Решение по дело №103/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 януари 2018 г. (в сила от 28 март 2018 г.)
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20161500900103
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   9

гр.Кюстендил, 31.01.2018 г.

   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на секретаря: М. С.

след като разгледа докладваното от съдия: Костадинова

т.д.№ 103/2016 г. по описа на КОС и за да се произнесе взе предвид:

 

 

„***“ АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ №*** ЕИК *** е предявила срещу „***”ЕООД, ЕИК ***, гр. *** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Кюстендил иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за признаване за установено, че вземането на „***” ЕООД към „***“ ЕООД, включено в Списъка на приетите предявени вземания по т.д.№76/2014 г. по описа на КнОС и одобрено с определение от 10.11.2016 г. по 692, ал.4 от ТЗ, постановено по т.д. №29/2016 г. по описа на КнОС в размер на *** лв., произтичащо от Договор за цесия от 23.03.2016 г. е несъществуващо.

В депозираните писмени отговори на ответниците ****”ЕООД и ”***”ЕООД се твърди, че искът е недоказан, а по същество е и неоснователен. В съдебно заседание двете дружества не са изпратили представители, които да изразят становище по иска.

Синдикът на „***”ЕООД, конституиран в настоящото производство съгласно чл.694, ал.4 от ТЗ (ред. ДВ бр.105/2016 г) в писмения отговор е изразил  становище за  неоснователност на иска.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК, прие за установено следното:

 

От извършената служебна справка в търговския регистър по партидата на „***”ЕООД се установи, че по отношение на същото е открито производство по несъстоятелност по т.д.№76/2014 г. по описа на КОС с решение от 25.02.2016 г. обявено в търговския регистър на 25.02.2016 г.

С молба вх. № 2368/25.03.2016 г. „***”ЕООД на основание чл. 685, ал.1 от ТЗ  е предявило  пред синдика на „***”ЕООД вземане в размер на *** лв.- главница по договор за цесия от 23.03.2016 г. Видно от приложения по делото списък на приетите предявени вземания в производството по несъстоятелност на „***”ЕООД, синдикът е приел  вземането.  От същия списък се установява, че „***”АД- в несъстоятелност е  кредитор на дружеството с приети в производството по несъстоятелност вземания. Същата на основание чл. 690, ал.1 от ТЗ е  оспорила приетото вземане на „***” ЕООД по договора за цесия от 23.03.2016 г.  С определение от 10.11.2016 г., постановено по ч.т.д. № 29/2016 г. по описа на КнОС, окръжен съд е оставил без уважение  възражението на банката.

По делото е  представен договор за заем от 23.12.2014 г., от който се установява, че „***”АД в качеството си на заемодател е предоставило на „***” ЕООД в качеството на заемател парична сума в размер от *** лв. за срок до 31.12.2015 г., считано от датата на получаване на същата по банковата сметка на заемателя при възнаграждение- 9.5% годишно върху стойността на даденото. Представен е договор за цесия, по силата на който „***”АД в качеството си на цедент е продало на „***” ЕООД в качеството на цесионер вземане от „***”ЕООД в размер на *** лв. по договора от 23.12.2014 г. Представено е уведомление, от което е видно, че първоначалният кредитор е уведомил „***”ЕООД за извършената цесия. То е получено от дружеството- длъжник на 23.03.2016 г., видно от отбелязването  върху същото.

От съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице М.В. се установява, че предоставените средства по договора от 23.12.2014 г.  са осчетоводени от двете дружества- ответници на датите, на които са извършени преводите- 23.12.2014 г. и на 29.12.2014 г., като основанията за плащане са платежни нареждания и банкови извлечения по сметка 225- предоставени краткосрочни заеми от „****” АД и по сметка 499- други кредитори на „***”ЕООД, че сумата е предоставена чрез банкови операции, както следва: на 23.12.2014 г.- *** лв. и на 29.12.2014 г.- *** лв. и *** лв. Вещото лице е извършило проверка в счетоводствата на двете дружества и е установило, че в счетоводните им регистри  няма данни за погасяване на суми по договора, както и че към датата на договора за цесия- 23.03.2014 г. вземането на „***”АД към „***” ЕООД е в размер на *** лв., а след извършената цесия- то е в размер на *** лв... Сумата по договора за цесия е отразена в намаления на задълженията и от „***” АД и от „***”ЕООД. В счетоводните регистри на „***”ЕООД средствата по договора за цесия са също осчетоводени. Вещото лице е посочило също така, че във „***” АД и от „***”ЕООД  счетоводните операции по движението на средствата  по договора за заем  са взети въз основа на банкови извлечения и платежни нареждания, като и в трите дружества записванията по отношение на цесията са на база договор за цесия и уведомително писмо.

 

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

 

Съдът счита, че предявеният иск е допустим. По делото се установява, че ищцовата банка има качеството на кредитор на „***”ЕООД.  Следователно е активно легитимирана да предяви отрицателния установителен иск. Срещу приетото от синдика вземане в  размер на *** лв.  тя е подала в срок възражение по чл. 690 ал. 1 ТЗ.  Следователно проведена е процедурата по  предявяване на вземанията по чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ. От извършената справка в търговския регистър се установява, че определението  на съда от 10.11.2016 г., постановено по ч.т.д. № 29/2016 г. по описа на КнОС е обявено на 10.11.2016 г., като 7- дневния  срок  е изтекъл на 17.11.2016 г. Видно от пощенска разписка, изходяща от „***”ЕАД исковата молба, по която е образувано настоящото производство е  изпратена по пощата на 17.11.2016 г., т.е. в срока по чл. 694, ал.1 от ТЗ (ред. ДВ, бр. 38 от 2006 г.).    

 

Разгледан по същество, съдът счита, че  предявеният иск е неоснователен. Съображения:

Предмет на  иска с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ е  признаване  несъществуването на вземане на „***” ЕООД към „***“ ЕООД в размер на *** лв., произтичащо от Договор за цесия от 23.03.2016 г, включено в Списъка на приетите предявени вземания по т.д.№76/2014 г. по описа на КнОС. В това производство в тежест на ответниците е да докажат съществуването на оспореното от ищеца вземане, т.е. наличието на валидно сключени между тях договор за заем, по който сумата е реално предадена и на договор за цесия, с който вземането е прехвърлено на първия ответник. С оглед на горното по делото са представени и приети като доказателства по делото договор за заем от 23.12.2014 г. и договор за цесия от 23.03.2016 г. Видно от първия договор „***”АД е предоставило на „***” ЕООД сума в размер от *** лв., а с втория договор се установява, че   от паричното си вземане към „***”ЕООД  в посочения по- горе размер „***”АД е продало на първия ответник  вземане в размер на *** лв. В тази връзка следва да се посочи следното:

Договорът за заем е реален и неформален, като за сключването му освен постигането на съгласие се изисква  и реалното предаване на заемната сума, за да възникне валидно задължение за заемополучателя да я върне. В случая от  съдебно- счетоводна експертиза безспорно се установява, че с договора за заем от 23.12.2014 г. на „***”ЕООД по банков път е била преведена сумата *** лв. (на 23.12.2014 г.- *** лв. и на 29.12.2014 г.- **** лв. и *** лв.).  Установява се също така, че сумите по договора за заем са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества на датите на извършване на счетоводните операции. Следователно  сумата по договора е реално предадена, поради което съдът счита, че е възникнало валидно задължение за връщане на посочената в договора сума. Съдът счита, че договорът за цесия от 23.03.2016 г. също е произвел своето действие, тъй като от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че посочената в договора сума от *** лв. е отразена в намаление на задълженията  и от „***”АД, и от „***”ЕООД, както се установява, че тази сума  е осчетоводена и в счетоводните регистри на „***”ЕООД. От изложеното следва, че с договора за цесия от 23.02.2016 г.”***” АД е прехвърлило на „***”ЕООД вземане в размер на *** лв. дължимо от „***” ЕООД по договора за заем от 23.12.2014 г.. Установи се също така, че уведомлението за извършеното прехвърляне на процесното вземане в полза на „***” ЕООД е получено на 23.03.2016 г. от представител на дружеството- длъжник, поради което и на основание по чл.99, ал.4 от ЗЗД съдът приема, че от датата на получаване на уведомлението договорът за цесия е породил действие  по отношение на заемателя.

С оглед на изложеното, съдът намира, че  процесното вземане, включено в Списъка на приетите предявени вземания по т.д.№76/2014 г. по описа на КнОС съществува, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед на отхвърлянето на иска, ищцовата банка следва да заплати дължимата държавна такса в бюджета на съдебната власт по сметка на КнОС, по аргумент  от чл.694, ал.7 от ТЗ, а именно 50 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш    И    :

 

ПРЕДЯВЕНИЯТ от ***“ АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ №**, ЕИК ***срещу „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***”№**, ет.**, ап.*** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” №*** иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за признаване за установено, че вземането на „***”ЕООД към „***“ ЕООД, включено в Списъка на приетите предявени вземания по т.д.№76/2014 г. по описа на КнОС и одобрено с определение от 10.11.2016 г. по 692, ал.4 от ТЗ, постановено по т.д. №29/2016 г. по описа на КнОС в размер на *** лв., произтичащо от Договор за цесия от 23.03.2016 г. е несъществуващо ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен.

          ОСЪЖДА ****“ АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ №***, ЕИК ***  да заплати  държавна такса в бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Кюстендил в размер на 50 (петдесет) лева

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок срок от връчването му.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :