РЕШЕНИЕ №914
гр. Русе, 27.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр. състав, в публично заседание на 14-ти май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6936
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът
“Енерго-Про Продажби” АД- гр. Варна, твърди, че ответницата е негов клиент с
клиентски №********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление с аб. №**********. Като потребител на електрическа енергия същата имала
неизплатени задължения за използваната ел. енергия по фактури, издадени за
периода 18.01.2017г. – 20.04.2017г., в общ размер на 237.25 лв., както и мораторна лихва върху
главницата, съгласно ОУПЕЕ в общ размер 14.81 лв. за периода 10.02.2017г.-16.11.2017г.
За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, и било
образувано ч. гр. дело №8562/2017г. по
описа на РРС. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на ответницата при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът му е дал указания за предявяване на иск по
чл.422 ГПК. Моли да се признае за установено по отношение на К., че му дължи сумата от 237.25 лв.-
представлява главница за неизплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода 18.01.2017г. – 20.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и сумата 14.81лв.,
представляваща мораторна лихва за
периода 10.02.2017г.-16.11.2017г. Претендира разноски.
Ответницата
В.Т.К. не е открита установените й постоянен и настоящ адрес. Назначеният й от
съда особен представител оспорва иска, като възразява, че дължимите се суми са
заплатени.
По
делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело
№8562/2017г. по описа на РРС. Приета е и неоспорена от страните съдебна
експертиза.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №8562/2017г. по описа на РРС, че в производство по
чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответницата за сумата 237.25 лв.- представлява главница за неизплатена
ел. енергия по фактури, издадени за периода 18.01.2017г. – 20.04.2017г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане и сумата 14.81лв., представляваща
мораторна лихва за периода 10.02.2017г.-16.11.2017г. Ответницата не е
намерена на установените постоянен и настоящ адрес и месторабота, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си.Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От представените по делото фактури за доставена електрическа енергия, както
и от приложеното на л.6 извлечение от сметка към 16.11.2017г. за дължими суми
на клиент на ищеца с клиентски
№********** и аб. №**********, се установява, че ответницата дължи на ищеца за
доставена електрическа енергия и такса възстановяване общо сумата 237.25 лв.,
както и лихва за забава общо в размер на 14.81 лв. Счетоводното извлечение от
партидата на ответника не е оспорено, нито опровергано с противни доказателства
относно неговата редовност, поради което и съгласно чл.182 ГПК може да служи
като доказателство за отразените в него факти.
Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца стойността на доставената му електрическа енергия и такса
възстановяване за периодите, посочени в процесните фактури.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи,
като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 237.25
лв.- представлява главница за неизплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода 18.01.2017г. – 20.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и сумата 14.81лв.,
представляваща мораторна лихва за
периода 10.02.2017г.-16.11.2017г.
Направеното от особения представител на ответницата искане за отхвърляне на
иска, поради плащане на дължимите се суми е изцяло неоснователно. Липсата на
реално плащане, както и размера на дължимите се суми се установяват категорично
от приетата и неоспорена експертиза.
Предвид всичко гореизложено, искът следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид
уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 575.00 лв. – заплатена държавна такса за производството по делото, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещо лице и особен
представител.Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г.,
съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца сумата 75.00 лв. – разноски по ч.гр.д №8562/2017г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено съществуването на вземането на “ Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс Г, представлявано от П. С. С. и Г.
К. по отношение на В.Т.К., ЕГН ********** ***1 за сумата 237.25 лв.- представлява главница по
незаплатени фактури, издадени за периода 18.01.2017г. – 20.04.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 05.12.2017г. до окончателното изплащане и сумата 14.81лв.,
представляваща мораторна лихва за
периода 10.02.2017г.-16.11.2017г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение от 08.12.2017г. по ч.гр.д. № 8562/2017г. по описа на РРС
ОСЪЖДА В.Т.К., ЕГН ********** ***1 да заплати на “Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П. С. С. и Г. К. сумата в размер на 75,00 лв.- разноски по ч.гр.д. №
8562/2017г. по описа на РРС, както и сумата в размер на 575.00 лв.- разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: