Р Е
Ш Е Н
И Е №
9
гр.Кюстендил, 31.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на седемнадесети
януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря: М. С.
след като разгледа докладваното от съдия: Костадинова
т.д.№ 103/2016 г. по описа на КОС
и за да се произнесе взе предвид:
„***“ АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ №*** ЕИК *** е предявила срещу „***”ЕООД,
ЕИК ***, гр. *** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Кюстендил иск с правно основание
чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за признаване за установено, че вземането на „***” ЕООД към „***“ ЕООД, включено в Списъка на приетите
предявени вземания по т.д.№76/2014 г. по описа на КнОС и одобрено с определение
от 10.11.2016 г. по 692, ал.4 от ТЗ, постановено по т.д. №29/2016 г. по описа
на КнОС в размер на *** лв., произтичащо от Договор за цесия от 23.03.2016 г. е
несъществуващо.
В депозираните писмени отговори на ответниците ****”ЕООД
и ”***”ЕООД се твърди, че искът е недоказан, а по същество е и неоснователен. В
съдебно заседание двете дружества не са изпратили представители, които да
изразят становище по иска.
Синдикът на „***”ЕООД, конституиран в настоящото производство съгласно
чл.694, ал.4 от ТЗ (ред. ДВ бр.105/2016 г) в писмения отговор е изразил становище за неоснователност на иска.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и при условията на чл. 12 от ГПК, прие за установено следното:
От извършената служебна справка в
търговския регистър по партидата на „***”ЕООД се установи, че по отношение на
същото е открито производство по несъстоятелност по т.д.№76/2014 г. по описа на
КОС с решение от 25.02.2016 г. обявено в търговския регистър на 25.02.2016 г.
С молба вх. № 2368/25.03.2016 г.
„***”ЕООД на основание чл. 685, ал.1 от ТЗ
е предявило пред синдика на „***”ЕООД
вземане в размер на *** лв.- главница по договор за цесия от 23.03.2016 г. Видно
от приложения по делото списък на приетите предявени вземания в производството
по несъстоятелност на „***”ЕООД, синдикът е приел вземането. От същия списък се установява, че „***”АД- в
несъстоятелност е кредитор на дружеството с приети в
производството по несъстоятелност вземания. Същата на основание чл. 690, ал.1
от ТЗ е оспорила приетото вземане на „***”
ЕООД по договора за цесия от 23.03.2016 г.
С определение от 10.11.2016 г., постановено по ч.т.д. № 29/2016 г. по
описа на КнОС, окръжен съд е оставил без уважение възражението на банката.
По делото е представен договор за заем от 23.12.2014 г.,
от който се установява, че „***”АД в качеството си на заемодател е предоставило
на „***” ЕООД в качеството на заемател парична сума в размер от *** лв. за срок
до 31.12.2015 г., считано от датата на получаване на същата по банковата сметка
на заемателя при възнаграждение- 9.5% годишно върху стойността на даденото.
Представен е договор за цесия, по силата на който „***”АД в качеството си на
цедент е продало на „***” ЕООД в качеството на цесионер вземане от „***”ЕООД в
размер на *** лв. по договора от 23.12.2014 г. Представено е уведомление, от
което е видно, че първоначалният кредитор е уведомил „***”ЕООД за извършената
цесия. То е получено от дружеството- длъжник на 23.03.2016 г., видно от
отбелязването върху същото.
От съдебно- счетоводната
експертиза, изпълнена от вещото лице М.В. се установява, че предоставените
средства по договора от 23.12.2014 г. са
осчетоводени от двете дружества- ответници на датите, на които са извършени
преводите- 23.12.2014 г. и на 29.12.2014 г., като основанията за плащане са
платежни нареждания и банкови извлечения по сметка 225- предоставени
краткосрочни заеми от „****” АД и по сметка 499- други кредитори на „***”ЕООД,
че сумата е предоставена чрез банкови операции, както следва: на 23.12.2014 г.-
*** лв. и на 29.12.2014 г.- *** лв. и *** лв. Вещото лице е извършило проверка
в счетоводствата на двете дружества и е установило, че в счетоводните им
регистри няма данни за погасяване на
суми по договора, както и че към датата на договора за цесия- 23.03.2014 г.
вземането на „***”АД към „***” ЕООД е в размер на *** лв., а след извършената
цесия- то е в размер на *** лв... Сумата по договора за цесия е отразена в
намаления на задълженията и от „***” АД и от „***”ЕООД. В счетоводните регистри
на „***”ЕООД средствата по договора за цесия са също осчетоводени. Вещото лице
е посочило също така, че във „***” АД и от „***”ЕООД счетоводните операции по движението на
средствата по договора за заем са взети въз основа на банкови извлечения и
платежни нареждания, като и в трите дружества записванията по отношение на
цесията са на база договор за цесия и уведомително писмо.
От така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск е
допустим. По делото се установява, че ищцовата банка има качеството на кредитор
на „***”ЕООД. Следователно е активно
легитимирана да предяви отрицателния установителен иск. Срещу приетото от
синдика вземане в размер на *** лв. тя е подала в срок възражение по чл. 690 ал.
1 ТЗ. Следователно проведена е
процедурата по предявяване на вземанията
по чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ. От извършената справка в търговския регистър се
установява, че определението на съда от
10.11.2016 г., постановено по ч.т.д. № 29/2016 г. по описа на КнОС е обявено на
10.11.2016 г., като 7- дневния срок е изтекъл на 17.11.2016 г. Видно от пощенска
разписка, изходяща от „***”ЕАД исковата молба, по която е образувано настоящото
производство е изпратена по пощата на
17.11.2016 г., т.е. в срока по чл. 694, ал.1 от ТЗ (ред. ДВ, бр. 38 от 2006 г.).
Разгледан по същество, съдът
счита, че предявеният иск е
неоснователен. Съображения:
Предмет на
иска с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ е признаване несъществуването на вземане на „***” ЕООД към „***“ ЕООД в размер на *** лв.,
произтичащо от Договор за цесия от 23.03.2016 г, включено в Списъка на приетите
предявени вземания по т.д.№76/2014 г. по описа на КнОС. В това
производство в тежест на ответниците е да докажат съществуването на оспореното
от ищеца вземане, т.е. наличието на валидно сключени между тях договор за заем,
по който сумата е реално предадена и на договор за цесия, с който вземането е
прехвърлено на първия ответник. С оглед на горното по делото са представени и
приети като доказателства по делото договор за заем от 23.12.2014 г. и договор
за цесия от 23.03.2016 г. Видно от първия договор „***”АД е предоставило на „***”
ЕООД сума в размер от *** лв., а с втория договор се установява, че от паричното си вземане към „***”ЕООД в посочения по- горе размер „***”АД е продало
на първия ответник вземане в размер на ***
лв. В тази връзка следва да се посочи следното:
Договорът за заем е реален и неформален, като за сключването му освен
постигането на съгласие се изисква и
реалното предаване на заемната сума, за да възникне валидно задължение за
заемополучателя да я върне. В случая от
съдебно- счетоводна експертиза безспорно се установява, че с договора за
заем от 23.12.2014 г. на „***”ЕООД по банков път е била преведена сумата ***
лв. (на 23.12.2014 г.- *** лв. и на 29.12.2014 г.- **** лв. и *** лв.). Установява се също така, че сумите по договора
за заем са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества на датите на
извършване на счетоводните операции. Следователно сумата по договора е реално предадена, поради
което съдът счита, че е възникнало валидно задължение за връщане на посочената
в договора сума. Съдът счита, че договорът за цесия от 23.03.2016 г. също е
произвел своето действие, тъй като от заключението на съдебно- счетоводната
експертиза се установява, че посочената в договора сума от *** лв. е отразена в
намаление на задълженията и от „***”АД,
и от „***”ЕООД, както се установява, че тази сума е осчетоводена и в счетоводните регистри на „***”ЕООД.
От изложеното следва, че с договора за цесия от 23.02.2016 г.”***” АД е
прехвърлило на „***”ЕООД вземане в размер на *** лв. дължимо от „***” ЕООД по
договора за заем от 23.12.2014 г.. Установи се също така, че уведомлението за
извършеното прехвърляне на процесното вземане в полза на „***” ЕООД е получено
на 23.03.2016 г. от представител на дружеството- длъжник, поради което и на
основание по чл.99, ал.4 от ЗЗД съдът приема, че от датата на получаване на
уведомлението договорът за цесия е породил действие по отношение на заемателя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че процесното вземане, включено в Списъка на приетите предявени вземания по т.д.№76/2014
г. по описа на КнОС съществува, поради което искът е неоснователен и следва да
се отхвърли.
С оглед на отхвърлянето на иска, ищцовата банка
следва да заплати дължимата държавна такса в бюджета на съдебната власт по
сметка на КнОС, по аргумент от чл.694,
ал.7 от ТЗ, а именно 50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДЯВЕНИЯТ от „***“ АД – в несъстоятелност,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ №**, ЕИК ***срещу „***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***”№**, ет.**, ап.*** и „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” №*** иск с правно основание
чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за признаване за установено, че вземането на „***”ЕООД
към „***“ ЕООД, включено в Списъка на приетите предявени вземания по
т.д.№76/2014 г. по описа на КнОС и одобрено с определение от 10.11.2016 г. по
692, ал.4 от ТЗ, постановено по т.д. №29/2016 г. по описа на КнОС в размер на ***
лв., произтичащо от Договор за цесия от 23.03.2016 г. е несъществуващо ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ****“ АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ №***, ЕИК ***
да заплати
държавна такса в бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Кюстендил в размер на 50 (петдесет) лева
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :