№ 248
гр. С., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500374 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №592 от 20.07.2022г. по гр.д. №4372/2021г. на Районен съд С., с
което е осъдено ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Света С.” № 7, ет.5, да заплати на Д. Г. Г. с ЕГН ********** и
постоянен адрес гр. С., кв. „Д. Г.” № 6, вх.Б, ет.6, ап.24, сумата 3500 /три хиляди и петстотин
лева/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие
настъпило на 18.10.2020 г., в гр. С., по бул. „Цар Симеон” пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 03.12.2020 г. до окончателното й изплащане като е отхвърлен предявения
иск до пълния му размер на сумата 5000 лева, предявен като частичен от сумата 12 000 лева
като неоснователен и недоказан.
С решението е осъден Ж. Д. Ж. с ЕГН ************** и адрес гр. С., ж.к. „Младост” бл.19
ап.3, да заплати на ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ и седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Света С.” № 7, ет.5 по предявен по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен
иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ сумата 3 500 /три хиляди и петстотин лева/
лева, представляващи причинени на Деси Слава Г. Г. неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 18.10.2020 г., в гр. С., по бул. „Цар Симеон” пътно-транспортно произшествие
по вина на ответника, ведно със законната лихва считано от датата на плащането на
присъденото по първоначалния иск обезщетение при условие, че тези суми бъдат заплатени
1
от ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ и седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Света С.” № 7, ет.5.
Съобразно присъденото и отхвърленото страните са осъдени да заплатят на наслещните
страни направените разноски, като решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на страната на ответника- Ж. Д. Ж..
Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез представител по пълномощие, в която се твърди,
че решението е незаконосъобразно и необосновано, а размерът на присъденото обезщетение
е неоснователно нисък. На първо място е нарушен принципът на справедливостта,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД, като съдът е присъдил явно несправедливо занижено обезщетение
за причинените неимуществени вреди и не се е мотивирал в достатъчна степен защо
присъденото обезщетение е достатъчно да обезщети пострадалата за причинените телесни
увреждания и преживените стрес и уплаха. Чрез доказателствения материал по делото се
доказали сериозните последици, настъпили за пострадалата, а именно множество физически
травми, стрес, душевен дискомфорт. Включително от момента на инцидента до днешна дата,
ищцата изпитва непреодолим страх да пътува в пътни- превозни средства, което засяга
негативно социалния и живот. Съдът не е отчел и фактът, че към датата на катастрофата,
ищцата е била на 18 години - възраст, на която все още не разполага с нужния житейски
опит и с достатъчно силна психика да се справи лесно с огромния стрес, причинен от
инцидента. На следващо място се възразява срещу определения от съда принос в степен 30%
на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат. С влязла в сила присъда по
НОХД №224 по описа на Районен съд — С., безспорно е установено, че Ж. Д. Ж. е бил
признат за виновен за реализиралото се ПТП. Той е управлявал авТ.обила след употреба на
алкохол - 1,27 %о в кръвта, като е осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.1
НК и е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, понеже не е спазил
предимство и не е пропуснал, движещото се в права посока такси, в което е пътувала
пострадалата. Шофьорът на таксито е бил с предимство, не е бил длъжен, както и не имал
възможност да предвиди противоправното поведение на виновното лице. Поради това
смята, че процентът на съпричиняване, определен от Районен съд – С., е неоснователно
завишен. В обобщение се иска да се отмени решението в отхвърлителната част и да се уважи
в пълен размер и се претендират разноски.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че тя е
неоснователна. Излагат се подробни контрааргументи, с които се оборва основателността на
въведените с жалбата оплаквание и в обобщение се иска да се потвърди решението.
Претендират се разноски.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. страните не се явяват и не се представляват.
Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на въззивницата, с което се
поддържа жалбата.
В писмено становище представител по пълномощие на въззиваемото дружество оспорва
2
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да
бъде частично отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Не се спори по фактите. Възраженията на въззивницата са относно определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди и на следващо място приетия от съда процент на
съпричиняване.
Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши
преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е
съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни
по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.
В случая е безспорно, че в резултат на настъпилото на 18.10.2020 г., около 04,15 часа
пътно транспортно произшествие на бул. „Цар Симеон“ в гр. С., в близост до
кръстовището с бул. „Братя Миладинови“ въззивницата Д. Г. Г. е получила авТ.обилна
травма, изразяваща се в следните телесни увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в сътресение на мозъка, протекло с общомозъчна и вегетативна неврологична
симпТ.атика, линейна охлузна рана в лявата слепоочно-теменна област, над лявото ухо, с
дължина 0,7-0,8 см с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, оток и
кръвонасядане в областта на долния клепач на дясното око, контузия в областта на устата с
наличие на разкъсно-контузна рана по лигавичната повърхност на горната устна, в нейната
лява половина; контузия на двете ръце, изразяваща се във функционална болезненост в
областта на предмишниците им, без наличие на видими травматични изменения; контузия
на левия крак с наличие по предно-страничната повърхност на бедрото, в неговата горна
3
трета, на масивно дифузно кръвонасядане върху площ с размери 10/20 см и травматичен
оток на меките тъкани в областта с изразена функционална и палпаторна болезненост;
контузия на десния крак с наличие по предната повърхност на бедрото му, в неговата горна
и средна трета на масивно кръвонасядане върху площ с размери 20/15 см, с неясни граници,
мораво-синкав цвят и изразен травматичен оток на меките тъкани с функционална и
палпаторна болезненост; контузия на левия крак, в областта на неговата подбедрицата, с
наличие на две дълбоки охлузни рани с размери 1,5-2 см с елипсовидна форма, разположени
по предната й повърхност, в нейната горна трета, с кръвонасядане с размери 7-8/15 см и
болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта; повърхностно охлузване на кожата
по предно-страничната повърхност на коляното на левия крак с дължина около 2 см и
болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта; масивно кръвонасядане с размери
8/10 см по страничната повърхност на подбедрицата на левия крак, на границата между
нейната средна и долна трета, с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта.
Тези увреждания са такива, които се характеризират като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Касае за множество травматични увреждания, които в
началото, непосредствено след травмата, са свързани със страдания, като при тях величината
на търпените болки и тяхната продължителност са различни.
Лечението и възстановяването е свързано с различен период – от няколко дни до няколко
седмици. Поради множеството увреждания е безспорно, че пострадалата е търпяла не само
дискомфорт, но и болки и страдания. Поради това приетото от съда, че справедливото
обезщетение за тези вреди е в размер на сумата от пет хиляди лева е неправилно. Налице са
значителни болки и страдания, които са търпени и за тяхното репариране настоящият състав
приема сумата от 10 000 лева. Така също приема, че съпричиняването е в размер на 30 %.
Това е така, тъй като в случай, че въззивницата е пътувала на задна дясна седалка в лекия
авТ.обил, с правилно поставен и изправен триточков предпазен колан, имайки предвид
механизма на процесното пътно-транспортно произшествие тя не би получила голяма част
от уврежданията, описани в медицинските документи по делото, а именно не би получила
уврежданията в областта на главата, бедрата и коленете на двата крака. Уврежданията на
ръцете и подбедриците е възможно да се получат и при поставен колан.
При прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, редукцията на обезщетението се прилага към размера, за
който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му, поради
допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата, а не към претендирания.
Претендираният размер има правното значение на горна граница с оглед забраната за
присъждане plus petitum, но не и решаващо значение при преценката на действителния
размер на претърпяната вреда, който се определя от съда. Дължимият размер е този, до
който е намален действителният след прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, но не повече от
претендирания. Предявеният иск е частичен за сумата от 5 000 лева, като целият е в размер
12 000 лева. С оглед на приетото от настоящия състав, то и при процента на съпричиняване
искът е основателен, поради което и частичната претенция е основателна в пълен размер.
Поради това решението на районния съд следва да бъде отменено в неговата отхвърлителна
4
част и ответното дружество бъде осъдено да заплати и сумата от 1 500 лева, ведно със
законните последици.
Съобразно приетото по-горе то и претенцията по обратния иск следва да се уважи в пълен
размер.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в пълен
размер за първата инстанция, като бъдат присъдени още 105 лева и в размер на сумата от
580 лева представляваща адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Третото лице
следва да бъде осъдено да заплати разноските на застрахователното дружество, при условие,
че то ги е платило на въззивницата.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №592 от 20.07.2022г. по гр.д. №4372/2021г. на Районен съд С., в частта,
с която е отхвърлен предявеният от Д. Г. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. С., кв.
„Д. Г.” № 6, вх.Б, ет.6, ап.24 против ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Света С.” № 7, ет.5, иск до пълния му размер на
сумата 5000 лева, предявен като частичен от сумата 12 000 лева като неоснователен и
недоказан като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Света С.” № 7, ет.5, да заплати на Д. Г. Г. с ЕГН ********** и
постоянен адрес гр. С., кв. „Д. Г.” № 6, вх.Б, ет.6, ап.24, и сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
вследствие настъпило на 18.10.2020 г., в гр. С., по бул. „Цар Симеон” пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 03.12.2020 г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж. с ЕГН ************** и адрес гр. С., ж.к. „Младост” бл.19 ап.3, да
заплати на ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ и седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Света С.” № 7, ет.5 по предявен по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен
иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ и сумата от 1500 /хиляда и петстотин лева/
лева, представляващи причинени на Деси Слава Г. Г. неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 18.10.2020 г., в гр. С., по бул. „Цар Симеон” пътно-транспортно произшествие
по вина на ответника, ведно със законната лихва считано от датата на плащането на
присъденото по първоначалния иск обезщетение при условие, че тези суми бъдат заплатени
от ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ и седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Света С.” № 7, ет.5.
ОТМЕНЯ решение №592 от 20.07.2022г. по гр.д. №4372/2021г. на Районен съд С., в частта,
с която е осъдена Д. Г. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. С., кв. „Д. Г.” № 6, вх.Б,
5
ет.6, ап.24, да заплати на ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ и седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Света С.” № 7, ет.5 разноски в размер на 225 лева.
ОСЪЖДА ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Света С.” № 7, ет.5, да заплати на Д. Г. Г. с ЕГН ********** и
постоянен адрес гр. С., кв. „Д. Г.” № 6, вх.Б, ет.6, ап.24, и сумата от 105/сто и пет/ лева
представляваща направени разноски пред първата инстанция, както и сумата от 580 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ и седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Света С.” № 7, ет.5 да заплати по сметка на СлОС и д.т. по
първоначалния иск в размер на 60 лева.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж. с ЕГН ************** и адрес гр. С., ж.к. „Младост” бл.19 ап.3, да
заплати на ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ и седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Света С.” № 7, ет.5 и сумата от 105/сто и пет/ лева, както и сумите от
580 лева и 60 лева ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат заплатени от ОЗК
„ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ************ и седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Света С.” № 7, ет.5.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника-
Ж. Д. Ж..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6