Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 12.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав,
в
публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С.
Калоферова,
като разгледа т.д.
№ 9068/2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът С.Т.К.ЕООД твърди,
че на 30.06.2009 г. сключил с ответника Н. ООД предварителен договор за
продажба на недвижим имот. Същият бил обявен за окончателен по реда на чл. 19,
ал. 3 ЗЗД с влязло в сила на 08.08.2016 г. решение, с което купувачът е осъден
да заплати продажна цена в размер на 558 900 лв. Поддържа, че освен
сумата, посочена в съдебното решение като дължима продажна цена,
ответникът-купувач следва да заплати и сума, равна на дължимия данък върху
добавената стойност за един от активите, предмет на договора /поземления имот/,
а именно 6 322 лв. Тази част от цената не била посочена в съдебното
решение, тъй като се начислявала при плащането. Освен това ищецът твърди, че за
периода от сключване на предварителния договор до 2015 г. ответникът не
заплащал дължимата такса за битови отпадъци, въпреки че съгласно договора това
било негово задължение. Поради изложеното ищецът претендира от ответника и
сумата от 12 659 лв., която според уточнителна молба от 03.10.2017 г.
съставлява само стойност на дължимата главница за такса битови отпадъци /без
лихви/. Ищецът твърди също, че считано от 13.09.2015 г. ответникът е изпаднал в
забава по отношение на задължението за заплащане на продажната цена, като за
периода 13.09.2015 г. – 18.08.2016 г. дължимото обезщетение за забава възлиза
на 53 046,13 лв. Претендира посочените суми, ведно със законна лихва върху
главниците от предявяване на иска до погасяването, както и разноски.
Ответникът Н. ООД оспорва иска за ДДС върху продажната цена, като твърди,
че същият е недопустим /въпросът за размера на продажната цена е решен със
съдебно решение/, а по същество – че е неоснователен. Прави възражение за
погасяване по давност на задължението за заплащане на такса битови отпадъци, както
и изявление за съдебното му прихващане със сумата от 25 307,90 лв.,
представляваща вземане за съдебни разноски, присъдени с решение № 95 по т.д. №
188/2015 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик. Оспорва иска за лихва за забава,
като твърди, че продавачът не е оказал съдействие за сключване на окончателния
договор, а напротив – целял е да осуети неговото сключване. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на уговорените от ищеца разноски за
адвокат.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
Искът е недопустим и съображенията за това са следните:
Между страните е сключен предварителен договор от 30.06.2009 г., съгласно
който ответникът-купувач е следвало да заплати продажна цена в размер на
„621 000 лв. без ДДС“. Предварителният договор е обявен за окончателен,
като със съдебното решение съдът е приел, че остатъкът от дължимата продажна
цена, за която следва да бъде постановен условен диспозитив, е в размер на
558 900 лв.
Решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД формира сила на пресъдено нещо относно
размера на дължимата към момента на устните състезания продажна цена – при
постановяването му сезираният съд тълкува волята на страните в светлината на
чл. 67, ал. 2 ЗДДС и постановява условен диспозитив
за заплащане на цената, каквато е приел да се дължи съгласно договореното от
страните – като посочва дали тя е със или без ДДС /вж. решение №
557/13.07.2010 г. по гр.д. № 116/2009 г. на ВКС, ІV Г.О., съгласно което „решението,
с което е уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е конститутивно. То замества
окончателния договор и създава ново право положение. По тази причина
тълкуването на действителната воля на страните по предварителния договор
относно това дали уговорената продажна цена е с или без ДДС е направено вече с
това влязло в сила конститутивно решение“/. В случай, че решението
е неправилно, непълно или неясно по отношение на този въпрос /т.е.
неправилно е прието, че не се дължи ДДС, или въпросът за дължимостта на ДДС е
неясно отразен в решението/, в полза на недоволната страна е съществувала
възможността за обжалване, искане за
допълване или за тълкуване на съдебния акт. Пропускът това да бъде сторено
не може да бъде преодолян чрез предявяване на отделен иск.
Ето защо съдът не следва да се произнася с решение по така предявения иск,
а да върне исковата молба на основание чл. 130 ГПК.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
С уточнителна молба от 03.10.2017 г. /л. 84/ ищецът е посочил, че
процесната сума от 12 659 лв. се формира единствено от главницата на дължимата такса битови
отпадъци за периода от предаване на владението до 01.10.2015 г., но не включва
вземане за лихви. Ето защо с оглед диспозитивното начало съдът е длъжен да
разгледа само претенция за главница независимо от посоченото в справката по чл.
366 ГПК.
Съгласно чл. 9 от договора, от датата на подписване на протокола за въвод
купувачът поема всички разноски по ползването на имота. Въводът е извършен със
сключване на предварителния договор /чл. 7/. Следователно за процесния период
2009 г. – 2015 г. ответникът е следвало да заплаща дължимите разноски, вкл.
такса битови отпадъци.
Задължението е договорно и е към
продавача – купувачът следва да му заплати тези разходи, които са свързани
с ползването на имота, и за които спрямо третите лица юридически е задължен
продавачът-собственик. Изискуемостта на това задължение настъпва с възникване
на задължението за съответния разход. От този момент започва да тече и
погасителната давност. Тя е петгодишна, тъй като се претендира реално
изпълнение /с доклада неправилно искът е квалифициран по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като е прието, че задължението на купувача е да заплаща разходите направо
на третите лица, какъвто фактически извод не следва от договора/.
Ето защо погасено по давност е това задължение, което е възникнало преди
14.12.2011 г. Таксата за битови отпадъци се заплаща за текущата година –
съгласно чл. 17 от Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Панагюрище, таксата се заплаща
на две вноски в сроковете за плащане на данък недвижим имот, а съгласно чл. 28,
ал. 1 ЗМДТ /в ред. 2011 г./, падежът на втората вноска е 30 октомври на текущата година.
Следователно към 14.12.2011 г. е било изискуемо задължението за заплащане
на такса битови отпадъци за периода 2009 г. – 2011 г., което задължение на
купувача към продавача се явява погасено по давност. Ето защо в полза на ищеца
към момента на устните състезания съществува вземане за дължимата такса битови
отпадъци за периода 2012 г. – 2015 г. в размер на 6738,38 лв.
По възражението за прихващане:
Съдът стигна до извод за дължимост на част от претенцията за такса битови
отпадъци. Налице е следователно пасивно вземане.
Активното вземане е ликвидно – установено е със съдебен акт /вж.
изпълнителен лист от 09.11.2016 г., издаден по т.д. № 188/2015 г./. Същото е в
размер, надхвърлящ вземането на ищеца /25 307,90 лв./.
Поради това искът на ищеца за заплащане на дължимата такса битови отпадъци
в частта, в която съдът е установил съществуването на такова вземане, следва да
се отхвърли като погасен чрез съдебно прихващане.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 2 от предварителния договор дължимата продажна цена се заплаща
на две вноски – първата вноска в размер на 62 100 лв. е платена към момента на
сключване на предварителния договор, а втората в размер на 558 900 лв. е
дължима в десетдневен срок от вдигане на описаната в договора възбрана от
24.062009 г. и представяне на удостоверение за липса на вещни тежести.
Безспорно между страните е, че възбраната, посочена в
предварителния договор, е заличена на 06.02.2015 г., а вписаната след сключване
на предварителния договор втора възбрана /от 04.12.2009 г./ е заличена на
03.09.2015 г. Тези факти се установяват и от представената справка от Служба по
вписванията.
Спорен е въпросът, дали с изтичане на десет дни от заличаване на
втората възбрана купувачът е изпаднал в забава и дали са налице обстоятелства,
които го освобождават от нейните последици. За отговор на този въпрос съдът
съобрази следното:
Формално предпоставките за настъпване на падежа на задължението за
заплащане на втората вноска от продажната цена са се реализирали на 03.09.2015
г. – към този момент и втората възбрана върху имота е била заличена, като
купувачът е знаел за вписаните в имотния регистър данни /видно от представеното
пълномощно /л. 66/, посочено от купувача физическо лице е било упълномощено да
извършва всички действия по заличаване на възбраните, вкл. да получи
удостоверение за липса на вписани тежести върху имота/.
Налице са обаче обстоятелства, които създават в полза на купувача правото
да задържи изпълнението на своята изискуема престация на основание чл. 90, ал.
2 ЗЗД. Съгласно сочената разпоредба, когато от обстоятелствата е
ясно, че има опасност едната от страните
да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни
своето задължение. В настоящия случай са налице факти, от които може да се
направи извод за съществуване на такава опасност: на първо място, това е
продължителният период от време, изминал между уговаряне на задължението и
настъпване на падежа за плащане /повече от шест години/, в който период продавачът е обективирал действия, насочени
към отричане правото на купувача да придобие имота –- така например, в
изпратена от продавача нотариална покана от 16.06.2015 г., за която ищецът сочи
в подадения от него отговор в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /л. 41/,
продавачът е направил изявление за разваляне на предварителния договор поради
неплащане на цената след заличаване на първата вписана възбрана; на второ
място, в хода на развилото се производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД продавачът е
поддържал твърдения за нищожност на предварителния договор /с което отново се
отрича задължението за сключване на окончателен договор/, както и се възразява
за погасяване на правото на купувача по давност. Тези факти, ведно с
отправената от ищеца нотариална покана за съдействие и обявяването на нов търг
за имота, сочат, че е съществувала опасност
купувачът да заплати цената, но да не получи доброволно насрещна престация.
Поради това същият е имал право да задържи своята престация, а това право го
освобождава от последиците на забавата.
Поради съдът приема, че до плащането, извършено въз основа на съдебното
решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, купувачът не отговаря за последиците на забавата.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 269,53 лв.,
представляваща държавна такса съответно на признатата за съществуваща част от
предявените вземания.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокат в размер на
2447,41 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ВРЪЩА на основание
чл. 130 ГПК подадената от С.Т.К.ЕООД, ЕИК********, срещу Н. ООД, ЕИК ********, искова
молба в частта по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 322 лв.,
представляваща част от дължимата по предварителен договор от 30.06.2009 г. продажна
цена, формирана от стойността на данък върху добавената стойност за поземления
имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Т.К.ЕООД, ЕИК********, срещу Н. ООД, ЕИК ********, иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на дължимите разходи във връзка с
ползване на имота за периода 2009 г. – 2015 г. /разходи за такса битови
отпадъци/, както следва: до сумата от 6 738,38 лв. и за периода 2012 г. – 2015
г. - като погасен чрез СЪДЕБНО
ПРИХВАЩАНЕ с вземане за съдебни разноски, присъдени по т.д. № 188/2015 г.
на ОС-гр. Пазарждик, а за разликата до пълния предявен размер от 12 659 лв. и
за периода 2009 г. – 2011 г. – като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от С.Т.К.ЕООД, ЕИК********, срещу Н. ООД, ЕИК ********,
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 53 046,13 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимата съгласно предварителен договор
от 30.06.2009 г. продажна цена в размер на 558 900 лв. за периода
13.09.2015 г. – 18.08.2016 г.
ОСЪЖДА Н. ООД, ЕИК ********,
да заплати на С.Т.К.ЕООД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
269,53 лв. разноски.
ОСЪЖДА С.Т.К.ЕООД,
ЕИК********, да заплати на Н. ООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК сумата от 2447,41 лв. разноски
Решението
може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд както следва: в частта, с която исковата молба се връща
– в едноседмичен срок, а в останалата част - в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: