№ 352
гр. Варна, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502980 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на Ж. КР. Ч., чрез пълномощника адв. П.Н. -ВАК срещу
решение №262578/07.10.2021г., постановено по гр.дело № 16144/2019г. по описа на ВРС, с което
са отхвърлени, предявените от въззивницата срещу СН. ИЛ. СТ. в условие на евентуалност искове
за заплащане на сумата от 11 734,98лв., представляващ двоен размер на заплатено от ищцата
капаро по договор за капаро и предварителен договор, инкорпориран в него от 24.08.2018г.,
поради отказ от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.93, ал.2 ЗЗД и сумата от
5867,49лв., представляваща заплатено от ищцата капаро по договор за капаро и предварителен
договор от 24.08.2018г. поради отказ от договора, ведно със законната лихва, считано то датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.93, ал.2 ЗЗД.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага се, че
съдът неправилно, в нарушение на процесуалните правила и в противоречие на постоянната
практика на ВКС, не е допуснал изменение на иска, по молба на ищцата от 21.09.2020г., чрез
добавяне на ново основание – неоснователно обогатяване, евентуално ако съдът прецени, че
договорът не е развален и е действителен, като се осъди ответницата на основание чл.55, ал.1 ЗЗД
за сумата от 5867,49лв., поради неосъществено основание – сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на имот. Посочва също, че от доказателствата по делото безспорно се
установява нарушение на задълженията по договора от страна на ответницата, поради което и за
ищцата като изправна страна по договора се е породило правото да развали същия и да претендира
връщане на даденото капаро. Оспорват се изводите на съда, че към датата на предявяване на
исковата молба договорът е бил развален и неправилно е приложил разпоредбата на чл.78 ЗЗД по
отношение на това соя е изправната страна по договора. По подробно изложени съображения, без
да се сочат новонастъпили и новооткрити факти и обстоятелства, въззивницата моли обжалваното
решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, като се постанови ново, с което да се
осъди ответницата по един от трите предявени в условие на евентуалност иска да заплати сумата
от 11734,98лв. поради отказ от договора, евентуално да се осъди да заплати сумата от 5867,49лв.
1
поради отказ от договора или сумата от 5867,49лв., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, като заплатена на
неосъществено основание. Претендира присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна оспорва оспорва въззивната жалбата. Твърди, че решението е
правилно и законосъобразно, постановено въз основа на събраните доказателства. Претендира се
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ВРС.
При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното
производство, съобразно нормата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност. По допустимостта на решението, ВОС съобрази следното:
Производството пред Варненски районен съд е образувано по искова молба на Ж. КР. Ч., с
която срещу СН. ИЛ. СТ. са предявени съединени в условията на първоначално обективно
съединяване на искове с правно основание чл. 93, ал.2, пр.второ от ЗЗД за заплащане на сумата от
11734,98лв., представляваща двоен размер на дадено от ищцата капаро по договор за капаро и
инкорпориран в него предварителен договор от 24.08.2018г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, в условие
на евентуалност за заплащане на сумата от 5867,49лв., представляващо заплатеното от ищцата
капаро по договора, поради отказ от договора, евентуален иск с правно основание чл.26 ЗЗД, ал.1
ЗЗД за нищожност на договора за капаро и заплащане от ответника на сумата от 11 734,98лв.,
представляваща капаро в двоен размер.
Фактическите твърдения, на които са основани исковите претенции са в следния смисъл:
на 24.08.2018г. между страните е сключен договор за капаро, по силата на който, ищцата като
купувач е предала на ответницата сумата от 300 евро или 5867,49лв. като капаро за закупуване на
недвижим имот, представляващ къща с дворно място или жилищна сграда на два етажа, в
изградена жилищна сграда с идентификатор 35746.501.599, с местонахождение: УПИ ХVIII-32,
кв.8 по плана на с.Камен бряг, община Каварна с параметри: 700 кв.м. дворно място, 68 кв.м.
застроена площ и 152,40 –РЗП за цена от 30 000евро или 58674,90лв., с краен срок за изповядване
на сделката – 15.10.2018г. Ищцата превела капарото по посочената в договора банкова сметка с
титуляр С.Е.С.. Ищцата поддържа доводи, че ответницата не би могла да изпълни задължението си
по предварителния договор, тъй като не е собственик на сградата, както и, че не е притежавало
представителна власт за извършването на разпореждане с имота, предвид установеното след
справка в имотен регистър, че не е собственик на изградената в имота сграда, а само на дворното
място. Твърди още, че преди сключването на предварителния договор е виждала къщата само на
снимки по обяви и от разговори с продавача разбрала, че за нея има издадени строителни книжа и
степен на завършеност – акт обр.14. Посетила имота за оглед едва на 11.10.2018г. , когато
констатирала, че къщата е на етап груб строеж от 2005г., с протекъл и прогнил покрив, без ток и
вода и не отговаря на информацията по обявата. В последствие узнала, че на 30.05.2019г. С.Е.С. е
продал дворното място и жилищната сграда на трети лица. По тази причина, ищцата заявила на
ответницата, че разваля договора, без срок за изпълнение, тъй като същото е станало невъзможно и
безполезно за нея. Счита, че ответницата е неизправна страна по договора, поради което дължи
връщане на капарото в двоен размер, в условие на евентуалност връщане на сумата, дадена като
капаро на основание чл.93, ал.2 ЗЗД, евентуално връщане на сумата, като дадена по нищожен
предварителен договор, на основание чл.26 ЗЗД. В допълнителни уточнителни молби и в съдебно
заседание ищцата е заявила, че не поддържа предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗЗД,
тъй като е навела същите под формата на възражения срещу действителността на предварителния
договор.
В решението си ВРС се е произнесъл по евентуалните искове за заплащане на сумата от
11 734,98лв., представляваща двоен размер на заплатено капаро по договора, на основание чл.93,
ал.2 ЗЗД, поради отказ от договора и за заплащане на сумата от 5867,49лв., представляваща
заплатено по договора капаро, поради отказ от договора, а твърденията и исканията за обявяване
нищожност и недействителност на предварителния договор е квалифицирал като възражения.
Липсва произнасяне по исковете за установяване недействителността на договора. Решението е
постановено при съществени процесуални нарушения, довели до произнасяне по евентуалните
искове за присъждане на обезщетение за неизпълнение на договор, без съдът да се е произнесъл по
главните искове за недействителност на договора.
В исковата си молба ищецът навежда фактически твърдения, с които обосновава
обстоятелствената част и основанието на предявения иск, по който в диспозитива на решението си
съдът следва да се произнесе положително или отхвърлително. В исковата и в уточнителните
2
молби ищцата е навела твърдения за на нищожност на договора поради липса на съгласие отстрана
на действителния собственик на сградата, тъй като ответницата е действала без надлежно учредена
представителна власт и поради неиндивидуализиране на недвижимия имот, предмет на договора.
Въз основа на тези твърдения е отправена и претенцията за заплащане на сума в размер на
11734,98лв., на основание чл.26 ЗЗД. Наведени са и твърдения за разваляне на договора от страна
на ищцата. В последващи молби и в съдебно заседание, ищцата е заявила, че не поддържа
исковете за нищожност на договора, тъй като е направила възражения на същите основания за
недействителност на сключения предварителен договор.
Възражението, като процесуално средство за защита срещу предявен иск, е на разположение на
ответника по делото, който може да оспори фактическите твърдения в исковата молба на ищеца
чрез правоизключващи, правопогасяващи и правоунищожаващи възражения. Защитата на ищеца
срещу възраженията на ответника се осъществява чрез реплика, а тази на ответника срещу
репликата на ищеца – чрез дуплика. Ето защо изключена е хипотеза, при която твърденията в
обстоятелствената част и исканията в петитума на исковата молба да се приемат за възражения на
ищеца, по които съдът да не дължи произнасяне в решението си. Не може да се приеме и, че
изявлението на ищеца, че не поддържа предявени искове представлява изявление за оттегляне на
иска или отказ от предявен иск и съдът е десезиран да се произнесе по тях. Предвид изложеното,
както и с оглед липсата на произнасяне с акт, с който производството по тези претенции е
прекратено или исковата молба в тази част е върната на ищцата, настоящата инстанция приема, че
първоинстанционният съд дължи произнасяне по тях с решението си.
Категорична е съдебната практика в разбирането си, че съдът сам квалифицира исковете, с
които е сезиран, като изхожда от правопораждащите юридически факти, петитум и страни,
посочени в исковата молба. Той не е обвързан, както от сочената от страните правна норма, така и
от употребените от тях правни понятия, което е също част от правната квалификация. Не е
обвързан и от последователността, в която ищецът е предявил евентуалните искове.
Разглеждането на евентуалния иск от друга страна зависи от сбъдването на поставено от самия
ищец вътрешно процесуално условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. В случая са
предявени искове в условие на евентуалност: иск за заплащане на обезщетени за неизпълнение на
договор чрез връщане на даденото капаро в двоен размер и за връщане на даденото, поради
нищожност на договора. Безспорно е, че главният иск е иска с правно основание чл.26 ЗЗД.
Разглеждането и произнасянето по предявеният иска с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД
имплицитно включва установяване на съществуването на валиден договор, поради което и е
обвързано от произнасянето на претенцията с правно основание чл.26 ЗЗД.
Въпреки въведените в исковата молба твърдения на ищцата обосноваващи предмета на
делото, поддържани в производството, обосноваващи нищожност и недействителност на договора
и на това основание връщане на даденото по него, съдът се е произнесъл по предявените искове с
правно основание чл.93, ал.2, ЗЗД, без да се е произнесъл по главните искове с правно основание
чл.26, ал.1 и чл.26, ал.2 ЗЗД. Ако съдът прогласи нищожността на договора на посочените от
ищеца основания, отпада вътрешно процесуалното условие за произнасяне по останалите
евентуално съединени искове за обезщетение поради неизпълнение на валиден договор и обратно
при отхвърляне на исковете с правно основание чл.26 ЗЗД, съдът следва да се произнесе по
предявените в условие на евентуалност искове с правно основание чл.93 ЗЗД, по които в тежест на
ищеца е да установи наличието на сключен валиден договор между страните.
Доколкото главните искове не са разгледани от ВРС, то произнасянето по евентуално
съединените искове по чл.93, ал.2 ЗЗД е недопустимо, доколкото вътрешнопроцесуалното условие,
под което те са били предявени не се е сбъднало.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде
върнато на Варненски районен съд за произнасяне по предявените исковете, доколкото ВОС не
може за първи път да разгледа искове, по които първата инстанция не е постановила решение
относно материалноправния спор.
По разноските, сторени от страните по делото по всички искове, включително тези,
реализирани пред въззивната инстанция, първата инстанция следва да се произнесе при
произнасяне по делото по същество по аргумент от чл.81 ГПК.
По изложените съображенията и на основание чл.270, ал.3, пр.3 ГПК, Варненски окръжен
съд
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3 ГПК Решение № №262578/07.10.2021г., по гр.дело
№ 16144/2019г. по описа на ВРС, постановено по предявени от Ж. КР. Ч. срещу СН. ИЛ. СТ. в
условие на евентуалност искове за заплащане на сумата от 11 734,98лв., представляващ двоен
размер на заплатено от ищцата капаро по договор за капаро и предварителен договор,
инкорпориран в него от 24.08.2018г., поради отказ от договора, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл.93, ал.2 ЗЗД и сумата от 5867,49лв., представляваща заплатено от ищцата капаро по
договор за капаро и предварителен договор от 24.08.2018г. поради отказ от договора, ведно със
законната лихва, считано то датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.93, ал.2 ЗЗД
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок,
който за страните започва да тече от връчването му по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4