О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                                                                              №1472/14.9.2020г.                                   гр.Пловдив                   14 септември 2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, ХХV състав в закрито заседание на 14.09.2020 година  в състав:

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:   МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                  

разгледа докладваното Ч.административно дело № 2183 по описа на Административен съд – гр. Пловдив за 2020 год. и взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Т.С.К., ЕГН ********** против предварително изпълнение на Заповед № 20-0432-000108/25.06.2020г. на  Началник сектор към ОДМВР гр.Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,б.Б от ЗДвП.

Жалбоподателят обосновава искането си с това, че въпреки липсата на разпореждане за предварително изпълнение,органът е пристъпил към такова и е иззел и задържал СУМПС и контролен талон. Позовава се на разпоредбата на чл.60 от АПК и твърди,че предварителното изпълнение ще му причини големи вреди,тъй като ще е в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Моли да се постанови спиране на изпълнението на предварителното изпълнение на ЗППАМ.

По така заявеното искане съдът, като разгледа приложените към жалбата доказателства, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.172,ал.6 от ЗДвП издадената по отношение на жалбоподателя заповед подлежи на предварително изпълнение. Следователно, разпореждане за предварителното й изпълнение, каквото не е постановено и правилно е констатирана липсата му от жалбоподателя,  не е необходимо. От тук, оспорването и заявяването на искане по реда на чл.60 от АПК е неприложимо, тъй като липсва актът,предмет на съдебен контрол,а именно разпореждане за предварително изпълнение. Погрешно и недопустимо жалбоподателят се позовава на този ред за защита.

 Приложимо е производство по чл.166,ал.4 от АПК. Дори и да се приеме, при тълкуване волята на жалбоподателя, че имено този ред на защита се търси, то искането му пак не може да бъде разгледано по същество. Това е така, защото по този ред допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

По аргумент от чл.166, ал.4 АПК и чл.172, ал.6 от ЗДвП, условие за допустимост на искането е то да е направено едновременно с жалбата до съда срещу акта или по-късно до приключване на производството с окончателен съдебен акт,но в рамките на същото производство по оспорване на самия акт,налагащ принудителната мярка. В случая това условие за допустимост на искането не е изпълнено, тъй като с жалбата, с която е сезиран съда, оспорване на самата заповед не е направено и такова оспорване не е предмет на настоящото производство.

Ето защо жалбата ще се остави без разглеждане.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Т.С.К., ЕГН ********** против предварително изпълнение на Заповед № 20-0432-000108/25.06.2020г. на  Началник сектор към ОДМВР гр.Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,б.Б от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по Ч.адм.д.№ 2183/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХV състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: