Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 17.10.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание
на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 930/2018 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано във връзка с постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД против Г.Д.Г. за установяване на вземания, предмет на издадена заповед за
изпълнение.
Твърди се, че на 20.08.2013 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответникът е сключен договор за паричен заем по силата, на който първият е
предоставил на втория кредит в размер на 400,00 лв. Ответникът се задължил да
върне сумата по заем, ведно с договорна лихва в размер на 180,00 лв., на 16
равни седмични вноски, всяка в размер на 36,25 лв. или общо сумата от 580,00
лв. до 09.12.2013 г. При сключването на договора, чрез попълване на стандартен
европейски формуляр, ответникът декларирал, че е запознат с общите условия и ги
приема.
При забава в заплащането на
вноска с повече от 30 календарни дни страните договорили, че ответникът ще
заплати на заемодателя такса разходи в размер на 9,00 лв., като разходите за
събиране не може да надхвърлят 45,00 лв. В тази връзка на ответникът е
начислена такса в размер на 45,00 лв.
Длъжникът не е предложил
изпълнение в срок на вноските по договора, поради което върху тях е начислено
обезщетение за забава, начиная от 08.10.2013 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 146,08 лв. По
договора ответникът е предложил изпълнение за сумата от 300,00 лв., с която е
погасено вземане за такса разходи в размер на 9,00 лв. 164,35 лв. – договорна
лихва и 126,65 лв. – главница.
Вземанията по договора срещу
ответника с рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. с
приложение от 01.05.2014 г. се казва, че са прехвърлени от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на ищеца. Прехвърлянето е потвърдено, като „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е изпратил уведомително писмо до длъжника, което е върната в
цялост.
Твърди се, че ищецът подал
заявление за издаване на заповед против ответника, във връзка с което пред РС
Ловеч е образувано ч. гр. д. № 570/2018 г., а издадената заповед е оспорена.
Отправя се искане до съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи сумата от 273,35 лв. – главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 15,65 лв. –
договорна лихва и 36,00 лв. – такса разходи и 146,08 лв. – обезщетение за
забава. Заявява се искане сторените разноски в настоящото производството и в
производството по издаване на заповед за изпълнение да се възложат в тежест на
ответника.
В депозирано възражение по
реда на чл. 414 ГПК ответникът е оспорил, че дължи изпълнение по заповедта и
размера на начислените му лихви. Ответникът не е ангажирал отговор в срок.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой
представител и не изразява становище по същество.
Ответникът не участва лично или чрез
представител и не изразява становище по същество.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Заповед № 312 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.03.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 570/2018 г.
на РС Ловеч със същата е разпоредено длъжникът Г.Д.Г. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД сумата от 237,35 лв. - главница, 15,65 лв. -
договорна лихва за периода 04.11.2013 г. до 09.12.2013 г., 146,08 лв. -
обезщетение за забава за периода 08.10.2013 г. до 30.03.2018 г., 36,00 лв. -
такса разходи, ведно със законната лихва върху сумата от 273,35 лв. от
30.03.2018 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 75,00 лв. Срещу
изпълнението а заповедта е подадено възражение.
В предложение за сключване на договор, отправено до
„Изи Асет Мениджмънт“АД, Г.Д.Г. е поискала да му се предостави заем в размер на
600,00 лв., платим в брой, който той да върне на 27 седмични вноски всяка в
размер на 38,91 лв. Между „Изи Асет Мениджмънт“АД и Г. е постигнато съгласи за
сключване на договор по силата, на който първият се е съгласил да предостави на
втория заем в размер на 400,00 лв., който вторият да върне за срок от 16
седмици на договорени дати /в периода 26.08.2013 г до 09.12.2013 г./ на 16 вноски,
всяка в размер на 36,25 лв. При забава в заплащането на вноска по договора с
повече от 30 дни страните са договорили такса разходи в размер на 9,00 лв.,
които се начисляват на всеки 30 дни забава, но не повече от 45,00 лв. В
договора е удостоверено, че сумата по заема се предава на длъжника в български
левове. Под договора ответникът е положил подпис. В договора страните са
уговорили, че с подписването му, сумата по заема се предава на Г., като
договора има силата на разписка за предаване, респективно получаването й. С
подписването на договора е обявена предсрочната изискуемост на вземания в общ
размер от 89,64 лв. по договора за заем № 1863913, те се заплащат, а договора
има силата на разписка. Страните са се съгласили при сключването на договора да
се прилагат общите условия към договорите за паричен заем на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, което се приемат от Г., който е уведомен, че те са поместени на
официалната интернет страница на дружеството.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ ООД е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на
който първият се е задължава да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в
пълния им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени в физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях,
индивидуализирани в приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането
на определена цена. Изразено е съгласие за прехвърляне на нови вземания при
условията на договора на месечна база, като те ще се индивидуализират в ново
приложение № 1 със съответната дата, изпращане и потвърждение, неразделна част
от договора. Страните са договорили, че договора е рамков, а всяко поредно
приложение има силата и значението на допълнително споразумение. Вземанията се
считат прехвърлени от датата на потвърждението, като след приемането,
прехвърлителя се задължава да представи на купувача писмено потвърждение за
сключената цесия.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне на
вземания на „Агенция за събиране на вземания“ ООД съгласно приложение № 1 от
01.05.2014 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г.
В препис извлечение от приложение № 1/01.05.2014 г.
към договор за продажба вземания на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ АД от 01.05.2014 г. се посочва вземане към длъжника Г.Д.Г.
по договор № 1898608 от 20.08.2013 г., по който е отпусната сума в размер на
400,00 лв., с общ размер на задължението от 580,00 лв., размер на дълга към
01.05.2014 г. – 388,22 лв., в това число лихва за просрочие към същата дата в
размер на 13,22 лв.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластил “Агенция за
събиране на вземания“ ООД с правата да уведоми всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
прехвърлени с договор продажба, сключен на 16.11.2010 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки
като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е направил изявление, че въз
основа приложение № 1/01.05.2014 г. към договор за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ АД, на „Агенция за събиране на вземания“ АД са прехвърлени всички
вземания по договор за паричен заем № 189808. Към 07.03.2018 г. задълженията
възлизат на 471,08 лв., като ответникът е поканен да ги заплати в 5-дневен срок
от получаването на поканата на посочена сметка, след което ще му бъде издадено
удостоверение за липса на задължения. Писмото е изпратено с препоръчано писмо с
обратна разписка и върнато, тъй като пратката не е потърсена.
От приетото по делото заключени на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на ответника е предоставен
заем в размер на 400,00 лв. По партидата на ответника е отразено едно плащане
на 08.10.2013 г. в размер на 250,00 лв. С тази сума са погасени 6 вноски в
размер на 36,25 лв., по вноска с падеж 07.10.2013 г. е погасен целия размер на
договорната лихва и 10,40 лв. от главницата, като непогасена е останала
главница в размер на 12,75 лв. С предложеното изпълнение е погасено вземане по
главница в размер на 126,65 лв., 114,35 лв. договорна лихва и 9,00 лв. – такса
разходи. Непогасени са следните суми: 273,35 лв. – главница, 15,65 лв. –
договорна лихва, 36,00 лв. – такса разходи и 146,08 – обезщетение за забава. За
получаването на сумата по договора е изготвена разписка, която е обективирана в
договора. В справка към заключението са описани вземанията по главница и
договорна лихва по всяка вноска и погашенията по тях.
С оглед на така
очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за
установяване на вземания по главница, договорна лихва, такси и обезщетение за
забава, предмет на оспорена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а ЗПК, чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Между ответникът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит. Сумата по
кредита е предадена на длъжника, което е той е удостоверил с подписа си под
договора. Той се е задължил да я върне заема на 16 вноски в периода 26.08.2013
г. до 09.12.2013 г., ведно с възнаграждение за ползването ѝ в размер на
180,00 лв.
С договор за цесия вземанията по договора са
прехвърлени в полза на ищеца. За цесията длъжникът е уведомен в хода на
производството. Препис от уведомлението, изготвено от новия кредитор, действащ
като пълномощник на стария, е връчено на ответника с връчването на препис от
исковата молба /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на III ГО на ВКС,
допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател на вземането/ може ли да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземането като представителна цедента“ и решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС, допуснато по въпроса: „Може ли да се счита, че получаването
на препис от исковата молба е надлежно съобщение за цесията на длъжника“/.
Възнаградителната лихва съставлява вземане на
кредитора във връзка с ползването на предоставения от него финансов ресурс на
длъжника. Законът дава възможност страните по правната връзка сами да уговарят
условията по нея, като по този начин прогласява принципа на договорната свобода
/чл. 9 ЗЗД/. Договорната свобода се ограничава тогава, когато се накърняват
добрите нрави. Добрите нрави не са писани, а съставляват общи принципи. Един от
тях е справедливостта, а от него се извежда и задължението на съда да съблюдава
поетите задължения от страните да съчетават техния взаимен интерес.
Съобразявайки изложеното, съдът прима, че при сключването на процесния договор,
в частта досежно уговорката за запращане на възнаграждение за ползването на
предоставения финансов ресурс, е нарушен този взаимен интерес на страните. При
предоставен ресурс в нисък размер – 400,00 лв., в рамките на кракът период от
време /по-малко/ от четири месеца, е уговорено възнаграждение за ползването му
в размер, съставляващ почти половината от размера на кредита /45 %/. Интересът
на ответника да получи средства за задоволяване на своя конкретна нужда е
удовлетворен, но при поето от него задължена за заплащане на възнаграждение,
който е несъразмерен с размера и срока за ползване на кредита. Тази уговорка накърнява
добрите нрави и е основание съдът да не зачете последиците й и отрече
съществуването на вземане за договорна лихва в полза на заявителя.
Сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителските кредити /ЗПК/. Съгласно чл.
33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. В договора страните са договорили за забава длъжникът да заплаща
освен обезщетение и такси. Недопустимо е под формата на такси да се начислява
обезщетение за забавено изпълнение над размера на законната лихва. Уговорката
за заплащане на такси при забава влиза в противоречие и с разпоредбата на чл.
143, т. 5 ЗЗП, тъй като при неизпълнение на договорните задължения длъжникът
трябва да заплати необосновано високо обезщетение съобразно срока на забава.
Казаното е основание за отхвърлян не иска
за установяване на вземане за такса.
По договора длъжникът е предложил
еднократно изпълнение на 08.10.2013 г. за сумата от 250,00 лв. С нея той е
погасил единадесет вноски по главница в размер на 241,92 лв. и част от
дванадесета вноска с падеж 11.11.2013 г. до размера на сумата от 9,08 лв., като
остатъка е 19,66 лв. С оглед на казаното вземането по главница на ищеца срещу
ответника е за сумата от 150,00 лв., до който искът за установяването му се
явява основателен, а за горницата до 273,35 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на вземанията по главница, за
които длъжникът не е предложил изпълнение на уговорените дати /вноски от 12 до
16 с падежи в периода 11.11.2013 г. до 09.12.2013 г./ той дължи обезщетение за
забава, изчислено на базата на законната лихва за периода. То е в размер на
64,81 лв. /за периода 12.11.2013 г. до 30.03.2018 г. върху всяка вноска/. До
този размер следва да се установи съществуването на вземане за заплащане на
обезщетение за забава.
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените
разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер на 75,25
лв. В производството по настоящото дело разноските са в размер на 165,00 лв.
/държавна такса и възнаграждение за вещо лица/. Представляван е от юрисконсулт,
за което на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на
правна помощ има право на разноски в размер на 100,00 лв. /вземането е
определено при минимума, с оглед размера на вземанията, предмет на
установяване, фактическата и правна сложност на спора, при отчитане на
обстоятелството, че делото е приключило в едно заседание, в което представителя
на ищеца не е присъствал/. Общо размера на разноските е 340,00 лв. От тях при
изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи сума в размер на
156,40 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което
съдът да отговори с решението.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Г. с ЕГН **********
с адрес ***, че „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с ЕИК ********* с адрес
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4
има вземания в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - главница по договор
за потребителски кредит от 20.08.2013 г. и обезщетение за забава в размер на
64,81 лв. /шестдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ за периода
12.11.2013 г. до 30.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
150,00 лв. от 30.03.2018 г. до изплащането й, предмет на издадена по ч. гр. д.
№ 570/2018 г. на РС Ловеч Заповед № 312 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 30.03.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на
вземания в размер на 15,65 лв. /петнадесети лева и шестдесет и пет стотинки/ - договорна
лихва 36,00 лв. /тридесет и шест лева/ такса разходи и обезщетение за забава
над сумата от 64,81 лв. до претендираната 146,08 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с ЕИК ********* с адрес гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 156,40
лв. /сто петдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ - сторени разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение и в настоящото, съобразно
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен
срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.
Препис от решението до ищеца да се изпрати на адрес
гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 185, ет. 4, офис 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: