Решение по дело №183/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Гарант Строй“ ООД, [населено място], депозирана чрез адвокат А. А. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 123/05.04.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2625/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-2300134/16.10.2023г. на директора на Дирекция „ИТ“ - [населено място], с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Гарант Строй“ ООД, [населено място], ЕИК *********, [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че в хода на производството не е установено с категоричност, че между работника и дружеството към момента на проверката е сключен трудов договор, като навежда доводи, че договорът е бил сключен след момента на проверката, поради което дружеството към този период би могло да реализира друго по вид нарушение, но не и вмененото му правонарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. По изложените съображения жалбоподателят отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наложената му имуществена санкция. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат А..

Ответната страна, директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място], депозира писмено становище чрез старши юрисконсулт Д. В. – И., в което излага аргументи за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 12.09.2023г. от длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] била извършена проверка на обект - строеж „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в сградата на Корпус 3 на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ в [населено място], [улица], при извършвани СМР от екип на „Гарант Строй“, ООД, [населено място] /както и на 15.09.2023г. по документи/. Проверката касаела спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от дружеството.

В хода на проверката на обекта било установено, че търговецът, в качеството си на работодател, е допуснал до работа на обекта като „шпакловчик“ лицето Т. Ш. С. /шпакловчик/, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Към момента на проверката на 12.09.2023г., С. работел на строежа. В 09.34 часа на 12.09.2023г., на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, лицето писмено декларирало, че дошло на обекта в 08. 00 часа и ще работи до 17 часа, като му се заплащало по 10 лева на час.

На 15.09.2023г. в Дирекция „ИТ“ - Шумен постъпили документи, между които и трудов договор № 1742/12.09.2023г., сключен с Т. С., в който е отразено, че е постъпил на работа на 12.09.2023г. и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления от 12.09.2023г., 11:47:02 часа.

На 21.09.2023г. Д. И. Ц., представляваща дружеството в качеството ѝ на упълномощено лице, на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, дала писмени обяснения, в които посочила, че с конкретно посочени лица, между които и Т. С., са сключени трудови договори и са им предоставени за подписване на 12.09.2023г. в 08.40 часа.

Въз основа на направените констатации при проверката в обекта, декларираните писмено от лицата факти и обстоятелства, направените констатации на база представените документи, контролните органи приели, че дружеството, в качеството си на работодател е допуснало до работа на обекта като „шпакловчик“ Т. С., без да му е предоставило екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Резултатите от проверките са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2334021 от 21.09.2023г.

На 21.09.2023г. бил съставен АУАН № 27-2300134, в присъствието на упълномощеното лице, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, извършено на 12.09.2023г. в [населено място]. При предявяване на акта не били отразени възражения, такива не били депозирани и в законово установения срок.

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице, а вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът посочил също, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Съобразявайки приобщените доказателства, съдебният състав приел, че на 12.09.2023г., когато е била извършена проверката, лицето С. е бил на работа в обекта и осъществявал трудовите си задължения, съгласно сключения трудов договор, без да е получил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От приложената Справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления съдът установил, че дружеството подало уведомление за лицето в НАП на 12.09.2023г. в 11: 47 часа, т. е. след извършване на проверката и констатиране на нарушението, при което е допуснало вмененото му нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, за което правилно му е била наложена имуществената санкция, предвидена в чл. 414, ал. 3 от КТ.

Така постановеното решение е правилно, като не могат да бъдат споделени възраженията на касатора за липса на осъществен състав на нарушение, съответно за незаконосъобразност на конкретния правораздавателен акт.

По делото са събрани надлежни доказателства, че лицето Т. С. на процесната дата е престирало своя труд въз основа на сключен между него и касатора трудов договор. Това обстоятелство е установимо не само от попълнената от С. декларация, но и от обяснението, дадено от Д. Ц., която е била надлежно упълномощена да представлява жалбоподателя пред органите на ИА „Агенция по труда“ и НОИ – Шумен. Същата с категоричност е потвърдила в даденото обяснение, че със С. е бил сключен трудов договор от 12.09.2023г., предоставен му за подпис около 08.40 часа в период, предхождащ проверката на контролните органи. Наличието на такъв договор е изисквало дружеството да изпълни и задължението си, произтичащо от чл. 63, ал. 2 от КТ, а именно да не допуска до работа лицето С., без да му е предоставил копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП за регистрация на Трудов договор № 1742/12.09.2023г. Следва да се отбележи също, че нито при съставянето на акта, нито в последващия срок за депозиране на писмени възражения са отразени твърдения от страна на привлеченото към отговорност лице, че трудов договор към момента на проверката не е съществувал, а той е бил изготвен след това. Подобни аргументи касаторът не застъпва и във въззивната жалба, като тази позиция се прокарва едва в хода на съдебното производство пред районния съд /и в касационната жалба/, когато Д. Ц. застъпва в показанията си за първи път разбирането, че трудовият договор със С. не е бил сключен, съответно предоставен му за подпис в периода преди проверката, а единствено е бил изготвен. Противоречиви твърдения дава и самият С., но те се опровергават от останалите писмени и гласни доказателства, включително от попълнената от него декларация. Поради изложеното твърденията на Ц. и С. в тази им част не следва да бъдат кредитирани, а следва да бъдат възприети единствено като проявление на защитното поведение на наказаното лице.

С оглед на гореизложеното, касационният състав намира, че предходната инстанция закономерно е формирала решаващия си извод за законосъобразността на процесното наказателно постановление, с което за описаното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на „Гарант Строй“ ООД, [населено място], на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е била наложена съответната имуществена санкция в минималния ѝ размер.

При този изход на делото претенцията за присъждане на възнаграждение на ответната страна се явява основателна, като касаторът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123/05.04.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2625/2023г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Гарант Строй“ ООД, [населено място], ЕИК *********, [населено място], да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.