РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110111298 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ ООД, ЕИК *, с адрес:
гр. *, с която срещу ЗД „* АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. * е предявен
частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 100
лв. /сто лева/, част от сумата от 3 900 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня,
предна броня, десен фар, решетка предна броня средна, десен буфер предна броня, ляв фар,
преден ляв калник, ауспух, престилка задна, основа задна броня, водач под десен фар, водач
под ляв фар, ляв буфер предна броня, лайсна предна броня дясна, стойка казанче течност за
чистачки, преден десен калник, основа преден ляв калник и ПВС основа в предна броня
средна на собствения на ищеца лек автомобил марка „*", с per. №*, причинени в резултат на
реализирано на 28.01.2021 г. в гр. Варна, ПТП по вина на водача на л.а. марка „*", с per. №
*, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 03.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
В първото открито съдебно заседание по делото по искане на ищеца е допуснато
увеличение на размера на предявения иск до сумата от 3 005,53 лв., която следва да се счита
за окончателно предявения размер.
В исковата молба ищецът *“ ООД твърди, че на 28.01.2021 г. около 10,00 ч. в гр. *
притежаваният от него автомобил „*", с per. №* е бил блъснат от л.а. марка „*", с per. № В*,
управляван от *, след като при движение с несъобразена скорост се е блъснал в т.а. *с рег.№
*, след което се е отклонил и е блъснал автомобила на ищеца, който е бил в паркирано
състояние. Сочи, че за ПТП е уведомил контролните органи, които след посещение на място
са съставили два протокола за ПТП. Сочи, че лекият автомобил на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е била
действаща към датата на събитието. Сочи, че на 29.01.2021 г. е уведомил застрахователя за
събитието, извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков материал и е съставен опис
на щетите. Излага, че не е получил полагащото му се застрахователно обезщетение, което
1
счита, че е в общ размер на 3 900 лв. Поради тази причина предявява и настоящия
осъдителен иск. Моли за осъждане на ответника и за присъждане на разноски.
Ответникът ЗД „* АД подава отговор на исковата молба, в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение към датата на събитието, както и настъпилото ПТП. Твърди, че след предявяване
на преписката и преглед на документите, е съставен ликвидационен акт за изплащане на
застрахователно обезщетение. Излага твърдения, че е определена сума, необходима за
репариране на щетите на увреденото МПС в размер на 1 553,95 лв., която сума не е преведна
по банкова сметка на ищеца. Намира претендирания от ищеца размер за завишен, като
излага подробни съображения в тази насока. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът не се явява, но подава молба, с която поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „Пежо 307", с per.
№ *, от което е видно, че ищецът е собственик на същия.
Установява се от представените протоколи за ПТП № № 1739704, 1739705, че на
28.01.2021 г. е настъпило ПТП в гр. *, като притежаваният от ищеца автомобил „*", с per. №
* е бил блъснат от л.а. марка „*", с per. № *, управляван от *, след като при движение с
несъобразена скорост се е блъснал в т.а. *с рег.№ *, след което се е отклонил и е блъснал
автомобила на ищеца, който е бил в паркирано състояние. Органите на Пътна полиция са
съставили протокол, в който са описали обстоятелствата във връзка с настъпването на
събитието, като са посочили за виновен водача на л.а. марка „*".
Ищецът е уведомил застрахователя, като са съставени описи на щетите с дати
02.02.2021 г. и 08.02.2021 г., в които са описани като увредени детайли – облицовка
пр.броня с отвори за фарове за мъгла, преден капак, фар ляв, калник преден л., джанта
стоманена пр.л. След това е извършен оглед на 30.10.2020 г. и са описани допълнителни
детайли – задна броня, предна броня, десен фар, решетка предна броня средна, десен буфер
предна броня, ляв фар, преден ляв калник, ауспух, престилка задна, основа задна броня,
водач под десен фар, водач под ляв фар, ляв буфер предна броня, лайсна предна броня дясна,
стойка казанче течност за чистачки, преден десен калник, основа преден ляв калник и ПВС
основа в предна броня средна.
Установява се опт представеното платежно нареждане, че застрахователят е заплатил
на ищеца по щетата сумата в размер на 1 553,95 лв. застрахователно обезщетение.
Застрахователят твърди, че е определил обезщетение за вредите в размер на 974,78
лв., но същото не е заплатено на ищеца.
От заключението на вещото лице инж. А.В. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че при съпоставяне на уврежданията на процесния автомобил,
уврежданията по другите автомобили и описаната схема в протоколите за ПТП вещото лице
счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е
пряк контакт между две превозни средства, движещи се в една и съща посока, като задното
превозно средство застига и удря движещото се пред него превозно средство в страничната
му лява част, приплъзва се по него, отклонява се наляво от първоначалната си посока на
движение, удря трето превозно средство, което е паркирано перпендикулярно на оста на
пътя в предната му част, вследствие на удара третото паркирано превозно средствао се
измества назад и се удря в намиращия се зад него бордюр. Приема описаните увреждания,
като общата стойност на щетите на процесния автомобил по средни пазарни цени е 4 559,48
лв. Вещото лице счита, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
2
настъпилите вреди. В съдебно уточнява, че средната пазарна стойност е определил на база
на цените на три от най-големите доставчици на резервни части в България и пазарно
проучване на сертифицирани и несертифицирани сервизи на територията на гр. Варна.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че сертифицираният сервиз има гаранция
за по-добро качество на ремонта, поради което и цената е по-висока. Обяснява какви са
рисковете ако ремонтът не бъде извършен в оторозиран сервиз, както и каква е разликата в
извършването му в отделните сервизи.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. За
успешното провеждане на иска ищецът е следвало да докаже наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на
увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
(механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на л.а. *", с per. № *, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди
в правната сфера на ищеца, в заявения размер. В тежест на ответника е било да докаже, че
определеното по процесната застрахователна претенция обезщетение е съответно на
действителната стойност за възстановяване на претърпените от ищеца имуществени вреди,
че е заплатил същото, както и че претендираното от ищеца обезщетение надвишава
действителната стойност на същите.
Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. марка „*", с per. № *, валидна към
датата на ПТП, настъпило на 28.01.2021 г. в град Варна, между ищеца и застрахования при
ответника водач, последният от които е виновен за настъпване на застрахователното
събитие; че ищецът е уведомил застрахователя, както и че по повод застрахователното
събитие е заведена застрахователна претенция. Не се спори и че застрахователят е заплатил
на ищеца сумата от 1 553,95 лв. застрахователно обезщетение.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
3
коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че средната пазарна стойност за
възстановяване на автомобила е 4 559,48 лв. Застрахователят е заплатил на ищеца сумата от
1 553,95 лв., като е останала дължима сумата от 3 005,53 лв.
С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като претендираната сума бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 800,22 лв., от които 120,22 лв. заплатена държавна такса, 530 лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение и 150 лв. депозит за експертиза. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е
съобразено с минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ООД, ЕИК *, с адрес: гр. *, сумата от 3 005,53 лв. /три хиляди и пет лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, предна броня,
десен фар, решетка предна броня средна, десен буфер предна броня, ляв фар, преден ляв
калник, ауспух, престилка задна, основа задна броня, водач под десен фар, водач под ляв
фар, ляв буфер предна броня, лайсна предна броня дясна, стойка казанче течност за
чистачки, преден десен калник, основа преден ляв калник и ПВС основа в предна броня
средна на собствения на ищеца лек автомобил марка „*", с per. № *, причинени в резултат на
реализирано на 28.01.2021 г. в гр. Варна, ПТП по вина на водача на л.а. марка „*", с per. №
*, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 03.08.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ООД, ЕИК *, с адрес: гр. *, сумата от 800,22 лв. /осемстотин лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищеца чрез пощенски запис.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4