№ 9640
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110164110 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу ПЛ. СТ.
Б. с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните
суми: сумата от 2230,10 лв.-главница, представляща стойността на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.05.2021г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, сумата от 259,62 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021г., сумата от 49,37 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
20.05.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, както и сумата от 9,43 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 28225/2021 г. по описа на СРС, 65-ти
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл.5, вх. „А“, ет.2, ап.2, аб. № 195734
топлинна енергия, като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията
като твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. Посочва, че оспорва
1
единствено основанието за дължимост на сумите, в т.ч. и за дялово разпределение, както и
че задължението е частично погасено по давност, предвид което счита, че не са необходими
експертизи. В останалата част не оспорва задължението по размер. Приема претендирания
размер, който не включвал давността. Ако се установи основанието за дълга да се приемел и
размер, който не включвал давността. Оспорва да е потребител на топлинна енергия в имота
като вещен ползвател. Нямало представени документи, които по категоричен начин да
сочели, че е ползвател на процесния имот, както и че в облигационни отношения с ищеца.
Също така нямало основание и за претендираните суми за лихва, след като ищецът не бил
ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите на сайта на дружеството
или по друг начин, респективно не ищецът не бил установил изпадането в забава на
ответника за този период, с оглед, на което, акцесорната претенция в тази част се явявала
неоснователна. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение, тъй като трето
лице водело дяловото разпределение - „ПМУ Инженеринг“ ООД, както и изпадането в
забава. По делото ищецът не бил представил доказателства относно уговорения и съобщен
на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“, каквото било
изискването на чл. 36, ал.2 ОУ, поради което искът по отношение на дяловото
разпределение бил неоснователен и недоказан. С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен бил и акцесорният такъв за мораторната лихва. Претендира разноски за
предоставена безплатна адвокатска помощ.
С Определение от 30.03.2022 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач
,на страната на ищеца “ПМУ Инженеринг ” ООД ,който намира иска за основателен и
представя писмени доказателства.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 20.05.2021год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против ПЛ. СТ. Б., за вземания
за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна лихва
,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на
заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал на 31.05.2021г. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 614 по ч.гр.д.№ 28225/2021год. по описа на СРС,65 състав срещу
длъжника ПЛ. СТ. Б. за сумата от 2230,10 лв.-главница, представляща стойността на
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва
от 20.05.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, сумата от 259,62 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021г., сумата от 49,37 лева – главница
за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 20.05.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, както и сумата от 9,43 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г.Задълженията
са за топлоснабден имот с адрес в гр.София,ж.к.“Зона Б-5“,бл.5,вх.А,ет.2,ап.2,абонатен
номер 195734.
Срещу заповедта е постъпило в срока по чл.414 от ГПК възражение от последния
,поради което с разпореждане от 06.10.2021год. съдът е указал на заявителя в едномесечен
срок да предяви установителен иск за вземанията си връчено му на 11.10.2021год..
В срок ,а именно на 10.11.2021год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство,поради което съдът
счита ,че предявеният установителен иск за съществуването на вземането на заявителя в
заповедното производство е допустим.
2
Разгледана по същество,претенцията предявена по реда на чл.422 от ГПК ,с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е неоснователна по
следните съображения :
Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27,дело №
17921/1994год.,на 04.08.1994год., Стойне Костадинов Б. и Олга Василева Б.а са продали на
сина си ПЛ. СТ. Б. свой собствен недвижим имот,придобит по време на брака им :
апартамент № 2,в гр.София,ж.к.“Зона Б-5“,бл.5,ет.2.Продавачите Стойне Костадинов Б. и
Олга Василева Б.а са запазили правото на ползване на продадения имот,докато са живи.
Видно от протокол от 08.10.2007год. на ОС на ЕС от сграда ,в гр.София,“Зона Б-
5,бл.5,вх.А, е взето решение за избор на „ПМУ-София 08“ООД за извършване на услугата
дялово разпределение като са приложени списъци на етажни собственици,в който за ап. 2 е
посочен Стойне Костадинов Б..
До ответника П.Б. е изпратено на 28.01.2013год. писмо от „Топлофикация София“
ЕА“ ,с което същият е бил уведомен ,че при настъпили промени в собствеността или
вещното право на ползване на имота,новият клиент е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
топлоснабдителното предприятие с писмено заявление ,към което са приложени копия на
документи ,удостоверяващи собствеността.
Няма доказателства по делото ,че П.Б. е подал писмено заявление до
„Топлофикация София“ЕАД във връзка с настъпили промени в собствеността или вещното
право на ползване за процесния имот.
Няма доказателства по делото и че правото на ползване на Стойне Костадинов Б. и
Олга Василева Б.а е било погасено по надлежен начин,било с отказ от същото или с
погасяването му,поради настъпила смърт на вещните ползватели.
Ето защо ,обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод ,че
ответника ПЛ. СТ. Б. не е потребител на топлинна енергия и между страните не е
възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на
специалните нормативни актове.
Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение ,които са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Когато спрямо недвижим имот правото на собственост принадлежи на едно лице,а
вещно право на ползване е учредено в полза на друго лице,какъвто е настоящият случай ,
ползвателят отговаря за задължението, да заплаща цената на доставена топлинна енергия.
С оглед обстоятелството,че носителят на вещно право на ползване има възможност
да реализира фактическа власт върху недвижимия имот,съдът счита,че носителят на вещно
право на ползване е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане цената на топлинна
енергия. Както бе посочено ,в случая правото на ползване не е било погасено, нито е налице
надлежен отказ от същото. Собственикът на имота,ответникът П.Б. не е поискал откриване
на партида и топлопреносното дружество не е имало основание за откриване на такава. След
като за имота има учредено право на ползване на трето лице, то собственикът притежава
само голата собственост и щом не е налице негово искане за откриване на партида, то той не
е надлежен длъжник.
По изложените съображения претенцията на ищеца против ответника П.Б. , с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от
„Топлофикация София” ЕАД , да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 2230,10 лв.-главница, представляща стойността на
3
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва
от 20.05.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, сумата от 259,62 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021г., сумата от 49,37 лева – главница
за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 20.05.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, както и сумата от 9,43 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 28225/2021 г. по описа на СРС,
65-ти състав. е изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По разноските :
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има
само ответника,който е направил своевременно искане за присъждането им.
Същият е представляван от адвокат Д. Ч. като е представил договор за правна
защита и съдействие от 14.12.2021год.,в който не е уговорено възнаграждение ,на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,след като е предоставена от страна на
адвоката безплатно правна помощ,ако насрещната страна е осъдена на разноски ,то адвоката
,оказал тази помощ безплатно има право на възнаграждение.Това възнаграждение се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,в случая съгласно чл.7,ал.2,т.2 ,а
именно 408лв.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б срещу ПЛ. СТ. Б. ,ЕГН :
**********,с адрес в гр.София,ж.к.“Зона Б 5 „ ,бл.5,вх.А,ет.2,ап.2 положителни
установителни искове ,с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено по отношение на ответника ПЛ. СТ. Б.
, че дължи на ищеца „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* сумата от 2230,10 лв.-
главница, представляща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.05.2021г. до окончателното изплащане,
сумата от 259,62 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 26.04.2021г., сумата от 49,37 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.05.2021г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 9,43 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 614/31.05.2021год. по ч.
гр. дело № 28225/2021 г. по описа на СРС, 65-ти състав като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б да заплати на адвокат Диана Йорданова Ч.
,ЕГН : ********** ,с личен № **********,с адрес в гр.София,ул.“Владайска“ № 19,партер
,на основание на основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7,
4
ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата от 408 лева,представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатно адвокатска помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач “ПМУ
Инженеринг ” ООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5