано начално салдо от 30000лв., с произход - 10000лв. по договор за заем
с Р.И. от 18.12.2013г. и 20000,00лв. - налични към 01.01.2014г. от събраните
средства от сватбата му. Твърди, че със съпругата му са не само в юридическа,
но и във фактическа семейна общност, като общи са семейният бюджет и текущо
наличните парични средства. Относно заема по договора с Р.И. сочи, че сумата от
10000лв. му е предадена в брой, като договорът от 18.12.2013г. служи за
разписка. Заемът бил възстановен на две вноски: на 15.03.2017г. и 12.08.2017г.
Твърди и че през 2014г. е получил от лицето Н.Т.Н. дарение общо в размер на 45000лв.: 3 х
15000лв. по договори от 09.05, 15.05 и 25.08.2014г. Оспорва извода на
ревизиращите, че Н. е разполагал към съответните дати със сума, общо в размер
на 28755лв., като твърди, че договорите служат за разписка. Навежда и подробни
доводи за това, че решаващият орган е навел нови основания, които не са предмет
на РА, с което е нарушена забраната по чл.155, ал.8 ДОПК. Твърди и че
неправилно не са признати предоставените суми, общо в размер на 65000лв. (с произход
от разпределени дивиденти) по
споразумения със съдружничката му Д.И.С.,
както следва: на 21.10.2014г. -
10000лв;
на 27.10.2014г. - 10000лв; на
21.11.2014г. - 15000лв; на 01.12.2014г.
- 15000лв. и на 03.12.2014г. -
15000лв., като констатациите на ревизиращите са направени без да се съобразят
представените на 28.05.2021г. писмени обяснения. Сумите са преведени от негова
сметка към негова сметка в Г, с цел закупуване на два автомобила на „Феър
Пойнт“ ООД. Твърди също, че с РА са извършени неправилно изчисленията на
паричния поток, както в приходната, така и в разходната му част. Оспорва всеки
един от установените разходи, като твърди, че са неправомерно завишени. Сочи,
че към входящите парични потоци следва да се включат изцяло сумите,
предоставени: безвъзмездно от Н.Н., и целево от Д.С., както и тези от Р.И.,
относими към началното салдо.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.И.К., която поддържа жалбата на наведените
в нея основания. В пледоария по същество оспорва компетентността на органите по
приходите като се позовава на разпоредбите на чл.7, ал.3, вр.чл.113, ал.1 и
ал.2 от ДОПК. Моли съдът, въз основа на показанията на разпитаните свидетели,
да признае като разполагаеми оспорените суми по договорите за заем, дарение и
целево, както и да не кредитира заключението по ССЕ в частта, в която вещото
лице е установило разходи, каквито в ревизията не са установени, т.к. това би
утежнило положението на жалбоподателя. Излага подробни съображения и в
представени по делото писмени бележки С.д. № 10994/14.07.2022г. Моли за отмяна
на обжалвания РА и претендира присъждане на разноски, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна -
директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, чрез процесуалния си представител юрк.И.Й.,
оспорва жалбата по мотиви, изложени в РА и решението на директора на Дирекция
„ОДОП“ относно причините и основанията за облагане на жалбоподателя. Моли съдът
да не кредитира заключението по ССЕ в частта относно общия размер на разходите,
доколкото по делото към момента са представени платежните документи за
извършените от жалбоподателя разходи, които са намерили отражение в
съпоставката на имущественото му състояние за 2014г. Моли жалбата да се
отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
Ревизията на Г.Т.Т. е
възложена със ЗВР № Р-03000320007701-020-001/10.12.2020г. /стр.3-4/ за срок от
три месеца, считано от датата на връчването ѝ - 17.12.2020г., и е
обхващала задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. - 31.12.2014г. Заповедта е издадена от С. Й Г.,
в качеството ѝ началник „Сектор“ в отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ и
заместваща Нели И. Бонева - на същата длъжност (Заповед
№ Д-2145/07.12.2020г. и болничен лист № Е***- стр.920, 918). Със ЗИЗВР
№ Р-03000320007701-020-002/11.03.2021г., срокът за извършване на ревизията е
изменен до 17.05.2021г. Със Заповед № Р-03000320007701-023-001/19.07.2021г. на
основание чл.34, ал.1/ал.2 от ДОПК ревизионното производство е спряно, считано
от 19.07.2021г. - до приключване на 5бр. ПУФО - УИН П-03002521129921, УИН
П-03000321129923,
УИН П-03002521129924, УИН П-03002521129929 и УИН П-03002521129936. Със Заповед
№ Р-03000320007701-143-001/07.12.2021г. производството е възобновено, считано
от 07.12.2021г. Цитираните заповеди са издадени от Н И. Б , в качеството
ѝ началник „Сектор“ в отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“, оправомощена
да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д-2273/20.12.2018г. на
директора на ТД на НАП-Варна /стр.917/. За констатациите при ревизията е
съставен РД № Р-03000320007701-092-001/31.05.2021г., а въз основа на него е
издаден РА № Р-03000320007701-091-001/14.12.2021г. Ревизионният акт е обжалван
по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, който с Решение
№14/21.03.2022г., връчено на 23.03.2022г., го е потвърдил изцяло.
С ИПДПОЗЛ №
Р-03000320007701-0404-001/15.12.2020г. /стр.186/ от ревизираното лице на
основание чл.37, ал.2 от ДОПК са изискани: документи за придобити и прехвърлени
недвижими имоти и движими вещи; документи, удостоверяващи получени обезщетения,
дивиденти, ренти, заеми, кредити, заеми и всички получени парични средства,
вкл. получени в чужбина, в периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г; трудови и
граждански договори, договори за управление и контрол, действащи през
ревизирания период; всички други договори по които е получавал доходи, респ.
извършвал разходи; декларация за налични парични средства в брой, сейфове и
банкови сметки за ревизирания период; документи за извършени разходи за
издръжка - негови и на членовете на семейството му; документи за сключени
застраховки и удостоверяващи настъпили застрахователни събития; извлечения от
банковите сметки на които е титуляр, вкл. на тези в чужбина - за ревизирания
период, в т.ч. декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна.
Със същото искане на
основание чл.53 от ДОПК са изискани и справки за: източници и размер на
получените доходи; придобити/прехвърлено недвижимо/движимо имущество, движими
ценности, финансови активи в т.ч. непарични вноски, дялови участия в търговски
дружества, нематериални активи; вземания от трети лица; получени/предоставени заеми/кредити,
притежавани банкови сметки; вноски за застраховки и доброволни осигурителни
вноски; за платени данъци, такси, ЗОВ; осъществени пътувания и разходи за тях;
разходи за лечение/обучение в страната и чужбина; за придобито по безвъзмезден
начин имущество/извършени дарения; На основание чл.56, ал.1 от ДОПК са изискани
писмени обяснения за получени заеми от нефинансови институции; извършени
пътувания в чужбина.
В отговор на искането, с Протокол
№ 216/11.01.2021г. съставен от Г.Т. и Е. Т., по опис /стр.170, 169/, са
представени част от изисканите документи и справки, в т.ч. декларация за
съгласие за разкриване на банкова тайна. Не са представени
обяснения/декларация за наличните към 01.01.2014г. парични средства в брой.
Във връзка с установени
банкови сметки на РЛ, от съответните банки са изискани и приложени банковите
извлечения за ревизирания период - стр.121-76.
В хода на ревизията е
установено, че Г.Т. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова е носител на задължения за данъци по ЗДДФЛ. Съгласно Акт за
сключен граждански брак № ***/14.06.2013г. семейното му положение е - женен, с
две малолетни деца.
За установяване на
извършени от РЛ разходи са изготвени искания за представяне на документи от
трети лица: Искане № ПФ-03000320000716-041-004/29.01.2021г., във връзка с което
е постъпил отговор, ведно със справка за имущество и задължения /стр.128-136/; Искане
№ Р-03000320007701-041-004/29.01.2021г. /стр.75/ до „А1 България“ ЕАД, във
връзка с което са представени обяснения и справка за издадени фактури /стр.73-70/;
Искане № Р-03000320007701-041-005/29.01.2021г. /стр.69/ до „ВиК Варна“ ООД, във
връзка с което са представени справки за облога и плащанията /стр.67-65 от пр.
и л.77-79 от делото/; Искане № Р-03000320007701-041-006/29.01.2021г. /стр.64/
до „Електроразпределение Север“ АД, във връзка с което са представени отговор и
извлечение за фактури и плащания /стр.61, 62/; Искане №
Р-03000320007701-041-007/29.01.2021г. /стр.60/ до „Бова Кар“ ООД, във връзка с
което са представени писмени обяснения вх.№ 1183/09.02.2021г. /стр.58-56/;
Искане № Р-03000320007701-041-008/29.01.2021г. до „Паркетен свят“ ООД /стр.54/,
във връзка с което по опис са представени фактури, справки хронологии с/ка 411
и с/ка 501, пл.нареждане /стр.52-45/; Искане №
Р-03000320007701-041-009/29.01.2021г. до Служба по вписванията - Варна и
постъпило в тази връзка Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания
на лице /стр.41-30/. Изготвени са справки за притежавани превозни средства по
данни от КАТ, за декларирано движимо/недвижимо имущество, за осигурителен доход
и задължения /стр.29-15/.
За 2014г. Т. не е подал
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Установено е, че има дялово участие в следните търговски
дружества: „Феър Пойнт“ ООД, ЕИК ****- съдружник и управител; „Евис Уондърленд“
ЕООД, ЕИК *** - едноличен собственик на капитала и управител и „ПроЕкспо
Сървис“ ООД, ЕИК *** - съдружник и управител.
В хода на ревизията е
прието, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и получените приходи/доходи на
ревизираното лице за периода от 01.01.2014г. - 31.12.2014г., не съответстват на
имущественото му състояние за същия период.
В тази връзка е изготвено
Уведомление № Р-03000320007701-113-001/13.05.2021г., връчено на 14.05.2021г. /стр.178/,
с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК Т. е уведомен, че данъкът върху
годишната основа по чл.17 от ЗДДФЛ и осигурителния доход за установяване на
задължения за ЗОВ за 2014г., ще бъдат определени по реда на чл.122-124а от ДОПК.
Едновременно с
Уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК, до Т. е изготвено ИПДПОЗЛ №
Р-03-000320007701-040-002/13.05.2021г. /стр.160/, с което са изискани:
становище по Уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК; писмени обяснения, с които
да уточни основанието и целта на извършения банков превод в размер на 50000 EUR на 12.12.2014г. от сметка ****съм
сметка във Ф , Г ; писмени обяснения, с които да уточни основанието за
получените 79658лв. от ФГВБ.
С Протокол №
Р-03000320007701-ППД-001/17.05.2021г. /стр.150/ към материалите по ревизията са
приобщени документи от данъчното досие на ДЗЛ - искания и информация от трети
лица, събрани при извършена предходна проверка /стр.122-147/.
Във връзка с ИПДПОЗЛ № Р-03000320007701-0404-001/15.12.2020г.
и ИПДПОЗЛ № Р-03-000320007701-040-002/13.05.2021г. са подадени писмени
обяснения вх.№ 5025/31.05.2021г. /стр.156 и сл./, с които освен изисканите
уточнения, Г.Т. е представил: споразумения от 21.10.2014г., 27.10.2014г.,
21.11.2014г., 01.12.2014г., 01.12.2014г. и 03.12.2014г. сключени с Д.С.;
договор за заем от 18.12.2013г. с Р.И.И. за сумата 10000лв; договор за заем от
18.06.2014г. с Д. К Г за 9800лв /стр.152/; договор за дарение от 03.10.2014г. с
П Е М за сумата 20000лв. и договори за дарение от 09.05.2014г., 15.05.2014г. и
25.08.2014г. с Н.Т.Н., за обща сума 45000лв.
Относно банковия превод
от 50000 EUR
към сметка във Ф Г , в обясненията е посочено, че средствата за прехвърлени с
цел закупуване на два автомобила от „Феър Пойнт“ ООД, в което е съдружник и
управител. Паричните средства са предоставени от съдружничката му Д.И.С., чийто
произход е от разпределени дивиденти от дружеството, съгласно протоколи, които
представя. С Д.С. имат подписани споразумения, по силата на които му предоставя
общо 65000лв. като дарител, с цел закупуване на автомобилите от Г . Поради
неосъществяване на тази цел, ѝ е възстановил паричните средства
по-нататък в годините.
Относно изплатените от
ФГВБ на 04.12.2014г. 79658,00лв. Т. е посочил, че същите са средства с произход
заплати и дивиденти, получени до 01.01.2014г., които са били налични по сметка в
КТБ. След фалита на банката, средствата са възстановени от Фонда, като са му
изплатени и лихви в размер на 4909лв.
По отношение лизингов
договор с УниКредит Лизинг ЕАД в обясненията е посочено, че първоначалната
вноска е изплатена със средства, дарени от бащата на съпругата му – П Е М .
Сумата е дарена общо на семейството, като вноските са изплатени изцяло от
негова лична разплащателна сметка. Представя договор за дарение и декларация
/стр.153/.
Относно извършени разходи
за задгранично пътуване извън страната - излизане на 01.06.2014г. и влизане на
13.06.2014г., посочва, че пътуването му е свързано с командировка в Г.,
разходите по която са поети изцяло от „Феър Пойнт“ ООД, в което е съдружник и
управител. Командировката била с цел проучване на възможностите за закупуване
на два автомобила за дружеството.
С Протокол №
1486355/09.12.2021г. /стр.885/ е приобщена проверка на Д.И.С. приключила с ПУФО
№ П-03000321129936-073-001/02.11.2021г. /стр.883/. Проверката е извършена за
установяване на всички факти и обстоятелства, относно получени доходи или друг
източник на парични средства от Д.С. за периода 01.01.2013г. до 03.12.2014г.,
които биха послужили за последващо предоставяне на Г.Т.. След установяване
източниците на доходи/парични средства, наличностите по декларираните банкови
сметки и документираните разходи, органите по приходите са приели, че
предоставянето на парични средства на Г.Т. по представените 5бр. споразумения с
цел закупуване на автомобили, би формирало недостиг на парични средства в
размер на -53789,12лв., при това без да се отчита установения за 2013г.
недостиг в размер на -138458,10лв.
След анализ на събраните
доказателства, в т.ч. приобщените по приключилите ПУФО на трети лица, за
установяване на имущественото състояние на ревизираното лице за 2014г. органите
по приходите са съобразили следните факти и обстоятелства:
- налични парични
средства по банкови сметки към 01.01.2014г. в размер на 8965,98лв. и към
31.12.2014г. - в размер на 179272,04лв., установени след съпоставка, както
следва /стр.3 от РД/.
- начално салдо на
паричните средства в брой към 01.01.2014г. в размер на 9121,42лв. (първоначално не са признати при изготвяне на
ревизионния доклад), представляващи реално получени парични средства по
договор за заем от 18.12.2013г., сключен с Р.И. за сумата от 10000лв. -
ПУФО № П-03002521129921-073-001/14.10.2021г., ведно с приложения към него
/стр.354 - 261/. Проверката е извършена за установяване на всички факти и
обстоятелства, относно получени доходи или друг източник на парични средства на
Р.И. за периода 01.01.2012г. до 18.12.2013г., които биха послужили за
последващо предоставяне на безлихвен заем на Г.Т.. След установяване
източниците на доходи/парични средства, наличностите по декларираните банкови
сметки и документираните разходи, органите по приходите са приели, че към
18.12.2013г. е възможно И. да е разполагал с 9121,42лв. в брой.
- получени
приходи/доходи на парични средства - получено нетно трудово възнаграждение
от „Феър Пойнт“ ООД в размер на 14150,46лв. по с/ка IBAN ***; получен дивидент,
изплатен от „Феър Пойнт“ ООД в размер на 84572,57лв. съгласно справка по чл.73,
ал.1 от ЗДДФЛ; изплатена сума от Фонд за гарантиране на влоговете в банки
/ФГВБ/ в размер на 79658,00лв. и получени лихви по банкови влогове в размер на
5948,08лв.
- получен паричен заем
в размер на 9800лв. на 18.06.2014г. от Д. К Г , установено с ПУФО №
П-03000321129923-073-001/09.09.2021г. /стр.464-410/. Проверката е извършена за
установяване на всички факти и обстоятелства, относно получени доходи или друг източник на парични средства на Д. Г
за периода 01.01.2013г. до 18.06.2014г., които биха послужили за последващо
предоставяне на заем на Г.Т.. След установяване източниците на доходи/парични
средства, наличностите по декларираните банкови сметки и документираните
разходи, органите по приходите са приели, че към 18.06.2014г. Д. Г. е имал
възможност да предостави в заем, в брой 9800лв.
- получен паричен заем
в размер на 20000лв. на 03.10.2014г. от П. Е. М., установено с ПУФО
№ П-03000321129924-073-001/04.11.2021г. /стр.409-355/. Проверката е извършена
за установяване на всички факти и обстоятелства, относно получени доходи или друг източник на парични средства на П. М.
за периода 01.01.2013г. до 03.10.2014г., които биха послужили за последващо
предоставяне на парични средства на Г.Т.. След установяване източниците на
доходи/парични средства, наличностите по декларираните банкови сметки и
документираните разходи, органите по приходите са приели, че към 03.10.2014г. е
възможно П. М. е разполагал с достатъчно парични средства в брой, за да предостави
дарение от 20000лв. на Г.Т..
- получени дарения на
парични средства в общ размер 28755,00лв. на дати 09.05.2014г., 15.05.2014г. и
25.08.2014г. от Н.Т.Н., установено с ПУФО №
П-03002521129929-073-001/09.09.2021г. /стр.702 - 465/. Проверката е извършена
за установяване на всички факти и обстоятелства, относно получени доходи или
друг източник на парични средства от Н.Н. за периода 01.01.2013г. до
25.08.2014г., които биха послужили за последващо предоставяне на парични
средства на Г.Т.. След установяване източниците на доходи/парични средства,
наличностите по декларираните банкови сметки и документираните разходи,
органите по приходите са установили, че към 31.12.2013г. е възможно Н. да е
разполагал с 32000лв. в брой, които за целите на проверката са признати за
начално салдо към 01.01.2014г. След съпоставка на наличните средства, получени
доходи и извършени разходи, е прието, че за периода 01.01.2014г. - 25.08.2014г.
Н. е имал потенциална възможност да предостави на Г.Т. сума в размер на
28755,00лв.
- извършени парични
разходи, свързани с платени фактури, издадени от доставчици на комунални
услуги (А1 и ВиК – стр.12 и 13 от РД) в размер на 1097,86лв; разходи за ремонт
и поддръжка на превозни средства по фактури, издадени от „Бова Кар“ /стр.13 и
14 от РД/ в размер на 4720,36лв; платени данъци и такси по ЗМДТ и данък върху
лихвите в общ размер на 522,44лв; здравни разходи в размер на 1280,00лв. установени
като превод от банкова сметка *** „Св.Анна“ и разходи за застраховки в размер
на 146,55лв.
- платени суми по 2бр.
лизингови договори, сключени с „УниКредит Лизинг“ ЕАД за покупка на
употребявани леки автомобили, в размер на 89828,65лв. съгласно декларация на
стр. 153 и справки, фактури и платежни документи по договори за лизинг, от
които е видно, че вноските са правени от Г.Т. /л.80-112/.
- други парични
разходи в общ размер на 106264,79лв. в т.ч.: платени банкови такси и
комисионни в размер на 116,57лв. /стр.14 от РД/; покупки на стоки и услуги чрез
ПОС терминал от банкова сметка ***
***,47лв.
и от банкова сметка *** ***,25лв.
– стр.15 и 16 от РД; извършен международен паричен трансфер на 12.12.2014г. в
размер на 50000 EUR,
с левова равностойност 97791,50лв. /стр.16 от РД/.
Данните от извършеното
изследване на имущественото състояние на ревизираното лице са обобщени в
табличен вид, както следва:
|
Период 01.01. - 31.12.2014 |
Парични средства в началото на данъчния
период |
Постъпления |
Разходи |
Парични средства в края на данъчния
период |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
налични парични средства в брой |
9121,42 |
|
|
|
|
налични парични средства по банкова сметка |
8965,98 |
|
|
179272,04 |
|
доходи от трудови правоотношения |
|
14150,46 |
|
|
|
други облагаеми доходи - дивидент |
|
84572,57 |
|
|
|
други източници на средства - превод от ФГВБ |
|
79658,00 |
|
|
|
получени суми от лихви по банкови депозити и сметки |
|
5948,08 |
|
|
|
получени парични средства от други лица - заеми, лизинг и др. |
|
58550,00 |
|
|
|
комунални разходи по фактури от доставчици |
|
|
1097,86 |
|
|
разходи за придобиване и ремонт на превозни средства |
|
|
4720,36 |
|
|
платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. |
|
|
89828,65 |
|
|
разходи за заплатени данъци, ЗОВ, такси и др.публични задължения |
|
|
522,44 |
|
|
здравни и медицински разходи |
|
|
1280,00 |
|
|
разходи за застраховка, охрана и др. |
|
|
146,55 |
|
|
други разходи - банкови такси |
|
|
106264,79 |
|
|
|
18087,40 |
242879,11 |
203860,65 |
179272,04 |
|
Установено превишение (к.2+к.3-к.4-к.5) |
-122166,18 |
|
|
|
При тези констатации с
обжалвания РА е прието, че данъчната основа за годината, формирана по реда на
чл.122 от ДОПК възлиза общо на
137891,22лв., формирана като сбор от: годишната данъчна основа на доходи по
трудово правоотношение в размер на 15725,04лв. и установена разлика между
разходваните парични средства спрямо получените доходи/приходи за 2014г. в
размер на 122166,18лв. Дължимият данък по чл.48 от ЗДДФЛ върху данъчната основа
по чл.122 от ДОПК възлиза на 13789,12лв. След приспадане на издължения за
годината данък върху доходите - 1572,48лв., допълнително установения данък за
внасяне възлиза на 12216,64лв. Дължимата
на основание чл.175 от ДОПК лихва, изчислена по реда на чл.1, ал.1 от ЗЛДТДПДВ
за периода 01.05.2015г. до датата на съставяне на акта - 14.12.2021г., е
изчислена в размер на 8214,97лв.
В хода на съдебното
производство е назначена ССЕ, която е имала за задачи: да извърши изчисление в
табличен вид на движението на паричните потоци на жалбоподателя за 2014г., като
вземе предвид предоставените парични средства от Р.И. в пълен размер, както и
получените като подаръци пари от сватбеното му тържество; за всяко разходно
перо по таблицата на стр.6 и 7 от РА, съобразно наличните в данъчната преписка
доказателства, да изчисли размерите на сумите за всеки един от посочените
разходи и да посочи дали същите съответстват на наличните доказателства; да изготви
рекапитулация на крайното салдо на паричните средства към 31.12.2014г.; в
зависимост от констатациите по предходните въпроси, да извърши изчисление на
данъчното задължение и на дължимите лихви.
В тази връзка е изготвено
и прието заключение С.д. № 8490/31.05.2022г. /л.44/. Видно от изготвената
съпоставка между получените приходи/доходи и извършени
разходи - по пера, съобразно условието на задачата, вещото лице е установило
към 31.12.2014г. недостиг на парични средства -20104,12лв. Съобразно наличните по преписката документи за
извършени от жалбоподателя разходи през 2014г., вещото лице е установило: общо
разходи по комунални услуги, по фактури от доставчици в размер на 1033,38лв; разходи за придобиване и
ремонт на превозни средства по фактури от
„Бова Кар“ ООД – 4720,36лв; общо
задължения към трети лица - плащания по лизингов договор с „УниКредит Лизинг“
ЕАД – 89828,65лв; разходи за местни
данъци и такси – 51,83лв; установен
от банковите извлечения удържан данък върху лихвите – 470,61лв., или общо разходи за заплатени данъци, такси и други
публични задължения в размер на 522,44лв.;
установен от банково извлечение от сметка в ОББ превод към МБАЛ „Света Анна-Варна“
АД в размер на 1280,00лв; установени
от банковото извлечение по сметка в „УниКредит Булбанк“ АД две плащания на
застраховки в общ размер на 146,55лв. Относно
перо „Други разходи - разходите за банкови такси“, вещото лице е обобщило
информацията от сметките в „УниКредит Булбанк“ и ОББ на стр.5-6 от
заключението, като е установило, че се касае за извършени плащания с банкови
карти чрез ПОС терминал: 6109,47лв. от
сметката в „УниКредит Булбанк“ АД и 2372,25лв.
от сметката в ОББ. От банковите извлечения са установени платени банкови
такси и комисионни в размер на 122,57лв.
От друга сметка на жалбоподателя в „УниКредит Булбанк“ АД е установен
извършен на 12.12.2014г. международен паричен трансфер с основание „захранване“
в размер на 50000 EUR
или 97791,50лв., или общо Други
разходи и банкови такси в размер на 106395,79лв.
Съобразно установения недостиг и основата за облагане на доходи от трудови
правоотношения, е установена годишна данъчна основа в размер на 35829,10лв.,
респ. данък за внасяне в размер на 2010,43лв.
При изслушване на заключението
в с.з. на 7 юни 2022г., вещото лице посочва, че размера на лихвата върху
изчисления размер на ДДФЛ до датата на съставяне на РА е 1351,82лв. Относно
сумата в размер на 89829,65лв. включена в разходната част на съпоставката на
парични средства - плащания по договор за лизинг, вещото лице посочва, че
документи за извършени такива разходи не се съдържат по преписката, но е
признало същите въз основа на подписана от Г.Т. декларация, с която е заявил,
че той е извършвал плащанията по договора за лизинг. Относно включените с РА
разходи в размер на 64,48лв. за ВиК услуги, вещото лице посочва, че приложените
по преписката справки касаят различен период – 10.04.2018г. - 29.11.2019г.
Относно установените плащания с банкова карта от сметката в УниКредит Булбанк,
вещото лице е установило плащане в размер на 125лв., което е пропуснато от
органите по приходите. Пропуск е установен и в перото „платени банкови такси и
комисионни“ установени от ревизията в размер на 116,57лв., като ССЕ е
установила общо платени банкови такси и комисионни в размер на 122,57лв., като
с РА е пропусната сума от 6,00лв., представляваща начислена такса за
преиздаване на карта.
В проведеното на 11 юли
2022г. о.с.з. ответната страна представя и като доказателства за приети 5бр. фактури,
издадени от „ВиК - Варна“ ООД на Г.Т.Т., общо за сума в размер на 64,48лв.
/л.77-79/. Като доказателства са приети и справки, фактури и платежни документи
по договори за лизинг, от които е видно, че вноските са правени от Г.Т. /л.80-112/.
В проведеното на 7 юни
2022г. о.с.з. като свидетели са разписани Р.И.И. и Д.И.С..
Св.И. дава показания за
това, че през 2013г. е предоставил на Г.Т. заем в размер на 10000лв. Заемът бил
безлихвен, със срок за около 5 години. Т. върнал заема на два пъти през 2017г.
Заемът бил предоставен в гр.Варна, в апартамента на приятелката му. Св.И.
потвърждава, че му е извършвана проверка на доходите от НАП и възразява срещу
констатациите, като сочи, че не е съобразено, че предварително е имал 8000лв. в
брой, както и че работи от 2000г. като програмист и е получавал минимум
1500лв., а понякога и повече. Към края на годината, когато предоставил заема,
имал налични около 15000 - 16000лв. Спестяванията му били в брой, а не по
банкова сметка. ***, че на Т. спешно му трябвали пари, но не го е разпитвал за
какво точно. На 18.12.2013г. дошъл на гости на приятелката си във Варна
специално за да предостави заема.
Св.С. дава показания за
това, че познава Г.Т. от началото на 2008г., когато започнал работа във
фирмата, в която и тя работела - „Таксбек“, Ирландска фирма, в отдела за бизнес
пътувания. През 2014г. решили да закупят служебни автомобили, с парите, които
тримата съдружници са си разпределили - около 250000лв. - 300000лв. Тези пари
били отделени специално с тази цел - да се натрупат, и при възможност, когато [Т.] ходи в Г., където има приятели и
контакти, да закупят два автомобила за нуждите на фирмата. Предоставила му
парите на основата на доста сериозно доверие, като подписали споразумения. Така
и не се стигнало до закупуване на автомобили, т.к. през 2017г. се разделили с
третия съдружник. Със същия нямали много единодушие какво да правят с фирмата
„Феър Пойнт“, вкл. и по сделката с автомобилите. Разглеждали разни обяви, но
така и не се обединили около нещо, което да им хареса. Св.С. потвърждава, че ѝ
е извършвана проверка от НАП, но не била запозната с констатациите по нея.
Посочва, че е омъжена от 28.04.2011г., като в началото на 2014г. са закупили
недвижим имот. Във връзка с разпределението на дивиденти сочи, че същите като
печалба са били декларирани в ГФО за съответната година. Предала парите по
споразуменията в офиса на фирмата „Феър Пойнт“ ООД и доколкото знае,
впоследствие Т. ги депозирал в някаква негова немска сметка, за да оперира
по-лесно с тях.
В проведеното на
11.07.2022г. о.с.з. като свидетел е разпитан Н.Т.Н.. Същият дава показания, че
се е запознал с Г.Т. през 2008г. като свързва запознанството им с покупката на
жилището, в което живее. Впоследствие със съпругата си станали негови кумове, а
също така и кръстници на децата. През 2014г. предоставил на Г.Т., на три пъти
по 15000лв., общо 45000лв. - без никакви условия, като дарение. Оформили
писмени договори, като парите предавал в брой при сключването им. Св.Н.
потвърждава, че му е извършвана проверка от НАП, според която е имал налични
парични средства, както в брой, така и по банкови сметки. Сватбеното тържество
на Г. и Е. Т се състояло на 15 юни, като на следващия ден двете семейства се
събрали да обсъдят как е минало тържеството. Забавлявали се докато отваряли
подаръците, като събраната сума била в порядъка на 21500,00лв. - 21600,00лв.
При предявяване на процесните договори за дарение от 19.05.2014г., 15.05.2014г.
и 25.08.2014г., намиращи се на стр.546-548 от преписката, св.Н. потвърждава, че
това са сключените от него договори и подписът върху тях за „дарител“ е негов.
Относно мотивът, причината да предостави даренията, св.Н. посочва, че със
семейство Тошеви винаги са си помагали и като жест на благодарност, за
вниманието, което са им отделяли, е предоставил даренията. По времето, когато
сключили договорите бил в България, като при първите два договора разполагал с
парите в брой, а при третия - вероятно е теглил част от парите от сметка.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на
задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена от директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна с Решение № 14/21.03.2022г., поради което е ДОПУСТИМА.
Неоснователно
жалбоподателят поддържа нищожност на обжалвания РА по съображения за липса на
компетентност на „органа по приходите“ - поради неспазване на разпоредбите на
чл.7, ал.3, вр.чл.113, ал.1 и ал.2 и на чл.119, ал.2 от ДОПК. Конкретни доводи
навежда в с.з. на 7 юни 2022г., а именно, че първата ЗВР е подписана от С. Г.,
а последващите заповеди са подписани от Н.Б., която е и издател на РА. Твърди,
че би следвало да е налице изрична заповед за заместване, както и протокол за
предаване на преписката от единия орган по приходите, на другия. Твърди и че
следва да са налице доказателства за причините за отсъствие на титуляра на
длъжността, както и в решението за изземване да се посочи основанието по чл.7,
ал.3 от ДОПК.
Така наведените доводи са
неотносими към случая. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от ДОПК, определен в
закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен
въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния
изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както
и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или
невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите,
съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да
възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно
публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или
въпросът.
В случая от доказателствата
по данъчната преписка не се установяват основания за изземването ѝ по
смисъла на чл.7, ал.3 от ДОПК.
ЗВР №
Р-03000320007701-020-001/10.12.2020г. е издадена от С. Й Г., заемаща длъжността
началник „Сектор“ в отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ и в качеството ѝ
на заместник на Н И. Б , заемаща същата длъжност, като и двете със Заповед №
Д-2273/20.12.2018г. на директора на ТД на НАП-Варна са оправомощени да възлагат
извършването на ревизии. Видно от болничен лист
№ Е 20203006639 /стр.918/ Н И. Б е била в отпуск поради временна
неработоспособност за периода 07.12.2020г. - 18.12.2020г., т.е. не са касае за
трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Със Заповед
№ Д-2145/07.12.2020г. /стр.920/ на директора на ТД на НАП-Варна е разпоредено,
във връзка с отсъствието на Н И. Б в периода 07.12.2020г. - 18.12.2020г.,
длъжността „Началник сектор в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-Варна, да се изпълнява от служителя С. Й Г. - заемаща същата длъжност.
При така представените
доказателства съдът приема, че ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентни органи по приходите – органа по приходите възложил ревизията и
ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният
ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
Видно от приложените по
преписката разпечатки от ИС „Контрол“, ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния
акт, са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен
подпис. В с.з. на 10.05.2022г. електронните документи, представени на оптичен
носител – 1бр. СD, са приети като доказателства по делото. При проверка на
електронните документи се установява, че същите са подписани от органите по
приходите, посочени като техен автор, с квалифициран електронен подпис по
чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ),
издаден от B-TRUST, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на
чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на удостоверението по чл.25 от
закона. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на
изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че процесното ревизионно
производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане
с данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2014г. е определена въз основа на извършен анализ по
чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя.
Така, в производството по съдебно обжалване на РА
издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
За да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации
на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект. Основанията за извършване на ревизия по особения
ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 ДОПК.
Определянето на данъчната основа за облагане с
данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се
прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК
и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 ДОПК, законът дава
възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон
размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122,
ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по
приходите.
В конкретния случай, за да преминат към
извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за
2014г. по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Този извод е обоснован с установения за периода недостиг
(превишение на разходваните парични средства над постъпленията/доходите на
парични средства) към 31.12.2014г.
За така установените обстоятелства до РЛ е
изготвено Уведомление
№ Р-03000320007701-113-001/13.05.2021г., връчено редовно на 14.05.2021г., поради което процедурата
по чл.124, вр. чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално се
явява спазена.
Правилата за определяне на данъчната основа за
облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени.
Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по
приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към
определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за
това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения
ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи
някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав преценява, че органите
по приходите са доказали основанието по чл.122, ал.1 т.7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред и
правилно са определили размера на данъчната основа и на дължимия ДДФЛ.
В изпълнение на задълженията си за обективно и
безпристрастно установяване на всички релевантни за облагането факти и
обстоятелства, в хода на ревизионното производство по приложението на ЗДДФЛ органите по приходите са длъжни да изследват и
установят всички източници на доходи на ревизираното лице - облагаеми и
необлагаеми, всички други източници на финансиране, имущественото състояние на
лицето и извършваните от него разходи за съответния период. Имущественото
състояние включва притежаваните недвижими имоти, движими вещи, в т.ч.
благородни метали и произведения на изкуството, пари, ценни книжа и дялови
участия, ограничени вещни права и други имуществени права (авторски права,
права на индустриалната собственост) и др. В направените разходи се включват
както разходите за придобиване на имоти, вещи и права, така и разходите за
издръжка, образование, лечение, почивки и развлечения. Притежаваните
имоти/вещи/права следва да се установяват въз основа на документа за тяхното
придобиване в т.ч. по данни от имотния и търговския регистър, данни от ПП КАТ
за регистрацията на МПС и др.
Стойността на извършените през периода разходи
следва да се определи според посочената в разходния документ сума, ако такъв
съществува, респ. по данни на НСИ. След установяването на тези обстоятелства
следва да се извърши съпоставка на декларираните и/или получените доходи и
източници на финансиране с притежаваното имущество и направените разходи за
съответния годишен период. Съпоставката следва да се извърши на годишна база и
с оглед на всички факти и обстоятелства установени за периода, с оглед
определяне на годишната данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ. В случай че установеното несъответствие е
явно и съществено, облагането се извършва по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.
При действието на чл.2 от обект на облагане по този закон са доходите на
местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни
източници - чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ, като по арг. от чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ изброяването на
източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл.2,
3 и 10 от ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително
изменение в имуществото на физическото лице.
В случая фактическото твърдение на администрацията е, че
получените от ДЗЛ доходи/приходи не съответстват на имущественото му състояние
в ревизирания период - обстоятелство, мотивирало провеждането на ревизията по
особения ред на чл.122 - чл.124 от ДОПК. Констатираното имуществено
несъответствие е относимо към основанието по чл.122,
ал.1, т.7 ДОПК, чието възприемане и огласяване
по реда на чл.124, ал.1 е условие да се приложат презумпциите на
чл.123, ал.1, т.1 и т.2
ДОПК за наличие на подлежащ на облагане доход.
Проверката за имуществени несъответствия
се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и
постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода - вж. Решение на ВАС № 918/02.02.2022г. по
адм.д. № 5528/2021г.; Решение на ВАС № 9424/19.06.2019г. по адм.д. №
3310/2019г.
В конкретния случай, изводът за несъответствие в
имущественото състояние на жалбоподателя е обоснован с извършената съпоставка
на наличните и разходваните парични средства, при която за ревизираната 2014г.
е установено, че разликата между сбора от наличните парични средства към 1
януари (в брой и по сметка) и постъпленията за периода, и сбора на разходите за
периода, и наличните парични средства по сметка в края на периода, е
отрицателна величина. Така сумата в размер на 122166,18лв. (установеното
несъответствие) е приета за основа за облагане по чл.122, ал.2, вр.чл.123,
ал.1, т.2 от ДОПК.
Както е прието в ТР № 11/03.12.2021г. на ВАС по
тълк.д. № 3/2020г., превишението с неустановен произход на разходите над
приходите за годишния данъчен период е основание за прилагане на оборимата
презумпция на чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, която не изисква установяване на
източника на дохода, а го презюмира извън тези обстоятелства.
В този смисъл неоснователно е оплакването в
жалбата, че задълженията за ДДФЛ са незаконосъобразно определени, т.к. липсват
констатации за конкретно придобит доход, не е установено кой е неговият платец
и в кой момент е придобит дохода. Неоснователно е и позоваването на СС-18 –
Приходи, т.к. същият е неприложим по отношение на физически лица, които не
действат като търговци.
В случая, приложеният от органите по приходите
метод - както в хода на процесната ревизия и издадения РА, така и на проведените
на третите лица (заематели, дарители) ПУФО, следва разбирането за дохода като
положително имуществено изменение. Доколкото не само касовите операции
определят имущественото състояние на ДЗР, не е изследвано само движението на
парите в брой.
При съпоставката за 2014г. са взети предвид
разполагаемите средства и наличните парични средства в брой и по банковите
сметки в началото на периода (к.2) и в края му (к.5); постъпленията (к.3) и
разходите (к.4). Проверката за имуществено несъответствие е извършена по
утвърдена методика, като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови
сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните
парични средства в брой и банкови сметки в края на периода.
За изясняване на източниците и размера на
получените доходи/парични постъпления, респ. – размера на извършените разходи
за ревизирания период, органите по приходите са извършили всички необходими
процесуални действия, в т.ч. са изготвени и връчени искания до трети лица за
установяване на релевантните към облагането факти – установяване на
имущественото състояние на лицето, разкриване на банкова тайна и проследяване
движението по банковите сметки на жалбоподателя, установяване на действително
извършени разходи - по банкови извлечения и първични документи. Във връзка с
твърденията за получени дарения/заеми/целеви средства, ревизията е спряна до
приключване на ПУФО на третите лица. Събраните доказателства са подложени на
обективен анализ, като установените приходи/доходи и разходи, кореспондират изцяло
със събраните доказателства.
Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че към
01.01.2014г. е имал разполагаеми в брой 30000лв. Относно твърдените 20000лв. от
сватбено тържество, по делото не са ангажирани безспорни доказателства. С
Определение № 1452/11.05.2022г. съдът е указал на жалбоподателя, че не сочи
доказателства за твърденията си, че началното салдо на паричните средства в
брой към 01.01.2014г. включва и сумата в размер на 20000лв. с произход -
дарения от сватбеното му тържество, като доказателства, които безспорно да
установяват този факт, не са събрани. Единствено св.Н. при разпита си в с.з. на
11.07.2022г. посочва, че в качеството си на кум на Г. и Е. Т е присъствал на
преброяването на подаръците от сватбата. Получаването на дарения на сватбените
тържества е житейски обосновано, но колко точно пари са получени и колко от тях
са били налични към 01.01.2014г. (сватбеното тържество се е състояло на
15.06.2013г.), не може да се установи само със свидетелски показания. Отделно, както
приема ВАС в практиката си, твърдените доходи от сватба са в значителен размер,
което предполага тяхното събиране от гости на тържеството, във връзка с което
пък е следвало да се направят и значителни разходи за самото тържество. В този
смисъл следва да се докаже не само получаването на паричните подаръци, а и
тяхното реално спестяване в пълен размер, респ. съхранението и наличността им
до 01.01.2014г., каквито доказателства по делото не са събрани – вж. Решение
на ВАС № 4378/06.04.2010г. по адм.д. № 14790/2009г.; Решение на ВАС №
11950/15.10.2010г. по адм.д. № 4801/2010г., Решение на ВАС № 1294/28.01.2013г.
по адм.д. № 6110/2012; Решение на ВАС № 3197/06.03.2013г. по адм.д. №
915/2012г., Решение на ВАС № 2430/19.02.2014г. по адм.д. № 7140/2013г., Решение
на ВАС № 4815/08.04.2014г. по адм.д. № 12771/2013г.; Решение на ВАС №
12761/27.11.2015г. по адм.д. № 12656/2014г.; Решение на ВАС №
14516/24.11.2020г. по адм.д. № 8381/2020г.
Отделно, с т.6 от ИПДПОЗЛ
№ Р-03000320007701-0404-001/15.12.2020г. /стр.186/, връчено на 17.12.2020г.
органите по приходите изрично на основание чл.37, ал.2 от ДОПК са изискали в
14-дневен срок представянето на декларация за налични парични средства в брой,
сейфове и банкови сметки за ревизирания период. Част от изисканите документи и
справки са предадени с протокол – по опис, на 11.01.2021г., но сред тях такава
декларация не фигурира. Едва след връчването на искането от 13.05.2021г.,
изготвено във връзка Уведомлението по чл.124 от ДОПК – т.е. след уведомяването,
че е налице основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за облагане по особения
ред, жалбоподателят е декларирал като налични парите от сватбеното тържество,
както и суми, получени като дарение, заем и целево от физически лица – заеми от
Р.И., Д. К Г., П. Е. М., дарение от Н.Т.Н. и получени средства за закупуване на
автомобили за фирмата от Д.С..
Във връзка с
представените договори/споразумения за предоставяне на твърдените суми в брой,
правилно органите по приходите са се съобразили с резултатите от извършените на
лицата ПУФО. С изключение на споразуменията с Д.
С. – проверката на която е установила, че към съответния период не е имала
възможност да предостави посочените в договорите средства, т.к. за нея би се
формирал недостиг (имущественото
състояние на лицето е изследвано на годишна база, поради което е съобразен
извършения разход за закупуване недвижим имот), по отношение на останалите
лица органите по приходите са признали сключените договори. Доколкото обаче
същите са частни диспозитивни документи, без достоверна дата, документират
предаване на парични средства в брой, правилно е изследвана възможността на
лицата да предоставят сумите, т.е. че са разполагали със същите за да ги
предоставят в брой на жалбоподателя. Така, без да оспорват договорите по
основание, органите по приходите са признали като разполагаеми за жалбоподателя
само средствата, за които при проверките е потвърдено, че лицата са разполагали
с тях и са имали възможност да ги предоставят.
С протоколно определение
от о.с.з. проведено на 10.05.2022г. съдът е указал на жалбоподателя, че в
негова тежест е да сочи доказателства за това, че лицата Н.Т.Н., Д.И.С. и Р.И.И.,
са разполагали с достатъчно парични средства и са имали възможност да
предоставят пълния размер на сумите, посочени в процесните договори и
споразумения. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства – за
получени от третите лица приходи/доходи, респ. за извършени разходи, които да
обосновават различен извод относно възможността им да предоставят средствата по
договорите в пълен размер.
Съдът не кредитира
показанията на св.И., св.С. и св.Н. в частта, с която по същество оспорват
констатациите при проведените им ПУФО и потвърждават предоставянето на пълния
размер на сумите.
Следва в тази връзка да
се посочи, че ПУФО, на които са се позовали ревизиращите, са съставени от
органи по приходите съобразно правомощията им по чл.12, ал.1, т.1 от ДОПК и
документират извършените от тях действия по реда на чл.110, ал.4 от ДОПК.
Съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от
орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е
доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените
факти и обстоятелства. В този смисъл ПУФО удостоверяват не само действията на
контролните органи, но и установените в хода на проверката факти и
обстоятелства по смисъла на чл.50, ал.1 от ДОПК. Видно от приобщените към
материалите на ревизията ПУФО и приложенията към тях, органите по приходите са
извършили задълбочена проверка и анализ на имущественото състояние на лицата –
изследвани са всестранно източниците на техните приходи/доходи, респ.
извършените от тях разходи, за всяка една от проверяваните години. Прилагайки
идентична на приложената при ревизията методика, с ПУФО е установено с колко
парични средства в брой е разполагало съответното лице към периода, в който са
сключвани договорите. Така, извършените изследвания на имущественото състояние
на лицата и резултата от същите, се обхващат от удостоверителната сила на
протокола и поради това е недопустимо да се опровергават със свидетелски показания
– арг. чл.164, ал.1, т.2 от ГПК.
Неоснователни са и
оплакванията на жалбоподателя, че посочените в съпоставката разходи, не
кореспондират с доказателствата по преписката. Всички съобразени разходи са
доказани с конкретен документ – движение по банкови сметки, отговори на трети
лица и приложени към тях първични документи/официални справки, декларация на ЗЛ
и т.н., като не се установяват включени разходи, за които не са събрани
доказателства.
Действително в
заключението по ССЕ вещото лице е посочило, че включените разходи по фактури от
ВиК не кореспондират с документите по преписката, но в последното по делото
заседание се събраха като доказателства 5бр. фактури, издадени от „ВиК – Варна“
ООД за сумата общо в размер на 64, 48лв. – колкото са съобразени от органите по
приходите. Относно плащанията по договорите са лизинг, правилно органите по
приходите са приели, че същите са разход на жалбоподателя като в този смисъл са
съобразили както попълнената от него декларация, така и документите, представени
от УниКредит Лизинг, според които жалбоподателят фигурира като платец на
вноските.
Налице са обаче разходи,
които се доказват от документите по преписката, които са установени от ССЕ, но
са пропуснати от органите по приходите – плащане през ПОС устройство в размер
на 125лв. и 6,00лв. такса за преиздаване на банкова карта. Предвид обаче забраната
по чл.160, ал.6 от ДОПК тези разходи не следва да се включвате в извършената
съпоставка, респ. да се формира нова основа за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК
с тяхно участие.
По изложените съображения
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора,
на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на Дирекция „ОДОП“-Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно обжалвания материален интерес
– 20431,61лв. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което
възнаграждението е дължимо и следва да се определи по реда на чл.8, ал.1, т.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 1142,95лв. (хиляда сто четиридесет и два
лева и деветдесет и пет стотинки).
Водим от горното,
Варненският административен съд, VIII-ми
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Т.Т., ЕГН: **********,***, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000320007701-091-001/14.12.2021г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 14/21.03.2022г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, с който на
основание чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, за
2014г. са му установени задължения за данък върху доходите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 12216,64лв. и лихви 8214,97лв.
ОСЪЖДА Г.Т.Т.,
ЕГН: **********,*** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1142,95лв. (хиляда
сто четиридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните!
Административен съдия: