Р Е Ш Е Н И Е
№262362
гр. Варна;23.07.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в публично заседание двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА
ХРИСТОВА
при участието секретаря Галя Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7161 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по
предявен иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ във вр. чл. 288, ал.1,
т.2, б.”а” КЗ /отм./,вр. чл.45 от ЗЗД
за осъждане на ответника Г.Е.Ж., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати
на ищеца „Г. Ф.”***, представляван от изпълнителен директор и председател на УС
на ГФ Б. И. М., чрез адв.Л.В.Т. ***, стая 205, сумата
от 614.56лв. /шестстотин и
четиринадесет лева, петдесет и шест ст./, представляваща изплатено от ГФ обезщетение по щета
№110749/20.08.2015год., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 30.06.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, като се претендират за присъждане и
сторените по делото разноски.
Сочи
следната банкова сметка ***: IBAN:***, BIC:***.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
В
исковата молба ищецът твърди, че на основание чл. 288 ал. 1 т.2 б. „а"* от
Кодекса за застраховането (отм.), сега 557,ал.1,т.2,б“а“ от КЗ Г.
фонд изплаща по
Щета № 110749/20.08.2015год.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 614.56 лв. за увредения при
ПТП, настъпило на 12.08.2015год. ,л.а. Опел Астра с
ДК №*.
Виновен
за катастрофата е ответникът Г.Е.Ж., който управлявайки л.а БМВ с ДК №*,
движейки се с несъобразена скорост спрямо интензитета на движение и несъобразявайки
дистанцията с правомерно движещия се л.а. Опел Астра
с ДК №* АХ го удря като така причинява процесното
ПТП.
В
нарушение на чл.260 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.490 от КЗ
ответникът управлявала увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
Поканват
ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до днес лицето не е погасило
задълженията си.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения от съда особен представител депозира отговор.
Намира
иска за неоснователен. Счита, че искът е неправилно насочен срещу лицето -
водач на автомобила, причинил ПТП на 12.08.2015 г., вместо срещу застрахователя
по сключена за автомобила застраховка "гражданска отговорност".
Действително,
от представената към ИМ Справка от базата данни на Информационен Център към ГФ
е посочено, че застраховка по полица 07515001006202 е прекратена, но датата на
прекратяването е неправилно изчислена и посочена. Като причина за прекратяването
на застраховката е указано "невнасяне на вноска".
От
името на представлявания, оспорва вписаните в Справката данни досежно прекратяването на застраховката по полица
07515001006202, сключена за периода 07.04.2015 г. до 07.04.2016 г.
На
първо място, за да настъпи прекратяване на договора за застраховка не е
достатъчно да не е платена в срок застрахователна вноска. Не е достатъчно и да
настъпи падежа или да изминат 15 дни от падежа. За да настъпи прекратяването е
нужно застрахователят да е уведомил застрахованото лице за последиците от
неплащането писмено - с изрично уведомление, а не с текста на самия договор за
застраховка.
За отправено уведомяване от
застраховател до застраховано лице няма данни и доказателства, поради което и
при съобразяване датата на извършената Справка -21.08.2015 г. счита, че данните
са недостоверни и не могат да обвързват застрахованото лице или съда.
Справката е изготвена само един
месец след посочване на датата на прекратяването на застраховката. Счита, че
период от един месец не е достатъчно време, за да бъде отправено и достигнало
до застрахованото лице уведомление. Оспорва уведомление от застрахователя да е
получено. Налице е логична вероятност, че застрахованото лице е заплатило
дължима вноска - със или без забава.
Освен
гореизложеното, оспорва (от името на представлявания) да е извършено плащане на
увреденото лице. Представения платежен документ не съдържа подпис и печат на
Банка, а и е негодно доказателство за получени от "кредитора" парични
средства. Извода за неизвършено реално плащане се подкрепя от нормата на чл.
496, ал. 1 от КЗ, според която плащанията следва да бъдат извършени в
тримесечен срок от предявяването на претенцията на увреденото лице. В
конкретния случай плащането е следвало да бъде извършено в срок до 13.11.2015
г.
По
тези причини прави възражение за изтекла давност на заявената с иска претенция.
Оспорва
и размера на претенцията по иска. От представените два документа -техническа
експертиза, без дата, и които помежду си не си кореспондират, не може да се
направи категоричен извод за размера на обезщетението по конкретната щета.
С оглед гореизложеното,моли съда да отхвърли иска на
Г. Фонд като недоказан, неоснователен и погасен по давност.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
протокол за ПТП № 1649526/12.08.2015г., от който се установява, че на
така посочената в протокола дата, ответникът като водач на МПС модел
„БМВ“, рег. № * КР е причинил
ПТП в гр. Варна,като е причинил вреди на МПС модел „Опел астра“ рег. №* СН. В
протокола е посочено, че ответникът, като водач на МПС няма сключена
застраховка „ГО“.
Приобщено
към доказателствата по делото е уведомително писмо от Обл.Дирекция
на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ до Г. фонд,входирано
във фонда на 13.10.2015год. Съгласно писмото Г. фонд е уведомен ,че във връзка
с възникнало ПТП на територията на град Варна на 12.08.2015год. регистрирано в
протокол за ПТП №1649526/12.08.2015год.
срещу виновния водач Г.Е.Ж. има издадено НП №15-0819-002745/09.09.2015год. по чл.315,ал.1,т.1 от КЗ и НП №15-0819-002744/07.09.2015год. по
чл.179,ал.2 от ЗДвП. Наказателните постановления са връчени на 16.09.2015год. и
са влезли в законна сила на 24.09.2015год.
Представена
е справка от информационна система към ГФ, от която се установява, че досежно МПС с рег.№ * КР е била налична гаранционна
полица № 07515001006202 от 07.04.2015г. до 07.04.2016г., действието на която е
прекратено на 21.07.2015г.
Прието по
делото е уведомление за имуществена вреда от собственика на лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. №* .
Представено е заключение по техническа
експертиза към щета № 110749/20.08.2015г., от която се установява, че
обезщетението за нанесени вреди на увреденото МПС възлизат на 614.56лв.
Образувана
е застрахователна преписка към Г. фонд по щета №110749/20.08.2015г.,по която
изготвен доклад по щета и определена сумата от 614.56лева застрахователно
обезщетение за собственикът на увреденият л.а.
на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №* .
Определени са и 13 лева ликвидационни разходи.
С
платежно нареждане от 24.11.2015г. в полза на Валери Е. Георгиев е заплатена
сумата от 614.56лева, на основание
обезщетение по щета № 110749/2015г.
Изпратена
е регресна покана относно щета №ГФ-11-9749/20.08.2015год., с
която ищецът е отправил искане до ответника за плащане на сумата от 627.56 лева
във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение при настъпило ПТП, което е
изплатено на застрахованото лице.
По делото
са ангажирани специални познания чрез заключение на ВЛ по САВт.Е
и ССч.Е.
Заключенията на ВЛ-ца , които не са оспорени от
страните, съдът цени като обективни и компетентно дадени.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл. 288, ал.1, т.2 б. „а“ от КЗ/отм./ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите
е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
На осн
чл.288, ал.12 (отм.) след изплащане на обезщетението
по ал. 1
и 2 фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера
на платеното и разходите.
В процесния случай не е
спорно, а и се установява от представения по делото протокол за ПТП №
1649526/12.08.2015г., че на така посочената в протокола дата, ответникът като
водач на МПС модел „БМВ“, рег. № * КР е причинил ПТП в гр. Варна,като е
причинил вреди на МПС модел „Опел астра“ рег. №* СН. В протокола е посочено, че ответникът,
като водач на МПС няма сключена застраховка „ГО“. Въз основа на така съставения
протокол срещу виновния водач Г.Е.Ж. има издадено НП №15-0819-002745/09.09.2015год. по чл.315,ал.1,т.1 от КЗ и НП №15-0819-002744/07.09.2015год. по
чл.179,ал.2 от ЗДвП.Наказателните постановления са връчени на 16.09.2015год. и
са влезли в законна сила на 24.09.2015год.
Доколкото протокола за ПТП,
съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му
и по установените форми и ред,
по смисъла на разпоредбите на чл.179, ал.1 ГПК съставлява е официален документ и представлява доказателство за изявленията пред органа на
МВР и за извършените от него и пред
него действия, при което същия установява настъпване на процесното ПТП на посочената
дата и час в гр. Варна с участието на ответника, като виновно лице и при липса
на валидна застраховка „Гражданска отговорност, то в тежест на ответната
страна при оспорване е да установи твърдяните обстоятелства, вкл. и че посочения в протокола за ПТП механизъм за
настъпване на ПТП-то е различен от удостоверения, като в случая по делото
не са ангажирани
доказателства в тази насока. Напротив от съставените срещу ответника наказателни постановления, които
не са оспорени и са влезли в сила се
потвърждават удостоверените от органите на МВР
факти в протокола. Липсата на валидно съществуваща застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС, управлявано от виновния водач за ПТП се установява и от
представената по делото справка по чл. 571,
ал.1, т.3 КЗ от
информационна система на ГФ, от която се установява, че досежно
МПС с рег. №
В8330КР е била налична валидно
сключена застраховка „ГО“, оформена в полица № 07515001006202 от 07.04.2015г. до 07.04.2016г.,
действието на която е прекратено на 21.07.2015г.,
т.е. преди настъпване на процесното ПТП (12.08.2015г.), в резултат на което са
настъпили вреди за трето лице. При
уговорка за разсрочено плащане на дължимите застрахователни вноски,
застрахованият е предварително уведомен за неблагоприятните последици от
неплащане на поредната вноска в срок от 15 дни от падежа, поради което за
опровергаване на констатацията посочена в извлечението от инф. база данни на ГФ, че за
процесния МПС липсва валидна застраховка „ГО” следва да бъдат ангажирани
доказателства за наличието на такава, включително и доказателства за заплатени
в срок поредни вноски. В случая такива доказателства не се ангажират и
предприетото от особения представител на ответника оспорване не опровергава
извлечението от ГФ. Вземайки изложеното настоящият
съдебен състав приема, че не е опровергана доказателствената тежест по 574, ал.12 на КЗ (чл. 295 ал. 7 КЗ отм.) на
извлечението за данните от Информационния център на ГФ.
Ищецът е изпратил на ответника регресна покана, по
отношение на която няма данни по делото, че е получена от ответника. Регресната покана има правно
значение при снабдяване на ГФ с изпълнителен
лист против виновния водач, при хипотезата на чл. 288 ал.14 от
КЗ (отм.), но няма правно
значение за регресния иск на ГФ против виновния водач. Единственото значение, което може да има е за изпадане на длъжника
в забава, при хипотезата на
чл. 84 ал. 2 ЗЗД, но в случая претенция за заплащане на мораторна лихва
не е предявена.
Основанието за регресните искове възниква от фактически състав,
който включва изплащане на сумата
на правоимащото лице по силата
на застраховката и даденото от закона
право на регрес, поради което началният момент на погасителната
давност по чл. 110 ЗЗД е датата
на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече
погасителна давност, различна от тази
за задължението по чл. 45
и 49 ЗЗД, което е изискуемо
от момента на причиняване на вредите, от
който момент длъжникът изпада в забава. В този смисъл
Решение № 2/02.02.2011г., постановено по т.дело № 206/2010г. на ВКС, ІІ ТО,
постановено при условията на чл. 290 ГПК.В случая ищецът е заплатил на
увреденото лице определеното му обезщетение за причинените от ответника вреди
на 24.11.2015г., за което представя доказателства (л.14), от която дата започва
да тече и погасителната давност на вземането на кредитора. Към момента на предявяване
на исковата молба в съда 30.06.2020г., пет годишния давностен срок не е
изтекъл. Ответникът, като задължено лице, причинило ПТП при управление на МПС
без задължителната за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност“,
вследствие на което са причинени имуществени вреди на трето лице, дължи
стойността на заплатеното от ищеца
обезщетение в полза на увреденото лице.
Предвид изложеното предявения иск се явява основателен
и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и в полза
на ищеца и сумата от 580 лева съставляваща
сторени по делото разноски, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.Същите се изразяват в следното: 50лв. държавна такса, 300лв. депозит
за особен представител, 80лв. депозит за ССч.Е и
150лв. депозит за САвт.Е.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Е.Ж., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Г.
Ф.”***, представляван от изпълнителен директор и председател на УС на ГФ Б.
И. М., чрез адв.Л.В.Т. ***, стая 205, сумата от 614.56лв. /шестстотин и четиринадесет
лева, петдесет и шест ст./, представляваща
изплатено от ГФ обезщетение по щета №110749/20.08.2015год., ведно
със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 30.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./вр.чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Е.Ж., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г. Ф.”***, представляван от
изпълнителен директор и председател на УС на ГФ Б. И. М., чрез адв.Л.В.Т. ***, стая 205, сумата от 580лв./петстотин
и осемдесет лева/ съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми ответникът следва да заплати
по следната банкова сметка ***: IBAN:***,
BIC:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :