РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 29.07.2020
година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА
при
секретаря Емилия Петрова, в присъствието на прокурора………………., като разгледа
докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 751 по описа на ТРС за 2019 год.,
за да се произнесе - съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, която e връчена на ответника при условията на чл. 47
ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415 ал.2 от ГПК в указания срок, е
депозирал исковата молба.
Твърди се, че на 09.07.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
в качеството му на кредитор и ответника К.Г.С. е сключен договор за кредит № 3269087,
по силата на който кредитора е предоставил на ответника С. сумата от 200 лв.,
която последния се е задължил да върне, на 12 седмични погасителни вноски – всяка
в размер на 17.51 лева. Твърди се, че длъжникът на 09.07.2018 г.
е внесъл сума в размер на 45,00 лева, като е преустановил плащането по
заема, като на 02.10.2018 г. е настъпил падежът на цялото задължение по
кредита, с което става изискуем неизплатеният остатък от задължението. Твърди
се, че с договор за цесия от 30.01.2017г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, процесното вземане е
прехвърлено на последния, че след извършената цесия няма последвало погасяване
на дълга. Твърди се, че „Изи Асет
Мениджмънт" АД в
изпълнение на задължението си по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е упълномощила ищцовото
дружество да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, като е направено искане, уведомяването да бъде
сторено с връчване на приложеното към исковата молба уведомление.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 167.93 /сто шестдесет
и седем лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 3269087, сключен на 09.07.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 05.06.2019г. до окончателното й изплащане,
сумата 7.17 /седем лева и седемнадесет стотинки/ лева, представляваща договорна
лихва за периода от 17.07.2018г. до 02.10.2018г., сумата 11.24 /единадесет лева и двадесет и
четири стотинки/ лева, представляваща законна лихва за периода от 03.10.2018г.
до 30.05.2019г.; сумата 25.00 – двадесет и пет лева разноски по делото за
платена държавна такса, както и сумата
50.00 - петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК. Претендират се и направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131 по делото е депозиран отговор на исковата
молба от назначения особен представител на ответника на основание чл.47, ал.6
от ГПК. Навежда се довод за недопустимост и неоснователност на иска. Излагат се
подробни съображения за това, че ищецът няма качеството на кредитор спрямо
ответника, тъй като съгласно твърденията, изложени в исковата молба и
представените доказателства, уведомлението за сключения от ищеца договор за
цесия не е връчено на ответника, в качеството му на длъжник. Позовава се на
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо
длъжника от деня, когато прехвърлянето бъде съобщено на длъжника от предишния
кредитор. Посочва се, че ищецът признава в исковата молба, че цесията не е
съобщена на длъжника, както и че длъжникът не може да бъде уведомен чрез
връчване на книжата по делото, включително уведомление за цесията, на
назначения от съда особен представител. Аргументира се с това, че самата нужда
от назначаване на особен представител по делото предполага липсата на връзка
между адвокат и ответник, като последният не е формирал изрично волята си
конкретно лице да получава от негово име материално-правни изявления. Счита, че
предвид изложеното, цесията не е произвела действие по отношение на ответника.
Моли делото да бъде прекратено поради
недопустимост на иска, алтернативно същият да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не
се явява и не се представлява. Представя писмено становище, с което излага
подробни доводи за основателността на исковите претенции. Моли същите да бъдат
уважени и в полза на ищеца да бъдат присъдени направените от него разноски.
По искане на ищцовото дружество е реализирана
съдебно-счетоводна експертиза, която е приета като доказателство по делото като
обективна, компетентна и безпристрастна, подкрепяща се от събрания
доказателствен материал.
За ответника се явява особеният представител – адв. Б.Д. от
ЛАК, поддържа депозирания отговор. Поради изложените в него доводи моли
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Безспорно се установява от приложеното ч.гр.д. № 514/2019г.
по описа на Районен съд – Троян, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №215 от 06.06.2019г. в
полза на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕООД, срещу ответника в настоящото производство за заплащане на следните
суми: 167.93 /сто шестдесет и седем лева
и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за
паричен заем № 3269087, сключен на 09.07.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.06.2019г. до окончателното й изплащане, сумата 7.17
/седем лева и седемнадесет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за
периода от 17.07.2018г. до 02.10.2018г.,
сумата 11.24 /единадесет лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляваща законна лихва за периода от 03.10.2018г. до 30.05.2019г.; сумата
25.00 – двадесет и пет лева разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 50.00 - петдесет лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в указания от съда на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК срок, е предявен настоящият иск.
Като доказателство по делото е представен Договор за паричен заем №3269087 от 09.07.2018 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД с ЕИК: *** като Кредитор и К.Г.С. с ЕГН: ********** в
размер на 200.00 лева, за срок от 12 седмици. Съгласно
чл.2, т.2 от Договора, размерът на седмичната погасителна вноска е 17,51 лева, като последната вноска е
на 02.10.2018 г.. С договора са уточнени и следните параметри: Съгласно чл.2,
т.6 от Договора, фиксиран годишен лихвен процент -40,00%; Съгласно чл.2, т.6.1 от Договора - лихвен процент
приложим на ден при отказ от договора — 0,11
%; Съгласно чл.2, т.8 от Договора - годишен процент на разходите по
заема - 47,71 %; Съгласно чл.4, ал.1 от Договора - Заемателят се задължава в
срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
Заемателя едно от следните обезпечения — две физически лица, поръчители или
банкова гаранция с бенефициер — Заемателя, като съгласно чл.4, ал.2 от
Договора, при неизпълнение на задължението си по предходната алинея, Заемателя дължи неустойка в размер на 59,52 лева, която
се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към
размера на всяка от вноските, посочен в чл.2, т.2 се добавя сума в размер на 4,96 лева. Съгласно чл.8 от Договора — при
забава за плащане на някоя от погасителните вноски, Заемателят дължи на
Заемателя законната лихва за забавена сума за всеки ден забава;
На 30.01.2017 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Продавач или Цедент/ и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ЕООД.
В Приложение № 1/01.02.19 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/, сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД на
30.01.2017 г., се прехвърля и вземането на К.Г.С. в общ размер на 276,61 лева от които: Остатък главница
към 01.02.2019 г. -167,93 лева; Остатък договорна лихва в лева към
01.02.2019 г. - 7,17 лв.; Лихва за забава към
01.02.2019 г. - 6,97 лв.; Остатък неустойки/ разходи
за забава към 01.02.2019 г. - 94,54 лв.
По делото е представено писмено потвърждение за прехвърляне
на вземанията по посочения договор от цедента „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Установява се от представените пълномощни от цедента „Изи Асет Мениджмънт" АД, че същият е упълномощил
цесионера „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД да извърши от негово име уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД
на длъжниците, чиито вземания са предмет на договора за цесия, сключен на 30.01.2017
г. и на цедираните вземания.
Представено е уведомление до ответника за прехвърляне на
вземането му по Договор за стоков кредит № 3269087 0 от 09.07.2018г. – за което
няма представени каквито и да било доказателства да е връчено на К.С..
С оглед на така установеното по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са
процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид
връчване на издадената по ч.гр.д. №514/2019г. заповед за изпълнение по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422
от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни, поради
следните съображения:
Основателността на предявените искови претенции е обусловена
от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки:
1) валидно сключен договор за кредит, по силата на който
ответникът да се е задължил за посочените в исковата молба главница и договорна
лихва;
2) валиден договор за цесия, по силата на който
претендираните вземания да са прехвърлени в полза на ищеца, който да е съобщен
на длъжника.
Съдът намира, че в процесния случай исковите претенции са
неоснователни, поради липсата на вземане от страна на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД спрямо
ответника, основано на процесния договор за прехвърляне на вземания.
От доказателствата по делото не се установява да са
изпълнени изискванията на чл.99 от ЗЗД, за да породи договора за цесия действие
по отношение на длъжника, предвид на което ищецът не притежава вземане спрямо
ответника и не е активно материално легитимиран по настоящия иск.
Не е спорно по делото и се установява от представените
писмени доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания –
цесия, по силата на който вземане на „Изи Асет Мениджмънт" АД спрямо ответника К.Г.С. е преминало в полза на ищеца по
делото. Цесията обаче не е породила своето действие спрямо длъжника, тъй като
същият не е бил уведомен, както предвижда императивната разпоредба на чл.99,
ал.4 от ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, включително на ВКС
/Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. Решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т. д. №
2639/2014 г., II т. о., Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на
ВС и др./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника,
следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента
за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съгласно която предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника
за прехвърлянето на вземането.
Няма спор в практиката, че по силата на принципа на
свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор
(цедентът) може да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД ( в този смисъл Решение
№123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение №96 от
17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №3049/2017 г., IV г. о., Решение №114 от
7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №362/2015 г., II т. о.). Такъв е и процесния случай,
доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване
на длъжниците от цесионера.
По делото обаче не се установява волеизявлението за
извършената цесия да е достигнало до длъжника. Не са представени каквито и да
било доказателства за връчване на съобщението по чл.99 на длъжника. Не може да
бъде прието, че съобщаване на цесията е извършено и в хода на образуваното
исково производство, в какъвто смисъл е налице безпротиворечива съдебна
практика, в която се приема, че последният момент, в който извършената цесия
може да бъде съобщена на длъжника валидно и пораждащо задължения за последния
към цесионера, е с исковата молба, ако към нея са приложени преписи от договора
за цесия и уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД. Препис от исковата молба и
приложенията към нея не са достигнали до ответника, доколкото книжата са
връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, като по
данни на живущите на адреса лицето се намира в чужбина. Не е налице надлежно
съобщаване на цесията и чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея
на назначения особен представител на ответника. Последният не е упълномощен
представител на ответника с дадено му от него право да получава
материално-правни изявления. Правомощията на особения представител се изчерпват
с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване
защита на интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат
получаването на материалноправни изявления, адресирани от кредитора до длъжника.
Получаването от страна на особения представител на изявления, които принципно
биха довели до промяна в материалното правоотношение, каквото е заменянето на
един кредитор с нов, не може да произведе ефект.
Горното води до извод, че договорът за цесия, с който
дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо
ответника – длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-правно
легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до
неоснователност на предявената от него искова претенция, която следва да бъде
отхвърлена /Определение №274/26.05.2015г. по т.д.№2748/2014г. на ВКС, II т.о.
/.
Предвид изхода на правния спор на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски. Доколкото по делото
не са претендирани и не са представяни доказателства за направени такива от
назначения особен представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ***, представлявано от управителя И.Ц.К., пълномощник - юрисконсулт Д.В.А. искове с правно основание
чл.422 от ГПК против К.Г.С., ЕГН ********** ***, за признаване за установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: 167.93 /сто шестдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 3269087, сключен на
09.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2019г.
до окончателното й изплащане, сумата 7.17 /седем лева и седемнадесет стотинки/
лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2018г. до
02.10.2018г., сумата 11.24 /единадесет
лева и двадесет и четири стотинки/ лева, представляваща законна лихва за
периода от 03.10.2018г. до 30.05.2019г.; сумата 25.00 – двадесет и пет лева
разноски по делото за платена държавна такса,
както и сумата 50.00 - петдесет лева юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 215 от 06.06.2019 г. по ч.гр.д. 514/2019 г. на РС Троян, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: