Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр. Козлодуй, 18.11.2014
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, шести състав, в публично заседание на 23.10.2014 г. в състав:
Районен съдия: Иван
Иванов
при
участието на секретаря В.Г.
като разгледа докладваното от
съдията Иванов гражданско дело № 743 по описа за 2014 г. на Козлодуйския районен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е за съдебна делба и е в първата си фаза – по допускане на делбата.
Образувано е по искова молба на М.П.Д. с ЕГН **********, К.Ц.К.
с ЕГН ********** и Г.Ц.К. с ЕГН ********** срещу Ц.М.П. с ЕГН ********** и В.Х.П.
с ЕГН ********** за делба на наследствени на страните земеделски имоти,
останали след смъртта на общия им наследодател Кръстьо Първанов П., бивш жител ***, а именно: нива от 8,792 дка, трета
категория земя, имот № 036018 по плана за земеразделяне, находяща се в землището
на с. Рогозен, област Враца, местността „Данков шумак” и нива от 38,048 дка,
трета категория, имот № 036033 по плана за земеразделяне, находяща се в
землището на с. Рогозен, област Враца, местността „Данков шумак”.
Искът е с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността /ЗС/, във
връзка с чл. 69 от Закона
за наследството /ЗН/ и е допустим.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си адв.
Ц. Къновски, поддържат иска и доразвиват изложените в него съображения.
Ответниците В.П. и Ц.П. са подали
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с която заявяват, че искът за съдебна делба е надлежно упражнен от ищците, предвид обстоятелството,
че описаните в исковата молба имоти наистина са съсобствени между страните по
делото и не е възможна доброволната им подялба, но правят възражение относно
дяловете на всеки от съделителите, като представят договор за продажба на
наследствени права от 23.05.1971 г., с нотариална заверка на подписите,
извършена от началник Нотариална служба към Рогозенски народен съвет, като
молят да бъдат зачетени правните последици на договора и същите да бъдат
съобразени при определянето на правата на страните по делото в съсобствеността.
Съдът
приема за установено следното:
От
фактическа страна.
По
силата на решение № 2345Р/16.10.1997 г. по
преписка № 50641/20.02.1992 г. на Общинска служба по земеделие и гори-Козлодуй
на наследиците на Кръстьо
Първанов П., бивш жител ***,
които към момента на
приключване на съдебното дирене по делото са внучката му М.П.Д., правнучката му Г.Ц.К., правнучката му К.Ц.К., снаха му
В.Х.П. /съпруга на Минко Цветков П. - внук на общия наследодател/ и правнука му
Ц.М.П., е признато правото на собственост върху два земеделски имота: нива от 8,792 дка, трета категория земя,
имот № 036018 по плана за земеразделяне, находяща се в землището на с. Рогозен,
област Враца, местността „Данков шумак” и нива от 38,048 дка, трета категория,
имот № 036033 по плана за земеразделяне, находяща се в землището на с. Рогозен,
област Враца, местността „Данков шумак”.
Въз
основа на горепосоченото решение на Общинска служба по земеделие и
гори-Козлодуй, на основание чл. 34а от ЗСПЗЗ е издаден констативен нотариален
акт № 56 от 10.06.1998 г., т. VІ, нотариално дело № 1097/1998 г. на Районен
съд-Козлодуй, с който Ц.П., Цветко Данковски, В.П. и Татяна П. са признати за
собственици по наследяване от наследодателя Кръстьо Първанов П. на
горепосочените два имота.
Съгласно
представеното по делото удостоверение за наследници № 774/16.09.2013 г. на Кметство
Рогозен, община Хайредин, към момента на откриване на наследството-28.02.1951
г., наследник на Кръстьо Първанов П. е само дъщеря му Къна Кръстева П..
Къна
Кръстева П. е починала на 06.01.1982 г. и е оставила за свои наследници сина си
Цветко Михайлов Данковски, сина си Иван Цветков П. и сина си Минко Цветков П..
Цветко Михайлов Данковски е
починал на 19.03.2005 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си М.П.Д.,
дъщеря си Г.Ц.К. и дъщеря си К.Ц.К..
Иван
Цветков П. е починал на 10.10.1993 г., без да остави наследници.
Минко Цветков П. е починал на 03.08.1996 г.,
като е оставил за наследници съпругата си В.Х.П., дъщеря си Татяна Минкова П. и
сина си Ц.М.П..
Татяна
Минкова П. е починала на 30.07.2007 г., без да остави
наследници.
Предвид отбстоятелството, че
страните не могат доброволно да поделят наследствените два земеделски имота е предявен настоящия иск за съдебна делба.
По делото е
представен като доказателство договор от 23.05.1971 г., с който Къна Кръстева П.
е продала на синовете си Минко Цветков П. и Иван Цветков П. наследствените си
права от наследодателя й Кръстьо Първанов П. срещу задължението на купувачите
да гледат, хранят и обличат продавачката и нейния съпруг Цветко Вълов П. до
края на живота им. Върху договора е положен щемпел наи е изпълнен подпис на
Петър Дуцов Маджарски-началник на нотариалната служба при Рогозенския народен
съвет, с които е удостоверено, че положените под договора подписи са изпълнени
от продавачката Къна Кръстева П. и купувачите Минко Цветков П. и Иван Цветков П..
От правна страна:
Искът за съдебна делба на наследствени земеделски земи е
основателен и доказан.
По
делото е безспорно, че по силата на реституцията по реда на ЗСПЗЗ и съгласно
приложеното по делото решение № 2345Р/16.10.1997 г. по преписка № 50641/20.02.1992 г. на
Общинска служба по земеделие и гори-Козлодуй и скиците към решението, имащи
силата на констативен
нотариален акт,
както и въз основа на изрично съставения констативен нотариален акт № 56 от
10.06.1998 г., т. VІ, нотариално дело № 1097/1998 г. на Районен съд-Козлодуй процесните общо два земеделски имота в землището на с. Рогозен – нива от 8,792 дка, трета категория
земя, имот № 036018 по плана за земеразделяне, находяща се в землището на с.
Рогозен, област Враца, местността „Данков шумак” и нива от 38,048 дка, трета
категория, имот № 036033 по плана за земеразделяне, находяща се в землището на
с. Рогозен, област Враца, местността „Данков шумак” са съсобствени по наследство от Кръстьо Първанов П.,*** на неговите наследници към момента на откриване на наследството, а
именно на дъщеря му Къна Кръстева П., родена на *** г. и починала на 06.01.1982
г.
Установено
е безспорно, че Къна Кръстева П., която като единствена дъщеря на Кръстьо
Първанов П. е притежавала изцяло наследствените права от баща си, е починала на
06.01.1982 г., като е оставила за наследници сина си Цветко Михайлов Данковски,
сина си Иван Цветков П. и сина си Минко Цветков П..
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части, следователно децата на Къна
Кръстева П. и внуци на общия наследодател-Цветко Михайлов Данковски, Иван
Цветков П. и Минко Цветков П. са получили по наследство равни дялове от
съсобственото имущество или по 1/3 идеални части.
След смъртта на
Иван Цветков П. правата му в съсобствеността, а именно 1/3 идеални части, са
преминали поравно у Цветко Михайлов Данковски и Минко Цветков П., като са увеличили
дела на всеки от тях с 1/6 идеална част, т.е. всеки от наследниците Цветко
Михайлов Данковски и Минко Цветков П. е станал собственик на по 3/6 или по 1/2
идеална част от наследственото имущество след смъртта на Иван Цветков П..
След смъртта на
Цветко Михайлов Данковски неговият дял от 1/2 иделна част е преминал у
съпругата му М.П.Д., дъщеря му Г.Ц.К. и дъщеря му К.Ц.К..
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете. Бракът между М.П.Д. и Цветко
Михайлов Данковски се подчинява на режима на Семейния кодекс, обн. - ДВ, бр. 23
от 22.03.1968 г., отменен ДВ, бр. 41 от 28.05.1985
г.; в сила от 01.07.1985 г., тъй като съгласно чл. 103 от СК от 1968 г.
правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при
заварени бракове.
Тъй като Цветко Михайлов Данковски е придобил права върху процесните имоти по
силата на наследствено правоотношение, тези права не представляват семейна
имуществена общност между него и М.П.Д., а са лична собственост на
Цветко Михайлов Данковски на основание чл. 13, ал. 2 от СК от 1968 г.
След смъртта на Цветко Михайлов
Данковски неговите права в съсобствеността-1/2 идеална част, са преминали
поравно у М.П.Д., Г.Ц.К. и К.Ц.К., всяка от които е придобила по 1/6 идеална
част от наследственото имущество.
След смъртта на Минко Цветков П.
неговият дял от 1/2 идеална част е преминал у съпругата му В.Х.П., дъщеря му
Татяна Минкова П. и сина му Ц.М.П..
По аналогични съображения, на
основание чл. 103 и чл. 13, ал. 2 от СК от 1968 г., правата на Минко Цветков П. са
негова лична собственост, а не семейна имуществена общност с В.П. и са
преминали поравно у В.Х.П., Татяна Минкова П. и Ц.М.П., всеки от които е
получил по 1/6 идеална част от наследственото имущество.
Тъй като Татяна Минкова П. е
починала на 30.07.2007 г., без да остави низходящи наследници, на основание чл.
6 от ЗН правата й в съсобствеността-1/6 идеална част, са преминали у
единствения й жив родител-майка й В.Х.П., като по този начин делът на В.П. се е
увеличил и е станал 2/6 или 1/3 идеални части.
В обобщение: М.П.Д.
притежава 1/6 идеална част, Г.Ц.К. притежава 1/6 идеална част, К.Ц.К. притежава
1/6 идеална част, В.Х.П. притежава 1/3 идеална част и Ц.М.П. притежава 1/6 идеална
част от наследственото имущество.
По отношение на
представения с отговора по чл. 131 от ГПК договор за продажба на наследство от
23.05.1971 г.:
По силата на чл.
212, изр. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за действителността на
договора за продажба на наследство е необходимо договорът да е писмен и
подписите да бъдат нотариално заверени. В изр. 3 на същата разпоредба е изрично
предвидено, че ако в продаденото наследство има недвижимо имущество, договорът
за продажба на наследство може да бъде противопоставян на трети лице само в
случай, че е вписан.
На първо място, съдът намира, че
съгласно чл. 212 ЗЗД едно
наследство може да бъде продадено изцяло, без да се посочват отделните му
предмети, в писмена форма с нотариална заверка на подписите на договарящите
дори и тогава, когато наследството включва и недвижим имот. В този последен
случай продажбата е противопоставима на трети лица само след вписване на
договора за продажба. Тази
облекчена в сравнение с чл. 18 ЗЗД форма
е приложима обаче само при договора за продажба на наследство, което съдържа и
недвижим имот. Касае се за изключение от общата форма на чл. 18 ЗЗД за
извършване на сделката с нотариален акт. Като изключение, облекчената форма не
може да бъде използувана при извършване на други договори. Например дарение на
наследство, което включва и недвижим имот, не може да бъде извършено само с
нотариална заверка на подписите на договарящите, а следва да бъде оформено с
нотариален акт. Договорът за прехвърляне на нещо срещу поето от приобретателя
задължение да гледа и да издържа прехвърлителя е различен от договора за
продажба, независимо как са го наименували страните. Той е особен вид договор,
неуреден изрично в закона /ненаименован договор/, макар и признат за допустим.
За него се прилагат разпоредбите на Общата част на Закона за
задълженията и договорите и могат по аналогия да се прилагат
едни или други правила на договора за продажба. Това обаче не означава, че
договорът за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка е договор за
продажба. Казаното важи и за прехвърлянето на наследство изцяло, без посочване
на включените в него предмети. Такова прехвърляне срещу поето задължение за
гледане и издръжка не е продажба на наследствени права. Поради това договорът
не може да бъде сключен само писмено и с нотариална заверка на подписите на
договарящите, когато в наследството има и недвижим имот. Облекчената форма
на чл. 212, ал.
2 ЗЗД тук
е неприложима. Договорът, ако не е сключен с нотариален акт по силата на чл. 18 ЗЗД,
не произвежда действие. В същия смисъл е и съдебната практика, например Решение
№ 490 от 15.IХ.1987 г. на Върховния съд по гр. д. № 274/1987 г., I г. о.
Именно такъв случаят с
представения договор от 23.05.1971 г.-същият е именуван от страните „договор за
продажба на наследствени права”, но по естеството си е договор за прехвърляне
на наследствени права срещу задължение за гледане и издръжка, тъй като именно
такива са правата и задълженията на договарящите. Ето защо договорът от
23.05.1971 г. не е породил целените с него правни последици и същият е нищожен,
поради неспазване на предвидената в закона форма-нотариален акт.
На следващо място, налице е трайна съдебна практика, споделяна и от решаващия съд, изразена например в Решение № 55 от
1.IV.1962 г. по гр. д. № 44/62 г., ОСГК на Върховния съд, че ако е налице само
първата предпоставка, т. е. сключен е писмен договор, но подписите не са
нотариално заверени, този договор не прехвърля правото на наследство, защото не
е налице втората предпоставка - подписите да са нотариално заверени, за да бъде
валидно това прехвърляне. По своето правно естество този договор ще бъде
предварителен договор. Когато едната от страните не изпълни реално своето
задължение, другата страна има право да иска по съдебен ред да се постигне този
резултат, като предяви иск на основание чл. 19 ЗЗД .
Според чл. 97 от Закона за устройство на
съдилищата Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., в населените места, където няма
районен съд, председателят, зам.-председателят и секретарят на изпълнителния
комитет на общинския (районния) народен съвет, кметът, заместник-кметовете и
секретарят на кметството заверяват подписи, удостоверяват датата на частни
документи и засвидетелствуват верността на преписи от документи. Тази
разпоредба възпроизвежда аналогична разпоредба от
предходния Закон за устройството на съдилищата, приет и обнародван през 1952
г., който е действал към датата на сключване на договора-23.05.1971 г. Поначало
в българското нотариално право нотариалните функции на органите на местната
власт са ограничени до заверка на подписи, удостоверяване на дата и заверка на
преписи върху едностранни частни писмени документи,
без договори и без актове, подлежащи на вписване. Ето защо съдът приема, че
заверката на подписите на представения договор от 23.05.1971 г. е извършена от
лице извън кръга на предоставените му от закона нотариални функции и като
такава е нищожна. Ако се приеме, че договорът е действителен, същият
представлява само предварителен договор, поради липсата на надлежна заверка на
подписите на договарящите.
На последно място, договорът от
23.05.1971 г. подлежи на вписване, а по делото липсват както твърдения, така и
доказателства същият да е бил вписан и следователно не може да бъде
противопоставян на трети по договора лица, каквито са ищците М.Д., К.К. и Г.К.,
които своевременно са оспорили представения договор със становище от 10.09.2014
г.
Доколкото страните не могат
доброволно да се поделят съдът намира, че следва да допусне съдена делба на
наследствените три земеделски имота при горепосочените дялове за всеки от съделителите.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между М.П.Д. с ЕГН **********, К.Ц.К. с
ЕГН **********, Г.Ц.К. с ЕГН **********, Ц.М.П. с ЕГН ********** и В.Х.П. с ЕГН ********** по отношение на следните наследствени
земеделски земи:
нива от 8,792 дка, трета
категория земя, имот № 036018 по плана за земеразделяне, находяща се в
землището на с. Рогозен, област Враца, местността „Данков шумак”;
нива от 38,048 дка, трета
категория, имот № 036033 по плана за земеразделяне, находяща се в землището на
с. Рогозен, област Враца, местността „Данков шумак”,
при дялове, както следва: за М.П.Д.
1/6 идеална част, за Г.Ц.К. 1/6 идеална част, за К.Ц.К. 1/6 идеална част, за В.Х.П.
1/3 идеална част и за Ц.М.П. 1/6 идеална част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на
решението делото да се докладва за продължаване на делбения процес във втората
фаза.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: